Георги Лозанов е човек, който отдавна се е превърнал в олицетворение на лицемерието в обществения ни живот. Той много обича да се определя като либерал, защитник на свободата и плурализма. И в същото време винаги е правил неща, които са в тотален разрез с „любимите“ му свобода и плурализъм. Лозанов забравя за либерализма в момента, в който поредната власт (била тя политическа или икономическа) реши, че той може да й свърши някаква работа. Трябва да бъде избран „правилният“ човек за генерален директор на БНТ/БНР? Няма проблем. Гого е насреща. Той ще направи всичко възможно любимецът на властта да бъде избран безпроблемно. Трябва да бъде отстранено неудобно на властта предаване? Пак няма проблем. Гого пак е насреща. Докато ви обяснява колко харесва плурализма, с пионерски устрем ще изпълни задачата по отстраняването от ефира на всеки глас, който влиза в дисонанс с правата линия. Изобщо крайно негнуслив се оказва нашият Гого, когато стане въпрос за задоволяване желанията на силните на деня. И изглежда никак не се срамува да проповядва морал и спазване на закона, при положение, че всичките му действия са тотално отрицание и на морала, и на закона. В момента разиграва поредната блудкава пиеска. Подава оставка, защото моралът не му позволявал да даде лиценз на телевизия ПИК. Боже, Боже, какъв светец, какъв чист човек, какъв медиен девственик… Толкова години моралът не му пречеше  да изпълнява политически и икономически поръчки обаче точно месец преди да му изтече мандатът, се загрижи за името си. Да, когато преди година БНР беше разтресено от безпрецедентна криза, Лозанов обеща, че ще си подаде оставката, ако нещата в Радиото не се оправят за месец. Е, нещата не се оправиха, протестите срещу ръководството продължиха, а Гого, разбира се, не си подаде оставката. И по нищо не личеше да се е притеснил от поредния си лупинг. Докато правеше всичко възможно, за да наложи цензура върху „Деконструкция“, също не се притесняваше. Ето защо настоящото му „морално възмущение“ звучи безкрайно фалшиво и стопроцентово лицемерно.

Гого е класическият представител на онзи тип български псевдоинтелектуалци, които много обичат да говорят за морал, истина и свобода, които постоянно ни навират в носа либерализма си и които с всяко свое действие тотално опровергават клетвите си. Говоря за онези снобеещи персони, които в приятелска компания с упоение ругаят „оная проста мутра Борисов“,“ чудовището ГЕРБ“ и изобщо „всички онези тъпи и корумпирани политици“, но нямат нищо против да извършат какви ли не гадости, за да им се отблагодарят същите тези „тъпи и корумпирани политици“ с някой добре платен държавен пост. Говоря за онези типични представители на софийския офисен планктон, които се мислят за „creme de la creme“ и  умират да цитират имената на модерни писатели и философи, но които от години не са прочели нищо, освен някоя и друга статия в Уикипедия. Все пак сериозното четене изисква време и усилия, а въпросните персони предпочитат да са по купони и „ивенти“, където ще ги поят и хранят безплатно. Този начин на живот им е несравнимо по-приятен, отколкото усамотението с книга в ръка. „Интелектуалци“ като Гого страшно искат да приличат на Мишел Фуко, Жан Бодрияр и Умберто Еко, но колкото повече се стараят, толкова повече лъсва същността им на персони от породата Тартюф или Бай Ганьо. Издава ги неустоимото им желание за всевъзможни облаги, постове и пари. Фенове са на свободата и на либералните теории, но предпочитат да защитават тези теории не от някой скромен университетски кабинет, а от луксозния държавен офис, който върви в комплект със секретарката, шофьора, високата заплата и възхищението на околните пред „уредилия се човек“. Днес Гого и приятелите му са „либерали“, „защитници на свободния пазар“ и привърженици на десницата. Не защото искрено вярват във всичко това, а защото се съобразяват с конюктурата. Ако утре конюктурата се промени, те моментално ще забравят настоящата си „вяра“ и ще я заменят с пълната й противоположност. Изобщо няма да се учудя, ако Гого, който преди време издаде сборник със статии под заглавие „Мое дясно“, след време пусне нова компилация, озаглавена „Пак мое, само че ляво“. Както казва Граучо Маркс, „това са моите принципи, ако не ви харесват, имам и други“.

Ако има нещо положително в цялата тази тъжна история, то е, че вече не останаха нормални хора, които да уважават лица като Гого и неговите приятели. Нормалните хора може и да са се оставили преди години да бъдат заблудени от някакво псевдоинтелектуално лустро на Гоговците, но отдавна нямат илюзии. Отдавна са разбрали, че такива като Гого нямат нищо общо със сериозната мисъл и моралното поведение. В края на пиесата на Молиер  Тартюф си получава заслуженото. Днешните му български персонификации също са си получили заслуженото, поне в мислите на нормалните хора.