Работата на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) за намаляване на производството и добива на нефт е възможно най-накрая да започне да дава резултати. Организацията и нейните съюзници са намалили рязко производството с около 1,6 милиона барела на ден от началото на годината, което е спомогнало за повишаването на цените на петрола. Ключови производители като Саудитска Арабия и Русия вече намекнаха, че ще настояват за удължаване на споразумението за намаляване на производството след изтичането на валидността му през март 2018 г. Но Съвместният министерски комитет за наблюдение към организацията отказа да даде препоръка по отношение на намаляването на производството. Петролният министър на Кувейт Есам ал-Марзук заяви, че няма нужда да вземаме решение сега, когато пазарът е „на път да се ребалансира”.
Прогнози, които не се реализират
Въпреки че цените на петрола паднаха по-рано тази година, тъй като либийските, нигерийските, бразилските, американските и други производители увеличиха своето производство, тези спадове вероятно са към своя край. Производството на петрол в Либия, което се повиши от 390 000 барела през 2016 г. до 1 003 000 барела през април 2017 г., достигна своя апогей. Техническите и политическите спорове обаче възпрепятстваха по-нататъшното увеличение – производството падна до 890 000 барела през август. В Нигерия производството се повиши от 1,511 млн. барела през първите три месеца на тази година до 1,861 млн. барела през август. Но нигерийското производство също започва да се препъва заради сходни трудности.
Увеличаването на производството от страна на Нигерия и Либия възлиза на 960 000 барела – приблизително 60% от намаленото производството, на което страните от ОПЕК и страните, които не са членки на ОПЕК, са се съгласили. Голяма част от това увеличение се осъществи между април и юли, което изостри тревогите на пазара от свръхпредлагане, точно както Съединените щати увеличиха производството на шистов нефт, предимно в Wolfcamp, Bone Spring и Spraberry в Пермския басейн. Шистовият нефт е суровият петрол, който се съдържа в шистови образувания.
Но опасенията, свързани с пренасищането, може да са били изкривени от неточни предварителни оценки за производството. Тези оценки, публикувани през юни и юли, предполагаха, че производството на шистов нефт в САЩ се е увеличило с 450 000 барела между декември 2016 г. и юни 2017 г., като се очакваше общото увеличение на производството на петрол в САЩ да е достигнало 554 000 барела. След като нивата на производство бяха публикувани два месеца по-късно, се оказа, че общото производство на САЩ се е повишило само с 326 000 барела. Увеличението на производството е било забавено – между февруари и юни неговият скок е бил едва с 32 000 барела. Големите увеличения по отношение на производството и добива, прогнозирани от Американската енергийна информационна администрация (EIA) в краткосрочен план, не се оправдаха. Изпълнителният директор на Continental Resources Харолд Хам разкритикува оценките на EIA за потенциалния растеж, като заяви, че те изопачават пазарните възприятия за реалната ситуация. Все пак наблюдателите на петролния пазар вече осъзнават, че покачването на производството на американски шистов петрол може да не стане толкова бързо, колкото показват прогнозите.
В същото време Саудитска Арабия продължи да намалява износа на нефт, тъй като намали излишъка от запаси. EIA повиши своите оценки относно увеличението на световното търсене на петрол през последните няколко месеца. Глобалните запаси от суровини продължават да намаляват. Всичко това спомогна за покачването на цените на петрола през последния месец, като референтната цена за суровия петрол тип Brent Crude се вдигна до над 56 долара за барел през последната седмица – това представлява почти 30-процентово увеличение, след като достигна дъното в края на юни, когато един барел се продаваше за 44 долара. Въпреки че Съвместният министерски комитет за наблюдение не препоръча да се удължи споразумението за намаляване в производството, дори министърът на петрола на Кувайт Есам ал-Марзук заяви, че не е необходимо това да се прави точно сега, тъй като е съвсем ясно, че пазарът е „на път да се ребалансира”. Това изказване е много различно от онова, което се чу на предишното заседание на Комитета през юли.
Риад, Москва, дръжте се здраво
Въпреки оптимистичната нотка, както Саудитска Арабия и Русия, така други страни няма да отстъпят и ще настояват удължаването на споразумението да се разгледа поради две причини. Първо, Саудитска Арабия и Русия трябва да гарантират, че пазарът на петрол ще продължи да се балансира, което ще подпомогне тяхната икономическа стабилност. Русия е в деликатна позиция с локализирана банкова криза и други икономически проблеми. Кремъл иска да си осигури стабилност преди президентските избори през март-април 2018 г., а и след това.
В Саудитска Арабия витаят слухове за предстоящата абдикация на крал Салман, както и че принц Мохамед бин Салман скоро ще се възкачи на трона. Бин Салман е архитектът на усилията за реформи в страната, които си пробиват трудно път през последните няколко месеца, за да постигнат целите, свързани със саудитските програми за заетост и с приходите, които не идват от нефт. Смята се дори, че по-късно тази година страната ще съкрати субсидиите за бензин и за други енергийни продукти. Икономическите реформи на Саудитска Арабия продължават да се разгръщат, а първичното публично предлагане (IPO) на 5% от акциите на Saudi Arabian Oil Co. – държавната петролна компания, се очаква до голяма степен да подсили нейния растеж. Това първично публично предлагане е планирано за 2018 г., но би могло да бъде отложено за 2019 г. За да бъде успешно, петролният пазар трябва да бъде стабилен.
Саудитска Арабия, Русия и други страни са наясно, че съкращаването на производството им няма да увеличи много цените, на които петролът се търгува сега. Въпреки че гъвкавостта на производството на нефт в САЩ не е толкова голяма, колкото първоначално се смяташе, при 60 долара за барел, е вероятно продукцията да се увеличи извън Пермския басейн. От гледна точка на Москва и на Рияд, намаляването на производството цели свиване на запасите от петрол и предотвратяването на още един спад на цените или пък колапс, а не увеличаване на цените. Нито една от страните не може да си позволи колапс през 2018 г., така че когато Риад и Москва използват фразата на президента на Европейската централна банка Марио Драги, заявявайки, че ще направят „всичко възможно” в тази посока, те наистина го мислят.
Второ, Москва и Рияд искат да гарантират, че участниците на петролния пазар няма да правят спекулации по отношение на прекратяването на сделката за намаляване на производството. Голяма част от производството на нефт е намалено. Това означава, че страните от ОПЕК и страните, които не са членки на ОПЕК, ще се изправят пред основните предизвикателства, свързани с това дали и как да излязат от сделката. Ако това не се случи по подходящ начин, яростната атака спрямо доставките ще доведе до падане на цените, което ще доведе до сценарий, който всички производители биха искали да избегнат. Поставяйки на масата възможността за удължаване на споразумението, Рияд и Москва се опитват да ограничат всякакви спекулации, че сделката ще приключи скоро.
Какво следва?
За големите производители на петрол основният въпрос през 2018 г. ще бъде: какво следва? Запасите може да намаляват, но опасенията от бързо пренасищане на пазара вероятно ще предизвикат дебат за изходната стратегия. Договорките няма да бъдат направени лесно, много по-малки държави ще изискат по-бързо намаляване на задълженията. Възможно е Риад и Москва да трябва да приоритезират излизането на други страни преди своето собствено, поради мащаба на намаляването на производството. Друга възможност, която най-вероятно ще предизвика дебат с мащабни размери, е дали ОПЕК – дори и когато е в синхрон с Русия и други производители, които не са от ОПЕК, просто ще използва настоящите намалени производствени нива като основа за повторно въвеждане на индивидуални квоти за отделни членове на ОПЕК. Индивидуалните квоти не са съществували от глобалната финансова криза насам, когато бяха хвърлени на боклука. Възстановяването на пазара води само до нови, важни въпроси за големите производители на нефт. А дебатът относно новите опасения вероятно ще бъде изведен на дневен ред преди следващата среща на ОПЕК във Виена на 30 ноември.
Източник: Stratfor
Превод: Десислава Пътева