Патриарх Кирил каза, че си заминава огорчен, но горчилката остана в България

Интервю на Десислава Пътева с публициста Велислава Дърева за a-specto.bg

Госпожо Дърева, вицепремиерът Валери Симеонов нападна остро руския патриарх Кирил при посещението му у нас, като го нарече „второразрядно съветско ченге” и „цигарен митрополит”. Причината бе, че Негово Светейшество си позволи да каже, че ролята на Руската империя за Освобождението на България е омаловажена с „лъжливи исторически интерпретации”. Изказванията на Симеонов не изпращат добър сигнал към руската страна. Какво мислите?

Валери Симеонов е символ на агресивното невежество и в почти пълен обем олицетворява невежеството като главен критерий за кариера в ГЕРБ. Неговият скандальозен речитатив срещу патриарх Кирил е недопустим. На дипломатически език това се нарича неприятелски, враждебен акт. Абсолютно задължително е да има протестна нота от страна на Русия. Валери Симеонов не е случаен човек, който разпива в кварталната кръчма и се перчи пред своите сътрапезници. Обаче! Той е случаен човек в ролята на вицепремиер и неговата отговорност е гигантска, защото той ангажира българската държава. Изумителното е, че до момента Борисов не се е разграничил от този брътвеж, продължава да мълчи, неизвестно защо. Ако се солидаризира с тези сквернословия, то да бъде любезен да каже, че това е позицията на българското правителство. Да го каже и да си ходи, заедно със своя вицепремиер и всичките си подопечни. От Валери Симеонов не очаквам никакви извинения. Единственото, което би трябвало да направи, е да изчезне от политиката и да се свре в мишата дупка, откъдето беше изкаран и натресен в политиката.

ГЕРБ нададоха вой да бъде представена публично стенограмата от срещата между Румен Радев и руския патриарх. Каква е реалната причина изведнъж да се застъпят за президента? Очевидно е, че политически коректното говорене на Радев в случая засенчва фактите.

Да говориш политкоректно означава да изопачаваш историческата истина. В този смисъл президентът не говори политкоректно. Точно обратното. Това, което се случи при и след посещението на патриарх Кирил, е много лош сигнал с тежки последици. Да започнем малко по-отдалеч. ГЕРБ искат да се разсекрети стенограма, която не съществува, за да се види – както те казват, дали президентът е защитил националната позиция. Следва въпросът: „А коя е националната позиция?”. Това позицията на правителството на Борисов ли е, което обяви Русия за враг? Това позицията на ГЕРБ ли е, които вкупом – премиер, председател на Народното събрание, депутати и министри – бойкотираха държавния прием, даден от държавния глава в чест на националния празник – Освобождението на България. Чрез този бойкот те опорочиха и похулиха празника и съобщиха недвусмислено на целокупния дипломатически корпус, че българското правителство се разграничава от националния празник и го отрича, отрича Руско-турската освободителна война, отрича Освобождението на България от турско робство, отрича незаменимата роля на Русия. Това е повече от скандал!

Да не би пък това да е позицията на Плевнелиев? Това чучело, което не само, че не споменаваше Русия на 3 март, но на всеки 5 минути ѝ обявяваше война. Да не би да е позицията на платените русофоби, които 28 години ни разправят, че сме благоденствали под сянката на падишаха, че 5 века сме си карали един рахатлък, че сме имали чутовен напредък, а Русия взела, че се надовлякла тук, за да ни пороби и ограби? Ако ГЕРБ очакват такава позиция от президента, дълбоко грешат. Президентът заяви националната позиция на 3 март – и на връх Шипка, и по време на зарята. Тази позиция е пределно ясна, от нея не може да бъде преместена нито една дума или запетая.

Но! Назидателният тон, който руският патриарх държа на българския президент в присъствието на българския патриарх, е недопустим. Разбирам огорчението на патриарх Кирил, то е предизвикано именно от 28-годишната подмяна на историята – българска и руска. Но категорично не приемам неговите назидания. Тези назидания би трябвало да бъдат отправени не към българския президент и към българския патриарх, адресатът беше сгрешен генерално. Адресатът трябва да бъде Борисов, продажното русофобство и българската десница, която 28 години пребивава в Delirium rusofobicus и вилнее в България. Борисов е този, който малко преди срещата си с патриарх Кирил съзнателно и провокативно благодари на несъществуващи към онзи момент държави: Полша, Финландия, Литва, Украйна, Молдова. Това е подпалило фитила на патриаршеския гняв, за да се взриви на срещата с президента.

Само напомням, че в рамките на Руската империя има 195 народности, нации и етноси, като някои от тях сега имат държави. Следващия път Борисов може да благодари на Казахстан, Азербайджан, Грузия, Армения, Таджикистан. Може да благодари на Германия, защото генерал Тотлебен е германец. Също и на Япония, защото във войната участва и един самурай. Казвам това, за да се види целият абсурд.

Патриарх Кирил реши да говори на президента Радев и патриарх Неофит, тъй като те олицетворяват българската държавност. Той реагира срещу подмяната на историята и постави тези въпроси на най-високото равнище, за да бъде чут, но не президентът Радев и патриарх Неофит са хората, върху които трябваше да стовари своя гняв.

Българската патриаршия извърши виртуозна дипломация, за да бъде поканен патриарх Кирил тук на 3 март, именно с тази най-благородна, националноотговорна, родолюбива, христолюбива, православна цел – да бъдат подобрени отношенията между двете стани. Българската патриаршия и българската президентска институция постъпиха по начин най-благороден. Отговорът беше удар в гръб. Това беше подлост, разбирате ли. Въпросът е кой режисира, подготви и осъществи този удар в гръб. Целта е ясна – досъсипване на българо-руските отношения. Кому это выгодно?!

Смятате ли, че изказването на руския патриарх е съгласувано с висшето ръководство на Русия? Могат ли да бъдат разклатени отношенията между двете страни? Не би ли следвало да сме нащрек и да пазим баланса в отношенията с Русия?

Аз също си задавам този въпрос. Според някои анализатори Руската православна църква е нещо като второ външно министерство на Русия. Ако те са прави, това означава, че патриарх Кирил е форлойтер на Путин и идва тук с предварително зададена задача от Путин, за да произнесе тази тирада и да взриви окончателно историческите връзки между България и Русия, но аз дълбоко се съмнявам, че това е така. Мисля, че патриарх Кирил наистина дойде с поръчение от руския президент и това поръчение е в неговите думи още при пристигането, цитирам: „В Руската православна църква винаги сме помнили, че именно българските мисионери, ученици на светите равноапостолни Кирил и Методий, в Х век просветиха нашите предци чрез светата православна вяра, приобщиха ги към славянската писменост, откриха им съкровищницата на християнската култура и светоотеческата мисъл. Без българското Православие нямаше да има и руско Православие. Затова десетки хиляди руски воини, отдали своя живот за избавлението на България от горчивото иноверно робство, върнаха на братята българи този велик исторически дълг, засвидетелствайки за всички векове неугасимата братска любов между нашите Църкви”. 

Сиреч – без българското православие, без българските духовници и просветители нямаше да има руско православие, а то значи – руска държава. Това каза патриарх Кирил. И го казва не за първи път. На дипломатически език това е извинението на президента Путин заради кирилицата, дето прехвръкнала в Русия от „македонските земи”… Мисията беше изпълнена, целта постигната. Крайно неприятен факт за подмолните антибългарски и антируски стратези. Затова патриарх Кирил трябваше да бъде провокиран, а мисията – провалена.

И светкавично, като по команда, в България изригнаха русофобите, в Русия – българофобите. В руските медии се вихри страховита антибългарска истерия. И антируските настроения в България, и антибългарските в Русия са еднакво вредни и за Русия, и за България. Въпросът е кой има интерес от всичко това. Кому это выгодно?! Защо се получи това? Не мисля, че президентът Путин има нещо общо с целия този ажиотаж. Той не е глупак. Русия има достатъчно противници, за да превръща във враг българския народ.

Русия (чрез патриарх Кирил) не разпозна кои в България са нейните приятели и кои – нейните врагове. На президента Радев бяха прикачени думи, които никога не е произнасял, бяха му пришити греховете на Плевнелиев, на Борисов, на ГЕРБ и на всички русофобци в България. Президентът Радев и патриарх Неофит с нищо не са „заслужили” да бъдат обект на каквито и да било упреци и претенции. И двамата полагат огромни, неистови усилия малко от малко да се подобрят отношенията между двете държави. Обезпокоителен е и фактът, че този запис, който се върти до откат по руските медии, е направен от камерата на Руската патриаршия в нарушение на протокола. Знаете – когато камерите влизат на такива събития, се казва: „Правите протоколни снимки и си отивате”. И всички камери излизат след една минута. Но камерата на Руската патриаршия не излиза. Не благоволява.

Целта е била камерата да запише единствено и само тирадата на руския патриарх, но не и отговора на българския президент. Отговор, който със своето достойнство и познания респектира патриарх Кирил. Но този отговор не трябва да стигне до българските и руските зрители. На записа се вижда втрещеният руски посланик. Негово Превъзходителство Анатолий Макаров нямаше никаква представа каква се случва.

И аз продължавам да гадая откъде дойде всичко това. В началото се отнесох скептично към думите на проф. Румяна Михнева, че цялата история (истерия!) е инспирирана от някакви „платени русофили” в България. Нали те би трябвало да работят най-упорито за нормализиране на българо-руските отношения! После си казах, че съм пълен наивник. Тъкмо тези среди съчиниха интригата, че Радев е „кремълски президент”, за да го етикетират и да го държат в зависимост, интригата беше подхвърлена на медиите, а те, понеже са безмозъчни, я дъвчат повече от година. И за „платените русофили”, и за продажните русофоби е еднакво важно отношенията между България и Русия да бъдат колкото се може по-лоши. Така едните ще се правят на големи „защитници” на Русия, другите – на евроатлантици, но и едните, и другите – срещу вкусно заплащане. Те еднакво не желаят подобряване на отношенията между двете държави заради своите жалки, низки, подли интересчета.

Как гледате на налагането на тенденцията в публичните речи на българските политици да се благодари на руския народ, а не на Руската империя за Освобождението на България? В статията „Пигмеи осмърдяха 3 март” Вие самата иронизирате възгласите, че България 140 години слави своята поробителка, казвате още, че гаврите по време на турското робство за някои са просто плод на болнавите умове на българите. Има откровен опит за дистанциране от Русия не просто от определени кръгове русофоби, но от самите политици. Да не говорим, че Лиляна Павлова честити 3 март на английски език…

Няма абсолютно никакво съмнение, че това е Руско-турска освободителна война. Това е историческата истина. Истината е, че в световната история няма друга война, която да е обявена под натиска на народа. Тази война беше поискана от руския народ, от руските поети, писатели, художници, журналисти, учени. Истината е, че руският император Александър II няма никакво желание да води война. Русия наскоро е претърпяла поражение в Кримската война, въоръжението е лошо, а армията – изтощена. Но руският народ е този, който поиска тази война, руският император я обяви, Руската империя я доведе до победен край. Този факт е непоклатим. В редовете на руската армия се сражават хора от най-различни националности и етноси, но те се сражават под скиптъра на Александър ІІ, по волята на руския император и по собствената си воля.

Тенденцията да бъде размивана ролята на Русия започна веднага след 10 ноември. Беше родена в едни мозъчни тръстове. И потекоха благодарности към държави, които не са съществували. Държавите не са съществували, но народите са съществували. Българският президент абсолютно точно отговори на нападките на патриарх Кирил: „Така, както Църквата се бори за душата на всеки човек, така и ние сме признателни към паметта на всеки воин, сражавал се в руската армия под знамената на император Александър II и загинал за българската свобода, независимо от неговата народност”. Никой не може да има претенции България да забрави тези жертви. Те са заради нас, за нашата свобода, не са за нещо друго.

Какво пише на входа на храм „Св. Александър Невски” в София, където патриарх Кирил отслужи Света Божествена литургия: „Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” е храм-паметник, издигнат от целия български народ в памет на хилядите руски, български, украински, молдовски, финландски и румънски воини, паднали през 1877-1878 г. за освобождението на България от османско иго”. Това пише. На шест езика, включително на руски. Да не би патриарх Кирил да не го е прочел?

28 години русофобстващата кохорта от хонорувани деконструктори на 5-вековната българска Голгота гъгне и дудне маниакално, че няма турско робство, че има благотворно турско присъствие, че България е била „контактна зона между две цивилизации”, че сме процъфтявали и добрували, че 3 март е черна дата, че Русия е поробителка, а тъпият български народ чества своята поробителка. Това е гавра с историческата памет и на българския, и на руския народ. Но патриарх Кирил не говори на истеричавите русофоби. Той се нахвърли върху президента Радев, който от първия миг на своето президентстване измете цялата тази русофобска реторика – и от историята, и от съвременната политика. А Борисов подари на патриарх Кирил камък от връх Ботев. Поне да беше от връх Шипка... След което патриарх Кирил върна този камък в погрешната градина.

По-рано споменахте, че в руските медии се е разразила мощна българофобска атака. И все пак имат ли основания думите на някои духовници, цитирани от руското издание Regions.ru, че българският президент ще съжалява за думите си, че целта му е да успокои „западните спонсори, техните евроатлантически добродетели”? Насажда се тезата, че Радев е страхлива марионетка на Запада в една треторазредна държава.

Това е една много сериозна, премислена, подготвена акция. В България – русофобски разгул. В Русия – българофобска вакханалия. Българите са „предатели, негодяи, неблагодарници, дегенерати”, президентът Радев е „човек в кавички”, който „се кланя на американските содомити” – тази воня тече от руските медии. За българските русофоби президентът Радев е „слуга на Кремъл”, за руските българофоби – „марионетка на САЩ”. В Русия има не само антибългарски настроения. Има кръгове, личности и политици, които работят срещу интересите на самата Русия, нека не се заблуждаваме. От друга страна, Русия е силно притеснена от демаршите на САЩ, на „цивилизования Запад” за подчинение на Балканите. Стратегията за Западните Балкани е изцяло насочена срещу Русия. Затова Русия реагира нервно. Но защо срещу българския народ?

Патриарх Кирил каза, че си заминава огорчен, но горчилката остана в България, в българския народ, в Българската православна църква, в българската президентска институция, и то абсолютно незаслужено. Просто атаката на руския патриарх беше проведена на погрешния редут. Видяхте какво беше на Шипка – хиляди хора с хоругви, със знамена, български и руски. Обаче вместо генерал Радецки да пристигне с гръм, целият този възторжен народ получи удар в гърба чрез кавалерийската атака на патриарх Кирил, който очевидно бърка признателността с раболепието и покорството. Това попари възторга на тези хиляди млади хора. Това срина едногодишните усилия на президента Радев да нормализира българо-руските отношения. Това съсипа усилията на всички честни, почтени българи – духовници, историци, публицисти, политици – които 28 години водят титанична битка с грантовите фалшификатори на историята, за да бъдат  наричани презрително „русофилитици”, „путинисти” и т.н.  

От кого смятате, че е режисирана тази атака? Кой има полза от нея?

Режисьорите скоро ще си проличат. Те винаги се издават. И България, и Русия нямат полза от тази атака. Само вреда. Забелязвате ли странното, парадоксалното, абсурдното триединство в тази атака? Триединството, единомислието и единодействието на продажните русофоби и „платените русофили” в България, както и на българофобите в Русия? Това триединство е антибългарско, антируско, антиправославно, антиевропейско, антицивилизационно. Защото Светото Православие е цивилизация. Както Кирилицата е цивилизация! 

Сега ГЕРБ се опитват да изместят цялата атака срещу президента. Борисов побърза да засвидетелства пред Путин, че той е „човекът на Русия”, най-първият русофил тук, след като се тупаше в гърдите – даже гръдният му кош хлътна – докато обясняваше гордо как лично е провалил трите руски енергийни проекта. А за опропастените отношения между България и Русия ще бъде набеден президента Радев. Изключителна подлост! Видяхте ли колко ласкаво и лъстиво взе да говори ГЕРБ за Русия? Защо? За да може ГЕРБ да изобразява русофилство. Не знам дали вече не е връчена протестна нота за безобразието на Валери Симеонов, но съм убедена, че рано или късно, по един или друг начин, президентът Радев ще получи извинение за линча, който му беше устроен.

Любопитно е това, че „Атака” и ВМРО се разграничиха от думите на Валери Симеонов и го призоваха да се извини за нападките срещу руския патриарх, а Волен Сидеров дори заяви, че „да нападнеш патриарха на една православна църква е равностойно на ислямистки и джихадистки акт”. Това обаче не е първият конфликт в редиците на „Обединените патриоти”, съвсем скоро подобен скандал се разрази и заради промените в Закона за трудовата миграция например. Липсата на консенсус в малката коалиция може ли да разклати управлението и кабинета „Борисов – 3”?

Хич не ме е грижа дали ще им се разпадне коалицийката, дали ще се разклатят и изпокарат. Интересува ме България. За мен са важни интересите на българската държава, част от които е нормализирането на отношенията с Русия. Това е важното. А правителството на ГЕРБ от Третото пришествие на Борисов е изключително вредно за България.