Опустошенията в една привидно безкрайна война навличат главоболия на Съединените щати в Южна Азия в продължение на повече от 16 години. През август американският президент Доналд Тръмп предложи ново решение на трудния за овладяване конфликт в Афганистан. Новата стратегия няма да бъде фокусирана върху определен краен срок, а по-скоро върху постигането на необходимите условия за постигане на мир в разкъсаната от войната държава. За тази цел Тръмп призова Индия да играе по-важна роля в икономическото развитие на Афганистан. Освен това той използва някои грижливо подбрани думи за Пакистан.

Президентът порица огромната ядрена сила, в която живеят повече от 200 милиона души, за това, че продължава да приютява бойни групи като талибаните и мрежата „Хакани”. За да предизвика промяна в поведението на Исламабад, администрацията на Тръмп заплаши да отнеме статута на Пакистан като основен съюзник, който не е член на НАТО, както и да не предостави по-голямата част от помощта, равняваща се на милиарди долари, която САЩ дават на страната ежегодно от 2002 г. насам. Но заплахите не вършат работа. На 9 ноември командващият силите на НАТО ген. Джон Никълсън заяви, че Пакистан все още предлага убежище на бойци. А дори ако Вашингтон предприеме по-тежки наказателни действия срещу Исламабад, няма да постигне резултатите, на които се надява. Войнствеността не е единственият проблем в Афганистан; Съединените щати се борят и срещу основните сили в геополитиката.

Борбата за оцеляване

Фундаментите на геополитиката се опират на допускането, че всички нации се опитват да оцелеят, а за да го направят използват стратегии въз основа на ресурсите, с които разполагат. За Пакистан борбата за оцеляване датира от самото му възникване като държава. Едва два месеца след като получава независимост при разделянето на Британски Радж през 1947 г., Пакистан е въвлечен в своята първа война с Индия заради спорната територия на Кашмир. Основателят и пръв лидер на Пакистан Мохамед Али Джина съобразява това, че някои кръгове в Индия очакват новоизлюпената им съседка да се срине и започва да отклонява ресурсите, предвидени за развитие към националната отбрана. При този процес той предоставя ненадминати възможности на пакистанската армия. Неотдавна на повърхността изплува принципът, който ръководи външната политика на Пакистан до този момент: Индия е враг.

Колкото и да се изкушаваме да обвиняваме Пакистан в това, че е обладан от параноя, важно е да се вземе предвид позицията на страната. Пакистан споделя една граница със своя основен съперник. Последното нещо, което иска, е да се сражава с Ню Делхи по западната му граница – район, чието етническо и езиково разнообразие поражда вълнения и бунтове. Пакистан трябва да попречи на Ню Делхи да затвърди и присъствието си по афганистанската граница, като същевременно се стреми да създаде приятелски връзки с правителството в Кабул. (По подобен начин Индия използва финансиране, предназначено за развитието на страната, за да купува влияние в афганистанската администрация).

Завещана стратегия

След като започна Съветско-афганистанската война през 1979 г., САЩ помагаха на Пакистан за проекти в Афганистан чрез прокси сили в рамките на по-широката борба срещу комунизма. ЦРУ, заедно със Саудитска Арабия, пренасочваха пари и оръжия към разузнавателните служби в Пакистан, за да обучават, въоръжават и изпращат муджахидините – разнороден екип от религиозни и националистически настроени бойци, срещу съветските войници. Нетърпеливи да унищожат безбожната идеология на комунизма, която в техните очи няма място в благоверната мюсюлманска страна, в крайна сметка муджахидините надделяха. Съветските бойци, които бяха обсадени в размирен район след продължилата десет години война, се оттеглиха от Афганистан през 1989 г. Скоро след това Вашингтон последва този пример, като остави муджахидините да се борят за контрол над Афганистан. Гражданската война след това проправи пътя за ново фундаменталистко движение, това на талибаните, което се издига на власт в Южен Афганистан през 1994 г.

Талибаните предоставиха нова възможност за Пакистан, който беше неудовлетворен от муджахидините. С подкрепата си за организацията, Исламабад можеше да направи опит да стабилизира Афганистан и да използва страната като енергиен път от съседен Туркменистан. Администрацията на пакистанския премиер Беназир Бхуто започна да финансира талибаните, помагайки групата да поеме контрола чрез завладяването на Кабул през септември 1996 г. Точно там интересите на Исламабад се конфронтират с тези на Вашингтон.

Талибаните осигуриха всичко необходимо на Осама бин Ладен и на неговата организация „Ал Кайда”. В планините в Афганистан Бин Ладен разработи плана за атентатите от 11 септември, които накараха САЩ да нахлуят в страната през октомври 2001 г. Основната цел на Пентагона в Афганистан бе да попречи на въоръжените групировки да използват страната като основа за започване на транснационални атаки. Междувременно Пакистан поддържаше връзките си със своите пълномощници сред талибаните, за да запази своя дял в Афганистан.

Границите на мощта

16 години по-късно неотстъпчивостта в „най-дългата война” на САЩ принуди администрацията на Тръмп да преосмисли връзките на Вашингтон с Исламабад. Както и да го погледнем, САЩ са по-силни и влиятелни, отколкото Пакистан. Те се славят с най-мощната армия в историята на света, заедно с икономика, която се равнява на 18 трилиона долара. Пакистан пък е бедна страна, а войската й – макар и с огромна бойна сила – не може да се противопостави на въоръжените сили на САЩ. Въпреки несъответствието обаче Вашингтон не успя да принуди Исламабад да прекъсне връзките си с талибаните.

Причината за този неуспех донякъде може да се свърже със собствените сметки на САЩ за ползите, които ще извлече, и за загубите, които ще претърпи. Помислете например за откриването на Бин Ладен през 2011 г. Намирането на най-търсения човек в Аботабад, Североизточен Пакистан, без съмнение повдигна въпроси във Вашингтон по отношение на връзките на пакистанската армия с бойците. Въпреки това САЩ продължиха да предоставят помощ на Исламабад, която до момента възлиза на 33 милиарда долара. Пентагонът стигна до извода, че ползите от партньорството с Пакистан по отношение на сигурността, които включват достъп до важни пътища за доставки и помощ при прочистването на агенти на „Ал Кайда”, търсещи убежище във федерално управляваните племенни райони, надвишават щетите, които Исламабад нанася на САЩ от това, че поддържа връзка с конкретни бойци. Нито президентът Джордж Буш, нито неговият наследник, Барак Обама, щяха да рискуват да се лишат от тези облаги.

Това може да се промени при управлението на Тръмп. До този момент администрацията му демонстрира готовност да постави под въпрос дългогодишните съюзи във външната политика на САЩ, тъй като САЩ правят крачка назад от глобалните проблеми (вместо това те могат да се съсредоточат върху вътрешните си проблеми). Съюзът на Вашингтон с Исламабад може да бъде един от тях. Но дори Тръмп и неговите генерали да предприемат действия, за да накажат Пакистан, те едва ли ще могат да променят поведението му. Тъй като във войната в Афганистан е заложено на карта оцеляването на Пакистан, страната ще преглътне укора от САЩ и вероятно ще търси алтернативни източници на финансиране, а именно Китай. И от гледна точка на Исламабад, възраждането на индуския национализъм в Индия при управлението на премиера Нарендра Моди е екзистенциална заплаха. Неотстъпчивите фракции на движението, които никога не са приемали държавната власт в Пакистан, считат пакистанската държава за оскърбление спрямо териториалната цялост на страната им. Ако Моди спечели втори петгодишен мандат през 2019 г., както се очаква, победата му ще засили желанието на Исламабад да попречи на Ню Делхи да затвърди позициите си в Афганистан.

Поглед към бъдещето

Действията на Пакистан в Афганистан произтичат от същия стремеж за оцеляване, който е в основата на външната политика на всяка страна. По ирония на съдбата, Вашингтон окуражи именно това поведение, което го безпокои днес, като помогна на Исламабад да усъвършенства стратегията си за прокси война в Афганистан по време на Студената война. Но географията е тази, върху която може да бъде хвърлена вината за всичко това. Дори ако утре от опустошения афганистански пейзаж изчезне и последният войник на НАТО, Пакистан и Индия ще продължат да отричат, както и преди, мястото на опонента си в територията, позната като „гробището на империите”.

Като част от тази мисия пакистанската армия понастоящем подсилва териториалните контури на страната си, като строи ограда по границата с Афганистан. Инициативата е част от план за умиротворяване и пълно поглъщане на федерално управляваните племенни райони, които не се подчиняват още от колониалния период в Пакистан, за да може армията да насочи вниманието си към Индия. Освен това армията е предложила на талибаните възможност за участие в политиката като начин да упражнява по-голям контрол над тях. (Неочакваната враждебна реакция, която предизвика създаването на Мюсюлманската лига „Милли”, вдъхновена от Министерство на вътрешните работи на Пакистан, обаче предполага, че това усилие ще бъде още една причина за спорове между военните и цивилните институции в страната.) И докато Съединените щати обмислят сериозни мерки, за да отслабят подкрепата на Пакистан за талибаните, това вероятно ще отслаби партньорството им с Исламабад.

Автор: Faisel Pervaiz

Източник: Stratfor

Превод: Десислава Пътева