И това предизвиква истерични реакции в САЩ
Интервю на Петър Волгин с Андрей Фурсов
Андрей Илич Фурсов е роден през 1951 г. и е един от найпопулярните съвременни руски историци. Лекциите, които изнася както в Русия, така и в чужбина, се радват на огромен интерес. Концепциите, които Андрей Фурсов представя за миналото, настоящето и бъдещето, срещат както бурно одобрение, така и яростни критики. Сигурно е едно – никой не остава безразличен към тях. С Андрей Фурсов разговаряме в София, където той е по покана на евразийския център Via Evrasia към Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Aндрей Илич, как се отнасяте към схващането, че днес в света имаме Втора Студена война и че противопоставянето между Русия и САЩ е толкова силно, че може да доведе до напълно реални военни действия?
Не е точно да наричаме това, което става, Втора Студена война. По принцип всяко противопоставяне, което не включва военни действия, може да бъде наречено Студена война. Но ако говорим исторически точно, Студената война е противопоставяне между две различни социално-икономически системи, противопоставяне на две идеологии, на два глобални проекта за бъдещето – СССР и САЩ, в широкия смисъл на думата на СССР и Запада. Сега няма такова нещо. Сега става дума за чисто геополитическо противопоставяне. Днешна Русия не е социалистическа държава. Ние нямаме официална идеология, макар че не е задължително една идеология да е фиксирана в конституцията, за да стане такава. Тя може да се проявява в политическите и икономическите решения, включително във филмите, които се излъчват по телевизията. Факт е, че днешното противопоставяне между Русия и САЩ е много по-остро, отколкото по времето на Студената война.
А защо се стигна до това?
Ще ви дам пример. Неотдавна един високопоставен американски чиновник заплаши Русия, че на нейната територия ще има взривове, ще има терористични актове. По съветско време нито един американец не би посмял да каже такова нещо. Защото тогава имаше две еднакво силни държави. С какво е свързано днешното противоречие? След като беше разрушен Съветският съюз и дойдоха времената на елцинщината, на запад сметнаха, че Русия никога повече няма да се възстанови. По време на едно свое изказване пред американски военни през 1995 г. Клинтън каза: „Да, ние ще позволим на Русия да бъде, но няма да й позволим да бъде велика държава”. Какво виждаме през последните 3-4 години – Сирия, Крим, Украйна, – Русия ясно демонстрира желанието да върне великодържавния си статут. И това предизвиква истерични реакции в САЩ. Спомнете си какво стана след прословутата Мюнхенска реч на Владимир Путин. Помня, че един от анализаторите на „Лос Анджелис Таймс” каза, че това е „въшка, която започнала да ръмжи”. Предполагаше се, че Русия няма право да говори така. И все пак в Мюнхен ставаше дума за говорене, а после започнаха действията. Русия не позволи да бъде свалено правителството на Башар Асад. Русия подкрепи желанието на хората в Крим да се върнат в нейните граници. Русия не предаде Донбас. Това породи истерични американски реакции. Американците просто смятаха, че Русия не е в състояние да предприема подобни действия. Ето, затова се стигна до силното противопоставяне. Има и още един аспект. Американската икономика е в изключително тежко положение. Транснационалните корпорации разбират, че могат да продължат привичния си начин на работа само ако успеят да реализират на практика две споразумения – Трансатлантическото и Транстихоокеанското. Транснационалните корпорации, за да просперират, трябва да грабят икономиките на Източна и Югоизточна Азия и тези на Западна Европа. Транстихоокеанското споразумение вече е подписано. Там има много интересни неща. Де юре корпорациите и държавите са равни. Но де факто законодателството работи изцяло в полза на корпорациите. Доколкото знам, това законодателство се е разработвало на базата на отношенията, които някога са съществували между Великобритания и нейните колонии. Само че сега ролята на метрополията се играе от корпорациите, а колониите са държавите. А с Трансатлантическото споразумение не се получават нещата. САЩ искат да изядат икономиките на Западна Европа, точно така, както през 90-те години Западна Европа изяде икономиките на Източна Европа. Само че на това се противопоставят Ротшилдите, Уиндзорите, гвелфските аристократи от Северна Италия и Южна Германия. Гвелфските аристократи са много сериозна група. Аниели, ФИАТ е 3% от БВП на Италия. Тоест има много важни икономически играчи в Европа, които се противопоставят на американските планове. И затова най-вероятно Трансатлантическото споразумение няма да бъде реализирано. Ако все пак се реализира, това ще бъде смъртна присъда за Западна Европа. Като прибавите към всичко това и възраждащата се Русия, ще видите, че задачата на Америка изключително силно се усложнява. Затова САЩ искат да се разправят с Русия.
Смятате, че целта на американците е унищожението на Русия?
Не. Целта им е да я превърнат в слаба и послушна държава, да сложат на президентския пост някаква марионетка, какъвто беше Елцин. Съвсем не е задължително това да стане по пътя на познатите ни войни. Такава работа днес вършат финансово-икономическите, информационните войни. Има и едно нещо, което се нарича хибридна война. Какво правят сега американците? Опитват се да създават напрежение по руските граници. Украйна, Кавказ, Средна Азия, за да дестабилизарат отвътре управлението на Путин. Неслучайно върви такава демонизация на Путин. Много странно се получава. Нали в Русия се строи капитализъм, Путин няма никакво намерение да възстановява социализма и дори твърде меко казва: „Неведнъж молихме нашите западни партньори да имат предвид нашите интереси. Те за съжаление не го правят”. Впрочем обърнете внимание на нещо много интересно. Ние винаги казваме „нашите американски партньори и колеги”. Американците никога не ни наричат „партньори”. Казват или „Русия”, или „противникът”. Смятам, че ние също трябва да променим реториката си.
САЩ заедно със своите съюзници имат огромни ресурси в икономическата, военната, политическата сфера. Какво може да противопостави Русия на това?
Първо трябва да кажем, че в съвременния свят Русия няма как да бъде изолирана. Имаме и Китай, и Индия. Макар че аз не споделям възторзите по повод БРИКС, не споделям схващането, че това е някаква сериозна алтернатива. На практика сега БРИКС не съществува, защото Бразилия и Южна Африка не играят някаква значима роля. Пък и плановете за действие на БРИКС се определят от Международния валутен фонд, срещите на ръководителите на тази структура стават във Вашингтон и Ню Йорк. Като икономика БРИКС е напълно интегрирана в западната система. От друга страна, проблемите на Запада нарастват. Европейският съюз се разпада, ако не де юре, то де факто. В САЩ проблемите също се увеличават. Кризата на елита е огромна. Вижте само Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп. След като това са ти двамата основни конкуренти за президентския пост, значи си в много лошо положение. Има и още нещо. Населението на САЩ е около 5% от жителите на света. Те обаче потребяват 40% от световната продукция и са отговорни за 70% от замърсяването на природата. Тоест те са свикнали на огромно потребление. В Русия няма такова ниво на потребление. Пък и при нас сме свикнали да понасяме трудностите. Руснаците могат да живеят при много, много лоши условия. Показахме го по време на Великата отечествена война. Затова колкото повече Западът притиска Русия, толкова повече руснаците ще подкрепят правителството си. Неслучайно днес рейтингът на Путин е толкова висок. По отношение на Карибската криза Адлай Стивънсън, тогава постоянен представител на САЩ в ООН, каза: „Ние се гледахме едни други в очите и накрая руснаците мигнаха”. Струва ми се, че днес мигнаха именно американците. Вижте какво става с тях. Провал след провал. Успяха тотално да разбишкат Близкия изток. Само дето не получиха това, което искаха. Обама напълно се провали там. Отношенията със западноевропейците са развалени. Отношенията с Русия са развалени.
Само че Русия не може да разчита единствено на слабостта на САЩ, нали? Трябва да има своя сила.
В крайна сметка гаранцията за сигурността на всяка държава е нейната военна и икономическа мощ. Да, Русия има проблеми в икономическата сфера. Но те са разрешими. Не казвам, че Русия разчита единствено на слабостта на Запада. Само че Западът е успявал да победи Русия единствено когато е бил единен. Днес той не е единен и най-вероятно никога повече няма да бъде такъв. Американската хегемония е в миналото.
Да поговорим за капитализма, защото именно на тази тема беше посветена и лекцията, която изнесохте в Софийския университет. Разбира се, днес всички говорят за кризата на капитализма. Обаче по-важният въпрос е с какво може да бъде заменен капитализмът и изобщо има ли капитализмът алтернатива?
Жак Атали, един от идеолозите на глобализма, вече назова алтернативата. Той призова за създаването на глобална разпределителна икономика. Но нека първо си припомним какво е капитализмът. Това е капитал. Това е овеществен труд. След техническата революция от края на XX век решаващите фактори вече са не материалните, а информационните. Следователно в новата система главен обект на присвояване ще бъдат информационните фактори. Кои са информационните фактори? Науката, образованието и, най-общо казано, информационните потоци. Този, който контролира тези неща, ще контролира света. Втори много важен момент. На планетата са останали малко ресурси и остават все по-малко. В същото време населението се увеличава. Така че господстващата група в посткапиталистическия свят трябва да реши два проблема – да упражнява ефективен контрол над ресурсите, а също и съкращаване на населението.
И как ще става това?
По най-различни начини. Например Аурелио Печеи, който създаде Римския клуб, съвсем откровено казва, че за да се решат световните проблеми, трябва или да се ограничи раждаемостта, или да се увеличи смъртността. После съвсем хипотетично казва, че има нужда от нещо, което ще реши всички проблеми, например, като атакува човешкия имунитет.
Доста малтусианска рецепта.
Ами че Римският клуб си е неомалтусианска организация. Основната й концепция е, че населението трябва да бъде съкращавано. Само че нито СПИН, нито хомосексуалните бракове, нито войните не успяват да решат проблемите. Между другото знаете ли, че на много места в Африка местните жители убиват лекари. Подозират ги, че под формата на ваксини вкарват в организмите на хората химикали, които водят до безплодие и стерилитет.
Доколко достоверна е тази информация, защото звучи твърде невероятно?
Може да се намери в интернет и никой не я опровергава. И въпреки всичко населението в Африка се увеличава. И продължава да се търси решение на този проблем. Има един изтъкнат съвременен мислител, Едуард де Боно. Автор е на знаменитата книга „Латералното мислене”. Той припомня, че в края на Античността и началото на Средновековието тогавашният елит в Европа, за да се изолира от останалото население, започва да строи замъци. Нещо подобно става и сега. Строят се специални комплекси и даже цели градове само за елитите. Има дори план около Калифорния през 2019 г. да бъде създаден първият плаващ град. В този проект участват най-големите корпорации от сорта на Pay Pal. А ръководител на проекта е Петри Фридмън, внукът на Милтън Фридман. Става дума за плаващ град, в който да живеят 50 хиляди души. Ако този проект се окаже успешен, неговите автори възнамеряват до 2029 г. да построят още десет такива града. Значи говорим за половин милион души. А половин милион души, това е американската върхушка. Това, разбира се, не може да реши проблемите на елитите. Всъщност по-големи са проблемите пред европейските, а не пред американските елити.
Кои са основните предизвикателства пред европейските елити?
Изменението на расовия, религиозния, етническия състав на Европа в крайна сметка ще доведе до промени в състава на елита. Още през 2003 г. един немски социолог, Гунар Хайнзон, написа книгата „Синовете и световното господство”, където обясняваше какво ще се случи с Европа в демографски аспект. Днес има много изследвания, някои от които са твърде апокалиптични. Те например предричат, че до 2050 г. в Европа вече ще има до 800-900 милиона мюсюлмани. Аз не вярвам в тези числа. Но пък смятам, че за да бъде унищожена Европа като различна цивилизация, са достатъчни 50-60 милиона от т.нар. „бежанци”. Получава се следното противопоставяне. От едната страна са европейците – сити, застарели, загубили идентичността си, някакво объркано постхристиянско общество. А срещу тях са едни здрави, млади, гладни, бедни мъже. Познайте кой ще победи? Какво показаха новогодишните събития в Кьолн? А подобни неща са се случвали и се случват на много други места в Европа. Най-простото и вярно обяснение е, че европейските мъже не са в състояние да защитят жените си.
Да се върнем на виждането Ви за посткапиталистическото общество.
Ако трябва да обобщя как би изглеждало едно посткапиталистическо общество, ще кажа, че то няма да има нищо общо с комунизма. Ще бъде едно кастово общество с много ясно разграничение между отделните групи хора. Ще има стриктен контрол върху образованието и информационните потоци. А как се контролира образованието? Първо се разрушава старата образователна система. После се поставя строг контрол върху науката. Най-важни са фундаменталните науки. А те минават на все по-заден план. В университетите се занимават с всякакви простотии от типа на джендър-изследвания и т.н. Истинската наука пък се превръща в някакво тайно учение. И какво получаваме? Закрито учение, закрити елити. Проблемът на закритите елити е, че рано или късно загиват. Идват варварите и ги унищожават. Прословутият арабски учен Ибн Халдун още през XIV век е обяснил това много добре. Четвъртото поколение вече за нищо не става. Това се нарича още „Цикълът на Буденброкови” по името на романа на Томас Ман. Една от най-важните задачи на днешното цивилизовано общество е съхраняването на знанието. Аз например съм атеист, но съм разтревожен от факта, че християнството си отива от Европа. Християнството е рационална религия. И по някакъв парадоксален начин заедно с християнството си отива и науката. И на тяхно място идва магията. Само си припомнете феноменалния успех на „Хари Потър”. В момента в света се води борба за бъдещето. Тя върви на повърхността и под повърхността. Интересно е, че във всички основни държави – САЩ, Русия, Китай – рязко се повишава ролята на военните и на специалните служби.
Е, те винаги са играли важна роля.
Но сега е особено силна. Да вземем Русия. При нас армията никога не е играла сериозна роля във вътрешния живот на страната. В дореволюционна Русия единствено генерал Скобелев прави опит за нещо като вземане на властта. Всичко завършва с много бързата му смърт. В съветско време военните само един път правят опит да се покажат като фактор. Говоря за 1937 г. и заговора на маршал Тухачевски, който не е измислица, а реален факт. Само че нищо не произлиза от него. И после армията е в абсолютно подчинение на партията. А вижте каква огромна роля днес играят в управлението т.нар. „силоваци”. Вижте какво става в САЩ. Техният удар, при който загинаха няколко десетки сирийски военни, беше нанесен въпреки заповедите на Обама. Същото е и в Китай още от времето на „Тянанмън”. Имаме рязко засилване на позицията на военните. Такива тенденции обикновено се наблюдават в предвоенни времена. Да се върна на темата за това дали е възможно да има война. Такива войни като през XX век сега не може да има. Но трябва да имаме предвид, че състоянието на света е такова, че границата между войната и мира е пунктирна.
А как ще изглежда руският Нов свят, какви ще бъдат характеристиките на руското посткапиталистическо общество?
Работата е там, че в Русия никога не е имало капитализъм. Да се върнем към Маркс. В 24-та глава на „Капиталът” се говори за първоначалното натрупване на капитала. Това е предходният етап на капитализма. Без да бъде завършен този етап, капитализмът няма как да възникне. Имам предвид процеса на ограждане на земите в Англия, когато хората са изгонени, това са пиратите, които грабят испанските кораби. Тоест първо грабим, събираме пари, които после превръщаме в капитал. Това обаче се е случвало в капиталистическото ядро. А в периферията, в Югоизточна Азия, в Латинска Америка процесът на първоначалното натрупване съществува едновременно с капиталистическите отношения. Нещо повече, първоначалното натрупване постоянно затиска капиталистическите отношения. Точно това се случва в Русия след 1991 г. Първоначалното натрупване, тоест преразпределянето на собствеността, постоянно пречи на капитализма. Особено през 90-те години. Как се развиват нещата тогава? Идва новият губернатор и веднага отнема бизнеса на роднините и приятелите на своя предшественик. Тоест собствеността постоянно се преразпределя. Така че капитализмът в Русия е твърде условен. Второ, по своята същност Русия е извънкапиталистическа държава. Ще ви дам друг пример за такова общество – Тибет. Там няма как да интензифицираш труда, защото просто не стига въздухът. Един мой познат, който редовно спортува, ми разказваше колко трудно му е било там да се качи на втория етаж. Затова и хотелите в Тибет са на не повече от два-три етажа. Да се върнем на Русия. Тя става велика земеделска държава и започва да изнася зърно след присъединяването на Крим при Екатерина Втора. Преди това в Новорусия никой не се е заселвал, тъй като кримските татари постоянно са правели набези там. След като Крим престава да бъде проблем, започва усвояването на Новорусия и търговията със зърно. По този повод ще ви припомня Столипин (министър-председател на Русия в периода 1906-1911 г.). Той днес минава за герой заради прословутата му аграрна реформа, която се проваля. А ако не се беше провалила, руската революция щеше да избухне още през 1912 г. Защото тогава в градовете щеше да има 20-30 милиона бивши селяни и нямаше да има какво да работят. Защо се е провалила реформата му? Той си е представял, че хората ще започнат да напускат общините, но това не става. Има и още нещо. В Русия голяма роля играе т.нар. социална справедливост. Например в Индия няма такава ценност. Там има карма. В Русия един от най-важните въпроси е именно този за социалната справедливост. При нас никой никога няма да признае за законно това, което се случи по времето на Елцин през 90-те години. Хората, които най-силно се облагодетелстваха от приватизацията, и до днес биват възприемани като крадци. Дори и този капитализъм, който сме имали в края на XIX и началото на XX век, също е бил разбойнически. Пък и капитализмът не са само социално-икономическите отношения. Това са ценностите. Това го няма в Русия. Както и в Китай няма да има капитализъм. И в Индия. Истинският капитализъм съществува само в общества, които са силно индивидуализирани. В общества, които са колективистични, не може да има капитализъм. Подобно е положението и в Япония. Преди време четох статия на един японски психолог, който казваше, че на неговите сънародници не им трябват психоаналитици. Просто в Япония има колектив, който решава проблемите на индивида. Същата е ситуацията и в Русия. Какво представлява психоаналитикът? Чужд човек, на когото разказваш проблемите си. Това значи, че ти нямаш приятели, с които да споделяш. В Русия отиваме в банята, напарваме се, пием бира, обсъждаме проблемите и решението веднага се появява. Самото възникване на психоанализата е показателно за наличието на големи социалнопсихологически проблеми в съответното общество. Обществото е толкова атомизирано, че няма с кого да споделиш проблемите си. Това също е капитализъм.
Добре, обаче глобализацията не уеднаквява ли процесите? Не се ли получава така, че държави, които преди два века са били много различни, сега започват силно да си приличат? И от тази гледна точка вече всички са подвластни на капиталистическите отношения и норми, а не само определени общества.
Въпросът е за каква част от населението говорим. В Русия много малък процент от хората изпитва влиянието на глобализацията. Пак да кажем за Индия. Там кастовата система е отменена, но хората продължават да се държат така, все едно тя още съществува. Дори по външния вид на хората се познава кой към каква каста принадлежи. Така че капитализмът е естествено състояние за много малко държави. За англосаксонския свят например. Вижте буржоазните революции в Европа. Основният резултат от тях е, че се постига компромис между аристокрацията и буржоазията. Доколкото знам, в Германия 70% от промишлеността принадлежат на потомци на аристократичните фамилии. За земевладелците изобщо не отварям дума. Обърнете внимание и на още един факт. В повечето държави капиталистът е отрицателен герой. Единствената държава, където той има ярко изразен положителен статус, това са САЩ. Имаше един анекдот в постсъветските времена. Седят си едни хора, пийват и си спомнят ниските цени при социализма и изобщо колко весело са си живеели тогава. И един от тях казва: „Ех, пичове, комунизмът само прошумоля над главите ни, а ние така и не го забелязахме”. Същото днес можем да кажем за капитализма. Именно когато си отива, започваме да разбираме какво всъщност е представлявал. От една страна, това е много жестока система. От друга страна, бяха постигнати направо фантастични технически успехи.
Говорихте в началото на разговора ни за идеологиите. В царска Русия е имало господстваща идеология – Бог, цар, отечество. В СССР също имаше такава – комунизмът. А сега няма. Защо?
Сега има едно тотално объркване. От екрана на телевизора ни призовават да развиваме частната инициатива и да сме либерали. А пък в реалността се прави нещо съвършено различно. Между другото има много изследвания, които показват, че същинският либерализъм е умрял още през първата половина на XX век. Днес имаме неолиберализъм. А връзката между него и либерализма е като между Карл и Граучо Маркс. Днес ние живеем в неидеологическо време. Идеологията се появява в края на XVIII век. Този термин е измислен от френския философ и политик Антоан Дестю дьо Траси. През следващите десетилетия се оформят три идеологии – консерватизъм, либерализъм и марксизъм. Френската революция обяснява на хората, че измененията са нещо неизбежно. Въпросните идеологии се различават тъкмо по отношението си към големите промени в обществата. Не ми харесват измененията и ще се опитам да ги забавя – консерватизъм. Харесват ми измененията, но те трябва да бъдат постепенни – либерализъм. Харесват ми измененията и те трябва да са колкото може по-радикални – марксизъм. Всички тези идеологии са свързани с понятието прогрес. Какво става в края на XIX век? Появява се идеята за края на прогреса и въпросните идеологии започват да отмират. Християнството също минава на заден план. То има линейна концепция за времето за разлика от будизма и конфуцианството. Линейното време предполага възможност за прогрес. На един будист не можете да обясните какво е това прогрес. А ако говорим за Русия, това, което имаме там като някаква форма на идеология, безспорно е неолиберализмът. Всъщност най-точно е да кажем, че в момента просто действа някакъв еклектичен сбор от правила, които оправдават експлоатацията на населението.
Неолиберализмът все пак не е вечен. Пък и изглежда, че времето му отминава. Какво ще се появи на негово място?
Нека се върнем към историята на Европа. През XVII век има много силна криза, от която има три изхода – френски, немски и английски. При различните изходи има различни победители. Във Франция побеждава дворът. Дворът и селяните се оказват по-силни от сеньорите. Сеньорите губят своята независимост, отиват в Париж, живеят си чудесно, но са подчинени на краля. А в немските земи побеждават сеньорите. В Англия пък имаме съвсем интересен вариант – мачът завършва наравно. Появява се дребната буржоазия, която си оспорва властта с краля. Това, което ще се случи в близко бъдеще в духовната и в социалнополитическата сфера, ще зависи от това как ще завършат класовите битки.
А какви класи ще се сражават помежду си? Някога имаше една огромна класа – пролетариатът, но нея отдавна я няма.
Точно така. Пролетариатът го няма. Дори средната класа вече е доста изтъняла. Сега имаме прекариат – хора, които се трудят на временни договори и които нямат никаква сигурност за бъдещето. Има и една много важна социална група в днешния свят – свързаните с IT сектора. Те контролират информацията, образованието, науката. Има и банкстери, които можем да определим като крайни реакционери. На президентските избори в Америка те заложиха на Хилъри Клинтън.
Нека в края на разговора ни се върнем към Русия. Има един вечен спор по повод на това къде принадлежи Русия. На Запада? На Изтока? Или е нещо по средата?
Русия не е нито Запад, нито Изток. Главното нещо в Русия е властта. И няма значение каква е властта – императорска, комунистическа, президентска. Тя винаги стои и над закона, и над религията. На запад властта бива ограничавана от парламентите. На изток властта бива ограничавана от традициите. Да вземем китайския император. Уж е бил всемогъщ, но е имало строги традиции, на които е бил длъжен да се подчинява. Например не е могъл да прекарва с наложницата си повече от 45 минути. Такава е била традицията, която се е спазвала абсолютно. А в Русия дори борците срещу самодържавието, като например декабристът Пестел, в своите проекти формално са предвиждали някакво разделение на властите и в същото време са запазвали фигурата на върховния управител. Така че Русия е нещо трето, съвършено различно и от Изтока, и от Запада. Това е съвсем различна цивилизация, която, както и останалите, има своите възходи и своите падения.
Кога е най-големият възход на руската цивилизация?
По времето на СССР. Западната цивилизация изживява своя пик по времето на капитализма, а руската цивилизация – по времето на комунизма. Разрушаването на СССР беше класически процес на демодернизация. Знаете ли какво става сега в Средна Азия? Там е архаика. Същото става и в Украйна. Така че сега основната задача, пред която сме изправени, е да съхраним цивилизацията. Имам предвид образованието, науката, медицината.
Ако СССР е бил върхът на руското могъщество, защо днешните официални руски идеолози, а и представителите на властта говорят с такова умиление за царска Русия?
Защото се чувстват класово единни с тогавашните управляващи. Има и някаква раздвоеност у нашия политически елит в момента. От една страна, е Безсмъртният полк, а от друга, въобще не се споменава Йосиф Висарионович Сталин. От една страна, е победата във Великата отечествена война, а, от друга страна, се мълчи за ролята на върховния главнокомандващ на Съветската армия. Тезата, че победата е постигната въпреки Сталин, че войната е спечелена от народа, е колосална глупост. Ако народът не е организиран в система, това е просто една тълпа. Вижте, аз никога не съм бил член на КПСС. Навремето обвиняваха големия руски философ Александър Зиновиев, че защитавал комунизма. На това той отговаряше: „Аз защитавам истината за комунизма”. По тази тема днешното руско ръководство допуска сериозна идейна грешка. Съветското минало трябва да бъде интегрирано в руската история.
Само че много хора казват: „Ама какъв Съветски съюз, това е било направо изнасилване на руския народ, комунизмът няма нищо общо с руския характер”. Между другото хората, които говорят така, явно не са чели Бердяев.
Ако напълно непредубедено погледнем към последните четиристотин години, ще видим, че Съветският съюз абсолютно логично произтича от руската история. Нещо повече, той е нейният връх.