Циклична теория за левия възход и упадък

Големият предизборен коз на Хилъри бе един 11-годишен запис как Тръмп дрънка глупости в холивудска съблекалня. Фука се, че като е звезда, мацките му позволяват всичко – направо ги сграбчва за... да речем, за „котето”. Културната публика изпадна в потрес. Но пък ето как реагира една американска работничка: „Днес на работа все си мислех за онзи запис и ми беше смешно. Вдигнах с мотокара един куп стомана, подкарах го и ме напуши голям смях, не мога да се спра. „За какво толкова се смееш?”, попита един от работниците. Отговорих: „Ами, виж как сграбчих този куп стомана, направо за котето!”. Жената се казва Трейси Мартин и живее в Мидълтън, Охайо. Прочетох за нея в един репортаж. Гласувала за Тръмп. Дали наистина жените не харесват тези простаци, които ги разсмиват? Охайо е един от щатите в „ръждивия пояс”, който се простира от Ню Йорк на изток, чак до Средния запад. Едно време го наричаха „промишления”, „фабричния” и „стоманения” пояс. Територия на работническата класа и крепост на демократите. Сега обаче крепостта падна и точно затова Тръмп стана президент. Заради изневярата на тези щати.

ЧОВЕШКАТА ГРАНАТА

Победата на Тръмп си е сензация. Говорещите глави си залагаха къщите за Хилъри. Само един известен човек позна какво ще се случи, защото е роден и израснал сред ръждата. Това е Майкъл Мур, известният ляв кинодокументалист:

„Доналд Тръмп дойде в Детройтския икономически клуб, застана пред началниците на „Форд Мотърс” и им заяви: „Ако затворите тези заводи в Детройт и ги преместите в Мексико, аз ще наложа мито от 35 процента върху колите, които пращате обратно. И никой няма да ги купува”. Това бе изумително да се види. Никой политик, нито републиканец, нито демократ, не бе казвал нещо подобно на тези началници. И това бе музика за ушите на хората в Мичиган, Охайо, Пенсилвания и Уисконсин, щатите на Брекзита”. „Няма значение дали Тръмп смята да го направи или не, защо- то той го казва на хора, които страдат. И ето защо всеки смазан, безименен, забравен работещ труп, който бе част от така наречената средна класа, обича Тръмп... Той е човешкият коктейл „Молотов”, когото чакаха. Човешката ръчна граната, която те могат законно да хвърлят в системата, която им открадна живота!”

Мур усети триумфа на Тръмп с кожата си, защото баща му е работил на поточна линия в автомобилен завод, а чичо му е основал профсъюз на автомобилните работници. Ръждата е в кръвта му. Но не е ли изумително, че този ляв трибун и лют враг на върхушката нарича „човешка граната” един десен плутократ като Тръмп? Милиардер със синя якичка? Защо не. Едно време Франклин Рузвелт е наричан „предател на своята класа”. Роден аристократ, той бе припознат от работниците и до днес е техният национален герой. Същите работници така и не припознаха левичарката Хилъри. Нито пък Обама, който, против волята на своята партия, в момента се мъчи да пробута поредния договор за свободна търговия. Добре знаейки, че това ще пусне кепенците на още хиляди фабрики и заводи. Това ли е ляв президент? И какво всъщност е лявото – смела борба за еднополовите бракове? Тъкмо плутократът Тръмп обеща да отмени договорите за свободна търговия. Освен 35 процента мито за Мексико обеща и 45 процента за китайските стоки. Закле се да построи стена с Мексико и да изсели незаконните мексиканци, които отнемат работните места и свалят надниците. 

За левите градски интелигенти това е фашизъм, расизъм, ксенофобски фанатизъм, но пък, както казва Мур – това е музика за ушите на работниците. Кои точно са работниците, е малко сложен въпрос, но според екзит половете за Тръмп са гласували 68 на сто от белите мъже със средно образование. През 2008-а за Маккейн са гласували 49 на сто, а през 2012-а за Ромни – 55 на сто. Сините якички масово мигрират в дясно.

КЛАСАТА ПОБЕДИ РАСАТА

Дали обаче антипатията на повечето чернокожи към Тръмп има само расов характер? Въпреки всичките си ксенофобски изцепки Тръмп все пак взе повече чернокожи гласове от перфектния джентълмен Ромни. Истината, изглежда, е в чисто материалния интерес. Ако през 1980 г. социалните помощи са съставлявали една трета от федералния бюджет, то днес те са две трети. Това е неизбежна последица от дясната политика и растящото неравенство. Значи сред чернокожите се е оформила подкласа на тези, които разчитат на помощи и гласуват за Хилъри. И една друга, която се издържа с труд и застава зад Тръмп. И тук класата надцаква расата.

Какво изобщо е лява политика? Това е въпросът на XXI век. Едно време Рузвелт създал работни места, като инвестирал огромни пари в инфраструктурата – магистрали, влакове, мостове, язовири, електрификация. И така спечелил работническата класа. Сега Обама профука десетки билиони, за да спасява банките, но не инвестира нищо, за да даде работа на хората с булдозерите. Когато можеше, не се сети, а когато се сети – вече не можеше. След две години управление републиканците превзеха Долната камара и му блокираха бюджета. И ето, че чак сега плутократът Тръмп обещава да похарчи за нова инфраструктура 1 билион долара, както преди 89 години е постъпил левият герой Рузвелт. В историята вече се е случвало левите да се окажат десни, а десните – леви. Случва се и сега. Работниците бяха най-мощната база на Демократическата партия от времето на Франклин Рузвелт до днес. Но на тези президентски избори те окончателно скъсаха с историческата левица.

Разводът на лявата партия с левия електорат в САЩ започна някъде през 90-те години, когато Бил Клинтън започна да кръшка. Той поведе демократите по „третия път”, както Тони Блеър в Англия или например Луканов и после Станишев у нас. Третият път имаше своите временни успехи (не и у нас), но сега катастрофира с провала на Хилъри. Сривът на демократите е тотален – освен че изгубиха президентството, те пак останаха и без двете камари на парламента. Долната камара е в ръцете на републиканците от 2010 г., а Горната – от 2014 г. Доста дълго отсъствие от властта. Беше направо сигурно, че демократите ще вземат поне Сената, защото на преизбиране подлежаха само 10 от техните срещу 25 от противниците. След две години ще е обратното, изпуснат е ценен шанс. Всичко играеше на страната на Хилъри. Икономиката е ужким в разцвет. Обама има най-високия рейтинг от всички президенти в края на техния мандат. Тръмп е разобличен като човек на Путин. Републиканците бяха в паника, че Тръмп с неговите идиотщини ще им съсипе кампаниите по места. Надпреварваха се да се разграничат, партията им сякаш се разпадаше. Дори братята Коук, най-големите спонсори, идеолози и архитекти на десницата, се изказаха, че харесват Хилъри повече от Тръмп. И изведнъж – от светлия полет във висините, цоп – в калта. Как бе възможно да се случи това? Ами много просто, виновни са обикновените хора, наемният труд. Хилъри ги нарече „куп окаяници” (basket of deplorables), а те взеха, че се обидиха.

ТЕОРИЯ НА ЛЕВИЯ ЦИКЪЛ

Същото се случва в момента в цяла Европа и у нас. Затова възходът и падението на Демократическата партия в САЩ е класически урок, който трябва да се изучава и помни. Да го наречем „левият цикъл”, защото много напомня бизнес циклите на Мински или дългите вълни на Кондратиев, само че става дума за политика. В началото на цикъла лявата сила тръгва с мощна работническа кауза. С времето каузата побеждава, после левият елит се устройва, коалира се с десния елит и накрая открива „третия път”, т.е. включва се в разграждането на всичко, което великите леви предшественици са постигнали. В един момент левите интелектуалци дори отричат, че вече съществуват класи, и започват да гледат на обществото като на групи с различни козметични идентичности, които съжителстват като един пъстър букет цветя. И като разбере, че партията им вече е цветарка, работническата класа й бие дузпата. Край на цикъла, печели някой Тръмп. Това е синопсисът, а сега конкретиката. В САЩ цикълът тръгна с Новия курс на Рузвелт през 1933 година. Това е чисто социалдемократическа програма, която има за цел да изведе страната от тежка системна криза на капитализма. Тя радикално намали неравенството, постигна най-високите темпове на растеж и създаде най-заможната средна класа в човешката история. През 50-те години Новият курс вече бе еталон и за Републиканската партия. Десният Айзенхауер бе десет пъти по-ляв от левия Клинтън. Той предупреди, че военнопромишленият комплекс заплашва американската демокрация, а горната ставка на прогресивния данък по негово време достигна 90 на сто. Големите богатства буквално се изземваха при наследяване, поради което мултимилионерите си прехвърляха парите във фондации. Това е сюжетът на „Бог да ви поживи, мистър Роузуотър” от Вонегът.

ПО-ДОБРЕ ПАРЦАЛКИ, ОТКОЛКОТО ДЕМОКРАЦИЯ

И после навлизаме в етапа на идеен упадък. През 70- те години в Демократическата партия нахлу ново поколение политици, наречено „уотъргейтските бебета”. Те не помнят драмата на Голямата депресия и започват да поставят под въпрос реформите на Рузвелт. Защо например банките да се регулират толкова строго? И защо е това безмилостно антимонополно законодателство? Всичките тези въпроси ги задават първо психодесни като Айн Ранд и нейният кръжок. Но с времето те се просмукват в теориите на левите икономисти като Лестър Търоу и Джон Кенет Гълбрайт, а оттам – и в ядрото на Демократическата партия. Една от основните идеи на Новия курс бе, че концентрацията на капитала убива пазарните отношения, подчинява демокрацията на монополите и в крайна сметка води до тирания. Концентрацията убива демокрацията. Затова Рузвелтовите демократи наложиха безмилостно антимонополно законодателство. Уотъргейтските бебета обаче забравиха за тиранията и приеха, че щом свръхконцентрацията води до по-евтини стоки за потребителите, значи тя е нещо чудесно и ляво. Така те размениха демокрацията срещу евтинията. Ако се разходите днес в САЩ, ще видите, че дрехите са невероятно евтини. Но по улиците навсякъде се търкалят бездомници, а политиците и големите компании спят в един креват. На практика държавата вече е узурпирана от международните монополи. Концентрацията наистина уби демокрацията. Признават го всички. В разгара на тази идеологическа подмяна през 1982 г. списанието „Ескуайър” съобщи, че в Демократическата партия е възникнал „неолиберален клуб”. Сред членовете на клуба се мъдри и името на Бил Клинтън, млад губернатор на Арканзас. Той става известен с един труд за пазарна реформа в образованието.

ДЕЛАТА НА БИЛ

Ние познаваме Бил като симпатяга и патологичен женкар, който в един момент превъзпита сърбите с умни ракети. Но покрай тези подвизи той изведе „рейгъномиката” на по-висок етап. Например през 1999 г. Бил Клинтън окончателно подписа смъртната присъда на закона Глас-Стигъл, който строго регулираше дейността на банките. Той бе приет през 1933 г., след като цялата банкова система на САЩ фалира и пусна кепенците. Законът премахна опасността от подобни катастрофи, но пък много пречеше на банкерите да правят пари от нищото. Отменяйки Глас-Стигъл, Бил пусна деривата от бутилката и катастрофата от 2008 г. стана неизбежна. Антитръстовото законодателство бе важен елемент във всички платформи на демократите още преди Рузвелт, от 1880 година. Бил Клинтън бе първият, който го махна от програмата на демократите. Той подписа НАФТА, северноамериканското споразумение за свободна търговия, и това вече отпуши глобализацията в днешния й наднационален и наднароден вид. Пак при Клинтън започна небивала концентрация на финансовите институции, медиите и телекомуникациите, технологичните компании. Технокомпаниите на бъдещето, подобни на Епъл, си изнесоха производствата в Китай. Автомобилните заводи започнаха да се преселват в Мексико. Етикетът „Произведено в САЩ” бързо изчезна от всички възможни стоки. Финансовият сектор се разду десетократно и ето, че през 2008 г. се повтори точно същата банкова и борсова катастрофа като през 1929 година. И Бил, и Обама не си мръднаха пръста, когато републиканците мачкаха профсъюзите. Целта на десните е изобщо да няма профсъюзи. Вземат ли те властта в някой щат, веднага обявяват колективните трудови договори извън закона. Вземат ли властта демократите, забравят да ги възстановят. След Втората световна война над 30 на сто от наемния труд в САЩ членуваше в профсъюзи. Когато Клинтън стана президент, вече бе 22 на сто. Днес е под 12 на сто. Работническата класа изцяло изгуби способността си да се организира и да влияе върху политиката. И точно това доведе до Тръмп.

ВЪЗХОДЪТ И ПАДЕНИЕТО НА ДИНАСТИИТЕ

Хулиганът Тръмп с един удар разби две мощни политически династии, лявата и дясната. Ако сега Хилъри бе станала президент, американското управление щеше леко да заприлича на китайското Политбюро през 70-те, в което лидерите членуваха заедно с жените си. А диктатор стана Цзян Цин, третата жена на Мао. Триумф на революционния феминизъм. В САЩ пък за малко щеше да се окаже, че през 28 от общо 36 години (от 1989 до 2025 г.) Белият дом е семеен бизнес на две фамилии – Буш и Клинтън. Но новият президент спокойно можеше да е третият Буш – Джеб. Той пък бе фаворитът на републиканците. Подкрепяше го цялата милиардерска върхушка. В кампанията за номинациите тръгна със 100 милиона долара само за отскок. Ако Тръмп не му бе спукал балона, спокойно можеше да се класира за финала и там да бие Хилъри, демократическата Цзян Цин. Династиите са по-естествени за десните партии, защото те са пазителите на статуквото. Но не и за левите, които би трябвало да опресняват елита с кадри от народа. Проблемът на династиите е, че кръвта изтънява. Мъжете губят енергия и ако има силни жени, стига се до матриархат. Бил е велик харизматик, но Хилъри е досадна. Старият Джордж Буш е класи над синовете си. Джордж-син е леко простоват, а Джеб, както казва Тръмп, е с „ниска енергия”. Нещо блее и не умее да нанесе печелившия удар. Тази закономерност можем да я видим отчетливо и в елита на БСП.

„Демократите щяха да са по-добре, ако бяха издигнали Опра или Том Ханкс – оплака се Майкъл Мур. – Защо не издигаме любимците на народа? Имаме ги толкова много! Ето на, републиканците издигнаха Рейгън, Терминатора и други актьори. Защо не и ние, защо не издигнем някой умен, от когото хората са наистина привлечени, и който има добра политика?” Защо ли? Защото при лявата династия семейството е по-важно от реалността. През пролетта по време на номинациите анкетите показваха, че Тръмп ще бие Хилъри. Обратното, Бърни Сандърс тогава биеше Тръмп с над 10 пункта. Но той не бе кандидатът на династията. Бърни Сандърс определя себе си като „демократичен социалист”. Всъщност възгледите му с нищо не се отличават от Новия курс, предците на днешните демократи. Даже навремето е имало много по-леви от него. Времето на Бърни настъпи, защото напоследък американците започнаха да носталгират за обществото на миналото. Тази носталгия направи национален герой от сенаторката Елизабет Уорън, която чете лекции и пише книги за упадъка на средната класа. Всички искаха тя да се кандидатира, молеха я, но Уорън отказа, тъй като знаеше, че династията ще я смаже. Сандърс бе поканен да участва, ей така, за масовост. Изглеждаше напълно безобиден. Изваден от нафталина особняк, но кой знае защо в малкото щатче Върмонт си го харесват. Щом сам се зове „социалист”, няма шанс в Америка. Но ето, че като го чуха какво говори, левите избиратели се влюбиха. Десните също. Дори Тръмп каза: „Ние с Бърни имаме много общи неща”. Наложи се апаратът на партията да отстрани Бърни със серия мръсни номера, с което лъсна, че Хилъри си пада по непочтените игри.

КАТО ИЗОСТАВИ КЛАСАТА, ЛЯВОТО ПРОДАВА И НАЦИЯТА

В края на левия цикъл корупцията става принцип в лявата партия. И това е естествено. Ако приемеш идеологически, че личното забогатяване е благороден и върховен идеал, но самият ти нямаш бизнес, защото си ужким ляв трибун, то как иначе да осъществиш идеалите си? Забогатяваш от службата на народа. В началото на цикъла Рузвелт е бил пословичен безсребърник. В един момент той дава всичките си пари, за да направи балнеосанаториум и там да лекува безплатно бедните, които страдат от полиомиелит (детски паралич). В края на цикъла обаче династията Клинтън превръща политическото влияние в семеен бизнес. „Ние излязохме от Белия дом без пукнат грош, само с дългове и ипотеки” – споделя Хилъри в едно интервю. Наистина, всичките им спестявания отиват за скъпи съдебни дела. Но 15 години по-късно фамилията вече има някъде между 100 и 200 милиона долара лични спестявания. От какво са изкарани? Не и от бизнес. От 2001 г. до днес семейството е взело 153 милиона долара само от раздумки в бункерите на големи компании по целия свят. От друга страна, тяхната благотворителна фондация е получила около 2 милиарда долара дарения от същите компании и чужди правителства. И между хонорарите, даренията и държавната политика при Хилъри се открива явна корелация. Както казва Тръмп, плащаш-играеш. Когато напуска Белия дом, Бил Клинтън взема средно по 150 хиляди долара за лекция. Но когато жена му става държавен секретар, тарифата се вдига двойно. Веднъж руска инвестиционна банка му плаща 500 хиляди, а китайски телеком – 750 хиляди долара. Тези пари не се дават за приятни приказки.

Тук няма да се спирам подробно на скандалите около имейлите на Хилъри, защото това е цяла епопея. В началото ставаше дума за пробиви в сигурността, като държавен секретар тя си прехвърлила служебната поща в личния сървър, където всеки може да я хакне. Изобщо нарушила всички правила. После обаче се оказа, че имала сериозни причини да си приватизира държавната поща – за да не лъсне пред чиновниците, че постоянно търгува с политическо влияние. Всичко това стана очевидно след серията разкрития на Уикилийкс. Но още никой не е направил анализ как тази форма на корупция се е отразила на държавната политика на САЩ в Близкия изток.

Днес всички американски политици начело със самия Обама признават, че авантюрата в Ирак е велика грешка. В Либия също е грешка, а и в Сирия е серия от грешки. Добре, но как най-големите тинк-танкове в геополитиката са направили толкова много грешки? Това е загадката. Дали при вземането на решенията не участва някакъв друг, страничен фактор?

ПРОДАЖБА НА ИМПЕРСКА ПОЛИТИКА

Нищо чудно този фактор да е тъкмо семейният бизнес. Става като с Майлоу Майндъбайндър от „Параграф 22”, който бомбардира своята авиобаза срещу заплащане от немците. Вече лъсна безпощадно ясно, че атентатът срещу двете кули на Търговския център през 2001 г. е организиран от Саудитска Арабия и че най-високопоставените саудитски среди са замесени. Защо тогава Буш направи всичко възможно да замаже саудитската следа и да насочи ответния удар в съвсем друга посока? Ами много просто, защото фамилията Буш е купена от саудитците още преди няколко десетилетия.* Не само тя. Кей Стрийт, където битуват лобистите във Вашингтон, вече се нарича ласкаво „Персийският залив”. Самият Обама се разбунтува срещу това в знаменитото си интервю – очерк в списанието „Атлантик”. Та, ако разгледаме грешките през ракурса на саудитците, става ясно, че те не са никакви грешки, а перфектни ходове. Просто се отстрелват саудитските конкуренти в политиката, търговията с петрола и религията. И дават ход на заветното ислямско нашествие към Европа. Засега е известно, че фондацията „Клинтън” е взела от Саудитска Арабия между 10 и 25 милиона долара, от Катар между 1 и 5 милиона, от Кувейт между 5 и 10 милиона и така нататък и така нататък. Помагат всички съюзници на саудитците. Хакнатите и публикувани от Уикилийкс имейли показаха, че като държавен секретар Хилъри чудесно е знаела, че „Ислямска държава” се субсидира от саудитската държава и Кувейт. И то именно от правителствата, а не от частни донори, както се твърди за оправдание. И въпреки това Държавният департамент одобри огромни сделки с оръжия, които попаднаха в ръцете на джихадистите. „Хилъри създаде „Ислямска държава”, твърди Тръмп и май е прав. Когато тези имейли започнаха да заливат интернет, щабът на Хилъри извади старото плашило – това е заговор на руснаците. Те се месят в нашите избори. Тръмп е агент на Путин. Обаче от редица публикации лъсна, че по времето на Клинтън Държавният департамент се е съгласил „Росатом” да изкупи една пета от американския уран.** Сделката е доста сложна, за да я обяснявам тук, но според редица твърдения, свързани с „Росатом” компании са налели към 150 милиона във фондацията „Клинтън”. А лично Бил Клинтън е взел 500 хиляди долара от свързана с „Росатом” руска банка само за една лекция. Сега всичко това се оспорва и може би отчасти не е истина, но фактът е, че не Тръмп, а династията Клинтън е получила огромни пари от Русия срещу някакви услуги. „Клинтън превърна Държавния департамент в търговско дружество, което разпродава американските интереси!”, повтаряше пред тълпите Тръмп, а те отговаряха със скандиране: „Да се арестува! Да се арестува!”.

Така цикълът на лявата партия приключи. Първо тя отстъпи от идеите, после от интересите на класата, а накрая започна да търгува и с националните интереси, и с геополитиката. Това да ви напомня нещо? Аз, разбира се, не очаквам нещо хубаво от Тръмп, нито от европейските или нашите националисти. Световната криза се дължи именно на дясната политика. Няма как болестта да е лекарство. Значи да чакаме рестартирането на левия цикъл отначало. Би могло да се случи в САЩ, ако политици като Елизабет Уорън, Бърни Сандърс и икономиста Робърт Райх овладеят Демократическата партия. Никой не знае какви ще ги свърши Тръмп, но нищо чудно да докара още по-тежка криза. И тогава пътят за новия ляв цикъл ще бъде разчистен.   

*Фактите за фамилия Буш и тяхната зависимост от Саудитска Арабия бяха изнесени в книгата на Крейг Ънгър „Династията Буш, династията Сауд” (House of Bush, House of Saud) преди десетина години. После излязоха още доста книги на тази тема и още нищо не е опровергано.

**Разкритията за сделката с урана и другите далавери на фамилията Клинтън излязоха в книгата „Парите на Клинтън” (Clinton Cash) от Питър Швайцър. Тази книга стана бестселър в класацията на „Ню Йорк Таймс”. Много от фактите са оспорени, но не и опровергани.