Правителствата на националните държави, включително и унгарското правителство, са длъжни да се отчитат пред народа си и могат да бъдат отстранени от властта чрез избори. Мрежите на тъмната задкулисна власт на „Отворено общество” не се отчитат пред никого.

Ако направите преглед на международното медийно отразяване на Унгария през последните няколко седмици, ще видите, че се открояват няколко ключови думи: миграционната криза, неправителствените организации, прозрачността, медиите, Централноевропейският университет и Джордж Сорос. Макар че голяма част от дописките и репортажите не са балансирани, ключовите думи сами по себе си могат да бъдат поучителни, защото хвърлят светлина върху широкомащабната, идеологически мотивирана и напълно недемократична мрежа, която налага дневния ред на „Отвореното общество” на Джордж Сорос. На пръв поглед всичко това може би звучи като една типична за Източна Европа конспиративна теория, но нека да разгледаме по-задълбочено ситуацията. Тук са представени няколко от често повтаряните митове за Унгария и мрежата от неправителствени организации на Сорос, както и някои факти, които ще помогнат да се изясни истинската същност на проблема

МИТ 1: Унгарското правителство създава един измислен (фалшив) враг в лицето на родения в Унгария американски милиардер Джордж Сорос, който е от еврейски произход. Това е зле прикрит антисемитизъм.

Всъщност никой представител на унгарското правителство никога не се е позовавал на еврейския произход на Джордж Сорос. Защо? Защото неговият произход няма абсолютно никаква връзка с главния и най-важен проблем, а именно, че все по-голям брой правителства и лица на изборни длъжности възприемат мрежите на Сорос като заплаха за демокрацията. Онези, които обвиняват Унгария или други държави в антисемитизъм по отношение на Сорос, използват дежурната стара техника на пропагандата, при която на опонента се лепва етикетът „антисемит” в опит да се отклони вниманието от съществените факти. А ето кои са тези факти: именно правителството на унгарския премиер Виктор Орбан е това, което сред различните мерки за борба с антисемитизма въвежда политика на нулева толерантност към антисемитските нагласи, забранява използването на символи на омразата, забранява паравоенните екстремистки групировки, обявява Национален ден в памет на жертвите на Холокоста, увеличава пенсиите на оцелелите от Холокоста, постига споразумение с Конференцията по материалните претенции на евреите срещу Германия (организация, наричана за краткост и „Клеймс Конференс”), след като предшествениците му не успяват да го направят, и приема за приоритет финансовата подкрепа на фондация „Аушвиц-Биркенау”. Да бъде обвинено правителство на Орбан в антисемитизъм или антикапитализъм в контекста на Джордж Сорос е толкова измислено и фалшиво, колкото и новините.

МИТ 2: Унгарският министър-председател Виктор Орбан е обявил 2017-а за година на война с Джордж Сорос.

В интервю за унгарския новинарски сайт 888.hu през декември 2016 г. министър-председателят Орбан е попитан за Джордж Сорос. В контекста, че Сорос е унгарецът, избран като „най-вероятен да определи облика на нашия свят през 2017 г.” в ежегодната класация на авторитетното издание „Политико”. Медията изброява много от интервенциите на Сорос в Европа и пише, че „в Европа Сорос прокарва своите идеи чрез мрежата си от фондации на „Отворено общество”, която понастоящем работи в над сто държави по целия свят”. В отговор на въпроса за Джордж Сорос министър-председателят Виктор Орбан заявява: „Това няма да е неговата година, а годината, посветена на него: тези две неща са различни. Каква е логичната реакция по отношение на ситуацията, която се е развила? Във всяка държава ще бъдат положени усилия Сорос да бъде изхвърлен. В момента вече могат да се видят тези усилия в Европа. Разкриват се източниците на финансиране, както и връзките с тайните служби, а също и кои неправителствени организации чии интереси представляват. Настъпващата година ще бъде посветена на изгонването на Сорос и силите, които той олицетворява. Така че в този смисъл прогнозата на „Политико” е точна”. Предвижданията на Орбан се базират на факти. Извън текста, представен в „Политико”, сайтът „Дисилийкс” също информира за влиянието на Сорос по света: сред примерите са изброени неговите опити да отслаби балканските държави, както и намесата му в американската политика и неговата роля за насърчаването на кризата с бежанците. „Йерусалим Пост” го описва като човек, който провежда „кампания на глобален хаос”. През 2017 г. Македония стартира свое собствено движение срещу властовите машинации на Сорос. Неговата мрежа от неправителствени организации, влиянието му и идеите, които се крият зад тях, са коментирани надълго и нашироко в статия на „Сити Джърнъл”, озаглавена „Познавачът на хаоса”. Там се отразяват някои от въпросите, повдигнати от текста на известния неоконсервативен редактор Джошуа Муравчик от 2004 г. „Намеренията на Джордж Сорос”. Американският новинарски сайт „Дейли Сигнъл” на фондация „Херитидж” разкрива начина, по който Сорос насочва финансовите помощи на Американската агенция за международно развитие (USAID), за да популяризира своя политически дневен ред в различни държави, включително по време на конфликта в Украйна. Група сенатори от Републиканската партия на САЩ призовават държавния секретар Рекс Тилърсън да проучи финансирането от САЩ на свързаните със Сорос организации в чужбина. Самият Сорос излиза на светло, за да се похвали с топлия прием, който получава в най-висшите административни органи на Европейския съюз. Министър-председателят Орбан никога не е обявявал война, но той има право. Възможностите на многобройните пипала на мрежата на Сорос са източник на сериозни проблеми и притеснения и държавите по целия свят основателно се отдръпват, опитват се да премахнат тази опасност. Демокрацията преди всичко означава отчетност и правото на хората да участват във вземането на решения, отнасящи се до техния живот и бъдеще. Правителствата, включително и унгарското правителство, са длъжни да носят отговорност за действията си и могат да бъдат отстранени от властта чрез избори. Мрежите на задкулисната власт на „Отворено общество” на Джордж Сорос не се отчитат пред никого.

МИТ 3: В процеса на борбата срещу Сорос унгарското правителство взема решение да закрие университета, основан от Сорос, Централноевропейския Университет(ЦЕУ), застрашавайки по този начин академичната свобода.

Измененията в закона за образование на Унгария не дискриминират Централноевропейския университет и правителството няма за цел да затвори университета. Новото законодателство изисква от всяко чуждестранно висше учебно заведение, което функционира в Унгария и е от държава извън Европейското икономическо пространство, да има кампус в държавата на произход на институцията и да е подписано двустранно оперативно споразумение между двете държави. Целта на тези нови изисквания е контрол върху качеството. Новият закон е удивително сходен със законите в тринайсет от шестнайсетте германски провинции, в Холандия и Швейцария. Това е административен проблем, който не трябва да застрашава дейността на Централноевропейския университет. Разделът „Често задавани въпроси” на сайта на самия университет съобщава по темата, че ще продължи да работи в Унгария „при всякакви обстоятелства”. Унгарският министър на образованието Ласло Палкович също посочва бързо и лесно административно решение, което би позволило на Централноевропейския университет да оперира дори и без наличието на подписано двустранно споразумение или кампус. В миналото между Унгария и САЩ е имало три подписани на държавно равнище споразумения в областта на висшето образование, така че твърденията на ректора на Централноевропейския университет и на Посолството на САЩ в Будапеща, че е невъзможно да се изпълнят изискванията на унгарския закон за висшето образование, тъй като федералното правителство на САЩ не може да подпише подобно споразумение, не отговарят на истината. На 6 април 1977 г. правителствата на Унгария и на САЩ са подписали споразумение за сътрудничество в сферата на културата, образованието, науката и политехниката. На 20 ноември 1988 г. са подписали споразумение за Американското международно училище в Будапеща, а на 8 март 2007 г. – споразумение за създаване на Унгарско-американски програмен комитет (комисия) за обмен. Всички тези споразумения са сключени между съответните федерални правителства на САЩ и унгарското правителство. С други три заинтересовани държави (Малайзия, Тайланд, Китай) се водят преговори, като с Китай дори е съставен проект на споразумение. САЩ все още не са определили преговарящия. В отношенията с два от трите заинтересовани американски университета (Университета на Бостън и колежа „Макданиел”) е налице волята да се постигне споразумение, което съответства на новия унгарски закон за висшето образование. Посолството на САЩ говори само за Централноевропейския университет. Привържениците на „Отворено общество”, настояващи за либерална имиграционна политика в отговор на неконтролираната миграция към Европа, се сблъскват със сериозен опонент в лицето на правителството на Орбан. Тези групи и техните наместници експлоатират проблема с Централноевропейския университет, за да провеждат медийна война срещу правителството и да упражняват натиск на действителното бойно поле – върху миграцията. През февруари 2017 г. консервативният историк Мария Шмит пише, че самото присъствие на Сорос на академичния аванпост в Унгария демонстрира силата на демократичните устои на Унгария, както и нейната вяра и посветеност на интелектуалната свобода – всичко това напук на усилията на Сорос да подрони авторитета на консервативните лидери и активната му подкрепа за политическата опозиция. Може би по тази причина поддръжниците на Централноевропейския университет работят толкова усърдно, за да докажат, че Централноевропейският университет е в опасност в страната. А той не е.

МИТ 4: Новият унгарски закон за неправителствените организации взема решителни мерки срещу гражданското общество и окачествява неправителствените организации като чуждестранни агенти, ако те получават финансиране от чужбина, следвайки примера на Русия.

Към днешна дата на вниманието на унгарския парламент е представено само предложение, засягащо същия проблем, пред който са изправени много държави: необходимостта да се прави разграничение между обикновените граждански организации, произлизащи от граждански инициативи и местни идеи за това кое е най-добро за държавата, и неправителствени организации, които на практика са местни подразделения на международни организации с глобален политически дневен ред. Огромното мнозинство от над 60 000 неправителствени организации в Унгария спада към първата категория. Но едно шумно малцинство от активисти се представят за неправителствени организации, когато всъщност са платени служители на международни групи по интереси, които искат да постигнат напредък в своя дневен ред. Според проектозакона никой няма нито да ги забрани, нито да ги квалифицира като чужди агенти. Ако обаче те получат повече от 25 000 долара финансова подкрепа от държава извън Европейската общност, те ще трябва да декларират тази сума в официалните регистри и в своите публикации. Писал съм подробен текст за този проектозакон, който се основава не на руския, а на американския пример, на Закона за регистрация на чуждестранните агенти (The Foreign Agents Registration Act – FARA) в Съединените щати. Важно е също така да се отбележи как Европейският съюз прилага двоен стандарт и атакува Унгария за това изискване за прозрачност, което все още предстои да бъде редактирано и формализирано в парламента, дори когато членове на Европейския парламент планират реални мерки за разправа с неправителствени организации, които не харесват.

МИТ 5: Сорос и неправителствените организации, които той подкрепя финансово, помагат на бежанците, докато унгарското правителство иска да затвори границите.

„Мисля, че светът в голяма степен се нуждае от съвест, не от мен персонално, но аз искам моята мрежа от фондации да бъде съвестта на света…” Ето как самият Джордж Сорос се изразява в интервю пред американското Нешънъл Пъблик Рейдио. Тази „съвест” може да придобие любопитни форми било то като подкрепа на войнстващите активисти на движението „Животът на чернокожите има значение” или като противопоставяне на законодателството, изискващо от гласоподавателите да представят доказателство за идентификация в Съединените щати, или като организации, които се стремят да осигурят на мигрантите постлан с рози път към Европа – никой не е легален бежанец, преди неговото искане за убежище да бъде одобрено. Неотдавна една финансирана от Сорос неправителствена организация на име Унгарски Хелзинкски комитет поема делото на двама граждани на Бангладеш в Европейския съд по правата на човека със седалище в Страсбург и осъжда от тяхно име Унгария за това, че е трябвало да изчакат в затворен лагер за мигранти, докато бъде решено искането им за убежище. Разбира се, отбелязват спечеленото дело като победа за правата на човека. Но юридическото решение предизвиква хаос: една държава – членка на границата на Шенгенската зона на Европейския съюз, е наказана, защото отказва свободното придвижване на онези, които обикновено са мигранти без документи за самоличност, като изисква от тях да изчакат в лагери, докато се получи окончателно решение на тяхното искане за убежище. Налагането на наказание на такава държава членка отнема правото и инструментите на държавата – на държавата, която съгласно международното право е длъжна да поддържа реда по външните граници на Европейския съюз, за да защитава вътрешната общност – с помощта на които тя изпълнява договорните си задължения. Това е лудост. Лагерите за бежанци в Унгария не са затвори: всеки човек, търсещ убежище, който иска да напусне лагера, е свободен да го направи, като промени маршрута си и отпътува от европейската зона без граници, вместо да влезе в нея. Когато първоначално Унгария е принудена да заявява на мигрантите да изчакат в страната, докато техният казус бъде решен, мигрантите с помощта на финансирани от Сорос организации вдигат бунтове, настоявайки да бъдат пуснати да отидат на запад или се промъкват през други държави членки вътре в зоната без граници (Шенгенската зона), което е незаконно. Германия депортира рекорден брой мигранти, на които отказва да даде убежище през 2016 г., а този брой по думите на официалните власти ще нарасне още повече през 2017 г. Сорос има интерес от създаването на хаос и отслабването на националните държави и политическите сили, които не харесва. Той е осъзнал, че е по-ефективно, ако прави това, като представя своите фондации за „съвестта на света”, вместо чрез директни враждебни финансови интервенции като тези, осъществени от него срещу британската лира, френската банка „Сосиете Женерал” или унгарската банка ОТП. Но това не би трябвало да заблуждава никого.

МИТ 6: В този дебат Сорос е на страната на демократичните ценности.

Според огромното мнозинство от новинарски материали за Унгария разпрата между правителството на Унгария и милиардера Джордж Сорос е заради свободата и демокрацията. В тези дописки Сорос е представен като филантроп и разпространител на демокрацията в ярък контраст с удобното описание на министър-председателя Орбан като автократ. Само че все повече и повече подробности за дейностите на Сорос излизат наяве. Става ясно за продължаващите десетилетия наред усилия на Сорос да изнудва политическата левица в САЩ и в Европа, да се намесва в избори в чужбина, особено на Балканите и в Източна Европа, и да дестабилизира цели региони – и всичко това, докато печели финансови облаги по пътя си. Така че подобни карикатурни описания за филантропството и добронамереността на Сорос губят всякакъв авторитет. Пак повтарям, правителствата на националните държави, включително и унгарското правителство, са длъжни да се отчитат пред народа си и могат да бъдат отстранени от властта чрез избори. Мрежите на тъмната задкулисна власт на „Отворено общество” не се отчитат пред никого.

Източник: abouthungary.hu