Публикуваме текст, изпратен в редакцията на списание a-specto от нашия читател Борислав Боев.
На 10 декември 2017 г. руският президент Владимир Путин направи неочаквана геополитическа обиколка в Близкия изток. Само за ден той посети руския военен контингент в авиобаза Хмеймим, след това пристигна в Египет за разговори с президента Абдел Фатах ал-Сиси, а пътуването завърши със среща в Анкара.
От визитата в Кайро стана ясно, че Русия ще се ангажира със строителството на първата египетска атомна електроцентрала в Дабаа. Инвестиционният проект ще е на стойност 21 млрд. долара, като 85% ще бъдат осигурени под формата на заем от руската страна, а останалите 15% ще се поемат от египетската държава. АЕЦ Дабаа, намираща се на 130 км северозападно от столицата Кайро, се очаква да бъде завършена най-рано през 2026 г., като инсталираните мощности ще бъдат четири нови реактора ВВЕР-1200.
Началото на сътрудничеството между Египет и Русия в областта на енергетиката не е от вчера. То датира още от 2015 г., когато Кайро предприе по-сериозни стъпки към строежа на централата в Дабаа. Най-важната от тях беше приемането на закон, който разрешава използването на ядрената енергия за мирни цели.
Защо Египет се обръща към ядрената енергетика?
Причините са няколко. Атомните електроцентрали са една от най-рентабилните форми за производство на електричество. Съвременните реактори включват редица системи за сигурност – както пасивни, така и активни. От техническа гледна точка, предимството на атомните реактори е, че основният горивен елемент е уранът. Неговите топлинни качества са по-добри от тези на въглищата. Ако от изгарянето на 1 кг. въглища може да се генерират 8 киловата енергия, то същото количество уран ще осигури 24 000 000 киловата. (1)
Освен това атомните реактори не отделят карбонови емисии, които напоследък са голям проблем за развитите индустриални държави.
Енергийната криза в Египет показва, че страната има нужда от изграждането на нови мощности. В края на 2013 г. електроенергийният капацитет е достигнал 30 000 мегавата – крайно недостатъчно за голяма страна, с население от 82 милиона души. Според доклад на египетското енергийно министерство от 2013 г., най-голям дял сред потребителите на електричество са имали домакинствата – 40%, а индустриалните предприятия са консумирали около 30% от произвежданата електроенергия в страната. В периода 2000 – 2014 г. електропотреблението на глава от населението е нараснало със 72% - от 961,95 квтч. до 1657,77 квтч.
Терористичните атаки по енергийната инфраструктура на страната са друг проблем, който задълбочи кризата в енергетиката. В резултат на всичките тези проблеми, енергийните проблеми на Египет стават все по-тежки. Възникват сериозни затруднения с електроснабдяването. През 2014 г. дневното търсене на електричество е възлизало на 27 700 мегавата – с 20% повече, отколкото централите в страната са могли да произведат. (2)
Енергийният микс на Египет през 2013 г. показва, че основен дял в производството на електроенергия имат топлоелектрическите централи – ТЕЦ и парогазови. (4)
Какви са предизвикателствата?
Атомните електроцентрали не са просто индустриални предприятия за производство на електричество. Техният особен характер и специфика ги поставя в графата „обекти на националната сигурност“. Съвсем естествено е да възникнат и някои въпроси относно рисковете в региона. Голяма заплаха е рискът от терористични атаки. Египет има големи проблеми с Ислямска държава, която има присъствие на полуостров Синай. На 24 ноември 2017 г. беше извършен най-кървавият атентат в съвременната история на Египет. Над 305 души бяха убити пред джамията „Ал Рауда“ в северен Синай. Отговорност за атаката пое ИДИЛ.
Гарантирането на сигурността на атомните електроцентрали е може би най-важната задача на египетските власти.
Друг проблем е кадровото осигуряване. Египет никога досега не е експлоатирал атомни мощности. Това означава, че властите в Кайро ще трябва да направят сериозни инвестиции в образованието и обучението на бъдещите кадри – физици, оператори, технически персонал, мениджъри и т.н. Партньорството с руската страна по тази линия е наложително, не само заради това, че Русия строи централата и предоставя технологията, но и защото руснаците имат солиден опит и „ноу-хау“ в ядрената енергетика.
Икономически и политически рискове
Строежът на нова атомна централа е сериозен инвестиционен проект, който изисква мобилизацията на огромен финансов ресурс. Лошото финансово управление е един от основните проблеми, с които се сблъскват държавите при осъществяването на такива мегапроекти. Лошото планиране и недалновидните политически решения могат значително да забавят или оскъпят изграждането на нови АЕЦ, правейки ги икономически нерентабилни. Други фактори също могат да забавят или отложат строителството на нови централи. Такива са промяна в икономическия и политически климат в страната. Ако в даден момент след началото на строителството макроикономическите показатели на страната се влошат (размер на дълга, инфлация, икономически растеж и т.н.), това може да попречи на изпълнението на проекта. Затова правителствата трябва внимателно да преценят стъпките си в тази посока. Преди да започне какъвто и да е строеж обаче, е нужно разрешение и от Международната агенция по атомна енергия – МААЕ.
Какви са ползите?
В стратегически план, строителството на нови ядрени мощности дава много възможности – както на вътрешния, така и на регионалния енергиен пазар. С атомната централа в Дабаа, Египет може не само да реши вътрешните си икономически проблеми, но и да засили позициите си на регионален енергиен играч.
От икономическа гледна точка атомната енергетика може да бъде решение на някои от най-належащите енергийни проблеми на страната. Съвременната индустрия става все по-енергоемка. Високите технологии, автоматизацията и роботиката ще имат основен дял в новото производство. В периода 2016 – 2017 г. индустриалното производство в Египет се е увеличило с 29,2%. Разширяването на индустриалния сектор означава, че енергийните нужди на страната също ще се увеличат. Индустрията не просто има нужда от електричество, за нея е важно енергийното обезпечаване да бъде сигурно и рентабилно, което ще позволи подобряване на нейната конкурентоспособност и икономически резултати.
Електричеството за домакинствата е друг важен елемент, защото те са най-големият потребител на ток в страната. Новите ядрени мощности могат да сложат край на проблемите с електроснабдяването и имат потенциал да понижат цената на електроенергията.
Плановете на Египет за развитие на атомната енергетика не значат, че това ще става за сметка на другите начини за производство на електричество. Напротив, по-рано през годината египетското правителство обяви своите намерения за инвестиции и във ВЕИ сектора. По предварителни планове, делът на възобновяемите източници в енергийния микс на страната трябва да достигне 20% до 2022 г. Стремежът към развитие на ВЕИ мощностите е свързан и с благоприятното териториално разположение на страната. В Египет има обширни пустинни и ненаселени територии, а слънчевите дни са в изобилие. (3)
Новите атомни мощности ще позволят на Египет да разнообрази енергийния си микс. АЕЦ има потенциала да бъде конкурентна базова мощност – така както е в редица държави в Европа и Азия. Към момента в Египет термоцентралите имат най-голям дял в енергийния микс на страната. Ядрените мощности, в комбинация с амбициозните планове за ВЕИ сектора, са в състояние да донесат нужната диверсификация.
В регионален план се наблюдава засилен интерес към атомната енергетика. През последните години арабските съседи на Египет също изявиха намерения за строеж на атомни мощности. Йордания възнамерява да открие две нови мощности от по 1000 мвт, докато плановете на Саудитска Арабия са още по-внушителни – строеж на 16 ядрени реактора през следващите 20-25 години.
В момента в региона се извършва политико-икономическо преформатиране. Тектоничните размествания след Арабската пролет и последвалите я военни конфликти са в състояние да положат основите на неочаквани съюзи, изградени преди всичко на основата на икономическата взаимоизгода. Може да се каже, че енергетиката ще изиграе голяма роля във формирането на новите политико-икономически реалности в Близкия изток.
Използвани източници:
(1) https://www.euronuclear.org/info/encyclopedia/f/fuelcomparison.htm
(2) https://www.theguardian.com/world/2014/aug/20/egypt-blackouts-energy-crisis-power-cuts
(3) http://www.climateactionprogramme.org/news/egypt-to-invest-billions-in-renewable-energy-plan
(4) http://www-pub.iaea.org/MTCD/Publications/PDF/CNPP2015_CD/countryprofiles/Egypt/Egypt.htm