Командирът на Либийската национална армия Халифа Хафтар в неделя, 17 декември, обяви края на Либийското политическо споразумение, подписано в мароканския град Схират през 2015 г. С този ход влиятелният лидер, под чийто политически контрол попадат източните либийски провинции с център Тобрук, формално зачеркна водените от Русия и Европа мирни усилия и отхвърли властта на Правителството на националното съгласие, заседаващо в западните части на страната с център Триполи. Халифа Хафтар предупреди, че Либия навлиза в „опасна фаза”, която ще се отрази негативно на целия регион. „Местните и международните институции, които твърдят, че са загрижени за разрешаването на ситуацията не предприеха никакви сериозни практически мерки, които да вдъхнат увереност в бъдещето на хората”, заяви Хафтар и добави, че основополагащото Либийско политическо споразумение е само лист хартия. Броени часове по-късно военни самолети на либийския командир демонстрираха сила като навлязоха в контролираното от Триполи въздушно пространство, а близки до режима в Тобрук в социалните мрежи, започнаха кампанията „Готови сме”, в която показват своята решителност в подкрепа на вероятния кандидат за либийски президент през 2018 г. Халифа Хафтар.

До дългогодишния либийски конфликт се стигна в резултат на военната интервенция на страните от НАТО през 2011 г. Войната започна, либийският лидер Муамар Кадафи беше брутално екзекутиран, а северноафриканската държава се разпадна на съставните си части. Либия е създадена като административно-териториално образувание в рамките на колониална Италия едва през 1934 г. в резултат на сливането на традиционните северноафрикански провинции Триполитания, Киренайка и Фезан. След свалянето на режима на полковник Кадафи логичното се случи – старите местни различия изплуваха на повърхността и единната либийска държава престана да съществува. До неделя в страната макар и формално действаше Либийското политическо споразумение от Схират, съгласно което в Киренайка се намира парламентът, а в Триполитания действа правителството на Либия. Източният лидер от Киренайка Халифа Хафтар, бивш военноначалник на армията на Кадафи, контролира сериозен военен ресурс, градовете Тобрук и Бенгази, както и някои от по-значимите петролни находища и петролопроводи. Файез Сарай стои начело на временното правителство в Триполи, създадено под егидата на Европейския съюз и ООН, а в ръцете му също се намират оръжие и петрол. Халифа Хафтар е склонен да сътрудничи с Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, докато Сарай търси подкрепата на Катар, Турция и организации като „Мюсюлманските братя”. Либийските бербери, от своя страна, контролират третата част от страната – историческата провинция Фезан, която е заета основно от пустинята, в нея няма съществен демографски ресурс, а петролните залежи са труднодостъпни.

Хаосът в северноафриканската страна след намесата на Запада се превърна в норма. Наред с двата основни политически центъра, набират сили и различни племенни милиции, криминални структури, обогатяващи се от трафик на нелегални имигранти и петрол. В допълнение на либийска територия се появиха групировките „Ал-Кайда” и „Ислямска държава”. За да бъде хаосът пълен се прибавя и влиятелната група на кадафистите, поддръжници на убития полковник Кадафи, които имат еднакво негативно отношение както към Халифа Хафтар, така и към Файез Сарай. Така наскоро лоялни на фамилия Кадафи бойци освободиха от затвора в град Зинтан Сейф ал Ислам, син на покойния либийски вожд, който също декларира политически амбиции. Властта в Триполи няма сериозни вътрешни позиции и се опира на умерени ислямистки групировки като „Мюсюлманските братя”. Възможностите на армията на Халифа Хафтар на изток също са ограничени – експерти коментират, че потенциалът ѝ за военна победа в гражданска война с Триполи е малък, а във вътрешността на контролираните от нея територии избухват спорадични бунтове на въоръжени отряди, каквито са тези в Бенгази. Целият хаос не дава големи шансове за успех на вътрешнолибийския мирен диалог. Активните бойни действия може и да са затихнали, но враждата помежду им продължава да тлее, което блокира всякаква възможност за ефективно функциониране на държавата. Противоречията вътре в арабския свят намират проекции в либийската криза. Хафтар търси подкрепа от Египет и Саудитска Арабия, а в редиците му са либийски салафити, воюващи срещу „Мюсюлманските братя” на запад. На този фон всички погледи са обърнати към водещите глобални играчи – САЩ и Русия, като последната не е намесена по никакъв начин във военните удари от 2011 г. и има по-широко поле за дипломатически маневри.

Още след свалянето на Муамар Кадафи от власт Вашингтон насочи подкрепата си към правителството в Триполи. Успехите на руската дипломация и други важни фактори обаче днес го заставят да преразгледа своята стратегия и да заложи на Халифа Хафтар от Тобрук. „Има намеци, че Тръмп ще бъде лоялен към правителството в Тобрук. Това е свързано с катарската криза и с неприятностите с „Мюсюлманските братя”, които поддържат правителството на Файез Сарай”, смята руският анализатор Кирил Семьонов. За разлика от американците, руската стратегия залага на диалог с всички политически страни, изхождайки от разбирането, че нито една от тях не е достатъчно силна, за да наложи волята си.

През изминалата година Халифа Хафтар посети Москва два пъти, където проведе разговори с министъра на външните работи Сергей Лавров, с министъра на отбраната Сергей Шойгу, както и със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев. В началото на годината Хафтар дори се качи на борда на руския самолетоносач „Адмирал Кузнецов”, с което даде силен сигнал за намерението му да разчита на Москва. Контактите на руската дипломация със страните в либийската криза обаче не се изчерпват дотук. Както руският посланик в Триполи Иван Молотков нееднократно подчертава Русия не подкрепя бившия командир на Кадафи – Халифа Хафтар, а се стреми към всеобхватни отношения с всички страни. През март тази година лидерът на правителството в Триполи Файез Сарай посети Москва, откъдето договори със своите руски колеги редица стъпки, насочени към възстановяване на руско-либийските отношения в пълен формат. Руската петролна компания „Роснефт” вече получи разрешение да работи в Либия и започна да купува произведения в страната петрол. След посещение в Москва от 12 декември външният министър на Триполи Мохамед Сияла пък обяви, че очаква Русия да изгради железопътно трасе между Бенгази и Сирт, чиято стойност се оценява на 4 млрд. долара. Както става ясно Русия усилено сътрудничи и с берберите във Фезан по отношение на въпросите на нелегалната имиграция. Според наблюдателите на процесите са създадени обективни предпоставки за решаване на либийската криза при широка международна поддръжка. На този фон рязкото заявление на Халифа Хафтар, с което бе сложен край на Либийското политическо споразумение, се вписва в контекста на усилията за проваляне на мирните преговори. Очевидно това не е изгодно за Москва, която разчита да работи с една стабилна държавна власт – основно с цел да си върне загубените след свалянето на Кадафи икономически и политически позиции. Свидетелство за това е и моментът, който беше избран за анонсирането му. Хафтар порица споразумението от Схират непосредствено след като външният министър на Триполи Мохамед Сияла се завърна от Русия.

Северноафриканската държава навлиза в нов етап от продължилата повече от шест години кръвопролитна война. В настоящия момент е трудно да си представим възстановяване на националното единство преди сериозна промяна на политическата карта в страната. От своя страна, политическият фактор в Либия винаги е бил свързан с икономическия – бъдещето на мирните усилия зависи от това кои играчи ще установят контрол над нефтените находища и основните икономически отрасли на някога проспериращата либийска държава.