„Северен поток-2” е приоритет!

Руско-германското стратегическо енергийно сътрудничество никога не е прекъсвало. Ще се превърне ли Германия във водеща транзитна страна за руския газ в Европа и каква ще бъде съдбата на „Турски поток” и българските газови транзитни коридори?

Един от последните дни на октомври 2016 година е. Българското електорално множество е съсредоточило вниманието си върху вълнуващия „риалити” формат на президентските избори в САЩ и България. Новинарските емисии съобщават в телеграфен стил за хода на преговорите около подписването на търговското споразумение между ЕС и Канада (СЕТА), а най-активните граждани обсъждат в социалните мрежи оставката на Кристалина Георгиева от Европейската комисия.

Едно интересно събитие обаче остава незабелязано. Не е изминала и седмица, откакто евролидерите са обсъдили идеята за налагане на нови санкции срещу „агресивна” Русия заради битката за освобождаване на Алепо. И точно в този момент Европейската комисия оповестява взетото решение да изключи руския газопровод OPAL в Германия от ограничителния режим на т.нар. Трети енергиен либерализационен пакет. Какви са скритите причини, стоящи зад това решение? Независимо от политическата риторика в Брюксел европейският бизнес вижда своето бъдеще в сътрудничество с Русия. Москва планира да прекрати преноса на природен газ през Украйна от 2020 година, а Германия трябва да заеме мястото на водещ транзитьор на синьо гориво за европейския континент. Интересен е фактът, че „Южен поток” беше спрян под натиск от Вашингтон и Европейската комисия заради прословутия Трети енергиен либерализационен пакет. Този пакет се изтъкна като основна пречка пред реализацията на проекта. Германският OPAL явно е изключение от правилата. Но такова изключение не беше възможно за преминаващия през седем европейски страни „Южен поток”. Защо? Отговорът е, че още от самото начало битката срещу южния газов маршрут не беше само американска политика, но и вътрешна европейска битка за контрол върху газовите трасета и косвените от тях транзитни такси. Както показа скоростното изключване от правилата на Третия енергиен пакет и на проекта за Трансадриатически газопровод (ТАП), в който водещ акционер е „Бритиш Петролиум”, либерализационният пакет е дискриминационно законодателство с една задача – да стопира руските енергийни инициативи.

Идеята на Третия енергиен пакет е проста. Зад двете директиви (2009/73/ЕО и 2009/72/ЕО) и трите регламента – (ЕО) №713/2009), (ЕО) №714/2009) и (ЕО) №715/2009), стоят разделянето (unbundling) на собствеността върху производството на енергия от мрежата за доставки и въвеждането на недискриминационен достъп до преносната мрежа на различни доставчици. Съществува и специална клауза „Газпром”, която поставя тежки условия пред закупуването на активи в т.нар. оператори за пренасяне на енергия от чуждестранни компании. Сложната терминология и техническите детайли често се използват, за да се заблуди аудиторията за съдържанието на предложението. Ако не става въпрос за енергоносители, комплексни преносни съоръжения, енергийни борси, хранилища и системни оператори, а за по-понятни услуги, цялата сложност се прояснява, за да покаже нелепостта на много от предложенията. В случай че Третият пакет се отнасяше за друг естествен монопол, каквото е водоснабдяването (водоснабдителната фирма изгражда водопроводите и е в състояние да задоволи пазарното търсене при по-ниски разходи за единица продукция), парадоксът би изглеждал така: Еврокомисията следва да задължи всяко ВиК в България да пуска само половината от водата по мрежата, а другата част от мрежата да стои в готовност да се предложи на различни фирми, които също искат да продават вода. ВиК може да строи водопроводи, но по-голямата част от течащата по тях вода трябва да се търгува от друг. Идеята за въвеждането на енергийния пакет не среща особена подкрепа вътре в Евросъюза и това става ясно, когато още при депозирането на предложението Франция и Германия се обявяват срещу плановете на Европейската комисия. В писмо до Комисията, подписано от двете водещи държави в ЕС заедно с България, Австрия, Гърция, Люксембург, Латвия и Словакия, страните се противопоставят на предложението и предлагат промени. Според тях широко прокламираната цел за намаляване на цените на природния газ и електричеството са неосъществими с предложения текст. „Никаква връзка не може да бъде намерена между разделянето на собствеността и ценовите равнища и инвестициите, които всъщност се определят от много други фактори”, твърдят осемте държави. Практиката в България също показва, че откакто функционира либерализираният енергиен пазар, цените не падат. Истинската идея на Еврокомисията с Третия пакет обаче е друга, което се осъзнава отлично от Берлин и Париж. Руски дружества начело с енергийния гигант „Газпром” притежават стратегически значим дял от европейската енергийна мрежа – главно магистралните газопроводи, по които се доставя природният газ до страните в общността. С влизането в сила на пакета от закони през 2011 г. Комисията в Брюксел започна системно да блокира руските енергийни инициативи. Първа жертва на евродирективите стана именно сухопътното продължение на „Северен поток” – газопроводите OPAL и NEL. Достигащият по дъното на Балтийско море руски газ се включва в европейската газоразпределителна мрежа чрез тези два газопровода. Още с откриването на OPAL през 2011 г. „Газпром” бе принуден от Европейската комисия да използва едва 50% от капацитета на газопровода. Битката на Брюксел срещу руския газ продължи и през месец юни същата година Еврокомисията забрани на руския газов гигант да придобие половината от най-голямата европейска газова борса – австрийската „Сентръл Юръпиън газ Хъб” (CEGH, хъбът в Баумгартен), с мотив, че не отговаря на изискванията на Третия енергиен пакет. На следващата година пък комисарите в европейската столица започнаха официално разследване срещу „Газпром” във връзка с подозрението за нарушаване на европейските антитръстови закони. Въпреки тази политика на наднационалните органи в Европа, фундаментът на евроинтеграцията, страните членки отлично разбират, че енергийното сътрудничество с Русия няма алтернатива. Рим, Париж и най-вече Берлин планират развитието на своите икономики на основата на руски газови доставки. Мечтанията и утопиите на неолибералните идеалисти нямат голямо значение. Реалността е друга. Запасите на природен газ в Северно море намаляват, а консумацията се увеличава. Производството на нефт и природен газ от икономическата зона на страните от региона отбелязва стабилен 15-годишен спад. По данни на неправителствената организация ONS (Offshore Northern Seas), създадена след откриването на въглеводородните залежи в Северно море, добивът на природен газ е намалял с над 70% за отчетения период. Само Великобритания, която през 2002 г. заедно с Норвегия е най-голям европейски производител на природен газ, е намалила за период от осем години производството си с 30 млрд. куб. метра. Голямото холандско газово находище „Грьонинген” в Северно море е на изчерпване. В последните десет години общият добив на природен газ в Европа е спаднал с около 80 млрд. куб. метра. Прогнозите казват, че през годините до 2025 г. добивът ще намалее с още 50 млрд. куб. метра.

Спадът на производството на природен газ в Европа е съчетан и с друга тенденция – ръст на енергийния глад на Стария континент. По данни на Eurogas нуждите от природен газ за страните членки ще нараснат с 43% до 2030 г. (спрямо 2005 г.), а освен това прогнозата предвижда увеличаване на дела на природния газ в общата енергийна консумация на Европа с 5%. Само за изминалата 2015 г. потреблението в Европа нарасна до близо 505 млрд. кубични метра. Любопитна подробност е, че от допълнителните 19 млрд. руският гигант „Газпром” е осигурил близо 13 млрд. кубични метра. Аналитиците от руската държавна корпорация са изчислили, че през 2025 г. дефицитът на природен газ на Стария континент ще бъде приблизително равен на 80 млрд. кубични метра. Това ще наложи европейските столици спешно да договорят внос на природен газ. Не е учудващ изводът за европейските потребители и индустрия, че лидер без конкуренция в доставките е именно „Газпром”. Според всеобщото мнение на анализаторите газовите доставки от Азербайджан са силно лимитирани. Не могат да се обезпечат по-сериозни количества от региона, а втечненият природен газ (LNG) изисква огромни инвестиции за регазификационни терминали и не е конкурентоспособен. От 2011 г. въпреки ограниченията, наложени от Третия енергиен пакет, делът на „Газпром” на европейския пазар нарасна с 3,7% до 30,9% от общото консумирано количество газ в Европа.

Повече от четири пети от руския газ е насочен към Западна Европа и Турция. Западният пазар (заедно с Турция) е внесъл 130 млрд. кубични метра природен газ от Русия:

Австрия......4,40
Дания......0,67
Финландия......2,76
Франция......9,70
Германия......45,31
Гърция......1,98
Италия......24,42
Холандия......2,38
Швейцария......0,29
Турция......27,01
Великобритания......11,12

Страните от Централна и Източна Европа потребяват 28 млрд. куб. метра руски газ:

Босна и Херцеговина......0,20
България......3,11
Чехия......4,20
Унгария......5,87
Македония......0,06
Полша......8,91
Румъния......0,18
Сърбия......1,68
Словакия......3,81
Словения......0,48
 

Суровата реалност налага и стратегическото решение на западноевропейските столици – да обезпечават газовите си доставки от Русия. Решението на Европейската комисия от края на месец октомври, предоставящо възможност на „Газпром” да използва почти целия капацитет на газопровода OPAL от 36 млрд. куб. метра, е само елемент от този процес. Руско-европейското енергийно сътрудничество датира още от годините на Студената война. През 1975 г. въпреки мощния външен натиск е даден старт на строителството на газопровода MEGAL с капацитет 22 млрд. куб. метра. Проектът предвижда изграждане на магистрален тръбопровод през Южна Германия от границата с Чехословакия до вътрешността на Франция за доставка на руски газ. Съоръжението, което е с дължина 1115 километра, се реализира в партньорство между две компании – германската Ruhrgas и държавната Gaz de France. Ключово в договора е споразумението между двете компании, по силата на което Ruhrgas няма право да продава газ във Франция, а Gaz de France – в Германия. Това на практика означава, че въпреки собствеността върху газопровода на двете дружества руската страна търгува директно природен газ с Берлин и Париж на основата на двустранни споразумения. Едва през 2009 г. Европейската комисия на Барозо удари споразумението, налагайки рекордна в историята глоба от над 1 млрд. и 100 млн. евро на наследниците на двете компании поради „нарушаване на правилата на либерализирания газов пазар”. Атаката се вписва в политиката на наднационалната Еврокомисия за изтласкване на „Газпром” от европейския пазар. Ruhrgas и Gaz de France може да звучат като имена на отдавна забравени герои от Студената война, но това всъщност са днешните концерни E.ON и Engie. Днес германската корпорация притежава освен активите за над 116 млрд. евро и 20-процентов дял в „Северен поток”, а също и 10% в „Северен поток-2”. През 2003 г. след дискусионно решение на германското Федерално министерство на икономиката и технологиите Ruhrgas е придобита от E.ON. На следващата година E.ON Ruhrgas е обособена като самостоятелен клон на дружеството, а от 2008 г. нейното име е E.ON Gastransport – собственик на цялата газопреносна мрежа на Ruhrgas в Германия. Притежаваното от E.ON дружество понастоящем носи името Open Grid Europe GmbH и държи контролиращ пакет в газопреносна мрежа с дължина 12 хиляди километра на територията на страната.

Историята на другия акционер в газопровода MEGAL – Gaz de France, също е интересна. Днешният френски гигант Engie, притежаващ 10% от проекта „Северен поток-2” и 9% в „Северен поток”, е създаден през 2008 г. след обединяването на Gaz de France и Suez. И докато Gaz de France представлява интересите на френската държава, Suez е наследник на Universal Suez Canal Company, основана през 1858 г. за строителството на Суецкия канал. Тя е една от най-старите съществуващи мултинационални корпорации. Линията на корпорацията може да бъде проследена до 1822 г., когато с указ на крал Вилем I Холандски е учредена Algemeene Nederlandsche Maatschappij ter Begunstiging van de Volksvlijt. Днес както E.ON, така и Engie разглеждат руско-европейското партньорство като гръбнака на енергетиката в Европа.

Най-големият приятел на руската страна в Европа обаче се казва BASF. На пръв поглед сътрудничеството с „Газпром” е разбираемо. Най-големият химичен концерн в света е зависим в производството на своята продукция от една основна суровина – природен газ. Badische Anilin und Soda-Fabrik (BASF), буквално Баденска фабрика за сода и анилин, е създадена през 1865 г. а между 1925-1952 г. е част от митичния химичен концерн IG Farben. Разцветът на сътрудничеството с „Газпром” започва в началото на 90-те години на миналия век. Едно име символично представя синтеза на руско-германските енергийни отношения – Wingas. Дружеството Wingas е учредено през 1993 г. със седалище в Касел между два акционера – „Газпром” и Wintershall, дъщерно дружество на BASF за реализация на проекти в нефто-газовия сектор. В годините германци и руснаци изградиха колосални енергийни проекти, благодарение на които днес Wingas оперира в Германия, Белгия, Дания, Франция, Великобритания, Австрия, Холандия и Чехия и само в Германия притежава 20% пазарен дял в газовия сектор. Клонът на Wingas – Astora GmbH & Co. KG, притежава газовото хранилище в Реден с капацитет 4,4 млрд. куб. метра (една пета от общия обем на газовите хранилища в Германия). В активите на Wingas са още австрийското газово хранилище в Хайдах с обем от 2,6 млрд. куб. метра (второ по големина в Централна Европа) и това в Солтфийтби, Великобритания. Перлата в короната на Wingas обаче е магистралната мрежа за пренос на газ в Германия. „Газпром” навлезе като съдружник в собствеността върху транзитната газопреносна мрежа на Германия именно чрез сътрудничеството си с BASF. Газопроводите Реден–Хамбург, MIDAL, WEDAL, STEGAL и JAGAL са изградени през 90-те години и имат дължина от над 1500 километра. Те са със стратегическо значение за енергийните доставки в Западна Европа. Най-напред са построени газопроводите MIDAL и STEGAL. Първото съоръжение е с дължина 702 километра и свързва Северно море при границата с Холандия и Лудвигсхафен, където е най-големият завод, и централата на BASF. Капацитетът му е 12,8 милиарда кубични метра. Заедно с 314-километровия газопровод STEGAL, свързващ газопровода Transgas на чешка територия с MIDAL, двете съоръжения се съединяват с холандската газопреносна мрежа и позволяват пренос на природен газ в Холандия. Изграденият през 1998 г. 319-километров WEDAL пък е връзката на газопровода MIDAL с белгийската газова мрежа и позволява пренос на руски газ до Белгия в близост до Аахен. Газопроводът JAGAL диверсифицира газовите доставки на руски газ, като изгражда връзка между системата от газопроводи на немска територия и газопровода „Ямал” на границата с Полша. Цялата мрежа от съоръжения е собственост на Wingas. Заедно с E.ON руско-германското дружество изгради през 1994 г. газопровода Реден–Хамбург (RHG), снабдяващ северните индустриални райони с природен газ.

Безспорен е един извод – Русия и Западна Европа нямат нито нужда, нито интерес от посредници в продажбата на руски газ. Източноевропейските транзитни държави калкулират в крайната цена за германските, френските и холандските потребители значителни преносни такси, но най-вече носят със своите нестабилни политически режими сериозен риск пред сигурността на газовите доставки. Украинските газови кризи през 2006 и 2008-2009 г. само потвърдиха тази констатация. Поради това през 2011-2012 г. „Газпром” и неговите европейски партньори пуснаха в експлоатация 1224-километровия газопровод по дъното на Балтийско море – „Северен поток”. Огромният капацитет от 55 млрд. куб. метра задоволява над 70% от потребностите на Германия, Франция, Холандия, Великобритания, Дания, Белгия и Швейцария за евтин руски газ. Европейските съдружници на „Газпром” в „Северен поток” не изненадват никого с имената си – това отново са BASF/Wintershall и E.ON с общо 31%, френската Engie и държавната холандска Gasunie с по 9%. За да се отведе природният газ чрез „Северен поток” и вече изградената газопреносна мрежа на Wingas до западноевропейските държави, по същото време започна и строителството на две сухопътни съоръжения – тръбопроводите OPAL и NEL. Партньори и тук са BASF и E.ON. В проекта NEL, притежаващ капацитет от 20 млрд. куб. метра, акционери са Wingas (51%), E.ON Ruhrgas (10%), Gasunie (20%) и белгийската компания Fluxys с 19% (водещ акционер във Fluxys е френската Engie). От Холандия руският газ преминава по дъното на Северно море за Великобритания по газопровода BBL, собственост на холандската държавна компания с участие на „Газпром”. Особено внимание обаче привлича съоръжението OPAL. Газопроводът с капацитет 36 млрд. куб. метра е собственост на Wingas и 20% на E.ON. Той свързва руските доставки от „Северен поток” с тръбопроводите JAMAL, STEGAL, MIDAL и MEGAL. Интересното е, че за пръв път руската газопреносна мрежа достига до Централна Европа, заобикаляйки Полша и Украйна. Това означава едно – с решението на Европейската комисия от края на октомври, изключващо OPAL от правилата на Третия енергиен пакет, „Газпром” ще бъде способен да доставя природен газ в южна и източна от Берлин посока. В очертания план Германия се превръща в най-мощния газов хъб на континента. По мнение на експерта в руския Фонд за национална енергийна сигурност Алексей Гривач изключението, дадено от Комисията, ще намали разходите на „Газпром” с между 300 и 350 милиона долара, а приходите на Украйна от транзитни такси – с 250 милиона долара годишно. Руският газ вече може да стига до австрийския газов хъб „Баумгартен”, стана ясно от коментар на зам.-директора на „Газпром” Александър Медведев. Берлин и Москва работят по реализацията на тази мащабна идея в продължение на години. Хронологията на събитията позволява да се заключи категорично – налице е стратегически руско-германски енергиен съюз. През 2007 г. Русия даде ход на строителството на един от най-големите газопроводи в света – съоръжението Бованенково–Ухта с капацитет 140 млрд. куб. метра. На пръв поглед странно решение. В перспективния проект „Ямал” се намират 32 находища на природен газ, които се очертава да бъдат един от трите главни центъра за добив на газ с потенциална възможност за ежегодно производство до 310-360 млрд. куб. метра. Заедно със Заполярното находище и находищата Уренгойско и Южноруско регионът представлява едно от най-обещаващите руски въглеводородни полета. По това време обаче инвестиционният интерес в Ямало-Ненецкия автономен окръг е твърде слаб и не се очертава намирането на пазар за газа в Европа. През следващите години едно по едно се случиха събития, които хвърлиха светлина върху причините за мащабната инвестиция. Строителството на „Северен поток” е само най-очевидният факт за наличието на руско-германската пакетна сделка.

През 2008 г. BASF/Wintershall загуби доминиращата си позиция във Wingas, като прие преразпределение на акциите с „Газпром” до 50,02% срещу 49,98%. Заедно с продажбата на газовите хранилища на руския енергиен гигант съсобствени станаха над 2000 километра основни магистрални газопроводи в Германия. През декември 2013 г. въпросът, дали е налице руско-германска мегасделка, получи категоричен отговор. BASF/Wintershall и „Газпром” сключиха колосален договор за размяна на активи. След окончателното му приключване на 30 септември 2015 г. в ръцете на руския гигант премина цялата собственост на Wingas, включваща като най-ценен актив германските магистрални газопроводи. Наред с това „Газпром” увеличи 100% дела си в дружествата WIEH и WIEE – компаниите, специализирани в продажбата на природен газ в Германия (Wintershall Erdgas Handelshaus – WIEH) и Югоизточна Европа (Wintershall Erdgas Handelshaus Zug – WIEE). В добавка руската компания взе 50% в дъщерното дружество Wintershall Noordzee (WINZ), което се занимава с проучване и добив на петрол и газ в южната част на Северно море. През 2015 г. тази компания е добила 1,2 млрд. куб. метра газ от района. Това, което получи в замяна германската страна, е част от газовите находища именно в Ямало-Ненецкия автономен окръг – 25% дял в компанията „Севернефтегазпром”, разработваща Южноруското газово находище. Ако събитията се анализират именно на плоскостта на формиращия се руско-германски стратегически енергиен съюз, може да се обясни участието с 25% в компанията и на E.ON, която не е страна в сделката за обмяна на активи. BASF придоби дял и в още една проектна компания за разработване на находище в Нови Уренгой – дружеството „Ачимгаз”. Сключването на сделките означава, че германците се съгласяват „Газпром” да добива, транспортира и продава природен газ в Европа в замяна на значителна част от продажбите. Ползите за Западна Европа са сигурни и евтини доставки на горива, даващи конкурентни предимства на европейската икономика, а за Русия – огромни печалби и бетонирани пазарни позиции на Стария континент. Енергийното обвързване на германци и руснаци е трайно и необратимо. С проекта „Северен поток-2” двете страни, считано от 2020 г., ще пренасочат целия газов експорт за Западна и Централна Европа през Германия. Тръбопроводът е с проектна мощност от 55 млрд. куб. метра, което ще удвои капацитета на северния газов маршрут до 110 млрд. – достатъчно да покрие енергийните нужди на региона. Съдружници в проекта са отново BASF, E.ON, Engie, но също и Shell и австрийската OMV, което разкрива съвсем различни измерения на идеята. Изгражда се общоевропейски енергиен пазар. Строителството на „Северен поток” ще бетонира важността на германските и австрийските газови хъбове и ще доведе до сливането на германските и холандските газови разпределители. Възможността на „Газпром” да снабдява германските NetConnect Germany (NCG) и Gaspool (GPL), както и холандския TTF, с евтин природен газ с диверсифицирани доставки ще засили руските позиции и лостове за влияние на западния газов пазар. Другият очакван ефект е оползотворяване от руския гигант на голяма част от изградената с финансиране от ЕС интерконекторна газова мрежа, свързваща страните в общността, без да се налага да нарушава разпоредбите на Третия енергиен пакет. Ниските ценови равнища на произведения в Русия природен газ ще позволи на „Газпром” да достави до газовите борси в Централна Европа (главно CEGH в Баумгартен) гориво, което е безалтернативно на втечнения природен газ (LNG) и доставките от други страни. Това ще обезкуражи по-нататъшните планове за изграждане на регазификационни терминали, подобни на този в Долна Саксония (Wilhemshaven) или планирания през България газопровод „Източен кръг” (Eastring). Ефектът върху европейския енергиен пазар се изразява в намаляване на цените на природния газ в краткосрочна и средносрочна перспектива, увеличаване дела на руския газ и повече възможности на „Газпром” да влияе върху ценообразуването. Руската държава се превръща в стратегически партньор номер 1 в енергетиката на Европа.

Тъй като маршрутът на „Северен поток-2” преминава извън границите на страните от Европейския съюз, за него не важат правилата на Третия енергиен пакет. Според директора „Комуникации” в проекта Улрих Лисек либерализационнният пакет се отнася за връзките на „Северен поток” на територията на Германия, но не и за морската част. По негово мнение съществуват показателни примери в европейската практика. „Петте газопроводни линии в Средиземно море, които преминават от Африка за Европа, също не са обект на Третия енергиен пакет”. На 19 ноември 2015 г. Европейската комисия се обърна официално за съвет по въпроса към правната служба в ЕС. Отговорът на юристите бе категоричен – газовата директива не се прилага за частта от проекта, преминаващ през изключителната икономическа зона и териториални води на страна членка. Що се касае до сухопътните продължения, то „Газпром” разполага с широки възможности за заобикаляне на ограниченията, като увеличи използването на аукциони и газови хъбове или чрез резервиран капацитет от европейските партньори. Пак за да се съобрази с правилата на Третия енергиен пакет, „Газпром” обяви в Берлин, че е създал нова отделна компания – Gazprom NGV, която ще се занимава с реализирането на втечнен природен газ на газостанциите в Европа. Веднъж завършен, „Северен поток-2” може да прекрати напълно транзита през Украйна и изцяло или частично да ограничи този през Полша. За майданските революционери това означава годишна загуба от порядъка на 2 млрд. долара от транзитни такси. На юг от Германия към централноевропейския пазар газът ще се движи по тръбопровода Transgaz и по изградения от руския „Стройтрансгаз” на територията на Чехия газопровод Gazela, който е с капацитет 30 млрд. куб. метра. Оператор на пуснатото в експлоатация през 2013 г. съоръжение Gazela, както и на Transgaz, e дружеството Net4Gas, собственост на Allianz Capital Partners и Borealis. Дружеството бе придобито наскоро след продажбата му от друга немска компания – RWE. Съоръженията позволяват връзка между газопровода OPAL с построения по време на Студената война газопровод MEGAL в Южна Германия, както и с магистралната газопреносна мрежа към Централна и Източна Европа. Новата ключова роля на Чехия я накара да размисли и да оттегли съпротивата си срещу „Северен поток-2”, заявена в писмо до Европейската комисия заедно с другите страни от региона през март 2016 г. Единственият участък, който остава да бъде изграден, е от границата между Чехия и Австрия до газовия хъб „Баумгартен”. През лятоa-specto то на тази година Net4Gas предложи да построи за целта 61-километровия газопровод BACI (Bidirectional Austria-Czech Interconnector). Веднъж завършено, съоръжението ще позволи пренос на руски газ в южна посока към Словения и Хърватия. За да се поемат колосалните количества газ за централния и южноевропейския пазар, е необходимо разширяване на капацитета на газопровода OPAL. По данни на DPA от 8 ноември 2016 г. компанията Gascade планира да изгради тръбопровода EUGAL (European gas connection line) с дължина от 485 километра, който дублира OPAL. Gascade е дъщерно дружество на Wingas. С реализирането на двата проекта газовият хъб „Баумгартен” в Австрия ще запази планираната от „Южен поток” роля на водещ разпределителен център на газа за региона. Австрийците също са част от стратегическата германско-руска пакетна сделка. Наскоро „Газпром” обяви, че планира да приключи още една огромна размяна на активи с водеща европейска компания – с австрийската OMV. През септември 2015 г. „Газпром” и OMV се съгласиха за основните параметри на размяната, според които OMV ще придобие стратегически дял от 24,98% в разработката на два газови блока в находището „Ачимов”, което е част от сибирското газово поле „Уренгой” – Ямало-Ненецки автономен окръг. В замяна „Газпром” ще получи активи в Австрия, които OMV не оповести. Любопитна подробност е, че в същото находище 25,01% дял има и BASF. В хода на дългогодишното сътрудничество между BASF/Wintershall и „Газпром” ръководител на немската корпорация е председателят на Германско-руската външнотърговска палата Райнер Зеле. От 1 юли 2015 г. Райнер Зеле пое именно OMV (точно два месеца преди оповестяване на сделката с руския гигант). Руско-европейският енергиен съюз включва и още един крупен участник, имащ дял в „Северен поток-2” – агнлийско-холандската Shell, която планира да поеме доставките на втечнен природен газ съвместно с руската държавна корпорация. В средата на годината високопоставен представител на компанията коментира пред „Ройтерс”, че „Газпром” може да получи контрол над някои от активите, които Shell придоби по-рано тази година от BG Group. Преди това Shell подписа сделка с руснаците с цел проучвания за съвместно изграждане на газова инсталация за 10 млрд. долара в Балтийско море като част от стратегическото им партньорство, което предвижда и размяната на активи. Shell придоби BG Group за 54 млрд. долара през февруари. Съгласно по-рано обявените условия на сделката „Газпром” и Shell заедно ще инвестират 13 млрд. долара в три проекта в Русия, включително създаването на станция за втечнен природен газ (LNG) в Балтийско море и разширяване на LNG станцията „Сахалин-2” на брега на Тихия океан. Изграждащият се Руско-европейски енергиен съюз далеч не протича в атмосфера на спокойствие. Външният натиск, най-вече над германските компании, за прекратяване на сътрудничеството с „Газпром” е огромен. Една от целите на операция „Украйна” и последвалите санкции е именно блокирането на партньорските инициативи. E.ON и Engie вече бяха обект на многомилиардни глоби, но въпреки атаките европейските енергийни компании продължават да поддържат поетия курс. Един от най-големите лобисти на „Газпром” пред Европейската комисия е германската компания BASF. През септември ръководителят на концерна Марио Мерен дори публично призова Еврокомисията да разреши пълното използване капацитета на газопровода OPAL. „Брюксел не трябва повече да блокира планираното оползотворяване на пълния капацитет на германския тръбопровод.” Според него в Южна Германия трябва да бъдат открити газови електростанции. „През 2022 г., ако не и по-скоро, Бавария ще срещне трудности в снабдяването с електричество. По това време, когато последният германски атомен блок в Бавария бъде изключен от мрежата, ще има енергиен дефицит от над 4 GW. Възобновяемата енергия не може да го замени.” Местното правителство в провинцията предвижда до 2025 г. делът на произведеното от газови централи електричество да се повиши от 8,9% до 23%. „Баварският икономически мотор върви на газ”, заключава Мерен. Малко по-късно през месец октомври – близо седмица преди Европейската комисия да оповести решението си за газопровода OPAL, в най-големия завод на BASF избухна мощна експлозия. Взривът е регистриран в 11:30 часа местно време в речния залив на Лудвигсхафен – мястото, където е разположена централата на компанията, покрай което преминават газопроводите MEGAL и MIDAL. Официалното обяснение за инцидента от представители на BASF гласи, че компанията е извършвала ремонт на съседни на експлозията съоръжения. „От 13 октомври извършваме планови ремонти на обезопасен и празен пропиленов газопровод. Работата продължи на 17 октомври и към 11:30 часа възникна пожар близо до монтажните работи”, разяснява високопоставен представител. По думите на прокурор от Областната прокуратура на района, излязла с резултатите от разследването, взривът е причинен от разрез, извършен върху газопровод в близост до ремонтирания участък. Експлодиралият газопровод не е бил обект на ремонтни дейности. По думите на прокурор Хуберт Стробер не е ясно кой е направил разреза, тъй като работниците са използвали специализиран ъглошлайф по същото време на другия участък. Разрезът във взривената тръба е причинен от различен инструмент – режещ диск, обявява резултатът от разследването. Интересен е официалният коментар за инцидента от концерна – според BASF експлозията е причинена от „контрактор (contractor – доставчик, подизпълнител, думата се използва още за обозначаване на служител на частни военни компании, бел. прев.), режещ грешната тръба”. Обаче германците нямат намерение да променят стратегическата си политика под натиск.

Събитията подсказват, че България ще бъде заобиколена и от южните газови коридори. Турция, Гърция и Италия потребяват сумарно 54 млрд. куб. метра природен газ, голяма част от който преминава през украинския транзитен маршрут. За да намалят разходите за пренос и да минимализират политическите рискове, трите страни работят съвместно с „Газпром” за изграждане на южен маршрут за пренос на газ. На 10 октомври бе сключено споразумение между Русия и Турция за прокарване на газопровод с капацитет 15,75 млрд. куб. метра по дъното на Черно море заедно със строителство на втора тръба със същия проектен обем (с възможност „Газпром” да се откаже от изпълнението й). Строителството трябва да бъде завършено до декември 2019 г. В тази светлина трябва да се разглежда посещението на руския външен министър Сергей Лавров в Гърция от началото на ноември. Руската страна разчита да балансира напрегнатите турско-гръцки отношения в желанието да изгради газово трасе до Италия. Решението ни казва няколко неща. Първо, Анкара договаря директен внос на руски газ без посредници и се превръща във важен транзитен център за региона и, второ, Италия разчита да получи значителни количества синьо гориво през Турция и Гърция. Рим виждаше проекта „Южен поток” като ключов в стремежите си да утвърди газовия хъб PSV на европейския пазар. Идеята продължава да е жива с желанието за руски доставки от юг през Гърция. В случай че управляващите български политически кабинети са останали с поне малко аналитични способности, договорът за „Турски поток” трябва да предизвика притеснение. През изминалата 2015 г. „Булгартрансгаз” е пренесъл 15,8 млрд. куб. метра газ за Турция и Гърция, а обемът на строящата се тръба по дъното на Черно море е точно 15,75 млрд. От сделката страната ни ще губи годишно над 173 млн. лв., колкото е договорената цена за транзит с „Газпром”. Отделно до момента руската страна поема горивото за работата на компресорните станции, което след изграждането на „Турски поток” ще бъде платено от българското дружество. България ще бъде с критично несигурни газови доставки, зависещи 92% от непредсказуемите майдански власти в Украйна. И докато Русия с години си затваря очите за кражбите на газ от Киев предвид стратегическите си отношения със Западна Европа, то след изграждането на „Северен поток-2” Москва няма да се колебае да прекрати скромните малко над 3 млрд. куб. метра природен газ за България, ако е налице украински шантаж. От 2020 г. енергийната сигурност на България ще бъде фундаментално застрашена. Българската държава изгуби исторически шанс да се превърне в един от най-важните газови транзитни маршрути на континента, генериращ около 400 млн. евро годишно в родния бюджет и обезпечаващ развитието на икономиката ни с безпрецедентно ниски цени на синьото гориво. Както заяви външният министър на Унгария Петер Сиярто: „Южен поток” бе пожертван под натиск на „ЕС и други приятели”, а по отношение на „Северен поток-2” се проявяват двойни стандарти. Безумното и юридически необосновано искане от Еврокомисията да бъде осигурен достъп до тръбата от българските териториални води, т.е. под водата, е еманацията на двойните стандарти на нашите партньори в битката за газовите трасета. Истината обаче е, че за разлика от всички останали страни – членки на ЕС, единствено българският политически елит се поддаде на натиска и загърби националните си интереси. Европейска битка на страните членки срещу доставките на „Газпром” никога не е имало, колкото и да ни убеждават в противното. Дори глобалните транснационални корпорации участват в надпревара кой ще успее да се договори с „Газпром”. Показателно за това е едно събитие от началото на годината. В капитала на „Газпром” 27,749% от акциите представляват т.нар. американски депозитни разписки (АДР), а само за април тази година фондът Rothschild investment corporation увеличи дяла си в АДР на „Газпром” седем пъти. Както твърдят родните политици, България е „лоялен и дисциплиниран партньор на НАТО и Европа”. А за Европа приоритетен е „Северен поток-2”.