От няколко дни видни представители на софийската десница вдигат неописуем шум. Става дума за едни провалени политици, съмнителни професори, самовлюбени интелектуалци, които пишат писма, сезират СЕМ, организират подписки. И защо е цялото това вълнение? На какво се дължи патетиката на тези люде?
Имало било цензура в БНТ, казват те, смъртно заплашена била културата... Боже, каква смъртна заплаха! Вдигай се, народе, да спасяваш културата! Съгласен съм, заплаха има. Само че тя съвсем не е по адрес на културата. Заплашено е привилегированото положение на един микроскопичен грантов кръжец, за когото БНТ отдавна се е превърнала в бащиния.
Дълги години някои предавания в обществената телевизия изглеждаха така сякаш ги финансира не българския данъкоплатец, а някоя американска фондация.
А, ама чакайте, то всъщност точно едно такова NGO спонсорира някои колеги. От подобна сделка силно доволни са и двете страни. NGО – то необезпокоявано прокарва тезите си, а журналистите също толкова необезпокоявано се наслаждават на допълнителното финансиране. А още по-любопитното е, че хора, които, поне официално, не ползват подобно финансиране, се държат като стипендианти едновременно на няколко чужди NGO-та. Вследствие на това съдържанието на редица предавания на обществената телевизия приличат на прессъобщения, излезли от офиса на печално известния американски сенатор Джоузеф Маккарти. Основните послания, с които те облъчват аудиторията, са примитивен антикомунизъм, псевдоелитаризъм и самолюбуване в неприлични размери. И изведнъж, о, ужас! На тази самообявила се за „creme de la creme“ групичка ѝ беше направена забележка. Забележка в смисъл на това, че е добре по обществената телевизия да говорят и хора, които не влизат в тесния приятелски кръжец по самовъзхвала. И като започна един плач, та цяла неделя!
Опитът да бъде защитен общественият интерес моментално беше изтълкуван като цензура, като посегателство срещу светите скрижали на демокрацията. Посегателство наистина има, но то не е върху свободата, а върху опита на една досадна протестърска клика да диктува какво може и какво не може да се говори, да определя с нетърпящ възражение тон кое е добро и кое зло, кое е културно и кое не е.
Нека не бъда разбиран погрешно. Не призовавам и никога няма да призова да бъдат сваляни предавания или водещи. Това, за което най-скромно бих помолил ръководството на БНТ, е да помисли и за създаването на друг тип предавания, които да са насочени не към протестърите, а към нормалните хора. Имам предположение, доста основателно при това, че предаванията за нормалните хора ще имат в пъти по-висока гледаемост от тези за протестърите. Защото съотношението нормални хора-протестариат е някъде 97 към 3. Ако се съмнявате в тези цифри, направете справка с резултатите от последните парламентарни избори и вижте колко гласа получиха политиците протестъри. После вижте колко от тях попаднаха в парламента. Нула. Е, добре, нормално ли е хора с нищожна обществена подкрепа да се ширят в обществената телевизия така, все едно са в офиса на „Америка за България”? Малко скромност трябва да има все пак.
От друга страна, къде сте видели скромен грантов анализатор? Всички те се възприемат като съкровищници на световната мъдрост. Като скъпоценни съдове, побрали анализаторските способности на Бжежински, Кисинджър и Фуко. И за тях е крайно обидно, ако не бъдат показвани по БНТ поне по веднъж на ден. Предполагам, че някои от тях дори нямат време да си видят децата и внуците от стоене в студиата на обществената телевизия. Е, има вероятност медийният комфорт на грантовите говорещи глави да бъде нарушен. И затова е днешният им плач. Който предизвиква смях, ама голям смях.