Шестата седмица на 2020 година е най-успешната за Тръмп откакто е президент на САЩ. Той удържа триумфална победа в битката около импийчмънта. Само за една седмица шансовете на Тръмп да бъде преизбран през ноември се увеличиха значително. На 5 февруари Сенатът гласува дали президентът е виновен по две обвинения. И те бяха отхвърлени от сенаторите. Тръмп нарече „корумпиран и злонамерен“ процеса по импийчмънт. Сенаторът републиканец Мит Ромни, фен на Хилъри Клинтън, се отличи. Той гласува по едно от обвиненията заедно с демократите срещу Тръмп. И стана двоен предател. Предаде своята партия, предаде и своя президент. Седмицата беше отлична за Тръмп включително и на фона на огромната бъркотия, която се наблюдаваше на предварителните избори (праймъриз) на демократите в щата Айова.

Рейтингът на американския президент достигна 49%. Той е по-висок от този на Обама по същото време, малко преди да го изберат за втори път. Да не забравяме, че в края на 2019 година рейтингът на Тръмп беше 39%.

Още преди Тръмп да бъде избран за президент на САЩ, демократите започнаха да говорят за неговото сваляне от власт. След като не успяха с процеса по импийчмънт, дали политическите му противници най-после ще се примирят, че той е президент?! Не, разбира се. Проявената публично омраза между Тръмп и председетеля на Камарата на представителите Пелоси достигна зрелищни измерения. Лидерът на малцинството на демократите в Сената Чък Шумър незабавно отхвърли оправдателната присъда, като я квалифицира като „празна от съдържание“. Според него случилото се в Сената „не е един процес“. Непрекъснатото обвиняване на президента е начин на функциониране на Демократическата партия от 2016 година насам. Хилъри Клинтън продължи със своята агресивна риторика. Тя обвини 52-мата републиканци в Сената, че са нарушили клетвата си пред Конституцията на страната. Според нея САЩ са „навлезли в опасна територия за демокрацията“. Перманентният конфликт между Тръмп и Клинтън внесе дълбок разкол в американското общество. Според „Галъп“ 89% от републиканците одобряват работата на президента. А само 7% от демократите одобряват президентството на Тръмп. Разликата е огромна. Такава е била за последен път преди 74 години. Разколът в американското общество се задълбочи през последните 16 години. Президентството на Буш и Обама не се различаваше драстично в този план от това на Тръмп. Който и да спечели президентската надпревара през ноември, пропастта между републиканци и демократи ще си остане. Америка ще продължи да бъде разкъсана на две. Пелоси не си даде сметка за стойността на символичния жест, който направи, скъсвайки доклада на Тръмп пред американския политически елит. Преди това президентът отказа да се ръкува с председателката на Камарата на представителите преди своето годишно послание пред Конгреса „За състоянието на съюза“.

Настъпват трудни дни и САЩ никога няма да бъдат същата държава. През последните 16 години демократи и републиканци убиха окончателно „американската мечта“, която беше атрактивна десетилетия наред за целия свят. В интерес на истината, Пелоси първа прояви агресия срещу Тръмп. Тя каза в началото на сесията: „Членове на Конгреса, президентът на САЩ“. Вместо традиционното за този случай: „Членове на Конгреса, аз имам честта и удоволствието да...“. Тръмп й отговори като отказа да се ръкува с нея. След което последва грозната сцена със скъсването на доклада на президента. Направеното от Пелоси е политически акт. Той показва истинската политическа обстановка в страната. Пелоси няма реноме на „екстремистка“. Но нейната патологична омраза към Тръмп превърна искрената католичка с буржоазно излъчване в обикновена политическа екстремистка.

Комедията с вътрешнопартийните избори на демократите в щата Айова засилиха усещането, че в Демократическата партия цари недоверие и пълен хаос. Преброяването на гласовете се срина поради „технически проблеми“. Приложението за мобилната електронна система за гласуване отказа. Дотук добре. Но навлизането в подробностите за техническия срив показва атмосфера на измами и корупция в редиците на демократите. Фирмата Shadow е отговорна за техническия провал на вота в Айова. По ирония на съдбата преводът на името е „сянка“. Самата фирма е поддръжник на Пийт Бутиджидж, който е един от участниците в електоралната надпревара. Той обяви, че е победител в изборите преди да бъдат преброени гласовете от вота. Самата фирма Shadow е основана от ветерани в президентската кампания на Хилъри Клинтън през 2016 година. Според журналистката Анна Масолия от медията OpenSecrets въпросната Shadow е част от групата „за мръсни пари“ ACRONYM и „други частни инвеститори“. В нея се подвизава Дейвид Плуф, бивш съветник на Обама. Само преди три месеца Хилъри похвали качествата на Shadow. Демократическата партия е финансирала фирмата с 63 000 долара. През юли миналата година самият Пийт Бутиджидж е предоставил на Shadow 42 000 долара. Излиза, че тези, които броят гласовете на първичните избори в Айова, са финансирани от един от участниците в надпреварата. Освен това Майкъл Хол, стратег на Пийт Бутиджидж, е съпруг на диресторката на ACRONYM. Тя се казва Тара Макговън и е бивша сътрудничка в президентската кампания на Обама. Демократическата партия е умалено копие на САЩ, едно огледално отражение.

Накрая, финалът на Brexit и оправдаването на Тръмп в Сената съвпаднаха по време. Това едва ли е случайност. Революционните промени на американския президент както и Brexit имат за цел съхраняване на англосаксонската идентичност на САЩ. Основният резултат от провала на импийчмънта е консолидирането на единния англосаксонски свят. Ще станем свидетели на задълбочаващия се икономически и цивилизационен съюз на САЩ и Великобритания, насочен против Китай и ЕС, а по-късно и срещу Русия. Затова на този етап мозъчният тръст около Тръмп разглежда Кремъл като ситуационен съюзник на Вашингтон.

На 4 юни 1944 година в разговор между Чърчъл и Дьо Гол, англичанинът казва на своя събеседник: „И вие! Как искате ние, британците, да вземем позиция различна от тази на американците? Ние ще освободим Европа, но защото американците са с нас, за да го направим. И да знаете! Всеки път, когато ние трябва да избираме между Европа и открито море, ние винаги ще избераме откритото море. Всеки път, когато трябва да избера между Вас и Рузвелт, ще избирам винаги Рузвелт“. Днес британците не търсят съревнование с американците, а се опитват да използват американската мощ за цели, които са изгодни за тях. Британската външна политика може да се оприличи като инструмент за насочване на огромния непохватен американски кораб (САЩ) към подходящо за Лондон пристанище.   

Проблемът на ЕС е, че все още в него има прекалено много метастази на „дълбоката държава“. Най-много в Германия. Затова следващата цел на Тръмп ще бъде разрушаване на германската икономика. Управлението на глобалните либерали в Брюксел правят ЕС съюзник на клинтъновата Америка, която се бори с Америка на Доналд Тръмп и Русия на Путин. Промените, които инициира през януари в Русия Владимир Владимирович, имат за цел да лишат клинтъновата Америка от съюзници и партньори в Русия. А те са всички онези от т.нар. Русия на Медведев.