Въпреки че вниманието на медиите e концентрирано основно върху битката за „Северен поток-2”, газовият пазар в Европа привлича вниманието и на някои не толкова известни доставчици на природен газ, които могат да объркат плановете на „Газпром” с „Турски поток”. Освен Алжир и Катар към европейския юг вече се прицелват и такива страни, добиващи природен газ, които досега оставаха извън медийното внимание. Например Либия вече осъществява проекта си Greenstream за газопровод към Европа. Този газопровод ще минава по дъното на Средиземно море с цел да транспортира газ от Либия до остров Сицилия в Италия. Дължината на газопровода е 540 км. Собственици на тръбата ще бъдат либийската Национална нефтена корпорация и италианската корпорация Eni. Газопроводът е важен елемент от съвместната разработка на газовите находища в Западна Либия (Western Libya Gas Project) от двете компании. Газопроводът тръгва от мощната компресорна станция в град Мелита до приемния терминал в сицилианския град Джела. Greenstream е един от най-дълбоководните тръбопроводи. На изток от Малта той достига дълбочина 1127 метра. По-дълбок от него е руският „Син поток”, където има участъци на дълбочина 2200 метра. Greenstream се обезпечава с газ от газовите находища Bahr Essalam, Bouri Field и Wafa field, разположени в пустинята Сахара, близо до границата с Алжир, на 530 км от Мелита. Стойността на проекта е 6.6 млрд. долара. Годишният му капацитет е между 8 и 11 млрд. кубични метра природен газ годишно. За отбелязване е, че при управлението на Кадафи „Газпром” се опита да контролира доставките на газ както от Либия, така и от Нигерия. Но след убийството на Кадафи и последвалата гражданска война тези планове се провалиха. През 2003 г. ООН свали санкциите от Либия, което бързо доведе до приток на инвестиционен капитал в газовия сектор. Цитираният проект не представлява съществена конкурентна заплаха за „Газпром”, обаче реални конкуренти в региона могат да се окажат Катар и Иран. Катар вероятно ще бъде конкурентен доставчик на газовия пазар едва след няколко години, ако успее напълно да разработи находището „Северен Парс” (North Pars). А Иран ще стане ключов фактор след приключване на разработката на находището „Южен Парс” (South Pars), в която участва и френската компания Total. Запасите от газ в „Южен Парс” представляват 8% от световните запаси и 50% от запасите на газ в Иран. Стойността на единадесетата фаза от разработката на находището се оценява на 4 млрд. долара, а проектната мощност за добив – 56.6 млн. кубически метра в денонощие. Началото на промишлената експлоатация е планирано за 2020 г. Доставки на газ за Европа от това находище ще могат да се осъществяват само с танкери.

По-малко известни проекти за експортиране на газ в Европа са тези от находищата в Израел и Кипър. Става дума за газопровода East Med с дължина 2000 км по дъното на Средиземно море. Газопроводът тръгва от израелското находище Leviathan, преминава през кипърското Aphrodite и излиза на италианския бряг в град Бриндизи. Leviathan e едно от най-големите находища на природен газ, открито е през 2000 г. Неговите запаси сумарно възлизат на повече от 450 млрд. кубични метра. А освен това находище италианската газова и нефтодобивна компания Eni откри и друго гигантско находище на синьо гориво до бреговете на Египет. Потенциалът на това находище, което носи името Zohr, се оценяват на 850 млрд. кубични метра. Капацитетът на газопровода East Med e до 16 млрд. кубични метра годишно. Той е съпоставим с тези обеми, които Русия предполага да доставя в Европа по едната от двете тръби на строящия се „Турски поток”. Израелският газ обаче има политически преимущества пред руския, тъй като той не увеличава зависимостта на Европа от Русия. Разходите за изграждането на газовата структура в Източното Средиземноморие се оценяват на 6 млрд. евро. Освен общ газопровод Гърция, Израел и Кипър планират да построят и обединена електрическа система, която ще струва приблизително 3 млрд. евро. Пред израелския проект също има политически риск, тъй като израелското законодателство разглежда като приоритет задоволяването на вътрешните потребности на страната, а не експортните приходи на частните компании. Според законите на Израел 40% от добития газ трябва да остава в Израел.

Друг рисков момент е отношението на Турция. Турската държава има намерение да укрепи позициите си на газов хъб и да участва в транзита на руски и израелски газ до Европа. Но Гърция също има подобни амбиции. Определен риск създава и липсата на окончателно потвърдени права върху морските газови полета на Кипър. Ако всички проблеми се решат успешно, то East Med може да започне работа през 2025 г. Според мнението на специалистите, газовите находища в Египет, Израел и Кипър се очертават като важни алтернативни източници на газ. Оценката е, че през следващите 25-30 години Zohr и Leviathan могат да дават по 50 млрд. кубични метра природен газ ежегодно. Но по-вероятно е реалните доставки да се окажат значително по-скромни. Така например EurAsia daily съобщава, че поради изтощените запаси на находищата в Египет, от няколко години насам страната се е превърнала във вносител на газ и през тази година потреблението ще надхвърли добива с 11-12 млрд. кубични метра. Освен това едва ли европейският пазар ще бъде единствения кандидат за газ от тези находища. Днес природен газ от Zohr и Leviathan получават Йордания, Палестина и Ливан. Очакванията са, че от двете находища възможните доставки за Европа ще бъдат максимум 20-25 млрд. кубични метра годишно. По-важният въпрос обаче за средиземноморския газ е стойността на неговото транспортиране и цената за потребителя. Както твърди консултантската агенция Stratas Advisors, приемливата цена на добития от израелския Leviathan газ днес е 52 долара за 1000 кубични метра. Друг е въпросът колко ще струва той за потребителя в Европа. Съществено по-висока е себестойността на газа от Zohr. Цената на добива там е 157 долара за 1000 куб. метра. Даже в момента Кайро купува газ от Zohr по 207-214 долара за 1000 куб. метра.

При „Газпром” положението е по-различно. Актуалната себестойност на добивания газ е 20 долара за 100 куб. метра, включително с дължимите данъци. Тоест себестойността му е 9.7 пъти по-ниска от цените в Западна Европа и 2.6 пъти по-ниска от цените на руския вътрешен пазар. По данни на специализираните издания разходите на „Газпром” за транспорт са приблизително 1 долар за 1000 куб. метра на 100 км. Средното разстояние от находищата за добив до границата на Русия е приблизително 3200 км. Ако отчетем експортното мито, ДДС и инвестиционната съставка, то себестойността на руския газ ще бъде около 130-140 долара за 1000 куб. метра. Ако приспаднем експортното мито, цената на руския газ ще бъде около 80-85 долара за 1000 куб. метра. Тоест при приемливи транспортни разходи, израелският газ от Leviathan може да се окаже напълно конкурентен на руския на европейския пазар.