Тези дни се разбра, че човекът, който преди 12 години уби студента Андрей Монов, има доста почитатели в България. Българският хелзинкски комитет, например, много го обича. Толкова много, че дори искаше да го направи  Човек на годината. Съдиите Калпакчиев, Иванова и Магдалинчева също обичат Джок Полфрийман. Предсрочно го освободиха, а в мотивите си написаха, че се съобразяват с препоръката за освобождаване, написана от същия този Български хелзинкски комитет. И грантовите анализатори също обичат Джок и обвиняват всички, които не го обичат, че са тъпи, че нищо не разбират от право, от евроатлантически ценности и от цивилизация.

Нека не забравяме, че именно феновете на освободения предсрочно убиец  представят себе си като "най-безстрашните борци срещу статуквото в съдебната система", като "носители на абсолютната и единствената истина", като спартанци, изправили се пред сганта на Ксеркса, т.е. на прокуратурата. Според тези чутовни херои Иван Гешев бил новият Вишински, а първата му работа след като станел главен прокурор щяла да бъде да вкара половин България зад решетките. Изобщо, според грантовите съдии и подопечните им анализатори сегашната съдебна система за нищо не струва и трябва да бъде променена из основи. А кой ще я промени, извинете? Как кой!? Критиците й, разбира се. Съюзът на съдиите, например и лично председателят му Калин Калпакчиев ще извършат тази животворна промяна. И понеже не всички простосмъртни граждани сме в състояние да си представим новата прекрасна съдебна система, съдия Калпакчиев нагледно ни показа как ще изглежда тя. Ето как. Убийците ще бъдат освобождавани предсрочно, стига организации като БХК да се застъпят за тях. Съдът ще решава какви присъди да издаде не въз основа на събраните доказателства, а според това какви са родителите на подсъдимите и на жертвите.

Не ви харесва това правосъдие, така ли? Ами да, не ви харесва, защото сте необразовани, не разбирате от право и не сте участвали в семинарите, организирани от "Америка за България". Ако бяхте участвали, тоест ако бяхте следвали светлия пример на хората, членуващи в Съюза на съдиите, щяхте да знаете, че доказателствата са си доказателства, ама има едни либерални ценности, които са по-важни от всякакви доказателства. И че ако либералните ценности повеляват убийци като Джок Полфрийман да бъдат освобождавани предсрочно, никакви доказателства нямат значение.

Ако се осмелите да кажете, че това правосъдие не ви харесва, моментално ще ви обявят за слуги на статуквото, за привърженици  на Цацаров и Гешев. Истинските носители на съдебната реформа не се вълнуват от доказаталествата. За тях най-важно е мнението на грантовите неправителствени организации. За тях ролята на съда се изразява в това просто да облече в юридически език решението на "правилното" НПО. И изобщо, за какво са ни  прокуратура, адвокати, съдии? Най-добре присъдите да ги издават неправителствените организации. Даже и избори не ни трябват. Пак правилните НПО-та ще решават кой заслужава да управлява и кой да бъде опозиция. Те са носители на експертизата, те знаят всичко. Смеем ли да оспорим мнението им?