Прочутата максима на Жан-Жак Русо „Народът трябва да бъде принуден да бъде свободен“ е особено актуална днес, когато става дума за демонстрации на псевдореволюционни промени под утопични лозунги като „освобождаване на пленената държава“, „мутри вън“ и други подобни. Истината е, че политическа власт, избавена от конфликти, зависимости и проблеми не съществува. Колкото и далеч да се опитваме да стигнем в търсенето на съвършената власт, винаги ще бъдем по средата на пътя. Но иначе е вълнуващо да се подхвърля на избирателите едно утопично очакване за нещо съществено различно. Да не забравяме, че връх на сладкия утопичен полуфабрикат беше комунизма, но, от друга страна пък, примиренчеството и скептицизмът за възможна по-добра действителност биха ни обрекли на продължителен застой.
Дали Корнелия Нинова вече не съжалява, че през 2016 г. не подкрепи Цецка Цачева, пита закачливо Валери Найденов. Добър въпрос. Постепенно разривът между Радев и Нинова се задълбочава напълно необратимо. Факт е, че служебният кабинет на Радев предпочита да назначава хора от БСП на втора линия, но все такива, които са категорично от вътрешната опозиция срещу Нинова. На изминалите избори Слави Трифонов изрази знаково подкрепата си за Румен Радев, а президентът съответно негласно, но резултатно даде зелена светлина на своите политически фенове в посока на „Има такъв народ“. Радев „не игра“ за БСП дори мълчаливо.
Президентът нямаше интерес парламентът да излъчи работещо правителство и не подпомогна с неформално влияние случването на такова. Радев няма да има интерес от еманципация на антиГЕРБ коалицията и след 11 юли. Опитът чрез политическо разслояване, просташки и аматьорски парламентарен диалог и сложни олигархични интриги да се върви към управляване на лични цели не е точно демокрация. Поначало войната между различни финансови групировки, макар и водена през легитимни партийни формули и граждански инициативи, трудно може да се нарече демократично взаимодействие. Каквито и политически анализи да се правят на ситуацията, те не могат да предвидят и обхванат плановете на част от олигархията, която в момента преразпределя влияние и власт, и която ще действа безскрупулно, щом става дума за оцеляването й.
Носят се слухове за евентуални бъдещи договорки по отношение на този служебен кабинет, или на някакво негово подобие. Има предположение, че съвкупността от антиГЕРБ-партиите ще удължат живота на този служебен кабинет, като го предложат и гласуват през парламента, вероятно с малки корекции, но със същата емоционална сила и твърда решителност за преподреждане на системата. Това напълно устройва президента. Който всъщност непрекъснато иска да управлява. Но един такъв подобен, т.нар. „експертен кабинет“, излъчен от бъдещия парламент, е удобен за повечето партии. Там отговорността свършва до личността на експертите, и трудно може да се различи кой кой е, откъде е препоръчан, какви са възгледите му и в чия политическа орбита се върти. Стане ли гаф, тръгва си и нито една партия не търпи щети. В същото време позитивите на властта ще са разпределени задкулисно през различните министерства. Тоест ползите ще се консумират, отговорността ще се замотава. С аргумента, че правителството трябва да е „програмно“ за извеждане на страната от „модела на ГЕРБ“, могат да се сътворят редица бързи несъстоятелности, тъй като в период на пълно безвремие всяка партия ще дърпа чергата на властта към себе си и ще предлага удобни за нея промени.
Председателката на БСП се намира в истински исторически капан за президентските избори. Госпожа Нинова хем се стопява от политическата доминация на Радев, хем й е безкрайно неприятно от демонстративното му пренебрежение, хем не може да обоснове тревогата си пред електората на БСП и да придобие от това председателска тежест. Някои дори изразиха шокиращата хипотеза, че е възможно БСП да издигне Георги Първанов за кандидат-президент. Да не забравяме, че той беше конструкторът на Тройната коалиция и определено разбира от коалиционен политически инженеринг. Но едва ли Корнелия Нинова ще се осмели да предприеме толкова екстравагантна стъпка. Това ще предизвика корабокрушение в БСП. По-скоро в момента подобни слухове разширяват възможността за назначаване на хора от БСП във властта, като един вид гаранция за взаимност...
Но вълненията на БСП към днешния ден са преди всичко за предстоящите парламентарни избори. Корнелия се опитва да привлече няколко външни партньори, чрез които да стопира продължаващото разцепление вътре в БСП, а също и да вдигне малко електоралния си обем. Партията на Слави издърпа някакви избиратели от БСП. Освен това, част от вътрешната опозиция на Корнелия остана пасивна на изборите или още по-лошо, работеше за наказване на председателката, като подсилваше възможността за партийни щети. Отделно, част от хората, които председателката избра за водачи, бяха неприемливи персонажи за местните структури. Това доведе до превръщането на БСП в трета политическа сила.
От друга страна, конструкторите на политическото ни битие трябва да са наясно, че Слави Трифонов в натюрела си е напълно неподвластен на какъвто и да е контрол или договаряне. В някакъв момент може и някой да се разбере с него, но утре никой не знае какво Слави може да реши и в резултат на какви въздействия. Много станаха непредсказуемите фигури на политическия ни терен. Възможно е тази неприятна непрогнозируемост да увеличи консервативния вот за отдавна познатите партии.
Чистката на служители, която предприе служебния кабинет, и страховете, които се всяват от телевизионния екран, мобилизират гласоподавателите за ГЕРБ. Търсенето и съшиването на злоупотреби, разиграването на скандалите с подслушванията, за да бъдат отстранени шефовете на службите и знаковите администратори, подсказва, че служебния кабинет не просто ще организира изборите, а ще се погрижи и за допълнителни детайли в полза на дистанционния управител на правителството. На въпроса има ли доказателства за подслушванията, премиерът Стефан Янев отговаря, че следи какво се случва из медиите. Тоест медийните скандали движат решенията. Парадоксален отговор за „обосновани предположения“. На фона на общия политически шум от истерични крясъци, на фона на неподправения реваншизъм и въртенето на заплашителни военни токове ГЕРБ някак започват да изглеждат нормално. Партията на Борисов обаче има спешна нужда от интелигентна политическа кампания, която да преформулира идейната й същност, и да зададе нов климат около себе си. ГЕРБ трябва да поискат доверието на образованите избиратели, като покажат, че имат какво да им кажат. Въпреки че ГЕРБ разполагат с достатъчно възможности, досега не съм забелязала да използват звънлив креатив в комуникационната си стратегия, ако изобщо имат такава. Тъкмо обратното, в последната предизборна кампания ГЕРБ бяха изчезнали от всяка обществена комуникация. Разчитаха на дейности по места, работа на терен и други механизми. Функцията на убеждението е много по-мащабна и сложна от просто някакво политическо говорене през екрана. За съжаление нито една от партиите не провежда просветена експертна кампания. Явно всички считат, че народът в цялостния си обем е твърде неподготвен интелектуално, за да възприема какъвто и да е вербално-мисловен продукт. Това, разбира се, е грешка. Всъщност има силен обществен глад за интересно и будно говорене.