Контурите на отношенията между Русия и Запада едва ли ще се променят през следващите шест години, освен ако в Русия или на Запад не се случи драматична промяна. Президентът Путин едва ли иска отчайващите отношения между двете страни да се влошат.

Очакваната изборна победа на президента Владимир Путин на 18 март 2018 г. с почти 77% от гласовете беляза началото на неговия последен мандат, поне така го определят мнозина наблюдатели. Напрегнатите отношения на Русия със Запада, изострени от неотдавнашното отравяне на руския двоен агент Сергей Скрипал и на дъщеря му в Обединеното кралство, едва ли ще се променят.

Няма да се променят и близките отношения на Русия и Китай. Путин многократно потвърждава, че те остават приоритет за Русия. Русия се нуждае от приятелството на Китай повече от всякога, както и от неговата икономическа подкрепа, като се имат предвид последните четири години, в които Русия бе залята от западни санкции и укори. 

Причините за обтягането на отношенията между Русия и Запада

Причините за сегашните обтегнати отношения между Русия и Запада се коренят в предполагаемата руска намеса в президентските избори в САЩ и в други избори на Запад, в украинския конфликт за оспорваните източни региони, в присъединяването на Крим и в ролята на Русия в Сирия. Всички тези въпроси до голяма степен остават нерешени. 

Политическата атмосфера в големите западни страни е отровена, което означава, че отношението спрямо хипотетичната намеса на Русия в изборните процеси трудно може да бъде променено. Що се отнася до оспорваните източни региони на Украйна, договореностите от Минск все още не са изпълнени. Споразуменията, подписани през февруари 2015 г. от лидерите на Украйна, Русия, Франция и Германия, имат за цел да доведат до разрешаване на конфликта.

Присъединяването на Крим не е признато от Запада, но Русия е решена да не го връща в Украйна. По-силната военна и политическа позиция на сирийския лидер Башар ал Асад, който се радва на подкрепата на Русия, не бе посрещната с ентусиазъм от западните лидери, които все още искат той да се оттегли от властта.

Логично е да се допусне, че тези въпроси, заедно с аферата „Скрипал” и словото на Путин от 1 март 2018 г. в Съвета на Руската федерация, с което разкри, че Русия разполага с нови оръжия за масово унищожение, са гаранция за това, че напрегнатите отношения на Русия със Запада ще останат непроменени по време на новия мандат на Путин като президент.

Може ли сегашната динамика да се промени?

Все пак има причини да се твърди, че е малко вероятно Путин да предприеме по-нататъшни ходове за допълнително обтягане на отношенията със Запада.

Първо, той ще стане най-дълго задържалият се на власт лидер на Русия след Сталин. Той е наясно с това какво наследство оставя – постигането на стабилност и икономически растеж и възстановяването на мястото на Русия сред великите сили. Едва ли той би искал да изложи на риск това наследство, като се включи в продължителна надпревара със Запада през следващите, а вероятно и последните шест години, в които ще бъде на този пост. Той даде знак, че няма намерение да остане на власт безкрайно, по време на пресконференция след изборната победа. 

Тъй като Путин винаги е бил прагматичен, има основания да се смята, че той продължава да се интересува от нормализирането на отношенията със Запада. Путин осъзнава, че Русия все още се нуждае от западни инвестиции за модернизиране на икономиката си. Това е аргумент, с който бившият финансов министър Алексей Кудрин и Герман Греф, шеф на най-голямата руска банка „Сбербанк”, отдавна си служат. 

Путин би могъл и вероятно ще преобърне на 180 градуса отношението на Русия спрямо Запада, когато сам избере и когато човек най-малко го очаква. В края на краищата той предложи помощ на американците срещу талибаните след събитията от 11 септември 2001 г. Твърди се, че това е било в разрез със съветите на военните и разузнавачите. Действията му бяха неочаквани. Вярно е, че по онова време Русия беше слаба на всички фронтове. Но Русия днес е силна, а с подновен мандат Путин има вътрешната политическа сила да изпълни каквито маневри поиска.

„По-европейски, отколкото евразийски”

Наистина, наскоро президентът Тръмп обяви, че скоро може да има среща на върха между двамата лидери, което предоставя на Путин такава възможност. Нещо повече, той никога не е затръшвал вратата под носа на Запада, въпреки твърдия си тон. Той даде ясно да се разбере, че Русия няма да вземе участие в надпреварата във въоръжението – отражение на схващането, че основна причина за разпадането на СССР е състезанието по въоръжаване със САЩ / Запада.

Второ, Путин ще обърне повече внимание на вътрешните работи по време на новия си мандат, не само за да стабилизира още повече страната, но и за да подобри стандарта на живот, като има предвид и необходимостта да намери, подготви и легитимира своя наследник.

Трето, дълбоко в сърцето си Путин остава „европеист”. Той не е престанал да напомня на руснаците и на света за европейските корени на Русия. По време на Световния фестивал на младежите и студентите през 2017 г., проведен в Сочи, той подчерта, че макар Русия да е „евразийско пространство”, нейните „култура, езикова група и история несъмнено са в европейското пространство, тъй като то е обитавано от хора от тази култура”.

Очаквай неочакваното

И на последно място, но не и по важност – отношенията с Китай днес са основен приоритет. В статия от 28 февруари 2018 г. обаче Пол Стронски, старши сътрудник в програмата „Русия и Евразия” към фондация „Карнеги”, твърди, че въпреки реториката и политическата воля от двете страни за сътрудничество в Далечния изток на Русия, „има сериозни съмнения относно реализацията на заложени инвестиции”. Ахилесовата пета на Русия е социално-икономическото развитие на Далечния изток и Сибир.

Сергей Караганов, един от водещите академици на Русия и влиятелен експерт по външните отношения на страната, посочи в неотдавнашна статия в „Российская газета”, че „Русия и Китай се стремят към евразийско сътрудничат в рамките на инициативата „Един пояс, един път” и към създаването на „общност с обща съдба”. Но параметрите на това сътрудничество трябва да бъдат прецизирани допълнително”. Неговата позиция разкрива резервите на Русия за това дали близките ѝ политически отношения с Китай могат да доведат до осезаеми ползи за Русия в дългосрочен план.

Човек може да очаква неочакваното от Путин. Последните няколко години показаха, че той действа умело и взема решения, които смайват както неговите поддръжници, така и критиците му. Страните от Югоизточна Азия могат само да се радват от евентуалното намаляване на напрежението в отношенията между Русия и Запада.

Източник: Eurasia Review

Превод: Десислава Пътева