Новите стари политкомисари

Налагането на политическа оценка на един исторически период ни тласка пряко към близкото ни минало

„Който контролира миналото, контролира бъдещето. Този, който контролира настоящето, контролира миналото.” Джордж Оруел 1984

Когато пише своите антиутопии Оруел неслучайно представя западните държави през призмата на съветската тоталитарна система. За съжаление, явно той е прозрял бъдещето в книгата „1984”. Жлъчта му към комунистическата система е събрана на базата на собствения му опит като участник в интернационалните бригади на испанската гражданска война, но пренасянето ѝ върху обществената картина във Великобритания почива на същия този опит.

Това ни кара да си поставим въпроса – възможно ли е традициите на нашата авторитарна България отпреди 1989 г. да се върнат сега – така, както британският писател смесва двете системи? Постигнахме ли свободата с политическите промени? Ако през 90-те, с тяхната мизерия и несигурност, всеки можеше да говори и да мисли каквото си поиска, днес явно се връщаме към моделите на поведение отпреди реформите. Плурализмът в мисленето все повече отстъпва място на едната и единствена истина – този, който контролира настоящето, контролира миналото. Това ни доказват и новите политкомисари, които не използват по-различни методи от старите. В програмите по „История и цивилизация” на десетокласниците се появи нова трактовка на събитията във времето от 1944 г. до 1989 г. Всъщност трактовката не е толкова нова, колкото едностранчива. Този период от историята ни присъства в учебните програми още от 1996 г. насам. До момента той се изучава в 6-и и в 12-и клас. Един от основните аргументи за преместването на съдържанието в по-долен курс е, че така ще му бъде обърнато внимание, тъй като „учениците не учат сериозно през последната си година в училище”. Това показва, че се търси специален акцент върху времето на държавния социализъм от съветски тип.

„Все пак се надявам, че термини като „експроприация” или „съветизация”, или „диктатура на пролетариата”, или „народен съд”, не могат да бъдат разказани по някакъв фалшив начин. Те самите са понятия, обясняващи същината на политическия терор при комунистическия режим. Но, разбира се, въпросът е какъв акцент ще се постави и в какъв контекст ще бъде разказано – дали ще се каже в едно изречение или темата ще бъде развита с цялата ѝ сила и роля, и последствия”, казва в свое интервю проф. Евелина Келбечева от Американския университет в Благоевград. Тя е един от основните автори и идеолози на новия документ, приет от Министерството на образованието и науката. Амбициите ѝ не се ограничават само дотук. В момента програмите, спускани от МОН, служат за насока при изготвянето на голям брой учебници, съставени от различни колективи. Тази система създава възможност за плурализъм и показването на различните гледни точки относно историческите събития. Всяко училище и преподаватели избират помагалата, по които ще преподават след като се запознаят с тях. Въпреки някои недостатъци, тази система крепи многообразието, върху което се основава демокрацията. В момента, ако даден учител иска да покаже на учениците недостатъците на социалистическия режим, той има откъде да се сдобие с нужните учебници и пособия.

„Създаването на нова програма е изключително важно, защото тя има силата на закон. Следващият етап е писането на учебници. Знаете, че издателствата предлагат на МОН своите учебници, а те след това се одобряват от министерството. Смятам, че това е процедура, която може да бъде променена и трябва да бъде променена. Но в момента такава е практиката”, заявява в същото интервю проф. Келбечева. България вече е преживявала такъв подход по ограничаване на гледните точки за историята и премахване на плурализма. Това се случва през далечната 1950 г., когато след смъртта на Георги Димитров, управлението на държавата ни е доминирано от генерали, изпратени от Сталин. В този период се набляга на създаването на изцяло нов прочит на управлението на България до 1944 г. Цялото време е представяно в тъмни краски, а процесът е направляван от партията.

Днес отстраняването на плурализма отново се направлява от партията, но този път от друга – ГЕРБ. „Без политическата воля, която беше изразена от правителството и от лидера на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, щеше да се приеме една остаряла и по същество марксистка програма за изучаване… Намерихме подкрепа и в лицето на евродепутата Андрей Ковачев, накрая – и на министъра на образованието Красимир Вълчев”, казва проф. Келбечева в друго свое интервю. Инициативата за тази реформа в образованието идва още от 2014 г., когато в Американския университет в Благоевград е организирана кръгла маса, посветена на Горянското съпротивително движение. Събитието е открито от ректора на университета д-р Майкъл Истън, на него присъства и експрезидентът Жельо Желев. Като резултат е приета петиция за изучаване на комунистическия режим в училище. Тя е подкрепена и от президента Росен Плевнелиев и други десни политици.

„Крайно време е да изпълняваме и собствените ни закони, и европейските договорености. Крайно време е – не само заради жертвите на комунистическия режим, но за бъдещите поколения граждани на България – да прекратим тази историческа аномалия и да покажем истината за режима след Втората световна война”. От това изречение в документа разбираме, че сме изправени пред една истина. Тази, която пишат новите политкомисари.

Един от водещите доводи за пренаписването на учебниците е представен от проф. Лъчезар Стоянов от Нов български университет. Според него страната ни е длъжна да следва приетите от европейските институции документи и конвенции. Въпреки негативната оценка, която се дава на социалистическите, тоталитарни и авторитарни режими, в нито един от тях не се твърди, че трябва да има едностранно представяне върху историята. Дори напротив в декларацията на ЕП „Европейската съвест и тоталитаризма” е изрично заявено – „нито една политическа организация или политическа партия не разполага с монопол върху тълкуването на историята… Официалното политическо тълкуване на историческите факти не следва да бъде налагано посредством взети с мнозинство решения на парламентите”. За съжаление, стъпките, предприети от правителството на ГЕРБ, са точно в посока на нарушаване на тази част от европейските документи.

Странна е и технологията, с която се стигна до промяната на програмите за 10-ти клас. Тя беше направена от експертна комисия към МОН. Присъствието на преподаватели от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” беше ограничено за сметка на историци от частни вузове като Нов български университет и Американския университет в Благоевград. При обсъждането на периода 1944-1989 г. Катедрата по история на България е уведомена в последния момент и едва успява да изпрати свой представител. Засега не са ясни критериите, по които е формирана тази комисия и как са определени квотите в нея. Бие на очи пренебрегването на водещия в историческото направление, според рейтинговата система на министерството, университет. Единствената причина за такъв ход вероятно е общото мнение на колегията в Историческия факултет на СУ, че историята не може и не трябва да има оценъчен характер. Тя е наука, която се гради върху различните мнения и възможността за съпоставка на факти.

Налагането на политическа оценка на един исторически период ни тласка пряко към близкото ни минало. За съжаление, сегашната политическа класа, а както се вижда и част от колегията, използват инструментите от епохата на социализма, срещу която така яростно твърдят, че се борят.

* Авторът е доцент, преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”