„Отчитайки това, че Русия в миналото е произвеждала това вещество, отчитайки и предишните убийства, подкрепяни от руското правителство, както и това, че, по наша оценка, Русия счита някои бегълци за легитимни цели за убийство, правителството достигна до извода, че Русия най-вероятно е отговорна за действията, насочени срещу Сергей Скрипал и неговата дъщеря”. С тези думи, казани броени дни след отравянето на бившия шпионин Скрипал, британският премиер Тереза Мей официално хвърли цялата вина за инцидента върху Москва. Обвиненията бяха използвани като повод за инжектиране на нова завишена доза антируска истерия в западните общества. Много скоро информационно-психологическата атака прерасна в дипломатическа криза и се стигна до експулсиране на дипломати. Доверявайки се на Тереза Мей, голяма част от съюзниците на Лондон в НАТО последваха нейния пример и заклеймиха Москва като извършител на химическата атака, и то без да поискат каквито и да било доказателства за вина. Близо месец след инцидента британското следствие все още не е излязло с реални факти за съпричастност на Русия, а множеството противоречиви информации започват да подкопават вярата в основната версия.

Как са били отровени?

Въпреки че Тереза Мей звучеше особено убедително, докато размахваше пръст срещу Русия, разследващите във Великобритания все още не могат да дадат публичен отговор дори на най-простите въпроси около престъплението и предпочитат да запазят мълчание. В британската преса обаче периодично изтичат сведения за насоките, по които работят следователите. Последната версия гласи, че Сергей Скрипал и неговата дъщеря Юлия са били отровени с помощта на пакет елда. Според информацията на вестник Sun нервнопаралитичното вещество „Новичок” е било доставено от Русия чрез жена, която е била помолена от Юлия Скрипал да отиде до магазина и да купи пакет руска елда. В други популярни версии се стига до извода, че отровното вещество е било връчено на Скрипал заедно с букет цветя или е било разпръснато във вентилационната система на колата му. В средата на март вестник Telegraph, позовавайки се на източници от службите, съобщи, че веществото е попаднало във Великобритания директно чрез Юлия Скрипал, която вероятно го е превозвала в своя куфар във вида на „козметика или подарък” – пакетът е трябвало да бъде разопакован чак в Солсбъри. Експертите по химически оръжия иронично се подсмихват на подобна версия. Според професора по химия Леонид Ринк, участник в съветските разработки на химическо оръжие, този сюжет е „пълна глупост”. По думите на учения при такъв вариант Юлия Скрипал изобщо не би могла да достигне жива до Лондон.

По всяка вероятност отровното вещество е било нанесено върху дръжката на входната врата в дома на бившия шпионин Сергей Скрипал, пише пък американският вестник New York Times. Подобна процедура изисква дълбоки познания по химическите процеси, сигурен е експертът по химическо оръжие Ричард Гътри. Тази версия се подкрепя от най-много факти, но противоречи на британската трактовка за използване на нервнопаралитичния газ „Новичок”. Става ясно, че английските Ричард Гътри са открили следи от веществото на всички места, на които Юлия и Сергей Скрипал са били в деня на инцидента. В 13.40 часа местно време двамата пристигат в търговския център Maltings зад волана на автомобила на бившия шпионин. За кратко остават в бар Mill, след което между 14.20 часа и 15.35 часа обядват в италиански ресторант Zizzi, намиращ се в същия комплекс. Тогава внезапно им прилошава и към 16.15 часа е регистрирано първото обаждане на бърза помощ. Юлия и Сергей Скрипал остават на пейката пред търговския център до идването на линейката, а в 17.10 часа са вече откарани в окръжната болница.

След влошаването на здравословното състояние на Скрипал и неговата дъщеря, 46 човека се оплакват в местната болница и търсят медицинска помощ. Освен двамата руснаци в реанимацията се оказва и полицаят Ник Бейли, който пръв пристига на мястото на произшествието и вероятно прави оглед в дома на Сергей Скрипал. Впоследствие е хоспитализиран още един полицай, който се оплаква от раздразнение на кожата след контакт с предмети, принадлежащи на шпионина. Известните ни от пресата симптоми в тези случаи говорят не толкова за отровно вещество, което блокира централната нервна система, каквото е „Новичок”, колкото за кожно-обривно вещество от рода на иприта или люизита, които също са смъртоносни. В подкрепа на това е и неочаквано бързото възстановяване на Юлия Скрипал, чиято централна нервна система би трябвало да е необратимо увредена. Според бившия член на комисията по биологическо оръжие към ООН Игор Никулин, цитиран от РИА, оздравяването на дъщерята на бившия шпионин красноречиво говори, че тя не е отровена с „Новичок”. „Този факт свидетелства за това, че по всяка вероятност за отравянето ѝ не е използвано вещество А-234 „Новичок”, за което говори премиерът на Великобритания Тереза Мей”, констатира експертът, според който в противен случай Юлия отдавна да не е между живите.

Руските въпроси

Пропуските в официалната версия стимулират Москва да задава неудобни въпроси. В неделя, 1 април, Русия изпрати списък с 14 въпроса до властите във Великобритания. „Има ли Великобритания контролни образци на бойното отровно вещество, което британските представители наричат „Новичок”, пита Москва с ясното разбиране, че подобен въпрос поставя Лондон в сложна ситуация. Ако отговори отрицателно, Обединеното кралство признава, че Великобритания не може да сравни веществото и няма никакво доказателство, че то е въпросният „Новичок”. Ако обаче британците разполагат с контролен образец, в такъв случай те са способни да произвеждат химическото оръжие и автоматично попадат в кръга на заподозрените. Обстоятелството, че химическата формула на отровното вещество „Новичок” е известна на западните служби след бягството на бившия съветски шпионин Вил Мирзаянов, застави Москва да попита дали Лондон е способен да произвежда „Новичок”, очевидно намеквайки, че британските служби може да имат пръст в атаката. Цялата обвинителна теза на Тереза Мей, според която Русия е единственият производител на „Новичок” и следователно, „по всяка вероятност”, е извършител на деянието, претърпява чутовен провал.

Наред с това в Русия силно се интересуват какъв антидот и под каква форма е бил даден на пострадалите, за да обезвреди смъртоносните последици на химическото оръжие, както и по какъв начин тези вещества са се намирали в британските медици на мястото на инцидента броени минути след отравянето – което, трябва да се признае, буди озадачение. „Лабораторията в Портън Даун се намира на 10-15 минути път от Солсбъри. Тоест в града е използван някакъв тежък нервнопаралитичен агент и веднага на мястото на произшествието се появяват специалисти с антидоти”, коментират с почуда от руска страна

Русия се възползва от сериозните противоречия между основната версия и фактите, за да подклажда съмнения. Москва възнамерява категорично да се противопостави на засекретяването на информацията във връзка с инцидента по време на сесията на изпълнителния съвет на Организацията за забрана на химическите оръжия. Внушението, което очевидно се преследва е, че Лондон има какво да крие при положение, че не допуска публичност около фактите в разследването. Мълчанието на Тереза Мей по тези официални въпроси буди недоумение. Консервативното правителство на Мей може да посече в зародиш всякакви спекулации като просто извади доказателствата по делото – стига, разбира се, да разполага с такива.