Калина Андролова разговаря за изборите в САЩ с Боян Чуков, външнополитически анализатор и бивш дипломат

Казват, че Републиканската партия в САЩ, чиито представители са бели богати мъже, постепенно губи възможността за получаване на властта поради това, че в САЩ има увеличаване на малцинствата, етносите и различните... Тези избори напълно опровергаха тази теория? Кой гласува за Тръмп?

По принцип разделянето на американския елит на републиканци и демократи е абсолютно фалшиво. То обслужва перфектно интересите на финансовия елит в страната. Големите реални собственици в САЩ. Могат да се изброят множество факти, които потвърждават това твърдение. Кланът на фамилията Буш, който е републикански, гласува в полза на представителя на демократите Хилъри Клинтън. Върхушката на Републиканската партия фактически предаде своя кандидат още по време на предизборната надпревара. Изумителен бе синхронът в работата на всички водещи американски медии в полза на победата на Хилъри Клинтън. Забележете, в последната права от президентската надпревара пътят на бившата първа лейди на САЩ бе „осеян” с трупове, но нито един от тези загадъчни случаи не бе разследван. След изборите американското общество е разделено на две. Едната част от него не иска да живее с другата. Но това не е историческото разделение Север и Юг. Разколът е по вертикала, хоризонтала и диагонала. Доналд Тръмп успя да събуди онази Америка, която беше преди 20-30 години. Тази Америка, която, ако не се разбуди, то белите и образовани религиозни хора ще изчезнат по местата, в които са се родили. Вътре в американския елит върви една огромна битка. Борба между представителите на два лагера. Те нямат еднаква визия за бъдещето на САЩ. Даже нямат една и съща идеология. Огромният проблем е, че няма пари за всички. И, естествено, няма как да се постигне някакъв приемлив компромис. Зад Доналд Тръмп са девелопърите, включително „инфраструктурните”. Следват тези, които добиват петрол, тези, които добиват въглища, част от фармакологичното лоби и част от земеделците. Зад Доналд Тръмп са изчезващото съсловие на производителите, които не изнесоха своето производство в Китай или Мексико.

Кандидатът на републиканците им беше обещал да вземе „трилионите”, които хвърля Пентагонът за реализирането на множеството военни интервенции. Да ги вложи в инфраструктурни проекти в САЩ. Това предизвика див възторг в девелопърите и строителното лоби, но предизвика дива омраза в тези, които приватизираха националната сигурност на страната. Последните живеят охолно само ако Америка води непрестанно войни по света. Американските медии допринесоха много за оформянето на две общности в САЩ. Те живеят в паралелни идеологически, информационни и икономически реалности. Половината от американците, които подкрепят Доналд Тръмп, не вярват на американските медии. Американската система първоначално е строена по имперските „чертежи” на Римската империя. От тук са претенциите за „нов Рим” и от тук произтичат забавните заимствания като Сенат и Капитолия. Но системата започва да не работи, когато половината от гражданите и значителна част от елита загуби уважение към базовите институции на властта. При това положение американският „втори Рим” се превръща в „трети свят”, къде могат да избуяват „цветни революции”. Не забелязахте ли, че в един момент антирейтингът на двамата кандидати за президент на САЩ превиши техните рейтинги. В последния момент, преди да започне преброяването на гласовете, агенция Reuters и компания Ipsos успяха да публикуват резултати от социологическо допитване сред гласувалите американци. Анкетата засяга 10 000 човека. Тя показа, че 75% от американците считат, че на Америка й е нужен силен лидер, който да вземе властта на богатите и влиятелните. Над 72% от анкетираните са съгласни с твърдението, че икономиката на страната работи в интерес на богатите и влиятелните. Около 54% считат, че „такъв, какъвто съм аз, все по-трудно може да постигне успех в Америка”. Виждате, че самите американци са се разделили с „американската мечта”, която привличаше като магнит всички хора по света. Подобни масови настроения доведоха Доналд Тръмп до креслото в Овалния кабинет. Американските плебеи виждат в него „силния лидер”. Считам, че разпространяваната теза, че последните президентски избори в САЩ са бунт на „белия човек” и затова е спечелил Доналд Тръмп, за мен е дълбоко погрешна. Нима Барак Обама стана президент на САЩ в резултат на бунт на „черните” американци?

От какво е уморен американският избирател? Защо не се довери на Клинтън, още повече, че Тръмп няма никакъв опит като политик? Може ли да се каже, че Клинтън беше символ на войните и разхищението, пълния непукизъм и безцеремонност на САЩ?

Американският избирател се умори от събирателния образ на системния американски елит, който бе събран като във фокус в Хилъри Клинтън. Публичните разкрития около съпругата на Бил Клинтън отвратиха американците. След финансовите злоупотреби около фондация „Клинтън” и самата Хилъри Клинтън Америка няма и най-малкото право да се занимава с корупцията в другите страни. Да ги поучава. Мащабите на корупцията в САЩ са чудовищни. На този фон нашите корупционери са невинни любители. Нали разбирате в какво неловко положение ще са американските посланици по света, когато започнат с американоцентричната антикорупционна риторика. Ще се сблъскат със сарказма и унищожителната ирония на другите народи. Хилъри Клинтън лиши американската агентура за влияние от едно от нейните основни оръжия. Тя уби авторитета на САЩ като морален съдник и арбитър по въпроса с корупцията. Какво се получи? САЩ е страна, в която е публично доказано, че корумпирани служители управляват държавните институции с методите на политическия бандитизъм и задкулисните договорки. Стана очевидно, че управляващите в САЩ налагат своята власт над американския народ чрез информационен терор. Това се нарича криминална държава. И, естествено, криминалният американски елит се държи в собствената си страна като окупатор. Това да ви напомня на нещо близко и родно? Май ние копираме в случая Големия бял брат! Хилъри Клинтън уби тотално авторитета на САЩ като арбитър. Това ще предизвика в бъдеще колосални последствия за световните политически процеси. Във времето постепенно ще се разгърне лавина, която ще затрупа ръководния морален статут на САЩ. Само със сила власт не се удържа. Сила без авторитет е тирания. Когато Хилъри Клинтън започна да затъва в своето криминално минало, тя започна да използва силови похвати. Започнаха да измират опоненти. Хилъри Клинтън започна да се въвлича в нарушения на американските закони. Тогава целият свят видя, че прехваленото американско право е една огромна лъжа и мръсни задкулисни договорки. Всичко се държи на банални подкупи и заплахи. При това положение не завиждам на този американски посланик в чужбина, който ще започне да морализира на местното население и да играе ролята на съдник. Трябва да ви кажа, че Хилъри Клинтън със своята политика и поведение направи много за реинтегрирането на постсъветското пространство. На практика тя помогна на Владимир Путин за събирането на СССР 2.0. Преди години американците помогнаха за разпадането на Съветския съюз. Сега те помагат и станаха инициатори за неговото възстановяване. Няма да се учудя, ако след време руският президент награди Хилъри Клинтън с орден „За заслуги пред отечеството”.

Считате ли, че в САЩ има два властови центъра – единият, този на правителството, а другият – на тайните служби и силовите структури, които често работят с лобито на ВПК и частните военни компании? В този смисъл ще бъде ли оставен Тръмп да редуцира военните бюджети и операции?

В САЩ нито президентът, нито държавните секретари управляват страната. Те трябва да бъдат разглеждани само като висши мениджъри на държавата, наети от нейните собственици. Собствениците обаче са различни и с различни интереси. Те не са подредени йерархично. Затова властовият център в САЩ не е един. Задкулисните властови центрове си имат своето лоби на най-високо ниво в държавната администрация. Затова има постоянно разминаване между това, което говори официалната власт във Вашингтон, и това, което правят в чужбина различни американски институции като Пентагона, ЦРУ, ДЕА, НСА и много други. Не са редки случаите, когато американският президент научава впоследствие резултатите от активността на дадена американска структура в чужбина. Доналд Тръмп, естествено, ще има своето влияние при разпределянето на акцентите във вътрешната и външната политика, при воденето на финансовата политика и т.н. Но всичко това няма да зависи еднозначно само от него. Крайният резултат ще е „векторна” сума.

Има нещо ненормално в това бившият ни външен министър да се притеснява от избора на Тръмп? Какво поражда притесненията му?

Естествено, че има сериозен повод г-н Митов да се притеснява за своето служебно положение. Той е „отгледан” от Института на демократите. Той е поставен на този пост от демократите. Той изпълнява методичните указания на демократите. Той като български министър агитираше за Хилъри Клинтън и „поливаше” Доналд Тръмп. Какво се промени? Демократите паднаха от власт. Дойдоха републиканците. Даниел Митов беше притеснен за продължаването на трудовия му договор. Обаче Борисов му реши проблема. Подаде оставка. Същите притеснения има една огромна част от европейския елит, който има същия трудов „профил” като нашия министър. Това е точно така, както беше във времената на СССР. Сменят генералния секретар на КПСС и след месец започва подмяната на генералните секретари на компартиите в цяла Източна Европа. Нещата от живота.

Русия отново подава ръка за партньорство към САЩ. Ще се нормализират ли отношенията между Вашингтон и Москва при Тръмп, или той още не се е запознал с докладите за „заплахите“, които редовно изготвят тайните служби?

Мисля, че още преди изборите имаше диалог между съветническия екип на Доналд Тръмп и екипа на Владимир Путин. Генерал Майкъл Флин, който е един от близките съветници на Доналд Тръмп, беше преди време в Москва. В момента го спрягат за евентуален нов шеф на ЦРУ. Генерал Майкъл Флин е бивш ръководител на американското военно разузнаване. Исторически погледнато, между военните разузнавания на Русия и САЩ винаги е имало диалог. Това е бил каналът, по който двете страни са преговаряли в критични ситуации. Москва винаги се е разбирала много по-добре с Вашингтон, когато САЩ са били управлявани от републиканците. С идването на власт в Белия дом на Доналд Тръмп рисковете от световна термоядрена война намаляват. Ако беше спечелила Хилъри Клинтън, то светът щеше да тръгне с големи стъпки към ядрен апокалипсис. Това, че Доналд Тръмп стана президент на САЩ, не значи, че Вашингтон и Москва ще станат големи приятели. Всяка една страна ще си преследва своите собствени национални интереси. Просто ще има по-ясни правила в Голямата игра, което не е никак малко.