„Каквито корабите, такава и държавата”, твърди Демостен. Мощта на военния флот днес очертава силовите полюси и конфликтните разломи на идното десетилетие.
През февруари 1878 г. България е вече освободена, а руските войски са на прага на Цариград. Британският премиер Бенджамин Дизраели изпраща могъщия кралски флот в Дарданелите: знак за готовността на Лондон да воюва, но да не допусне пълния разгром на Османската империя. Когато докладвали на германския премиер Бисмарк решението на Дизраели, Железният канцлер повдигнал рамене: „Какво може да стори китът на слона?”. Действително британският флот не можел да спре сухопътната операция на внушителната руска армия. Дипломацията обаче скоро орязала Санстефанска България.
„Самолетоносачите са 100 000 тона дипломация.” Това пък твърди Хенри Кисинджър. Афоризмът му е изречен стотина години след този на Бисмарк, когато флотът вече не е безопасен за сушата, а самата поява на военноморска армада е ефикасен заместител на преговорите. Всъщност до днес се шири неразбиране относно ролята на военноморската мощ в политиката и войната. Широката публика помни въздушните кампании в Ирак, Афганистан и Югославия, мозъците ни са импрегнирани от кадрите с поразявани от въздуха цели, които излъчват телевизиите, но стратезите са на мнение, че всяка голяма война, преди да се спечели във въздуха и да се материализира на сушата, се предрешава в океана. Още от древността.
По време на Пуническите войни Рим владее Средиземноморието. Флотът на Картаген е слаб. Тъкмо това принуждава Ханибал да предприеме безумния си поход (218 г. пр.Хр.) през Пиренеите и Алпите, за да удари Рим в гръб. Ханибал не владее морските пътища, няма достатъчно кораби да прехвърли войската си от Африка до върха на апенинския Ботуш и залага на обиколния маршрут по суша, през Гибралтар. Лишен от снабдяване по море, разпилял сили и средства по пътя към Рим, картагенецът е разбит от легионите. Историята запомня финалната битка при Зама. Но истината е, че Ханибал е обречен от самото начало поради слабостта на флота си. През 1805 г. Наполеон е съкрушен от адмирал Нелсън в битката при Трафалгар. Франция губи 23 кораба. Труповете на най-добрите френски моряци и офицери се носят по вълните сред отломките от разбитите фрегати. Лишен от флота си, Бонапарт зарязва идеята за покоряване на британските острови. Поема на изток, но Англия остава трън в петата му. Срива се митът за непобедимостта на корсиканеца и неговата Велика армия. Англичаните ще създават всевъзможни коалиции, а през 1815 г. ще довършат Бонапарт при Ватерло. Новата история потвърждава определящата роля на флота в големите войни. През 1940 г. Великобритания е обкръжена от глутници немски подводници. Чърчил е непреклонен, но на Острова са въведени купони за продоволствие, а суровините за индустрията са на привършване. През април 1941 г. немските подводничари пращат на дъното 688 000 тона кораби и стоки, от които зависи оцеляването на англичаните. Дефицитът от каучук е на път да блокира корабостроенето и самолетостроенето, без което Великобритания ще бъде изложена на произвола на Луфтвафе. Лондончани по два пъти дневно търсят закрила в метрото от германските бомбардировки. Но съюзниците ще спечелят битката за Атлантика и след 1943 г. конвоите от Америка до Великобритания пристигат ритмично. Ленд-лийзът, програмата за икономическо подпомагане на воюващите страни от САЩ, възлиза на 659 милиарда долара днешни пари, а от нея се ползват Великобритания, СССР и Китай. Въпреки временните си успехи Германия никога не успява да прекъсне американските конвои до Престуик, Ливърпул и Мурманск. През 1944 г. съюзниците вече контролират Атлантика и в Англия по море са прехвърлени 75 000 американски войници с огромни количества техника, гориво и продоволствия. Това ще позволи откриването на Втория фронт и ще ускори краха на Хитлер, който вече е сломен от Червената армия на изток.
Според Сирил Кутансе, учен от френския Център за стратегически изследвания на флота, „военноморската мощ в бъдеще ще е решаваща за глобалната политика”. Причините са икономически. Изобретяването на универсалния транспортен контейнер и дигитализацията, чийто ключов елемент са подводните оптични кабели, са в основата на днешната глобализирана лего-икономика. Тя възниква през 60-те, когато много продукти – автомобили, самолети, след тях и компютрите – достигат ниво на сложност, което прави трудно производството им от-до в рамките на един завод, дори на една държава. Това е краят на фордизма с неговия интегриран производствен модел. Икономиката вече е глобализирана и повече от всякога зависи от транспорта. Суровините на Третия свят са най-евтини, Северът разполага с квалифицирана работна ръка и производствени мощности, в Азия трудът е най-евтин, а научният потенциал се концентрира само в няколко зони. В ход е световното преразпределение на труда. Днес Италия с либийски петрол произвежда полимери, които изнася за Китай. С тях „световната работилница” прави компютри, а сетне ги продава на пазари в целия свят, натоварени с калифорнийски софтуер. Производственият процес е разделен на много модули. 90% от частите на едно „Порше Кайен” се внасят от подизпълнители, само сглобяването се извършва в Германия. Дигиталните комуникации пък позволяват да се разработват и предават на дистанция детайлни инструкции до подизпълнителите, нещо като напътствия за сглобяване на лего. Най-подир универсалните транспортни контейнери улесняват превоза по море, релси и пътища. „Съвременната икономика функционира като часовников механизъм, доставките на суровини и части са разчетени прецизно и фирмите поддържат ограничени складови наличности. Всеки срив в транспорта може да блокира производствения цикъл” обяснява Кутансе. Кризата със сомалийските пирати в периода 2005-2012 г. илюстрира проблема. Въоръжените с леко оръжие и моторни лодки морски бандити принудиха флотите на страни антагонисти като САЩ, Русия, Китай, Индия и кораби от цяла Европа да действат съвместно, за да не бъде прекъсната суецката артерия, от която до голяма степен зависи световната икономика.
Ресурсите на океана са втората причина за амбициозното военно корабостроене, което е в ход. Сушата вече трудно изхранва 7,4 милиарда човека, колкото сме днес. Прогнозите вещаят населението на Земята да достигне 8,5 милиарда през 2030 г. Все повече страни депозират молби за експлоатация на морското дъно пред ISA (International Seabed Authority), Международен орган по морското дъно, както се нарича институцията на ООН, натоварена със стопанисването на дъното на Световния океан. Под нейна юрисдикция е всичко, което не попада в изключителната икономическа зона на отделните страни. Тази зона се простира на 200 морски мили (около 370 км) от брега. Засега океанските дълбини се експлоатират слабо, защото технологиите не го позволяват, но водещите страни вече се позиционират в перспективата на близкото бъдеще и изчерпването на достъпните по суша ресурси.
Американска хегемония 1981-2011
Рухването на социалистическия лагер през 1989 г. и последвалият разпад на СССР превръщат внушителния съветски флот в планини от ръждясващ метал в пристанищата на Владивосток, Севастопол, Кронщад, Североморск и Мурманск. Американският флот се превръща в абсолютен хегемон на Световния океан. През 1990-а и 2003 г. Саддам е безпомощен срещу онова, което той нарича „дългата ръка на високите технологии”: крилатите ракети и въздушните удари на базираната на самолетоносачи американска авиация. Военноморската армада на НАТО, съставена 80% от американски бойни кораби, ще съкруши и бивша Югославия през 1999 г.
Междувременно Русия продава два съветски самолетоносача на Пекин, които китайците превръщат в атракционни плаващи паркове. Индия купува третия и го преоборудва за свои нужди. Десетки кораби отиват за скрап. Руските подводници носят минимални дежурства поради липса на пари. В онези години покойната Анна Политковская публикува репортаж за живота на капитан първи ранг Алексей Дикий, командир на атомна подводница в Далечния изток. Офицерът командва кораб, потенциално способен да унищожи цял континент с един залп на ракетите си, но битът му шокира журналистката: „На масата в кухнята е сложил това, с което майката Родина му се е отплатила за безупречната и вярна служба. В един армейски чаршаф Дикий току-що е донесъл месечния си капитански порцион. Той се състои от два пакета пресен грах, два килограма черно брашно и ориз в хартиени пакети, две от най-евтините консерви грах, две консерви тихоокеанска херинга и бутилка олио”.
След 2008 г. Русия предприема мащабна военна реформа, която осигурява привилегирован статус на военните и предвижда превъоръжаване на флота с хоризонт 2020 г. Периодът съвпада и със заявяването на новите амбиции на Китай и Индия. Началото на протичащата в момента негласна битка за сфери на влияние в океана бе дадено в Сирия.
Америка като уморен Голиат
Войната в Сирия след март 2011 г. е жалонен етап в еволюцията на военноморската ситуация. Започнал като граждански, конфликтът мълниеносно ескалира до международен и още през лятото на първата година в Източното Средиземноморие се концентрират кораби от НАТО и Русия. През 2012 г. германски и френски разузнавателни съдове проследяват придвижването на сирийската правителствена армия, а данните се комуникират по европейски и американски канали на сирийската опозиция. САЩ предпочитат да наблюдават конфликта отблизо, без да се намесват. Администрацията на Обама окуражава европейските съюзници да играят водеща роля в свалянето на Асад, след като Франция и Италия успешно са демонтирали режима на Кадафи в Либия през октомври 2011 г. В Париж новият президент Франсоа Оланд наследява милитаристичния патос на предшественика си Никола Саркози, който преди месеци е „взел скалпа” на Кадафи. Но в Сирия ситуацията е различна. Без базата в Тартус Русия би загубила военноморското си присъствие в Източното Средиземноморие. В района се кръстосват много геополитически залози. През Сирия трябва да премине катарският проект за газопровод към Европа. В левантинския шелф бе открито огромното газово поле Левиатан. Тъкмо тук през Суецкия канал в Средиземно море се влива огромен корабен трафик. Загубата на Сирия би означавала деградирането на Москва до второстепенна сила и пробив на сунитските монархии до европейския газов пазар. Кремъл решава да отстоява интересите си безкомпромисно, макар съотношението на силите да е крайно неблагоприятно. През 2011-2012 г. Западът, Саудитска Арабия и Катар заедно оказват политически натиск, снабдяват с оръжие и финансират сирийската опозиция. През лятото на 2013 г. Франция и Великобритания настояват Вашингтон да поведе въздушните удари срещу Дамаск. Но британският парламент гласува против. Обама не се решава на сблъсък с Русия. Войнственият Оланд се оказва в изкуствена засада и идеята пропада. В Източното Средиземноморие са съсредоточени американски, френски и британски бойни кораби. Сумарната им мощ е смазваща, но Кремъл ще спечели този морски покер. Още от 2011 г. Русия организира „сирийския експрес”, система за ритмични доставки на оръжие и боеприпаси за правителството в Дамаск. За целта са мобилизирани старите десантни корита на Черноморския флот. Според Конвенцията от Монтрьо те преминават през Босфора при уведомителен режим и не подлежат на контрол. Русия провежда почти непрестанни военноморски учения пред сирийския бряг и обявява зоната за опасна за корабоплаване и въздухоплаване. Макар възможностите на руския флот да са ограничени, ракетният крайцер „Москва” и още няколко кораба, които се редуват в региона, разполагат с крилати ракети с обсег 700 км, което принуждава корабите на САЩ, Франция и Великобритания да се оттеглят на безопасна дистанция. „Москва” е въоръжен и с корабен вариант на противовъздушната система С-300, която „заключва” морските подстъпи към Сирия за чужди самолети. Франция, Великобритания и Турция настояват САЩ да склонят Северна Сирия да бъде обявена за „забранена за полети зона”, с което Асад би загубил хегемонията си във въздуха. Този първи ход към чужда интервенция е прилаган в Босна през 1993 г. Но противовъздушните системи на руските кораби и несъгласието на Москва осуетяват идеята. През пролетта на 2014 г. смяната на властта в Украйна изостря критично геополитическото противопоставяне на Москва и Вашингтон. В Севастопол се помещава основната база на руския Черноморски флот. Нейното блокиране грози Русия с катастрофален домино-ефект: прекъсване на „сирийския експрес”, падане на Асад и загуба на военноморската база в Тартус. В стратегически план това означава край на руското присъствие в Средиземно море и разбиване на последната дига между ислямистите и Кавказ. Военната операция по присъединяването на Крим е мотивирана тъкмо от тези съображения.
През лятото на 2015 г. Русия успява да превози по море над 50 самолети и хеликоптери до бази в Сирия и да започне активна въздушна операция, която преобръща стратегическата ситуация в региона. В периода 2011-2016 г. руският флот действа на границите на своите възможности. Западните военноморски аналитици до самото начало на въздушната операция изключват възможността Москва да успее да превози по море достатъчен авиоконтингент. Това е и първата мащабна война, която Русия води далеч от своите граници. До 2015 г. подобен тип военни интервенции са провеждани само от САЩ, от обединените сили на НАТО и в по-малък мащаб от Великобритания през 1982 г. при отвоюването на Фолклендските острови от Аржентина. Сирийската кампания е троен стратегически жалон. Тя бележи края на американската военноморска хегемония, потвърждаването на руското присъствие в Близкия изток и Средиземно море и окуражава Китай да използва кризата като димна завеса за овладяването на Източнокитайско море. Сирийската война ускорява милитаризацията на Световния океан, а това е сигурен симптом за геополитическо разместване.
САЩ
Със своите 10 ядрени самолетоносача американските ВМС притежават качествено преимущество над всички останали. Само те са способни да оперират по въздух и море в няколко региона едновременно. Всеки от самолетоносачите клас „Нимиц” превозва около 90 самолети и хеликоптери и заедно със съпровождащите го кораби е в състояние да води успешна въздушна кампания срещу средно голяма страна. САЩ разполагат и с 84 крайцери и ескадрени миноносци, въоръжени с интегрираната ракетна система „Иджис”. Към това се добавя и способността на американския флот да нанася удари дълбоко на сушата с крилати ракети от безопасна дистанция. Най-сетне САЩ са и единствената страна, разполагаща с военни бази във всички региони, които осигуряват логистиката на американския флот и гарантират присъствието му в целия Световен океан. Съоръженията в Гуам, Пърл Харбър, Окинава, Чинхай (Южна Корея), Неапол и Доха струват стотици милиарди и не са по силите на никоя друга морска държава в средносрочен план. Въпреки смазващото си превъзходство американският флот е все по-уязвим. Самолетоносачите, около които се гради военноморската стратегия на САЩ, са лесно различими и огромни по размери цели. Военните експерти считат, че новите руски и китайски противокорабни ракети вероятно са в състояние да преодолеят защитните системи на една американска военноморска армада и да й нанесат неприемливи щети.
Русия
„Едва ли на света ще се намери друга държава, която да е заплащала така скъпо за слабостта на флота си, както Русия”, твърди Николай Кладо, теоретикът на руските Военноморски сили в началото на ХХ век. Разгромът на царската армада от Япония в битката при Цушима през 1905 г. е най-трагичната илюстрация на тази истина. Въпреки своите 38 000 километра крайбрежна ивица Русия е предимно континентална държава, Черноморският й флот е заложник на Босфора и Дарданелите, а Северният оперира в неблагоприятни метеоусловия. Военноморската й стратегия е умерено амбициозна. Москва държи да владее подстъпите към бреговете си и залага на базираните на суша ракетни системи „Бастион”. Русия се старае да контролира източната част на Балтийско море, Каспийско море, Черно море и да присъства в Средиземноморието. Програмата за превъоръжаване на флота с хоризонт 2020 г. възлиза на 500 милиарда евро и предвижда приемането на въоръжение на модерни многофункционални фрегати. Ударната мощ на руския флот е скрита под водата. Новите субмарини клас „Ясен” са практически неоткриваеми за локаторите и представляват реална заплаха за всеки чужд кораб. Модерните руски бойни кораби и подводници са въоръжени с крилати ракети „Калибър” (радиус на действие около 2000 км), които показаха своята ефикасност в Сирия. Флагманът на руския флот, атомният ракетен крайцер „Петър Велики”, и новите ядрени подводници клас „Борей” са най-могъщите бойни единици на Кремъл в океана.
Руската армия е по-ниско електронизирана от американската, но разполага със системи за радиоелектронна борба, способни да извадят от строя комуникациите на американския флот. Според експертите това е техническата причина американските кораби да се въздържат от активни действия в Източното Средиземноморие.
Китай
Китайската военноморска мощ нараства бързо, но все още не може да конкурира преките си съперници: Япония и Южна Корея, още по-малко САЩ. Материалния недостиг Пекин компенсира с решителни действия. През последните 5 години под формата на военни маневри Китай извършва десанти на малки острови, атоли и коралови рифове в Южнокитайско море. Стратегията на Поднебесната е да окрупнява тези късчета земя с фараонски землекопни и строителни дейности. На много от тях Китай изгражда летища, разполага радарни инсталации или наблюдателни пунктове. Веднъж забит флагът на КНР над поредното късче земя, Пекин обявява за своя изключителна икономическа зона водите около него. Пълзящата колонизация на Южнокитайско море и намерението на Китай да осигури ПВО покритие над зоната де факто ще я „заключи” за чуждите военни кораби. Южнокитайско море е мястото, през което транзитира една трета от световната търговия и е най-вероятният театър на потенциален военен сблъсък между Китай и подкрепяните от САЩ негови съседи. Макар да нараства бързо, китайската военноморска мощ съответства на флота от трети ранг, редом с тези на Австралия, Индия и Бразилия. Пекин преоборудва стария съветски самолетоносач „Варяг” и днес той е най-големият кораб в китайската флота под името „Ляонин”. Поднебесната империя има своя стратегия на развитие, която залага на огромен брой (над 80) малки катамарани-ракетоносци, които би трябвало да са неразличими на радарите и да оперират сред безбройните острови на Южнокитайско море. Пекин разполага и с голям брой десантни съдове, както и с подводен флот, който се оценява като реална заплаха на противниците.
Франция и Великобритания
Някогашните империи са единствените държави, редом с Русия и Япония, които притежават флот от втори ранг (над тях са само САЩ). Френският атомен самолетоносач „Шарл дьо Гол” доказа ефикасността си във въздушните кампании в Афганистан и Либия. Великобритания строи два други самолетоносача. Мощта на двата европейски лидера обаче от десетилетия е впрегната в определяната от САЩ стратегия на НАТО. В резултат днес френските и британските ядрени подводници са безпомощни без американските спътници, а британският флот е специализиран в проследяването на руските ядрени подводници. Флотите на Франция и Великобритания взаимодействат от години, но Париж и Лондон нямат избистрена визия за ролята на Военноморските си сили като политически инструмент. Употребата им зависи от американската санкция. В сирийската криза Франция е заложник на американското двусмислие спрямо ислямистката опозиция. Париж не се решава да даде твърд военен отговор на ИД, която нанася терористични удари на френска територия.
Япония
По силата на следвоенните договори Токио може да притежава само ограничени „сили за самоотбрана”, а не пълноценна армия. Към днешна дата тази езикова спирачка вече трудно удържа ремилитаризацията на Япония. На острова са силно обезпокоени от военното строителство в Китай и пълзящата колонизация на Южнокитайско море. Токио се опасява, че тя ще затрудни, а при криза и ще отреже комуникациите на Япония с Европа, Африка и Персийския залив, които преминават през Малакския пролив. През 2011 г. Токио дори изгради тихомълком своя военноморска база в Джибути. САЩ имат нужда от силни съюзници в сдържането на Китай и гледат благосклонно на възраждането на японската военна мощ. Стратегията на Вашингтон в региона се опира на още няколко страни, сред които Южна Корея и Австралия. Сеул разполага с третия най-голям военен бюджет в Азия след тези на Китай и Япония. Южна Корея притежава изключително модерна флотилия от 20 фрегати и разрушители, 23 подводници, а морската й пехота се нарежда сред най-елитните десантни части на планетата. От своя страна Австралия из един път заяви своите нови амбиции със сделката за закупуването на 12 подводници „Баракуда” от френския корабостроител DCNS. Контрактът възлиза на 34 милиарда евро и е най-големият удар на международния пазар на оръжие за последните години.
Индия
Пацифистките корени на индийската национална идеология отдавна са в миналото. Демографската експлозия принуждава Делхи да мисли дългосрочно за обезпечаване на своите интереси в Световния океан. Съседството с Китай, историческата вражда с Пакистан и близостта на Персийския залив мотивират Индия да гради мащабен флот с възможности за действие от Африка до Филипините. Делхи вече преоборудва един британски и един руски самолетоносач за своите ВМС, а в идните години планира построяването на шест атомни подводници, с които ще влезе в много затворения клуб на държавите, притежаващи този най-силен военен коз (САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Китай).
„Въоръжените сили, в частност флотът и неговата цена, са застрахователната полица, която държавата плаща за обезпечаването на своите ценности”, твърди американският президент Теодор Рузвелт в началото на ХХ век. Сто години по-късно сумарният военен бюджет на света възлиза на около 1,6 трилиона долара. Около една трета от него са разходите за Военноморските сили: сигурен признак, че в ход е преразпределение на сферите на влияние, в които флотите вече играят по-незабележима, но определяща роля.