Публикуваме текст, изпратен в редакцията на списание a-specto от нашия читател Борислав Боев.
Малко бяха оптимистите, които предвещаваха някакво бъдеще на съвместните енергийни проекти между Европейския съюз и Русия. Засилването на антируската реторика в съюза след кризата в Украйна и въвеждането на икономически санкции срещу Русия очертаха ярка разделителна линия между Запада и Изтока. В контекста на тези сложни политически взаимоотношения, един мащабен енергиен проект се опитва да намери своята реализация. Това е „Северен поток-2”.
Какви са параметрите на „Северен поток-2”?
„Северен поток-2” всъщност представлява изграждане на два нови газопровода по трасето на вече съществуващия „Северен поток”. Дължината на трасето ще бъде 1220 км, а годишният транзит на синьо гориво ще бъде с общ капацитет от 55 млрд. кубически метра годишно. Строежът на проекта се осъществява от консорциума Nord Stream AG, в който влизат четири западни компании – германските Wintershall и E.ON са с 15,5% дял, а холандската Nederlandse Gasunie и френската GDF Suez са с по 9%. Останалите 51% са на руската компания „Газпром”. Приблизителната стойност на „Северен Поток-2” се оценява на около 9,5 млрд. евро. Според споразумението, подписано между европейските партньори и „Газпром”, всяка една от европейските компании ще трябва да инвестира до 950 млн. евро в изграждането на проекта.
Край на войната и началото на бизнеса?
Според прогнозите на анализаторите през следващите 20 години запасите на природен газ във вътрешността на Европа ще намалеят. Това изисква държавите, особено по-развитите индустриално, да гарантират своята енергийна сигурност, което до голяма степен ще бъде основа за реализацията на икономически растеж.
През последните години страните от ЕС направиха значителни инвестиции в изграждането и интеграцията на газопреносната си система. В резултат на това все повече домакинства и фирми имат достъп до синьото гориво, потреблението се увеличи, а конкуренцията между фирмите доставчици нарасна.
На 24 април 2017 г. западните партньори и „Газпром” се разбраха по частта за финансирането на проекта, което означава, че въпреки санкциите и лошия политически климат, ЕС и Русия смятат да си сътрудничат в енергетиката.
Три години след въвеждането на европейските санкции, руската икономика все още търси пътя за своето възстановяване. Само идеологически упоени наивници могат да мислят, че санкциите не засегнаха Русия. Най-тежкото обаче мина, поне според руските власти – след двугодишна стагнация и финансова криза, в Москва имат повод за умерен оптимизъм – БВП през 2016 г. е намалял само с 0,2%, а промишленото производство бележи близо 3-процентен ръст. За Кремъл е от жизненоважно значение да осъществи всички възможни икономически проекти, без значение къде се намират те. В тази връзка не трябва да се изненадваме, че „Северен поток-2” намира своята реализация на фона на изострените отношения между ЕС и Русия и въпреки удължаването на санкциите.
Макар и критична към Русия по въпросите, свързани с Украйна и Сирия, Германия ще търси все повече своята независимост и сигурност в енергийния сектор. След аварията в АЕЦ Фукушима през 2011 г. Берлин обяви, че постепенно ще затвори всичките си атомни реактори и ще се ориентира към по-екологично ориентирана енергетика. Това предопределя страната да търси все по-сигурни енергийни доставки, незасегнати от политически и икономически спорове, за каквито има предпоставки с доставките на синьото гориво от Украйна. Чрез директното свързване с руския източник на газ, Германия ще си спести главоболието от евентуални нови газови диспути между Москва и Киев, които със сигурност биха дали негативно отражение върху немската икономика.
Газовите войни между Русия и Украйна носят със себе си реална опасност от спирането на доставките на газ – нещо, което развитите индустриално държави от ЕС не искат да се случва.
Чрез изграждането на „Северен поток-2” Русия ще цели да сложи край на проблемните си отношения с Украйна в доставките на природен газ. След събитията от 2014 г. и последвалата война в Донбас, доверието между Киев и Москва е достигнало дъното. Русия ще се опита на всяка цена да заобиколи транзита през Украйна и да работи директно с по-надеждните за нея европейски партньори. „Северен поток-2” обаче буди сериозни притеснения у Киев, защото ако той бъде изграден, тръбата през Украйна ще загуби своето значение – както политическо, така и икономическо. Не трябва да се забравя фактът, че украинската държава реализира сериозни постъпления от транзитни такси - около 10% от целия бюджет на страната. Към момента 50% от руския газ за Европа минава през Украйна. При евентуално спиране или ограничаване на транзита на руски газ страната ще изгуби 2 млрд. долара, а инвестициите в украинската газопреносна инфраструктура ще бъдат поставени под въпрос.
„Северен поток-2” среща сериозна опозиция вътре в самия Европейски съюз. Комисарят по енергийните въпроси Мигел Ариас Канете съобщи, че на този етап ЕС няма нужда от изграждането на допълнение на съществуващия „Северен поток”. Към това мнение се присъединиха Дания и Полша, които се страхуват, че изграждането на още 2 тръби ще засили господстващото положение на „Газпром” на европейския пазар. В този смисъл политическите измерения на „Северен поток-2” може би надминават икономическите параметри на проекта. Това е поредният пример за това как политиката и икономиката са тясно свързани. „Северен Поток-2 носи белезите на всеки голям международен инфраструктурен проект – икономическата му специфика не е гарант за неговото изграждане. То зависи пряко от един незаобиколим фактор – този на политическата конюнктура и произтичащите от нея решения.
Опасенията от нарастващо руско влияние съществуват още от изграждането на „Северен поток”. Държавите от Балтийския регион и Източна Европа виждат руските енергийни проекти като мощно геополитическо оръжие, с което Русия може да упражнява своето влияние. Държавите противници на „Северен поток-2” се страхуват и от икономическите негативи, които ще понесат, защото реализацията му ще намали техните приходи от транзитни такси. В този ред на мисли наистина ще бъде наивно да твърдим, че „Газпром” няма да засили влиянието си чрез строежа на такива проекти. Но трябва да погледнем в очите една реалност, която не подлежи на промяна – природните ресурси са с фиксирано географско местонахождение. За Европейския съюз Русия е най-близката държава, притежаваща огромни енергийни запаси. Съвсем логично е да се търсят начини за диалог и икономическо сътрудничество, въпреки обтегнатите отношения и политическите престрелки помежду им. Ако се замислим, връзката между Русия и ЕС в сферата на енергийните доставки е правопропорционална – колкото повече расте европейската потребност от руски газ, толкова повече расте руската необходимост от европейския енергиен пазар. Страховете от това, че Русия може да се превърне в гигантски монопол на европейския енергиен пазар, могат да бъдат парирани, ако „Северен поток-2” се изгради на основата на икономическата взаимоизгода, така че нито една от страните да не може да използва газопровода като инструмент за политическо изнудване.
Бъдещето на „Северен поток-2” обаче не е сигурно. Ако проектът в най-голяма степен облагодетелства Германия и Австрия, то държавите-членки от Източна Европа въобще няма да са ентусиазирани от факта, че ще изгубят финансовите си постъпления от транзитните такси. Това е сериозна предпоставка за вътрешнообщностен конфликт в рамките на ЕС, който може да засегне самата реализация на газопровода. Сблъсъкът на мнения наистина е грандиозен – докато едни държави виждат гаранция за енергийната си сигурност и възможност за икономически просперитет, то други гледат на проекта като на троянския кон на Москва, който още повече ще увеличи нейното влияние на Стария континент. Едно е сигурно – „Северен поток-2” зависи от политическите способности на европейските и руските лидери. Ако надделее мнението, че този проект трябва преди всичко да носи икономически ползи, основани на коректните и честни взаимоотношения, „Северен поток-2” ще постави началото на нов етап в отношенията между ЕС и Русия.
Дебатът за това дали е нужен „Северен поток-2” трябва да има преди всичко икономически и практически измерения. Някои политици и икономисти обаче съзнателно и напоително замърсяват медийната среда, измествайки фокуса от същественото към идеологизираното, опитвайки се да превърнат дебата във политически фарс. Те нямат място в тази дискусия. Решенията за икономическото бъдеще на Европа трябва да се взимат от разумни, знаещи и смели хора.