От Тони Карталучи

Около 6000 войници са изпратени в Либия, за да установят контрол над петролни хранилища, за които се твърди, че има опасност да бъдат присвоени от терористични групи. Същите тези терористични групи, на които НАТО даде оръжие и вля сила през 2011 г.

The London Telegraph тихомълком съобщава, почти като бележка под линия, че западни военни части ще бъдат изпратени в Либия, за да проведат операция, насочена към борба с т.нар. „Ислямска държава“. В своята статия „Ислямска държава се бори, за установяване на контрол над ключови нефтени хранилища в Либия“, The London Telegraph съобщава следното:

„Според плана, около 1000 английски войници ще се включат в съвместна операция, заедно с Италия, която е бившата колониална сила в Либия. Съвместните части ще наброяват около 6000 войници, а целта е обучение и консултиране на либийските сили. Британските специални части вероятно ще се включат и на фронтовата линия.“

Всеки би предположил, че когато се предприема подобен ход в Либия, това би трябвало да е водещо заглавие в новините, предшествано от разгорещени дебати, преди операцията да получи одобрение. На практика обаче няма нито дебат, нито обществено одобрение, има само едно съвсем плахо медийно отразяване на това, че САЩ с подкрепата на европейски войски и в частност бившите италиански колониални владетели са предприели директна военна интервенция в Либия. За пореден път. Британският вестник „Мирър“ съобщава за 6000 войници, които ще се изправят срещу 5000 терористи от „Ислямска държава“, повдигайки въпроса за истинността на заявените намерения на военната намеса на Запада. Както и за произхода и естеството на врага, срещу когото се твърди, че ще води борба.

Според военната доктрина обикновено се предвижда огромно числено превъзходство на силите, които нахлуват. Например, през 2004 г. по време на битката за иракския град Фалуджа, САЩ изпрати 10 000 души срещу 3000 – 4000 отбранители. Изпращането на 6000 души означава, че не се предвижда провеждане на мащабна операция, която директно да унищожи „Ислямска държава“ в Либия. Подобно на други западни интервенции в миналото, заплахата от „Ислямска държава“ ще бъде затвърдена, даже увековечена. Същото ще се случи и с оправданията на Запада за причините за външна военна намеса във и отвъд Либия.

В Либия се поставя една опора, която е конструирана да се задържи и разшири, както и да окаже подкрепа на AFRICOM (Командването на въоръжените сили на САЩ в Африка) в бъдещи операции в Северна Африка.

САЩ и Великобритания се „борят“ срещу терористите, които сами създадоха

От 2011 г. насам, много геополитически анализатори разясняват, че терористични организации като Ал-Кайда и нейните производни не са никакви противници на Запада. Освен че получават оръжие, финансиране и подкрепа от най-близките и стари близкоизточни съюзници на Запада – особено в лицето на Саудитска Арабия и Катар, тези терористични организации имат двойно предназначение. Първо, те служат като наемни армии, т.е. Западът води война с чужди ръце срещу избрани цели. На второ място, те служат като претекст за военни интервенции на Запада, когато прокси войната се провали или не е удобна опция. За първи път това беше онагледено още със самото зараждане на Ал-Кайда пред 80-те години, когато тя бе използвана от САЩ и Саудитска Арабия, за да се бори срещу руснаците в Афганистан. А през 2001 г. присъствието на Ал-Кайда бе използвано като претекст за нахлуването и окупирането на САЩ в Афганистан, което продължава и до днес. Буквално същите тези терористи – организирани, въоръжени, финансирани и с помощта на въздушно прикритие, предоставено от НАТО свалиха правителството в Либия. Впоследствие те бяха въоръжени наново и изпратени в Турция, която също е член на НАТО, за да навлязат в Северна Сирия и по-конкретно в Идлиб и централния град Алепо.

През 2012 г. Business Insider пише следното в статията, озаглавена „САЩ неприкрито изпращат оръжия от Либия на сирийските бунтовници“:

„Според администрацията на Обама, отначало тайната операция на ЦРУ в Бенгази е включвала намирането, откупуването и унищожаването на тежко въоръжение, откраднато от арсеналите на либийската армия. Но през октомври ние огласихме доказателства, според които американските агенти (конкретно убитият посланик Крис Стивънс) най-малкото са били наясно с придвижването на тежко въоръжение от Либия към джихадистите в Сирия. От лятото на 2012 г. в Сирия има множество засичания на SA-7 (преносими зенитно-ракетен комплекс) и има индикации, че част от 20-те хиляди преносими ракети с топлинно насочване на Кадафи вече са доставени там. На 6 септември либийски кораб, превозващ 400 тона оръжия за сирийските бунтовници акостира в южната част на Турция. Капитанът на кораба е „либиец от Бенгази“, който работи за новото либийско правителство. Човекът, организирал тази доставка е Абделхаким Белхадж, военен ръководител от Преходния национален съвет, който е работил директно със Стивънс.“

Фактът, че Абделхаким Белхадж е работил директно с посланик Стивънс е изключително важен. Белхадж съвсем буквално е лидер на вписаната от американското правителство като терористична организация Либийска ислямистка бунтовническа група – т.е. Ал-Кайда в Либия. Въпреки очевидните му връзки с Ал-Кайда, той открито е подкрепян от Съединените щати по време на гражданската война през 2011 г. Нещо повече, впоследствие той се снима с редица американски сенатори, сред които е и Джон Маккейн. Днес същият този Абделхаким Белхадж е високопоставен лидер на „Ислямска държава“ в Либия.

През март 2015 г. в свой материал, озаглавен „Ислямска държава е превърнала Либия в своя поддържаща база и безопасно убежище“ главният разследващ кореспондент на Fox News Катрин Херидж пише следното:

„Един от предполагаемите лидери на „Ислямска държава“ в Северна Африка е либиецът Абдехаким Белхадж, който бе смятан от американското правителство за надежден партньор, при свалянето на либийския диктатор Муамар Кадафи. Твърди се, че сега той е тясно свързан с ИДИЛ и подкрепя тренировъчните лагери в източната част на Либия.“

Очевидно Западът не се бори с „Ислямска държава“. Но е пределно ясно, че я е създал и умишлено я подпомага, за да оправдае военния си и геополитически пробив в Близкия Изток и Северна Африка. Както и за да даде тласък на своите стремежи към регионална и световна политическа, военна и икономическа хегемония.

Същата техника, същите въоръжени камиони, носещи знаците на либийските бунтовници, буквално са пребоядисани със знаците и знамето на „Ислямска държава“. Като реквизити от филм на Холивуд, използвани наново в несполучливото му продължение. С намесата на Съединените щати и европейските им съучастници в унищожената и бъкана с терористи Либия, (където НАТО ни обещаваше да донесе мир, стабилност, „свобода“ и „демокрация“), ние виждаме напълно реалната опасност други държави да последват съдбата й. И най-вече Сирия.

Източник: New Eastern Outlook
Превод: Антоанета Киселинчева