Величието на Франция в 21 век изглежда по-скоро бутафорно

Интервю на Десислава Пътева с проф. Вихрен Бузов, преподавател във Философския факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий” и доктор на науките по национална сигурност.

Проф. Бузов, Сирия отново бе подложена на ракетен обстрел, но този път се смята, че Израел е авторът на атаката. Първоначалната информация бе, че е похитена военна база на Иран. Смятате ли, че това бе по-скоро провокация към Хасан Рухани, отколкото към Башар Асад, като се има предвид растящото напрежение между Иран и Израел?

Напрежението в Сирия не спада, независимо от големите успехи на коалицията на Русия, Иран, правителството на Асад и „Хизбула”. Потенциалните противници, а именно страните, които са заинтересовани да минимизират резултатите от тези успех, никак не са малко – като започнем от САЩ, минем през Израел и стигнем до Саудитска Арабия. Израел е съвсем близо. Нека да припомним, че два техни самолета се опитаха извършват обстрел на обекти на правителството на Асад, и то от територията на Ливан. Така че извършителите могат да се търсят в много посоки. Въпросът е какво трябва да се направи, за да спадне това напрежение. Очевидно разговорът за това не се реализира. От една страна, проруската коалиция се опитва да потърси решение, което да запази целостта на Сирия и да доведе на масата на преговорите всички заинтересовани страни. От друга страна, Западът се опитва да разруши този консенсус. И това ще продължава. Между другото, проектът да се привлекат арабски сили – Катар и Саудитска Арабия, които да влязат в Сирия, би детонирал обстановката като цяло и би довел до широкомащабна война в Близкия изток – война, от която наистина ще има катастрофални последици. Това е една инициатива, която дойде от съветника на Тръмп – Болтън, който е известен като подпалвача на предишната война срещу Ирак.

Възможно ли е тази провокация към Иран да се обвърже и с желанието на САЩ да се оттеглят от иранската ядрена сделка? Доналд Тръмп продължава да демонстрира пренебрежението си към Съвместния всеобхватен план за действие.

Разбира се, да. Антииранската коалиция в Сирия, начело със САЩ, включва още Израел и Саудитска Арабия. Саудитска Арабия и Иран водят война чрез различни прокси сили на територията на Йемен, от което страда народът на Йемен. Провокациите към Иран ще продължават, защото Израел се чувства заплашен от присъствието на ирански войски в Сирия, които са твърде близо до тях. Всячески ще търси силово решение на този конфликт. Част от това решение е излизането на САЩ от иранската сделка. Тръмп се опитва, не твърде успешно, да принуди и основните западни страни да се включат в тази инициатива, но те трайно се съпротивляват. Причината е, че френски компании вече имат сключени договори за добив на ирански ресурси в размер на милиарди. Не са заинтересовани ей така да оставят нещата в ръцете на Тръмп, и то заради интересите на САЩ и Израел от поддържането на конфликта.

Някои анализатори твърдяха, че френският президент Еманюел Макрон ще е способен да убеди Тръмп да не се оттегля от сделката, но бяхме свидетели на отстъпление от негова страна. След срещата си с американския президент, Макрон заяви, че Франция ще работи със САЩ за предоговаряне на иранската сделка, докато по-късно в телефонен разговор с руския президент Владимир Путин е заявил, че застава наравно с Русия зад иранското споразумение. На какво отдавате тази двойственост на неговите изявления?

С план за гаранции срещу ядрената програма на Иран, ако такава има, Макрон се опитва да привлече Тръмп да продължи ангажиментите си по тази ядрена сделка, за да защити огромните икономически интереси на френските компании, които са инвестирали в него. Трябва да кажем, че той е президентът на бизнеса и ще търси вариант да не разочарова инвеститорите. Интересът от поддържането на агресивните акции на САЩ е твърде слабо изразен. Виждаме, че западните лидери – и на Франция, и на Германия, ги подкрепят с половин уста.

Можем да отчетем неуспех от срещите на върха между Макрон и Тръмп, както и между Меркел и Тръмп. Неуспехът е и в двете посоки – нито лидерите на Европейския съюз успяха да накарат Тръмп да се откаже от излизането от ядрената сделка, нито той успя да се споразумее с тях по икономическите въпроси, с което да предотврати търговската война за металите, които да бъдат обложени с мита, нито пък да ги задължи да харчат 2% от бюджета си за въоръжаване, както изисква регламентът на НАТО. Това важи особено остро за германците, които имат голям бюджет. За следващата година Германия предвижда 1,3%. Така че тези външни демонстрации са израз на една куртоазна дипломация. Даже в персоналната комуникация на Макрон с Тръмп някои разпознаха подигравка от страна на Тръмп, което е свързано с неговия характерен доминиращ начин на комуникиране. Американският президент комуникира с тях както бизнесмен с клиенти, които са дошли да му искат нещо и всъщност той им казва какво трябва да направят.

Контрастът между начина, по който беше посрещнат Макрон и приема на Меркел в Белия дом беше потресаващ… Очевидно американците все пак долавят, че френският президент би могъл да се огъне.

Очевидно е, че Меркел е по-силна личност от Макрон. Тя има огромен политически опит. Но са важни реалните резултати от тези срещи, а те могат да бъдат разчетени като неуспех – както за САЩ, така и за Франция, и за Германия. Иначе съм съгласен, че външно имаше малко повече хладина в отношенията с Германия, което може да се обясни и с това, че Тръмп като че ли търси по-близки отношения с Франция. Той вижда в Макрон „потресаващ млад човек”, както се беше изразил по време на едно интервю. Изглежда търси по-близки отношения с него, за да може все пак да проникне в Европейския съюз и да предаде своите нареждания, защото неговата политика е: „Направете „Америка велика отново”. Тоест дайте да ви кажем какво да направите, за да стане Америка велика отново.

Смята се, че в стремежа си да направи „Франция велика отново”, Макрон ще направи всичко, което му поръчат от Вашингтон. Вие как мислите? Изглежда иска на всяка цена да бъде признат за силен лидер на световната сцена…

Франция е била велика, но това величие в 21 век вече изглежда по-скоро бутафорно, макар че тя продължава да бъде сериозна сила, постоянен член за Съвета за сигурност, водеща страна в ЕС. Но ако Макрон смята да използва комуникацията си с Тръмп, за да наложи своята воля или своята визия за новия Европейски съюз, то няма на какво да разчита.

Европейските страни смятат да вземат ответни мерки в отговор на възможността САЩ да наложи мита върху металите, внасяни от ЕС. Смятате ли, че е възможно да се стигне до търговска война между САЩ и ЕС?

Не изключвам да се стигне до такава война, още повече, че голямата цел на американците не са само митата за стоките, а да се разбие проектът за „Северен поток-2”, което ще накърни интереса на много германски и други европейски компании. Това пък е свързано с амбициите на американците да продават своя газ, да го изнасят с кораби до тези страни и –само заради едното сътрудничество – да им наложат газ на много по-високи цени. Не е изключено да имаме едно натягане на мускули. Тръмп ще се опита да наложи своята вола като бизнесмен от Средния Запад, но все пак мисля, че ЕС има предели на търпимост и ще се възпротиви на това.

Как оценявате историческата среща между севернокорейския лидер и южнокорейския му колега Мун Дже-ин, както и намерението на Ким Чен-ун да се откаже от ядрената си програма? Появиха се коментари, че Северна Корея отдавна иска да доведе САЩ до масата на преговорите, но разработването на тази програма е бил коз в ръцете на Ким Чен-ун, чрез който да убеди американците да направят повече отстъпки.

Срещата на тези двама лидери наистина е голям успех. Тук бих отбелязал не само приноса на Тръмп, който я смята за свой личен успех, но и на Китай, и на Русия, които също оказаха посредническа роля. Обявяването на края на тази война с декларация от близо 70 години наистина е пробив в днешния напрегнат свят след Студената война. Всъщност Студената война започва именно оттогава – от това противопоставяне между двете Кореи, но няма изгледи да свърши с тяхното помиряване. Мога да кажа, че Северна Корея изигра добре картите си, показа възможностите на своите ракети. Наистина, сега може да не прави ядрени опити, защото нейната сила е известна. Именно това накара другите страни да преговарят с нея. Нагласа за преговори имаше новият корейски президент Мун Дже-ин, така че до тази среща доведоха взаимните отстъпки.

Не очаквам кой знае какво. Всичко все още е в началото. Но събирането на разделени семейства е похвално. Похвална е и идеята Северна Корея да развие един проект на отворена икономика по подобие на Китай. Това ще доведе до цялостно размразяване на обстановката на Корейския полуостров и в тази част на Азия. Смятам, че отказ от ядрената програма – по начина, по който очакват американците, а именно Корейският полуостров да стане свободен от ядрени оръжия, най-вероятно няма да има. Отстъпките трябва да бъдат взаимни. Все пак Южна Корея се охранява с антиракетния щит на американците. Не може едната страна да отстъпи, другата да не отстъпи. Така че оръжията ще бъдат запазени, но се тръгва по пътя на мира и преговорите, което е положително.