Ръководеният от САЩ удар показва, че Асад печели войната
Интервю на Десислава Пътева с Мохамед Ибрахим, председател на Асоциацията на сирийците в България (Първа част).
Господин Ибрахим, предполагаемата химическа атака в Дума бе претекст САЩ, Великобритания и Франция да нанесат удар над Сирия. Те така и не пожелаха да изчакат резултатите от разследването на инспекторите на ООН. Бързо след това обаче истерията около този случай утихна. Дори се смята, че това е бил изолиран удар, който няма да доведе до по-нататъшно нагнетяване на напрежението в региона. Само демонстрация на „умни” ракети ли беше тази тройна атака или зад нея има по-дълбок замисъл?
Ударите са факт, но според мен бяха оптимално ограничени. От една страна, Тръмп изпълни заканата си, а от друга, резултатът на терен е нулев. Националният съвет за сигурност в САЩ, начело с Тръмп, се събра един ден преди ударите. На заседанието присъстваше и генерал Джеймс Матис, министър на обраната на САЩ, който каза: „Ние не сме определяли точна дата, както и дали ще има удари, или не”. Вече няколко пъти в изявленията си Матис казва, че САЩ нямат никакви доказателства за използване на химическо оръжие в Сирия, по-специално по отношение на случая от миналата година в Хан Шейхун. От неговите думи излиза, че проявената агресия е в нарушение на всички международни правила.
Явно нуждата на Тръмп от този удар е била по-голяма от евентуална опасност от избухване на голяма война. В САЩ се говори много за личния живот на Тръмп, който не приляга на един президент, за евентуалните му връзки с Русия и лично с Путин. Американският президент иска да разсее тези съмнения. В САЩ се очакват междинни избори, а рейтингът на Тръмп не надвишава 35%. Разчитаха, че такъв акт може да вдигне рейтинга му, за да не загубят изборите за Конгреса и по този начин да се появи опасност за започване на процедура по импийчмънт срещу президента. Явно всички тези причини накараха генералите, донякъде и администрацията на Тръмп, да предприемат един ограничен удар, който да не донесе голяма вреда на Сирия. Ако забелязахте, Тръмп веднага каза, че ударът не цели сваляне на режима. Това е противоречиво изказване. Кого наказва – обикновените хора или този, който взема решения? Ако той наистина е „сигурен” в престъпленията на правителството на Сирия срещу човечеството, то целта трябва да бъде самото правителство, а не някакви сгради.
Някои алтернативни източници посочват, че част от похитените сгради не са били използвани от години, а други са били изпразнени преди атаката. Достоверна ли е тази информация? Смятате ли, че сирийското правителство и неговите съюзници са знаели къде точно ще ударят САЩ?
Според мен това е дирижиран акт. По всичко личи, че руснаците са знаели, че се подготвя удар. Те са предупредили сирийските власти, за да може тези сгради да бъдат изпразнени. Този удар не бе изненада. Сирийските и руските източници твърдят, че са били изстреляни 103 ракети, а не стотици, като са били прехванати 71. Какъв е точният брой на прехванатите ракети не е от значение. Показателно в този случай е това, че са прехванати от стара съветска техника, която датира отпреди 30-40 години. Това може да се разчете като послание от страна на Русия по отношение на „умните и красиви” ракети на Тръмп, които имат почти нулев резултат. Какво остава, ако се използват модерните оръжия на Изтока...
Така или иначе, нищо не се променя. Сирийската армия продължава борбата с тероризма в Сирия. Джихадистите на „Джабхат ал-Нусра” са разгромени от сирийската армия в няколкото села, които контролираха. Сирия показва, че не я е страх от тези удари. Доказателство за това е, че президентът Асад ходи на работа спокоен, усмихнат, без никакъв страх. Дори някои от сирийските граждани, които се съмняваха в него, вече го подкрепят, защото виждат агресията от страна на САЩ. В арабските държави много хора вече подкрепят Сирия, което преди 7 години беше немислимо – пропагандата беше силна, хората бяха невежи.
Редица анализатори се присмиват на тази операция и казват, че тя нищо не е постигнала, а показва, че Асад печели войната. Русия и Иран стават по-силни в Сирия. САЩ губят стратегически в региона. Може би това, че на Тръмп му беше позволено да извърши такъв удар, е реверанс от страна на Русия, за да може американският президент да излезе от ситуацията, а САЩ с „вдигната глава” да обявят, че са извършили удара: „Бяхме в Сирия, за да унищожим ИДИЛ”. Това не е вярно. Моята теза е, че ИДИЛ е плод на американските тайни служби. ИДИЛ беше разгромена от храбростта на сирийския народ и на иракския народ, на сирийската армия, на иракската армия и на техните съюзници, които дадоха много жертви. А САЩ се включиха съвсем накрая, когато ИДИЛ вече се изтегляше. 90% от Ракка бе унищожена от американските бомбардировки, а там имаше само 4000 терористи на ИДИЛ. Така или иначе, ние не знаем къде са тези 4000 терористи. Просто не са ликвидирани. Може би са били преместени на друго място.
Сега вероятно ще кажат, че Асад вече не използва химическо оръжие, защото са го ударили, принудили са го да не го направи. Тереза Мей, която участваше в тази агресия, излезе с едно изявление: „Ние бяхме 100% сигурни, че тук има фабрики за производство на химическо оръжие и складове за химическо оръжие”. Призовавам специалистите в Международния трибунал да я извикат на разпит, защото тя извърши преднамерен акт на престъпление срещу човечеството. Каза, че е сигурна, че там има складове за химически оръжия. А тези 8 милиона души, които живеят в този град? Тя бомбардира тези складове и подлага на опасност живота на 8 милиона души. Разбира се, този акт би трябвало да бъде взет под внимание, но това няма да стане. И англичаните, и американците избиха милиони иракчани, а след това се извиниха и се оказа, че не е имало причина да нападат Ирак. И все пак призовавам тази жена, Тръмп и Макрон да бъдат извикани пред Международен трибунал.
Асад защитава народа си и страната си. Няма никакви доказателства за зверствата, за които говорят. Ако наистина е имало химическо оръжие там, където са бомбардирали, къде са жертвите? Бомбардират склад за химически оръжия в центъра на Дамаск – трябва да има стотици хиляди жертви, а дори една котка не е умряла от задушаване. Това абсолютно опровергава всички техни твърдения. На следващия ден френското външно министерство излезе с комюнике: „Нашите доказателства се основават на информация, взета от социалните мрежи”. Значи „Белите каски”, които са плод на английските тайни служби, са там, за да изфабрикуват тези данни, за да може господин Макрон да каже, че в Сирия се извършват престъпления, че разполага с видеоматериали за това и на свой ред да извърши престъпление срещу сирийския народ.
Във Великобритания сега има големи дебати. Първо, в парламента не беше взето решение за тази агресия, за тези удари. Второ, депутатите се питат: „Защо не направим същата акция срещу Саудитска Арабия, която вече четвърта година избива йеменския народ. Защо не бяха изчакани инспекторите? Ударът стана ден, преди да пристигнат в Сирия и трябваше да разследват случая. Защо направихте този удар, защо избързахте? САЩ излязоха с информация, че Русия вече е премахнала резултата от химическата атака. Няма такова нещо – специалистите винаги могат да разберат дали е имало или не химическа атака, както и обстоятелствата около евентуална такава.
И нещо много важно – пресата във Великобритания пише, че не повече от 25% от англичаните подкрепят такива удари. Тези удари са държавен тероризъм и са извършени в нарушение на всички правила и норми на международното право. Член 2, ал. 4 от Устава на Организацията на Обединените нации забранява използването на сила срещу друга държава – член на организацията, както в случая е Сирия. Освен това няма никакви доказателства за наличието на такива оръжия, камо ли за това, че те са в ръцете на сирийската армия. Ние обаче имаме доказателства, че „Джабхат ал-Нусра” имат такова оръжие.
Турският журналист Джан Дюндар от „Джумхюриет” избяга от Турция и в момента се крие в Германия. Преследван е от режима в Турция, защото е разкрил, че Ердоган снабдява с оръжие „Джабхат ал-Нусра”. Журналистът казва, че американските служби са провели разследване, което датира от 20 юли 2013 г. В него има данни, че Ердоган дава на „Джабхат ал-Нусра”, както и на други групировки в Сирия, зарин и други вещества. Ние знаем, че членовете на всички групировки, които се бият срещу сирийската армия, до един са крайни ислямисти. Вие можете да направите класификация кои от тях са терористи и кои не са. За мен всички са терористи, щом са крайни ислямисти. Де факто ние имаме данни, че у другата страна има зарин, но винаги вината се хвърля върху правителството на Сирия. И САЩ, и Англия, и Франция – всички знаят, че това е провокация. Обаче този удар бе нужен и на Великобритания, и на Франция, за да покажат, че продължават да са велики сили, че са стигнали до споразумението „Сайкс-Пико” преди сто години и продължават да имат роля в Сирия и в региона. А от друга страна, САЩ не искат да приемат факта, че вече на са хегемон, че могат да бъдат победени.
Някои специалисти казват, че Русия е слаба, че е 16-та или 17-та икономика в света, но това няма никакво значение, когато водиш голяма война. Ще напомня на тези специалисти, че „Хизбула” бяха 4000 души, но разгромиха израелската армия в Южен Ливан през 2006 г. Ще им припомня, че сирийската армия разгроми всички терористи, които бяха изпратени в Сирия. Техните господари загубиха войната. В една голяма война, в която има сблъсък, вече не играе роля това каква икономика имаш, а каква воля имаш, какъв човешки ресурс имаш, дали имаш храброст на бойното поле и още: каква е каузата, за която воюваш!
Така че САЩ със сигурност губят стратегически. Те дойдоха в Сирия, за да я раздробят на няколко държави. Първо, кюрдска държава, както се вижда, но това няма да стане. Сирия и Русия успяха да накарат Турция и САЩ да влязат в конфликт по този въпрос. А и сирийският народ няма да приеме присъствието на малките американски бази в Сирия и няма да позволи да се отцепят кюрдите, които искат да го направят. Не е вярно, че всички кюрди искат да се отцепят, това е пропаганда. Второ, сунитска държава – там, където смятаха да настанят ИДИЛ и да ги признаят за държава. И Вие много добре знаете, че тази групировка от първия ден я наричат „Ислямска държава”, за да остане в нашата памет, че това наистина е държава. Този план също се провали.
Русия, която имаше малка база в Тартус, която беше за ремонт на кораби, в момента има две огромни бази с много натрупано оръжие. И вместо плахо и срамежливо да присъства в Сирия, в момента става стратегически съюзник на Сирия. Вместо САЩ да дойдат и да превземат Сирия, стана нещо различно. Русия има много силно присъствие в Сирия и е поканена от законното правителство. Вече са подписани множество спогодби между двете държави. Да не забравяме и това, че Русия не даде модерни оръжия на сирийската армия, за да не разсърди израелците или американците. Но след тази агресия срещу Сирия, по всичко личи, че вече С-300 ще бъде на въоръжение в сирийската армия. Иран вече също е стратегически съюзник на Сирия.
Сирийският народ има много висок дух. Ужасът от седемгодишната война в Сирия, в момента се превръща в празненство заради това, че Сирия пое удара на три велики държави. В големите, стратегически войни, когато врагът е много по-голям от теб и не може да осъществи своите цели, значи ти си победител. И сирийците казват: „Седем години по улиците на Дамаск имаше терористични актове, загинаха десетки хиляди души, така че няма да ни уплашат умните и красивите ракети на Тръмп“. Наред с това, преди броени дни хората празнуваха националния си празник – освобождение от френския колониализъм преди 72 години. Хората приемат, че са победили Франция тогава и сега се случва същото.
От всичко това излиза, че този удар може би е в полза на Сирия, а не обратно, тъй като предизвиква дебат в цял свят. Вие виждате, че дори в България има объркване – дали подкрепяме ударите, или не ги подкрепяме, дали да кажем, че е имало атака или да кажем, че това е предполагаема атака. При срещата на външните министри от Европейския съюз, три държави бяха категорично против декларацията в подкрепа на тази агресия. Сирийският проблем, който беше лансиран като гражданска война, макар никога да не е била такава, в момента се проявява като огромен международен проблем, който трябва да бъде решен.
Може ли да се каже, че не предполагаемата химическа атака в Дума, а страхът на американците, че Иран, Турция и Русия ще провалят плановете им в Сирия бе реалната причина за последните удари над страната? Превръща ли се войната от престъпление в инструмент за постигане на цели?
Предположението Ви е в правилната посока. Тройната среща между Рухани, Путин и Ердоган в Анкара има голямо значение и не трябва да се подминава с лека ръка. Искам да припомня, че през 1959 г. Америка реши да позиционира ядрени ракети в Европа, уж, за да защити Европа от Съветския съюз. Тогава такива ракети са разположени във Великобритания, в Италия. През 1961 г. Турция до такава степен бе обърната към Запада, че прие такива ракети и на нейна територия, които заплашват директно Москва, защото техният обсег стига до там. Тогава не е имало междуконтинентални ракети, с които да може да се нанесе удар от САЩ. Това е предизвикало и Съветския съюз да обмисли нещата, за да може да отговори по същия начин. И подобни ракети са били разположени в Куба. Но ако питате сега някого, ще каже, че Съветският съюз е виновен за това да има заплаха от ядрена война. Истината не е такава. Истината е, че САЩ са разположили ядрени ракети до Съветския съюз, а не обратно.
Когато тези ракети са разположени в Куба, Джон Кенеди предупреждава, че ако бъдат нападнати САЩ (или която и да е държава в Западното полукълбо), ще има жестоко отмъщение срещу целия Съветски съюз. Такова е посланието. Сега е обратното: чухме Путин да казва: „Ако бъде използвано тактическо ядрено оръжие или има балистично нападение срещу Русия или някой от нейните съюзници, ние ще считаме, че това е удар срещу Русия и ще свалим всички тези ракети”.
Иран също е бил база на Запада срещу Съветския съюз, и то много важна база за САЩ. Първата работа на революционерите при Хомейни, бе да пленят всички американски дипломати в Техеран и да изгорят израелското посолство. И това е била първата страна в света, която е признала Палестина за държава и е издигнала знамето ѝ. Турция е била база на Запада срещу Съветския съюз, тъй като е в НАТО. Но при тази тройна среща нещата се изместиха. Тя е знакова и означава, че има промяна на пластовете в политиката, в геостратегията. Русия е наследник на СССР. Турция от тотален враг на Русия се превърна в неин ситуационен съюзник. А Иран със сигурност е стратегически съюзник на Русия.
Целият Арабски залив, който в България наричат Персийски залив, е под контрола на САЩ – в Катар, в Арабските емирства, в Саудитска Арабия има американски бази. Де факто Иран има интерес да бъде стратегически съюзник с Русия, за да се опази от страните в този район. И Русия има интерес Иран да бъде неин съюзник, за да пази югозападното крило на Азия, защото Иран е огромна държава, тя е велика регионална държава. Там живеят 90 млн. души, има обширна територия, богата на ресурси, а освен това е млада нация, също като Турция и Сирия. Това са нации, които са живи, за разлика от западните.
Срещата в Анкара е много важна и трябва много добре да бъде обмислена. Но преди тази среща Русия беше подготвила почвата, за да може Турция да се огъне. Това започна още при свалянето на руския самолет. Тогава Русия упражни мек натиск, а не предприе военни действия срещу Турция. Следя събитията в самата Турция, имам и приятели там, които разказват, че икономиката е срината, туристи вече почти няма. Повечето туристи в Турция идват именно от Русия. Стоковият обмен много рязко падна. Отношенията между Турция и Запада се обтягат, а Ердоган изнудва Европа с бежанците. Турският президент иска да наложи своето и в Германия, и във Франция, и в Белгия – навсякъде, където има турско население, агитира тези хора да бъдат на негова страна. Европейските държави считат това за намеса във вътрешните им работи.
Путин притисна Ердоган в момент, в който ситуацията около турския президент се влошаваше. Да не говорим за отношенията на Турция с арабските държави. С Египет пък нещата са в точката на кипене. С Либия вече също няма отношения. Със Саудитска Арабия не се разбират, защото в Саудитска Арабия са уахабисти, Ердоган симпатизира на „Мюсюлмански братя”. Турция има за съюзник единствено Катар. Политиката на Ердоган от нулеви проблеми стигна до нулеви приятели. Няма други приятели освен българското правителство. В геополитически план Ердоган с Гърция не е приятел, с Кипър не е приятел, с Иран не е приятел, със Сирия не е приятел, с Армения не е приятел.
Русия взе стратегическо решение, а не тактическо. Ако беше тактическо, можеше да нанесе удар на Турция заради агресията срещу руския самолет, който беше в сирийското пространство и нямаше повод да бъде свален. Русия взе решение да използва мека сила. Първоначално Ердоган не искаше да се извини за свалянето на самолета, но накрая клекна. Не само се извини, но отиде чак в Русия и ние всички видяхме какво стана.
Много лесно можем да разчетем какви са новите планове на САЩ в този регион в „новите карти на Пентагона” на Томас Бърнет. Там Сирия е разделена на няколко държави. Ирак е разделена на няколко държави. Саудитска Арабия е разделена на няколко държави. Де факто навсякъде щеше да има катаклизми, нови граници и нови държави, които трябва да се образуват. Цяла Северна Сирия е кюрдска държава. От това със сигурност ще последват проблеми и в Турция. В половината от Турция всички са кюрди. И след като в Северна Сирия има държава, и след като американците искаха и в Северен Ирак да има държава, нормалното развитие на нещата щеше да бъде и в Турция да има кюрдска държава.
Американците са начертали сунитска държава, която да изповядва уахабизма точно там, където беше ИДИЛ. Съгласно плана, тя няма да бъде с умерен ислям, а ще е подобие на Саудитска Арабия. Другото, по което си прилича със Саудитска Арабия, е, че е богата на петрол. Точно в частта между Сирия и Ирак има петрол. Де факто тя винаги ще бъде командвана и защивана от САЩ. И кюрдската държава в северна Сирия и северен Ирак, също щеше да бъде държава на САЩ, както в момента е и Израел, който е база на Америка. Този план на САЩ идва 100 години след споразумението „Сайкс-Пико“, за което споменахме по-рано, когато Франция и Англия са разделили арабския свят. Сега САЩ искат да направят друго: искат да има нови държави на религиозен и на етнически принцип – кюрдите – една държава, сунитите – една държава, алианите – една държава, турците – една държава...
За какво им е на САЩ да правят такова разделение? За да отслабят тези държави, да ги контролират на принципа „разделяй и владей”?
Разделяй и владей, това е. И винаги да има конфронтация. Защото вместо хората в Сирия да се самоопределят като сирийци, утре всеки ще се самоопределя по различен начин. И тогава няма да мисли, че този, които живее отвъд браздата, е сириец, а ще го смята за враг: „Аз съм сунит, а той е християнин, аз съм шиит, той е кюрд”. И тази максима ще бъде използвана още 100 години напред. Такова разкъсване на парчета щеше да стане и в Русия. Вие много добре знаете, че в Чечня нещата не бяха чисти. Чеченският народ не искаше наистина да се отделя, а някой го подбуди отвън. А същите ислямисти, които се бориха тогава в Русия, в момента се бият в Сирия. Това е идеология, която предизвиква сблъсък между другите, за да получи това, което иска. Това са четвърто поколение войни. САЩ нямат нужда да изпращат своите войници някъде, за да извлекат големи ползи, напротив.
Според теорията на проф. Джоузеф Най от Харвардския университет, това е меката или умната сила, която разчита на културни и религиозни различия, на различия в навиците на групите от хора, които сами да влизат в конфликт, а САЩ само контролират събитията отстрани. И самият Хенри Кисинджър казва, че САЩ нямат интерес да спират войните никъде, а напротив – имат интерес военните действия да продължават, но да ги контролират и да ги управляват. От това те имат голяма изгода. Първо, няма да има нито едно сигурно място – по този начин те продават оръжия. Те могат да експлоатират благата, които са на терен, могат да настаняват свои марионетки, които да управляват тук и там. Това е неоколониялната им стратегията.
Малко след ръководената от САЩ атака в Сирия, германският канцлер Ангела Меркел и турският президент Реджеп Ердоган проведоха телефонен разговор. Официалното изявление гласи, че ще се търси политическо разрешение на кризата, както и че ще се запази териториалната цялост на страната. Въпреки това обаче ние знаем, че Ердоган завзе територии от Сирия, които обаче не върна на сирийското правителство. Какви планове крои?
Ердоган, който има апетити не само към Сирия, но и към България, към Босна, към Македония, в своите изказвания винаги заявява: „Ние ще спазваме териториалната цялост на Сирия”. Но когато се опитваш да променяш граници, това означава, че вървиш към големи войни. Сирия може да води войни. Тя няма какво да губи, тъй като е в във война вече 7 години. Но кому е нужно да избухват войни в други държави? Представяте ли си в красивите градове на Турция да се хвърлят бомби?
Къде е Европа в цялата тази игра? Европа поема големи удари, защото огънят гори около нея, бежанците се стремят точно към Европа. Нито един бежанец не отиде в Австралия или в САЩ. Избирателно взеха само около 300 души. Европа има голям интерес около нея да няма войни. За съжаление, нейната политика е много плаха и много слаба. И, както и друг път съм казвал, не играе важна роля. Тя просто чака локомотивът да я тегли напред.
Европа е достойна да има самостоятелно място на световната сцена, в партньорство с велики държави, а не да бъде сателит на САЩ. Европа трябва да има думата. Ние вярваме в европейските ценности, но на практика не ги виждаме. Диктатът идва от дълбоката държава в САЩ и от англо-саксонската идеология на Великобритания и Америка. Трябва да видим в действие бляскавите лозунги на красивата Европа – да няма агресия срещу други народи, хората по света да се уважават, да има благоденствие, да има сътрудничество.
Европа обаче е много слаба. Може би излизането на Великобритания от Европа е в полза на Европа, тоест няма да я отслаби, а напротив. Нека Великобритания излезе и да се насочи към САЩ. Нека Европа да има самостоятелни позиции, да привлича всички хубави идеи от нашия свят. Европа е страдала през две световни войни. Американският народ не е страдал, не знае какво значи да има световна война, докато сирийците в момента страдат. Не пожелавам в Турция да стане същото, което стана в Сирия. Не го пожелавам на нито една държава, защото знам какво е било. Трябва да вземем поука, а не да чакаме да се случи и при нас, а след това да съжаляваме.
На какво отдавате това, че Тръмп беше много рязък в Twitter преди атаката, а недълго след това смекчи тона? Заговори за това, че Русия има нужда от САЩ в икономически план, че ще успеят да се разберат с нея...
Моето мнение е, че Тръмп е тръгнал рязко към този акт на агресия, без да мисли за последствията. Уважавам го като бизнесмен, защото умее да печели пари. По-рано споменах, че той имаше две цели в тези събития. Едната бе да разсее съмненията, че има връзки с Русия. Това го разчетох, когато той започна да напада Путин директно: „Путин е виновен, той държи Асад”. Тръмп иска да каже, че има конфронтация: „Аз не съм приятел с Путин, нито с Русия. Ето, аз съм тръгнал на война”. По този начин се защитава като хищник в бизнеса. Той знае, че така вече не могат да го обвиняват в това, че играе с Русия.
А другата му цел бе да „издои” Саудитска Арабия. Преди да стане президент, каза следното: „В арабския свят, по-точно в Арабския залив, има много пари и ние имаме право да вземем тези пари, защото предоставяме защита”. И изпълни тази част от своята програма. Наистина, отиде в Саудитска Арабия, от раз взе 480 милиарда долара. След това сключи няколко контракта за оръжие с Обединените арабски емирства за над 100 милиарда долара, сключи договори с Катар, с Бахрейн. Спомняте си, че преди известно време Мохамед бин Салман, престолонаследникът на Саудитска Арабия, тикна всички богаташи в затвора. На него му трябваха още повече пари, защото Тръмп е ненаситен. Като ги затвори, започна един пазарлък – единият плати 100 милиарда долара, другият – 50 милиарда долара. Всички тези долари са подготвени, за да отидат при Тръмп. Тръмп продължава с този подход.
Неотдавна американският президент обяви, че САЩ в Сирия са изгубили 70 милиарда долара, а в Близкия изток за около 17 години – 7 трилиона долара, а са пожънали само разруха и смърт. Той е прав, обаче разрухата не е за САЩ, а за Сирия, Ирак, Либия, Египет. Неговото послание е, че САЩ са загубили там, но реално само са избивали хора там.
Мохамед бин Салман наскоро се срещна с Тръмп. Явно американският президент му е казал, че вече не могат да говорят за сваляне на Асад. Нещата вече отиват в друга посока. Сирийската армия и нейните съюзници напредват, връщат огромни територии – цялата сирийска пустиня е върната. И няма никакви индикации, че правителството в Сирия ще падне, защото вече има много силни позиции на терен, както и много силни съюзници. По всичко личи, че вече трябва да приемат този факт.
Мохамед бин Салман излезе с едно изявление и каза, че ще бъде голяма грешка, ако САЩ напуснат Сирия, когато Тръмп заяви: „Ние победихме ИДИЛ и сега напускаме Сирия”. Макар че изобщо не са победили ИДИЛ, а са били там, за да помагат на ИДИЛ. Когато вече видяха, че ИДИЛ изчезва, тогава решиха да унищожат Ракка. Иначе преди това въобще не бяха пипвали ИДИЛ, въпреки че са били в небето над Сирия. Защитавали са единствено няколко градчета, където са били кюрдите, за да чертаят границите на новите държави.
Помните битката за Кобани – Айн ал-Араб: американските самолети са направили и обръч около Айн ал-Араб, за да не отиде ИДИЛ към Турция, а за да слезе надолу. Ако наистина са били честни намеренията, трябваше американците да защитят Палмира. Палмира е 100 пъти по-важен град от Айн ал-Араб. Това е световно историческо наследство, там има много повече хора, но американците защитават едно село в Северна Сирия, а не Палмира. Така че те не са победили ИДИЛ, ИДИЛ вече са победени от народите там с Русия и с Иран, но накрая Доналд Тръмп като много умен бизнесмен излезе и каза: „Ние победихме ИДИЛ”.
Тръмп дори обяви, че Америка е направила много в борбата с тероризма, но никой не ѝ е казал дори „благодаря”…
А ние всички знаем, че САЩ са създали ИДИЛ. Но той умее да печели в точния момент. Обама преди беше казал: „На нас ни трябват 30 години, за да преборим ИДИЛ”. Но народите в този регион поеха удара на ИДИЛ и на неговите създатели, а след това воюваха срещу тях с помощта и на Иран, и на Русия. ИДИЛ беше победен. И тогава САЩ излязоха с план Б, тъй като вече не могат да създадат сунитска държава и казаха: „Искаме само кюрдска държава”.
В Северна Сирия трябваше да има кюрдска държава. Това е една от големите грешки на Ердоган, когато дестабилизира Сирия. Трябваше да е наясно, че когато дестабилизира Сирия, ще има такива, които ще имат намерение да се отцепят, ще се активизират. Вместо да помогне на Сирия да бъде стабилна, той помогна тя да бъде разрушена. Това провокира апетита на една част от кюрдите, които поискаха и те самите да имат своя държава. Ердоган се сети, че не трябва да има кюрдска държава. Това обяснява защо Русия и Сирия не воюваха срещу турската армия в момента, в който тя влезе в Африн. Ако Ердоган не беше влязъл, за да провали плановете за кюрдска държава, Сирия щеше да отиде и да влезе в конфликт с кюрдите – било след един или след три месеца.
Ердоган може да говори каквото си иска, фактите ще излязат наяве. Преди срещата в Анкара, изявлението на Ердоган беше: „Ние влязохме в Северна Сирия, за да се борим срещу кюрдските терористи. За него „Ал Кайда” и останалите групировки не са терористи, но кюрдите са терористи. „Ние гарантираме и запазваме целостта на сирийската държава”. Де факто това е противоречието. Той искаше да вземе Алепо (Халеб). Ако помните, когато половината от Халеб беше в ръцете на терористите, Ердоган назначи валия (областен управител) там. А къде е неговият валия в Алепо сега? След като сирийската армия освободи Алепо, той изчезна оттам. Това ще стане и в Африн. Но Сирия в момента няма сметка да влиза в сблъсък с Ердоган, защото има други места, които разчиства.
Тук аз обвинявам кюрдите. Когато Ердоган струпваше войници и танкове на границата и докарваше сирийски терористи, защото той влезе с тях, сирийската армия поиска от кюрдите една част от нея да влезе и да застане на границата с Турция, за да заяви: „Тази част не е Кюрдистан, не е кюрдска държава. Това е сирийска държава”. Кюрдите тогава не се съгласиха, а това е огромна грешка. Трябваше да кажат: „Нека националната армия да заповяда. Ние сме сирийци, ние не искаме да се отцепим. Нямаше да има война, нямаше да има кръвопролития, нямаше да има такава разруха. Обаче това е грешката на кюрдите, които всеки използва за своите цели.
Преди шест месеца Робърт Форд, последният американски посланик в Сирия, който не е случаен човек, в едно интервю каза следното: „Съветвам кюрдите да не разчитат много на САЩ. Ако САЩ бъдат притиснати, ще ги изоставят. За тях това е просто карта”. Интересно е и, че САЩ винаги бъркат в прогнози и в стратегия. В това интервю Форд казва: „Ние не сме предполагали, че Башар Асад ще остане на власт повече от няколко месеца”. A той е на власт вече 7 години”. И казва: „Ние не сме предполагали, че „Хизбула” ще посмеят да влязат в Сирия”. Oбаче „Хизбула” е в Сирия, за да помогне на сирийската армия да ликвидира терористите, които щяха да нападат Ливан. Робърт Форд казва и това, че не са предполагали, че Иран ще се включи в тази война. „Не сме предполагали, че Русия ще влезе толкова силно във войната”. Така че всички прогнози на САЩ отиват на кино. Де факто те мислят, че като отидат някъде със замах, хората ще бягат пред тях. Не са знаели, че ще се блъскат с един велик народ, какъвто е сирийският, който е горд народ, който не отстъпи, който всеки ден дава жертви, но не приема някой да му диктува как да живее или кого да избира, или по какъв начин.
Когато дойде реда на Идлиб и на Африн, ако иска да се бие, тогава Ердоган ще срещне Сирия, Иран и Русия. Не мисля, че ще го направи, защото тогава ще бъде сам-самичък. НАТО няма как да му помогне, защото той в момента е окупатор. Въпреки че затвори очи, Сирия излезе с декларация пред ООН, че турската армия е влязла в Сирия като окупатор и че Сирия има право да се защитава, ако Ердоган наистина е решил да усвоява територия.
-
Очаквайте втората част от интервюто с Мохамед Ибрахим за a-specto.bg.