Омаломощаването на националната държава означава абсолютен диктат на световния банков капитал и на корпорациите

Интервю на Десислава Пътева с проф. Николай Палашев, ръководител на катедра „Комуникация и информиране” в УНИБИТ.

Проф. Палашев, около БНТ се разрази скандал с мотива, че програмният директор Емил Кошлуков е оказвал натиск върху журналистите от „Денят започва с култура”. Според екипа на предаването Кошлуков е налагал какви гости да бъдат канени и какви въпроси да бъдат задавани, но генералният директор на телевизията Константин Каменаров отрече да е бил оказван натиск върху когото и да било, като заяви, че вероятно става дума за комуникационен проблем. Какво е Вашето мнение по този казус?

Това, което казва генералният директор на БНТ, е много елегантно оправдание, много елегантно измъкване от ситуацията, в която попаднаха програмният директор Кошлуков и екипът на това конкретно предаване. Вероятно този скандал ще се неглижира, няма да има някакви последици. Обаче той е повод да погледнем как стоят нещата в единствената обществена телевизия. И ако трябва да бъдем коректни, да бъдем цивилизовани, обществена телевизия е необходима. 

Впрочем работил съм 14 години в същата тази телевизия, но досега не съм чувал да има ясно разписани критерии, по които се определя дали една телевизия е обществена, или не е такава. Има само общи приказки, че е необходим плурализъм, че е необходимо да се отразяват и дискутират значими обществени проблеми и т.н. Но това не са критерии, това са пожелания. А професионалната работа в една медия не може да се базира на пожелания. И това е първият проблем. Няма ясно разписана дефиниция за това какво е обществена телевизия. Разбира се, ако попитате някой коментатор или преподавател от Факултета по журналистика какво е обществена телевизия, те ще извадят вода от девет кладенеца и ще ви обяснят как БНТ е именно такава. Но това пак са обяснения, това пак да пожелания. Разбира се, има и закон, има правилници за дейността на обществената ни телевизия, но очевидно това не върши работа.

За да има професионална работа, за да може да има защита на интересите на всеки един член на обществото, трябва да има ясно разписани критерии. Може пък програмният директор и новият генерален директор да седнат и да напишат такива критерии, да ги предложат на обсъждане и това да се регламентира. Ако има такъв регламент, повярвайте ми, никой журналист няма да има възможност да нарушава елементарни журналистически правила.

Второто много важно нещо, което трябва да се каже е, че е в предаването „Денят започва с култура” имаме имитация на плурализъм. Но какво е плурализъм? Много простичко – по една тема да се чуят различни гледни точки. Защо казвам имитация? Защото е достатъчно да се направи една статистика и да се види, че тези, които биват канени като „експерти” в това предаване, са едни и същи. Много рядко има някой по-различен. Ако вземем последната година, то ще видим, че лицата се повтарят. Освен това, когато бъдат събрани за дискусия в това предаване, те говорят с един глас. Разликата е в това дали единият ще сложи запетая пред „че”, или няма да сложи в зависимост от степента си на образованост. Имитацията на плурализма не просто дразни, тя е вредна, защото хората все още имат запазено чувство за това какво е истина и за това какво е неистина. А когато в един глас се поддържа една политическа линия, става дума за манипулация на общественото мнение, а не за защита на обществените интереси, за това каквото трябва да прави една обществена телевизия, в частност едно предаване в тази обществена телевизия. Но за да бъда коректен, не става въпрос само за „Денят започва с култура”.

Такива критики бяха отправени и към „История.BG” например...

И към „История.BG”, и към „Библиотеката”. Наясно съм, че в момента има доминираща политическа линия на неолиберализма, но въпреки всичко, поне от кумова срама трябва да започне истинска дискусия. Имам предвид, че проблемите на хората са истински, не са имагинерни. И културата е най-чувствителната сфера, например що се отнася до културата да разбираш една или друга политика. Ако в тези предавания това не се дискутира, ако хората не чуят няколко мнения, то те няма как да бъдат градивни, да се впишат адекватно в обществото – и като поведение, и като мислене.

Излиза, че протестът не е заради това, че журналистите са репресирани, че има погазване на свободата на словото, а заради това, че не искат да отстъпят от прокарваната политическа линия. Така ли е? Ще успее ли Кошлуков да възстанови плурализма в публицистичните предавания на БНТ? 

Няма репресирани журналисти. Репресия означава да те уволнят, да те вкарат в затвора, да те бият, въобще да не ти дават възможност да изкажеш своето мнение. В случая няма репресия. Според мен Кошлуков по-скоро усеща, че има нещо гнило в Дания. Но той не върви срещу тази политическа линия, той просто иска мимикрията, имитацията да не е толкова явна.

Като Слави Трифонов, който също се изказа по казуса с БНТ, и референдума за въвеждане на мажоритарна избирателна система, която реално облагодетелства големите партии, срещу които Трифонов привидно се бори.

Примерно, да. Но за да стане ясно, за да се разбере, че наистина има проблем, ще дам няколко примера за трите предавания. Например в „Денят започва с култура” по темата за Истанбулската конвенция бяха поканени хора, които – по една или друга причина – са „за” това тази конвенция да бъде ратифицирана. Достатъчно е да се види кои са канените гости и Ви гарантирам, че повечето от тях ще бъдат свързани с някои неправителствени организации като „Отворено общество”, „Америка за България”. Нормално е те да защитават тази позицията. Като споменах неправителствените организации, не е лошо да ги обявим за чужди агенти, по примера на американците. Нали Америка ни е пример за демокрация?

Ако в това предаване наистина има плурализъм, ако се спазват елементарните журналистически правила, защо не беше поканен някой, който да коментира тази конвенция не само от гледна точка на това, че тя е прикритие за налагане на нови обществени норми, свързани с някакви нови идентичности, или с обработка на съзнанието на децата, а да каже какво всъщност представлява тази конвенция? Защото тази конвенция не е нещо уникално. Преди нея имахме подобни документи, които в името на пазара, се опитват да маргинализират нациите. Знаем какви са тези документи – за общия пазар, за това, че държавата не може да съди една корпорация и т.н.

В случая става дума за нещо много важно – за опит не просто да се подчини, а да се измести националното законодателство, като това се обявява с легитимността на Европейския съюз, на евроатлантическите ценности. Изказването на правния министър по време на дискусията бе, че ние нямаме друг вариант и конвенцията трябва да се приеме. Но всъщност изместването на националното законодателство и заместването му с някакво общоевропейско, общосветовно законодателство, означава едно-единствено нещо – удар срещу националната държава и това е голямата опасност. Омаломощаването на националната държава означава абсолютен диктат на световния банков капитал и на корпорациите. Просто няма да има какво да ги спре. Освен заради всички аргументи срещу нея от морално-етично и религиозно естество, конвенцията е опасна и заради това.  

Вторият пример е свързан с „История.BG”. Предаването, посветено на концлагерите заради издадената наскоро книга „Концлагерът „Белене”, протече със застъпване на една и съща теза от няколко души. Освен това тези хора, с изключение на един, не са историци. Един факт от този исторически период би следвало да се разглежда от историци, а там имаше „изследователи”. Само че изследванията под формата на журналистически разследвания не са достатъчни. Няма журналист, който да не е под влияние на собствените си разбирания и усещания. Но все пак това донякъде бих го приел, защото насилието в концлагерите трябва безусловно да бъде осъдено. Няма две мнения по въпроса. И, разбира се, трябва да има съпричастност към жертвите на това насилие.

Но в „История.BG” така и не направиха изводи защо са се появили лагерите, какво е имало преди тях, защо една тоталитарна държава така безпрепятствено въвежда системата на лагерите и това насилие, без въобще да се интересува от общественото, а и от международното мнение. Преди това е имало отстъпление от права и свободи на хората. Всъщност демокрацията е това – пазене на свободите и правата на хората. Това се е случвало лека-полека. Вместо да погледнем случая „Белене” и да видим има ли днес наличие на отнемане на свободи и права, ние задълбочаваме противопоставянето на базата на комунизъм-антикомунизъм. От една страна, това е противопоказно за развитието на обществото, защото ние нямаме нужда от разделение. Ние имаме нужда от единение. От друга страна, ние не си правим труда да погледнем днешния ден. Ето, говорихме за имитацията на плурализъм. Това е един от знаците, че има отнемане на свободи. В случая става дума за това, че ти отнемаш свободата на хората да видят и другата гледна точка, да бъдат информирани и да вземат решение.

В „Библиотеката” също присъстват едни и същи лица. За част от тях мога да кажа, че въобще са далеч от онова, което се разбира под литературна критика. На всичко отгоре в това предаване се допуска политическа пропаганда. Прави се открито, а понякога дори звучи агресивно. Коментират се едни и същи имена на писатели и поети, сякаш България е родила само 5-6 писатели и други няма. Те са лансирани и заради това, че в публичните си изяви споделят и отстояват „правилната” политическа линия. Ето, това също е подмяна на ценности и манипулиране на общественото мнение, ако щете.

На базата на имитация на плурализъм в обществената медия, а и не само в нея всъщност се неглижират, елиминират, отстраняват всякакви други гледни точки, които противоречат на доминиращата политическа линия. А в Конституцията на България отдавна го няма комунистическия член Първи. Когато различните гледни точки бъдат неглижирани, като просто не се търсят такива, на практика те не съществуват. Най-елементарно е да кажем, че ако не попаднеш в медия, значи не съществуваш. Това е елементарно, но всъщност за това става дума. И този принцип не е измислен днес. Човекът, който го докарва до съвършенство, е Гьобелс.

Освен чрез отсъствието на плурализъм в обществената телевизия, а и в други медии, по какъв друг начин се отнемат свободи в наши дни?

Нека да сме наясно, че телевизията е само един от примерите. Не можем да кажем, че всичко друго е в цветя и рози, а телевизията е най-черната. Няма такова нещо. Състоянието на БНТ е естествен резултат от политическата система. Погледнете дебатите в парламента. Дебатът е, за да се сблъскат мнения, а на базата на този сблъсък да произтече вярно решение за нещо. Иначе това е плямпане. Какво точно е произтекло от дебатите в парламента? Нима състоянието на хората се е подобрило? Нима бизнесът работи в нормална среда? Нима има достатъчно чужди и родни инвестиции? Нима културата ни, изкуствата ни дават плодове, които са ни необходими, за да имаме смелостта да продължим напред. Какво точно се е случило след дебатите? Общо взето се стига до това да се критикуват, да се нападат, понякога да се обиждат. Това не е нормално, дори бих казал, че е просташко. И е абсолютно доказателство за това, че като цяло българските политици нямат политическа култура, а понякога нямат каквато и да било култура. Но в крайна сметка стигне ли се дотам да се вземат решения, които ще разположат перспективи, дебатът свършва.

Дебатът за АЕЦ „Белене”, дебатът за „Южен поток”, дебатът за водните басейни са изключително важни. Ние сме във века, в който водите, храните и чистият въздух са най-големите проблеми. Ние сме овластили политиците, а тяхно задължение е да ни се предлагат решения, които да бъдат в наша полза. Вместо това те изкарват някакви постановки на Брюксел например, преди това бяха на Москва, и се опитват да ни обяснят, че по този начин нацията ще живее вечно. Брюксел днес го има, утре го няма. Не е същият, какъвто е бил преди пет години. И разни социолози, политолози започнаха да обръщат внимание, че авторитетът на ЕС отслабва, че се отваря ниша за малко по-ярки патриотични организации, макар че ги наричат националистически. Това се наблюдава навсякъде в страните – членки на ЕС. Вместо дебат ни предлагат лакардия на Женския пазар. Това е нивото им. Няма място за уважение към тях.

Кошлуков дава заявки, че партийните централи вече няма да се месят в работата на медията...

Много добре. Дано е така.

… че оценката за работата ѝ няма да се дава от медиите на олигарси, че нейният фокус ще бъде обърнат към това наистина да защитава обществения интерес, тъй като в момента нейните функции са подменени. Смятате ли, че програмният директор ще успее да се откопчи от влиянието на управляващите? Все пак финансирането на БНТ идва от държавата?

Силните на деня, без значение дали са в сферата на бизнеса, на политиката, на някоя друга сфера от обществения живот, винаги ще се опитват да оказват натиск. И то не само върху обществената телевизия, но и върху частните медии. Винаги ще се опитват. Това е в природата им. В крайна сметка те защитават собствения си интерес. Въпросът е друг – този натиск да бъде минимализиран до такава степен, че да не вреди на обществото.

Ако иска Кошлуков може да седне и да напише 5-10 критерия за това що е то обществена телевизия, включително и що е то плурализъм. По тези 10 критерия да се създаде документ за журналистическо поведение в обществената телевизия. И като тръгне някой да подписва договора си с БНТ, да подписва и този документ. И ако го наруши, трябва да бъде санкциониран. Тогава ще повярвам на Кошлуков, че иска да направи нещо. Изказвания от типа: „Трябва да направим обществената телевизия обществена” е все едно сега да ви кажа: „Да знаете, ще направя хотел, ама нямам 5 стотинки в джоба. Обаче ще направя хотел! И знаете ли какъв ще бъде? Много хубав хотел! Даже не на брега на Черно, а на Бяло море. Нямам нито пари, нито опит, но ще правя хотел”. Засега положението е такова. Ако обаче дойда и Ви кажа, че съм си осигурил парите, наел съм си специалисти, купил съм място, то хотел ще има. Ето това трябва да направи Кошлуков, за да му повярвам, че наистина иска обществената телевизия да е обществена телевизия.

И все пак Кошлуков е подчинен на генералния директор, едва ли ще вземе тези решения сам. Впрочем как оценявате работата на Каменаров до момента? Може ли да се каже, че именно под неговото ръководство появата на „експертите” в телевизията е зачестила, още повече, че журналистите от „Денят започва с култура” го обявиха за стожер на свободното слово? Самият Каменаров заяви, че БНТ и БНР са най-свободните медии в държавата.

Да, свободни са, само че статистиката показва за кои са свободни. Има определени лица, за които БНТ наистина е свободна медия и за тях наистина има свобода на словото. Слушах дискусията за Истанбулската конвенция в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Там излязоха образовани хора, които говориха разумно и с воля за защита срещу нещо, което иска да ти навреди. Защо БНТ не кани такива хора? Могат да се прегледат записите – сред тях имаше дипломати, хора, които са свързани с културата, с изкуството. А в БНТ канят едни и същи. 

Според мен генералният директор и Кошлуков като програмен директор първо трябва да отговорят на въпроса защо тези предавания, особено в сферата на културата, стават плацдарм за защита и за промотиране на една и съща политическа линия и теза. Защо? И след това можем да говорим за професионализма, за спазването на журналистическите правила. Не можем да говорим за плурализъм и за истинска журналистика и публицистика при условие, че има трима участници в предаването, които говорят едно и също. За какъв плурализъм става дума? Говорим за опорочаване на журналистиката като цяло.

Правилата, които смятате, че трябва да важат за журналистите в обществената телевизия, не би ли следвало да важат за всички журналисти, за да може професията да възстанови своя авторитет в обществото?

Разбира се, но в случая, ако наистина искаме да имаме обществена телевизия, трябва да изготвим правила за работа на обществената телевизия на базата на тези критерии, които трябва да са задължителни. Нека да не забравяме, че в частната медия има един принцип – който плаща, той поръчва музиката. Там е малко по-сложно. И там наистина чистотата на представяне на информацията може да не е толкова голяма, но пък зрителите са наясно, че става дума за частна медия. И когато тези частни медии развиват една или друга теза в полза на един или друг субект, трябва да им светва червената лампичка. 

Как гледате на тезата на Кошлуков, че БНТ е стигнала дотам никой да не я гледа, а щом не е гледаема, няма как да изпълни ролята си на обществена медия? Ако се гонят рейтинги, няма ли обществената телевизия да се комерсиализира прекалено?

Малко се бъркат нещата. БНТ е гледаема от болшинството българи. БНТ не би следвало да бъде атрактивна по начина, по който е атрактивна една комерсиална, тоест частна, телевизия. БНТ се финансира от държавата, тоест от нас, тя трябва да бъде телевизия, в която се дава възможност да станат ясни различните гледни точки по важни въпроси в обществото, дава се възможност на хората да се ориентират в ситуацията. Плюс образователната част. Образователният момент няма как да бъде атрактивен, но той трябва да бъде поднесен по стойностен начин, а не с манипулация, какъвто е случаят с темата „Белене”. Това е само едната гледна точка. Не говоря за това да има някой, който да защитава концлагерите. Не, трябваше да има някой, който да обясни защо са се появили концлагерите, какво се е случило преди това. И да представи поуките, които можем да си извадим днес по отношение на случилото се тогава.

Програмният директор на БНТ призова всеки, върху който е оказан натиск, да сезира СЕМ или дори Прокуратурата, ако това е необходимо. Председателят на Съвета за електронни медии София Владимирова заяви, че е запозната с казуса, но няма право да се меси в редакционната политика на която и да било медия, но ще държи БНТ под око. Има ли въобще смисъл от такъв орган, ако той не може да осъществява реален контрол?

Така е, не могат да се месят. И друг път сме имали възможност да говорим за СЕМ. Какво да коментираме СЕМ? От тази институция просто няма смисъл. Ще Ви дам пример колко криво се разбират нещата. Член на СЕМ е канена в БНТ като журналист и коментатор по политическа тема, свързана с преговорите за правителство в Германия. Ама чакайте малко! Тя нали е член и бивш председател на СЕМ? Много моля, да си върши работата в СЕМ. Отдавна не ѝ е работа да бъде коментатор. След като напусне СЕМ, разбира се, ако има достатъчно знания, могат да я канят като коментатор. Смесват се авторитети. Хората, поне тези, които разбират, започват да се чудят: „Чакайте сега. СЕМ с политическите въпроси в Германия ли се занимава?“ Това не е нормално. Неслучайно има принцип за разделение на властите. Този принцип трябва да се прилага навсякъде. Не може да се смесват нещата. Ето, това е още един пример как в БНТ се подменят стойности, подменят се принципи.

Докога ще продължава това раболепие на обществената телевизия? Трябва да се промени правителството, за да се смени статуквото в нея ли? Или дори и тогава тя ще бъде подвластна на новите управляващи?

Когато дойде време обществото да осъзнае, че неговото благоденствие, неговото развитие не може да се гради на базата на някакви съюзи, а единствено на базата на националната държава, тогава това ще спре. Благодарение на участието ни в съюзи, ние на практика сме претърпели четири национални катастрофи – две катастрофи след Първата световна война, една катастрофа след Втората и четвърта катастрофа след излизането ни от Съветския блок. Не искаме да си го признаем, но ние претърпяхме четвърта национална катастрофа. Иначе отдавна нямаше да говорим за Преход. И последната национална катастрофа е много страшна – не само по отношение на разслоението на обществото, не само по отношение на обедняването, но и по отношение на деградацията на духовното, на деградацията на културата и т.н. И тъй като националната държава е към този цивилизационен модел, то трябва да обезсмислим подвига на нашите революционери ли? На апостолите на свободата?! Защото те всъщност за това са се борили, затова са загинали – да имаме национална държава. А не да сме сателити на когото и да било. Иначе да си бяхме останали в Османската империя.

Тогава как трябва да водим външната си политика, ако се откажем от участието си в съюзи? Няма ли това да се окаже опасно за националната ни сигурност?

Няма проблем да влизаме в съюзи. Само че въпросът е как да влизаме в съюзи, по какъв начин, с какъв статут. Съгласете се, че не може националното ни законодателство, а оттук всичко – и политики, и социални дейности, и култура, да бъдат подчинени на някакво европейско законодателство. Преди беше подчинено на съветско законодателство, а сега на европейско законодателство. Не може така, няма как. Ще ви обясня защо е неправилно, защото интересите на французина не са интересите на българина. Интересите на немеца не са интересите на румънеца. Иначе съм съгласен, няма нищо по-хубаво от това да има съюз на равноправни държави, национални държави, които за всеки един важен въпрос по отношение на сигурност, по отношение на пазар, да сядат и да се договарят, да намират пресечната точка на интересите си. И няма нищо по-хубаво, защото това нещо гарантира мира.

Българските политици обаче ще кажат, че сме членове на ЕС, вземаме средства от еврофондовете и трябва да се придържаме към техните политики и ценности.

Добре, да кажем, че приемем това с фондовете. Да попитам какво ще правим, след като свършат фондовете през 2020 г.? Тогава какво ще говорим? Ето, това е другата подмяна. Тези фондове не са вечни. „Свършихме фондовете, излизаме от ЕС”. Това ли ще кажем? А и като излезем от ЕС, ние готови ли сме да функционираме като добра национална държава? Според мен не сме.

Освен това тепърва ще видим последиците от Брекзит. Тепърва ще видим последиците от новото поведение на Полша, Унгария, Чехия. Тепърва ще видим как ЕС ще се впише в променящата се на световно ниво политическа ситуация. На тази планета не е само ЕС. Нищо изкуствено не може да съществува дълго. Ето тези въпроси трябва да бъдат дебатирани, те трябва да се обсъждат отсега в обществената телевизия, а не да се казва, че който не е „за” джендърската история е простак и нищо не разбира. Много моля, това не е само повърхностно поведение в медиите, това е израз на абсолютен отказ от това да признаеш, че трябва да се защитиш, че няма кой друг да те защити, освен ти самият. Защита на децата от неприсъщо им за възрастта обучение. И за правото на семейството на контрол върху това кой и как набива в главите на малолетните каквото и да било. И ако тук изпуснем нещата, какво да говорим за национална сигурност, за благоденствие, за духовност и култура. Така поне разбирам аз нещата.