Няма съмнение, че Русия е суперсила що се отнася до конфликта в Сирия, както и че въпреки скорошните усилия на САЩ в Женева в подкрепа на инициативата на ООН за постигане на мир – окончателното споразумение, когато и да бъде сключено то, ще предостави изключителни политически преимущества на руския президент Владимир Путин в региона. 

Путин е силно ангажиран с мирния процес, който цели да прекрати седемгодишния конфликт в Сирия. Той започна своята внимателно премислена дипломатична инициатива през ноември 2017 г., като се очаква нейната кулминация да бъде през февруари по време на запланувания конгрес в черноморския курорт Сочи. Въпреки многократните уверения от негова страна, че усилията му ще бъдат насочени към официалните мирни преговори на ООН в Женева, чиито организатор е специалният пратеник на ООН в Сирия, Стафан де Мистура, в обществото се налага мнението, че Путин провежда политически преговори извън онези, които се ръководят от ООН. 

Всъщност последният кръг от мирните преговори на ООН, проведени в Женева в началото на декември, завърши зле. Техният колапс бе причинен от казус, който прекърши усилията за изглаждане на разногласията, а именно този, свързан с бъдещето на президента Башар Ал-Асад. Представителите на бунтовническите сили са на мнение, че Асад не трябва да има бъдеще в следвоенна Сирия и никой не бе способен да ги убеди в противното. Това е причината делегацията на сирийското правителство да откаже да се срещне лице в лице с който и да било от тях. Следващият ход на Де Мистура ярко илюстрира коя е истинската политическа сила в региона. Скоро след като преговорите в Женева приключиха, Де Мистура отлетя за Москва, за да разговаря с външния министър на Русия Сергей Лавров.

Докато планът на Путин да бъде посредник в постигане на мира добива завършен вид, трябва да се имат предвид някои висящи, неуредени въпроси. Ще може ли той да възстанови Сирия в рамките на нейните стари граници (САЩ изглежда са склонни да позволят на кюрдите да запазят техния полуавтономен регион?) Ще запази ли Путин президентският пост на Асад? Ще затвърди ли той влиянието на Иран върху политическите и военни учреждения в страната? Ще съдейства ли за осъществяването на амбициозния проект, наречен „Шиитски полумесец”, който да се превърне в основен фактор в плановете за регионално развитие – започващ от Йемен, минаващ през Бахрейн, достигащ чак до Иран, а след това през Сирия до Ливан?

Инициативата на Путин за постигане на мир започна на 20 ноември, когато той покани Асад в Русия. Визитата на сирийския президент бе кратка. Той пристигна в понеделник вечерта, проведе своя диалог с Путин, а четири часа по-късно отлетя. 

„Военната операция е към своя край”, каза му Путин. „Най-важното нещо сега е да преминем към политическите въпроси. Отбелязвам със задоволство Вашата готовност да работите с всички онези, които искат мир и разрешение на конфликта”.

С помощта на руските военновъздушни сили и пехотинци, подкрепени от Иран, Асад си възвърна големи територии, като сега контролира над 70% от страната. Последният успех бе, че Сирия си върна Голанските възвишения от бунтовниците в края на декември миналата година.

Веднага след тази среща с Асад, Путин обяви, че ще проведе разговори с международните лидери, сред които и американският президент Доналд Тръмп, саудитският крал Салман, и президентите на Иран и Турция. Той продължи дискусиите, включвайки и израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси.

Един от телефонните разговори на Путин с Тръмп продължи повече от час. Белият дом по-късно обяви, че двамата са били на едно мнение относно значимостта на мирния процес за разрешаването на сирийската гражданска война, ръководен от ООН. Сирийският лидер е потвърдил това, че ще се придържа към политическия процес, както и че ще се съгласи с конституционна реформа и президентски и парламентарни избори. Това е заявил Путин пред Тръмп, цитиран от Кремъл. 

На 22 ноември 2017 г. президентите на Турция и Иран пристигнаха за своите срещи с Путин. Руският президент по-късно заяви, че по време на тристранните преговори е постигнато споразумение да бъде предоставена подкрепа за Конгреса на сирийските народи, за да се превърне той в начална стъпка за провеждане на диалог между воюващите страни. Путин възлага надежди, че след този конгрес, който е планиран за февруари 2018 г., конфликтът ще приключи, че Сирия ще поеме по нов политически и конституционен път.

Надеждни доклади показват, че зад кулисите Москва е водила преговори с основните въоръжени фракции в Сирия. Говорител на бунтовниците от „Файлак ар Рахман” заяви: „По-добре да се преговаря с онези, които командват парада, а именно с Русия, отколкото с режима”. „Ние комуникираме единствено с тях”, заяви представител на групата на бунтовниците „Джайш ал Ислям”, защото „реално, когато става дума за Асад и за неговото правителство, те са се превърнали в играчки в ръцете на Русия. Те не вземат никакви решения, освен ако няма руска заповед”.

Москва изглежда е изградила тези връзки с местните групи, за да ги включи в процеса на преустановяване на бойните действия, вероятно с надеждата, че ще постигне споразумение, към което всички ще се придържат. Ако това е така, то това е индикация, че Русия е далеч от идеята Асад да остане на президентския пост. Впрочем откакто е ангажирал своите сили в борбата на Асад срещу Свободната сирийска армия и други бунтовнически групи, Путин говори двусмислено по отношение на бъдещето на Асад. Вместо отново да предостави президентския пост на Асад в страна, възстановена до нейните исторически граници, Путин намекна за възможността за президентски избори, в които Асад може да се изправи срещу други кандидати. Ако се стигне дотам, това би било прецедент. В края на април 2014 г., самият Асад обяви, че ще участва в първите за Сирия преки избори за президент наред с много други кандидати. Намерението му бе бойкотирано от опозиционните партии, но тази концепция съвсем не е революционна.

Повечето западни нации настояват за по-ранното оттегляне на Асад. Според тях това лежи в основата на всеки по-нататъшен план за бъдещето на Сирия. Въпреки това докладите от САЩ показват, че администрацията на Тръмп ще приеме Асад да продължи да управлява до следващите редовни президентски избори. Като има това предвид, Путин може да реши да окаже натиск както върху Асад, както и върху представителите на бунтовниците, за да стигнат до съгласие относно президентски избори, вероятно през 2021 г. – формалната дата за редовни избори като част от новия конституционален ред. Той вероятно ще бъде съгласен да бъде позволено на Асад да продължи да управлява, докато новите мерки влязат в сила. 

Истината е, че Асад продължава да се ползва с подкрепата на огромни части от сирийското общество. Успехът му се корени в това, че хората следват силните лидери, макар мнозина да твърдят, че до 2011 г. той е управлявал полицейска държава. И все пак, ако се изправи пред други кандидати при напълно свободни, честни президентски избори, които да бъдат проследени от чужди наблюдатели, изходът за него далеч не е толкова ясен. 

Автор: Невил Телър

Източник: Eurasia Review

Превод: Десислава Пътева