На 10 март 2018 г. френският президент Еманюел Макрон пристигна на знакова визита в Индия. Първата спирка в дебютното посещение на френския президент беше столицата Ню Делхи, където той бе посрещнат от индийския премиер Нарендра Моди. Основна тема в разговорите между двамата лидери бе сътрудничеството между Франция и Индия в областта на енергетиката, отбраната и сигурността. Двете държави сключиха търговски споразумения на стойност 16 милиарда долара, което само доказва стратегическата важност на френско-индийското партньорство.

Стартирането на АЕЦ „Джайтапур“ и френските инвестиции в индийския ВЕИ сектор бяха акцентите в областта на енергийното сътрудничество.

През 2017 г. Индия се превърна в най-бързо растящата икономика в света. За четвъртото тримесечие на миналата година индийската икономика е нараснала със 7,2%. Съвсем резонно е нуждите от електричество в условията на ускорен икономически растеж да се увеличават. Към момента атомната енергетика заема скромно място в енергийния микс – само 2% от електричеството в Индия се произвежда от АЕЦ. Амбициозният план на индийската държава е този процент да се увеличи на 25% в следващите 25-30 години.

АЕЦ „Джайтапур“

Идеята за АЕЦ „Джайтапур“ датира още от 2009 г., когато френската държавна компания „Арева“ подписва споразумение с Индия за строителство на шест френски EPR реактора. Разразилата се световна икономическа криза през 2008-2009 г., финансовите затруднения на френската компания и политическите сътресения в двете държави бяха основните причини за забавянето реализацията на проекта.

Темата за изграждането на АЕЦ „Джайтапур“ заемаше централно място при срещата на Макрон и Моди в Ню Делхи. Лидерите на двете държави постигнаха съгласие, че Франция и Индия ще ускорят сътрудничеството си в областта на ядрената енергетика. Френският президент и индийският премиер са се договорили работата по АЕЦ „Джайтапур“ да започне в края на тази година. Предстои да бъде подписано споразумение между френската държавна компания Electricite de France SA и индийския ядрен оператор Nuclear Power Corp., като се очаква инвестицията да бъде в размер на 17 млрд. долара.

Ако АЕЦ „Джайтапур“ бъде завършена, то тя ще се превърне в най-голямата атомна електроцентрала в света. Френската „Арева“ планира да инсталира шест 1650-мегаватови реактора EPR, като общата номинална мощност ще бъде 9,6 гигавата.

От подписаното споразумение става ясно, че ядрената енергетика е приоритет за индийската държава. По прогнози на BP Energy Outlook потреблението на електричество се очаква да скочи със 129% до 2035 г. Към 2013 г. въглищните централи (ТЕЦ) са съставлявали 60% от енергийния микс на страната, а делът на АЕЦ – само 2%. Освен енергийното обезпечаване на домакинствата и индустрията, Индия ще се ориентира към по-чисти начини за производство на електричество. Строителството на нови атомни мощности напълно се вписва в индийските планове за развитие на електроенергетиката и спазване на международните споразумения относно климатичните промени.

Франция също може да извлече огромни ползи от подобен проект. Ако „Арева“ успее да реализира АЕЦ „Джайтапур“, то това ще бъде най-голямата работеща атомна електроцентрала в света. Имиджовият ефект за Франция ще бъде изцяло положителен, а на глобално ниво страната ще засили позициите си в сектора на ядрената енергетика.

Инвестициите във ВЕИ

Когато стане въпрос за съвременна енергетика, няма как да подминем и ВЕИ сектора. По време на визитата, френският президент и индийският премиер откриха чисто нова 100-мегаватова соларна централа в град Варанаси. Освен това Макрон и Моди председателстваха форум, част от съвместна френско-индийска „соларна“ инициатива, започнала преди три години. Макрон заяви, че френската държава е готова да отпусне допълнителни 700 милиона евро под формата на заеми за увеличаване соларния капацитет на страните с бързоразвиващи се икономики.

Въпреки съществуващата „вражда“ между някои от привържениците на ВЕИ и АЕЦ, енергийните планове на големите икономики показват, че е по-вероятно двата сектора да вървят ръка за ръка, отколкото да си пречат. Такъв е случаят и в Индия. Паралелно с увеличаването на ядрения си капацитет, страната ще развива и  възобновяемите източници за производство на електроенергия. Климатичните особености в Индия предразполагат към инсталиране на ВЕИ мощности. Съвсем естествено е там, където има повече слънчеви дни, да има и инсталирани соларни панели.

Освен в сферата на енергетиката, Франция и Индия си обещаха, че ще засилят партньорството си и в друга стратегическа сфера – тази на отбраната. Двете държави постигнаха съгласие за взаимно използване на военноморските си бази. Освен това по силата на споразумение, сключено още през 2016 г., френската държава ще ускори процеса по доставката на 36 изтребителя „Рафал“ за нуждите на индийските военновъздушни сили. Франция и Индия постигнаха съгласие, че ще обединят усилията си в битката срещу тероризма. Пред своя индийски колега Макрон потвърди, че военното сътрудничество между двете държави е от стратегическо значение. Достъпът до индийските военни бази ще осигури военно присъствие на Франция в Индийския океан, а това е важен момент в реставрирането на френския геополитически престиж.

За Франция визитата бе от голямо значение не само заради икономическите перспективи, но и заради политическите дивиденти, които страната може да извлече. Чрез засилване на икономическата дипломация, Франция ще преследва възможността за влияние в Далечния изток. За два месеца Макрон посети последователно Китай и Индия. Тези визити дадоха ясен знак, че Франция иска водеща роля в рамките на „Новия път на коприната“. Чрез засилване на икономическото си влияние в Далечния изток, Франция показва амбициите за възстановяване на позабравения си геополитически и геоикономически престиж. Активната външнополитическа дейност на Макрон е знак и към Европейския съюз (ЕС). Очевидно Париж ще се опита да се възползва от назряващия политически вакуум, заформящ се с напускането на Великобритания и подсилен от управленските неразбории в Германия. Не трябва да се забравя, че след Брекзит, именно Франция остава единствената държава в Европейския съюз, която притежава ядрено оръжие. При тези условия Макрон дава сериозна заявка за френско лидерство в рамките на ЕС. Дали той ще успее, това е друг въпрос.

Във вътрешнополитически план френският президент е изправен пред огромни политически проблеми. Общественото напрежение срещу административните реформи на Макрон не стихва – десетки хиляди държавни служители протестират срещу готвените съкращения и орязване на бонуси. В резултат на това, рейтингът на Макрон продължава да спада. С активната си външна политика, базирана преди всичко на енергична икономическа дипломация, френският президент ще се опита с един изстрел да свали два заека – да потуши вътрешното недоволство срещу себе си и наред с това да върне геополитическата състоятелност на френската държава. Разбира се, в днешната външна политика трябва много да се внимава, защото впускането в ненужни, необосновани и безсмислени геополитически авантюри може да възпрепятства определени икономически шансове, вместо да ги създаде. Събитията в Близкия изток след 2010 г. отлично илюстрират какво се случва, когато големи държави залагат на тотално непродуктивни каузи и „играчи“. За държава, която иска да има стабилно политико-икономическо присъствие на световната сцена, правилното определяне на целите е неизменна част от процеса на формиране на стратегическите приоритети. За съжаление, през последните години някои световни суперсили страдаха от управленска недалновидност. Един от най-важните елементи в икономическата дипломация е именно формирането на ясни и постижими цели. Икономическата дипломация навлиза в нов дискурс. В сферата на икономическото сътрудничество все по-често ще наблюдаваме преговорен процес, основан преди всичко на двустранните отношения в рамките на конкретни национални държави. В световен план върви голямо търговско предоговаряне – сделки, сключвани под трактата на колективната икономическа субектност, ще бъдат пренаписвани или тотално отхвърляни. Новите правила на играта изискват нови мерки.

Именно в междудържавните търговски сделки изпъква майсторството на големите лидери (ако въобще го притежават). Напоследък френският президент Еманюел Макрон се опитва да влезе в ролята на такъв лидер. Визитите му в Китай и Индия се случват именно в духа на тези нови реалности.