Масовото следене, събирането на колосално количество информация за всеки човек, астротърфингът и тоталитарният търговски и политически маркетинг са част от ежедневието на съвременния човек в XXI век

Книгата на Джордж Оруел „1984” постоянно се цитира както от левицата, така и от десницата, за да послужи като страховито предупреждение за това какъв би бил един свят, в който властта е наложила тотален контрол над личността с помощта на технологиите. Скандали като разкритията на Едуард Сноудън за масовото следене на американската Агенция за национална сигурност или драмите около Facebook и Cambridge Analytica само открехнаха вратите на антиутопичния Ад, в който живее светът с намирането на все повече плашещи приложения на високите технологии. Човек няма нужда от ветропоказател, за да се ориентира откъде духа вятърът, нито от свръхестествени способности, за да усети, че днес всеки жител на т.нар. Запад е следен, записван, анализиран, оценяван и дори направляван в такива страховити измерения, които дори Оруел не може да си представи. Както пише американският журналист Глен Грийнуолд в своята книга „Няма къде да се скриеш: Едуард Сноудън, АНС и държавата на масовото следене” между днешното общество и имагинерния свят на Джордж Оруел няма голяма разлика. „И двете общества разчитат на технологичните системи, които са способни да следят действията и думите на всеки гражданин”, убеден е Грийнуолд. Всъщност разлика има и тя е на път да бъде осъществена с инкорпорирането на още една иновация в процеса – системите с изкуствен интелект. Наскоро стана известно, че американската технологична компания DJI е започнала амбициозно партньорство с Axon, производителя на оръжия, дронове и камери за американската полиция, а перспективата е в близко бъдеще системите за изкуствен интелект да следят за обществения ред с помощта на постъпващата информация от всички полицейски камери.

Средностатистическият европеец или американец застава пред камерата на своя смартфон, компютър или на обществено място между 100 и 300 пъти на ден, а всяко едно кликване и търсене в световната мрежа старателно се записва и обработва автоматично от компютърни алгоритми. Достатъчно е да сте американски гражданин и да напишете в Google „Как да си взема оръжие” или „Въоръжена съпротива” и вече сте предизвикали интереса на местното ФБР. Това се отчита от програмния код като рисков индикатор и е много вероятно да попаднете под още по-внимателно наблюдение от съответните служби. На практика нищо не пречи алгоритъмът да следи не само за използването на думи като „тероризъм”, „бомба” или „атака”, но и за „протест” „оставка” и „бунт” и да държи изкъсо опозицията. Както разкри Сноудън, само едно структурно звено на Агенцията за национална сигурност, наречено „Неограничен информатор” е събрало за едномесечен период през март 2013 г. данните от 97 млрд. имейла и 124 млрд. телефонни разговора по целия свят. Всевиждащото око е наясно и с най-съкровените тайни на политици, бизнесмени, дисиденти, политически противници, а тази деликатна информация са използва като отличен повод за вербовка и привличане към сътрудничество – процес, прекрасно представен от режисьора Оливър Стоун в неговия документален филм „Сноудън”.

Голямата разлика с книгата на английския писател е, че в ролята на големия американски брат влиза не толкова държавата, колкото транснационалните корпорации. Изтънчените алгоритми на Google и Facebook днес са способни дотолкова да профилират своите потребители, че прецизно насочената реклама и пропаганда са се превърнали в автоматичен процес. Всеки път щом включите компютъра и напишете „торта”, „бонбони” или „шоколадово суфле” може да сте сигурни, че вездесъщите алгоритми са добавили това към вашия профил, а няколко реклами на сладкарски изделия само чакат да изскочат на вашия монитор. Интернет наистина приближи хората един до друг, но освен това приближи до гражданите световния полицай с неговите глобални корпорации, като ги покани учтиво в домовете и дори в умовете на хората.

Днес Google целенасочено манипулира своите потребители и продължава да цензурира информация под различни предлози, най-популярния от които е борбата с „фалшивите новини” – обикновено това е тази информация, която се различава драстично от опорните точки на мейнстрийм медиите. Не е нужно алтернативните гледни точки да бъдат изтривани. Достатъчно е алгоритмите на Google да поставят информацията толкова назад в резултатите, че никой да не я чете, а в предложенията на Google да влязат „проверени” и „достоверни” източници, които по странно стечение на обстоятелствата са част от глобалната информационна мрежа на мейнстрийма.

Примерите за навлизането на невидимия технологичен голям брат в живота на хората се увеличават с всеки изминал ден. Компютърни алгоритми вече преценяват кой няма да получи предсрочно освобождаване от изтърпяване на присъда, кой ще бъде лишен от осигурителни права и дори кой е неблагонадежден гражданин. Вероятно не е далеч времето, в което ще бъде внедрен алгоритъм, който да следи за всяка „престъпмисъл”, точно както в книгата на Оруел. Дълбоки корени пък отдавна е пуснала друга технология за контрол и манипулация на масите, известна като „астротърфинг” – изкуствено проектирано впечатление за спонтанно поведение на общността. Достатъчно е човек да погледне множеството грантови анализатори, мними представители на гражданското общество и медийни говорители, за да осъзнае доколко изтънчените технологии за социален контрол вече са превзели общественото информационно поле. С развитието на високите технологии възможностите за водене на информационна война се увеличават в пъти.

Америка не е единствената, която е на път да сбъдне застрашителните прогнози на Джордж Оруел. Китай също не отстъпва на САЩ в изграждането на общество на Големия брат. Докато в Америка корпорациите влизат в ролята на всевиждащото око, то в Пекин тази задача е поверена на държавата. Китай изгражда огромна мрежа за наблюдение, която ще е способна да проследява всичките 1,4 млрд. жители на страната чрез комбинация от технология за лицево разпознаване, следене на групови чатове и специални приложения за смартфони чрез които гражданите ще бъдат оценявани на базата на техния социален кредит на доверие. Хората с добри резултати ще бъдат награждавани, а на тези с лош рейтинг ще им бъдат прилагани определени мерки. „Системата е способна да идентифицира 40 черти на лицето, без значение от ъгъла или светлината, с точност 99,8% (същото, което прави и Facebook, но с по-голяма прецизност, бел. авт.) . Тя може да ги сравнява с базата данни за криминални заподозрени със скорост от 3 млрд. обработки в секунда, което означава че данните на всички китайци могат да бъдат обработени за по-малко от секунда”, пише китайският вестник „Жънмин жъбао”, като допълва, че благодарение на технологията вече са заловени над 2000 извършители на престъпления. Най-смущаващата част от програмата вероятно е „социалната рейтингова система”, която свързва личните карти на 1,3 млрд. китайци и оценява всеки един от тях въз основа на поведението му с помощта на алгоритми – идея, която не е далеч от оруеловите делюзии.

В крайна сметка независимо дали става въпрос за проверяване на нашата онлайн кореспонденция, обработване на нашите данни за целите на политическия контрол или бизнеса на корпорациите или за наблюдаването ни по хилядите камери на нашите устройства или на улицата, антиутопичната държава на масовото следене и тоталния контрол вече не е единствено на страниците на „1984”. Тя е част от нашия всекидневен живот.