Румъния бавно, но сигурно се превръща в икономически лидер на Балканския полуостров. На 8 ноември 2017 г. страната беше домакин на първата енергийна конференция в рамките на формата 16+1, който включва Китай и държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ).
На този форум стана ясно, че Китай и ЦИЕ ще засилят сътрудничеството си в областта на енергетиката. След срещата румънският външен министър Теодор Мелешкану заяви, че страната му е напълно готова да работи с Пекин по проекта „Един пояс, един път“.
Румънската държавна политика винаги е била с положително отношение към ядрената енергетика. Плановете за разширяване капацитета на ядрените мощности датират още от края на ХХ век, когато правителството обявява АЕЦ „Черна Вода“ за стратегически обект. През 2000 г., румънската държава отпуска помощ в размер на 60 милиона евро за АЕЦ „Черна вода“, а развитието на нови мощности е заложено като приоритет. В годините до 2007 г., когато е открит втори блок, Румъния дори успява да договори външно финансиране, след като проектът е одобрен за кредитиране от „Евроатом“. Размерът на помощта е 223 млн. евро, а сделката получава зелена светлина от Европейската комисия. Започват плановете за строеж на нови два блока на площадката в Черна Вода. Първоначалната идея беше румънската държавна Nuclearelectrica да си партнира с чуждестранни компании като люксембургската ArcelorMittal, чешката ČEZ, френската GDF Suez /понастоящем Engie/, италианската Enel, испанската Iberdrola и немската RWE. Проектът пропада в началото на 2011 г., след като поетапно се изтеглят всички външни инвеститори. Общата икономическа картина в ЕС по това време е лоша – Старият континент все още не може да се възстанови от връхлетялата го световна икономическа криза. Заради Голямата рецесия, европейските енергийни гиганти избягваха рисковите инвестиционни проекти. Въпреки тогавашния отлив на чуждестранни инвеститори, румънската държава не се отказа от желанието да развива атомната си енергетика.
Готовността за строителство на нови ядрени мощности изискваше намирането на нов стратегически инвеститор. Така през ноември 2013 г. румънското правителство подписа две споразумения с Китайската държавна енергийна компания China General Nuclear Power Group. Беше поставено началото на ядреното сътрудничество между Китай и Румъния. В резултат на тези спогодби, година по-късно, през май 2014 г., Китай се съгласи да участва в строежа на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Черна вода“. Стойността на проекта се оценява на малко над 7 млрд. евро. Новите реактори ще бъдат обновена версия на канадските CANDU 6, с номинална мощност 720 мегавата.
„Един пояс, един път“. Два реактора.
Проектът за Новия път на коприната цели изграждането на съвършено нова система за търговско сътрудничество между Китай и държавите от Азия, Близкия Изток и Европа. Реализацията му не се свежда само до строителството на нова транспортна инфраструктура (магистрали, скоростни пътища, ЖП-линии, гари, логистични хъбове и т.н.), въпреки че те заемат много важна част от цялостната концепция на проекта.
„Един пояс, един път“ има възможността да постави началото на нова ера в международните отношения, икономическото взаимодействие, дипломатическите връзки и движението на финансови капитали между Китай и Запада.
Напоследък, когато става въпрос за големи проекти в енергетиката, погледите са насочени към Китай. През последните години Пекин се утвърди като „новия ядрен играч“ на полето на световната енергетика. Дългогодишното сътрудничество на Китай с традиционни лидери в сектора като „Росатом“, „Уестингаус“ и „Арева“ /понастоящем „Орано“, бел. авт./, позволи на страната да натрупа опит в строежа и експлоатацията на ядрените мощности. Търсенето на електричество постоянно нараства в условията на растящата китайска икономика. В резултат, китайската държава планира строежа на нови 20 атомни реактора, а целта е до 2021 г. ядрените мощности да се увеличат със 70%.
А защо Китай инвестира „навън“?
Основната причина са финансовите възможности на китайските компании. Те оперират в среда на стабилно растяща икономика. Обхватът на проекта „Един пояс, един път“ дава шанс на големите китайските фирми, повечето от които държавни, да участват в многомилиардни проекти зад граница, какъвто е и случаят с АЕЦ „Черна Вода“. Съвсем естествено е китайските компании да търсят опции за „излизане“ отвъд пределите на вътрешния пазар. Особеното в случая е, че китайските инвеститори са насочили погледа си към инвестиции в реални активи в областта на енергетиката, телекомуникациите, индустриалното производство и IT сектора. Не е случайно, че китайските фирми са се насочили към вложения именно в производства с висока добавена стойност. Такива производствено-ориентирани сектори създават условията за истински, устойчив икономически растеж. Около инвестицията в реални производствени активи се крие и цялата смислова концепция на предприемаческия процес – богатството да се създава чрез реални усилия, базирани на човешката прозорливост, трудолюбие, съзидание и изобретателност. Тенденцията за „завръщане към Мейнстрийт“ набира скорост и в САЩ, особено след като Доналд Тръмп пое президентския пост. А в глобален план, чрез осъществяването на „Един пояс, един път“, Китай ще цели увеличаване на геополитическото си влияние.
В условията на бързи темпове на растеж китайските фирми акумулират сериозен капитал, включително и дългов. Именно с трупането на дълг се свързват потенциалните рискове за китайската икономика. Възходящите трендове (6,9% ръст в БВП за 2017 г.), не изключват напълно финансовите рискове. Притесненията на китайското ръководство се потвърдиха в изявление на президента Си Дзинпин от декември 2017 г., което гласеше, че „критичната битка“ за китайската икономика е свързана точно с финансовия риск. Икономическият екип на президента Си заяви, че през 2018 г. Китай ще преследва умерена монетарна политика, а мерките включват лимитиране на кредитирането и проактивно финансово поведение.
Какъв е случаят с АЕЦ „Черна Вода“?
В края на 70-те години на ХХ век, румънското правителство взема решение за строеж на нова атомна електроцентрала. За доставчик на реакторната технология е избрана Канада със нейните реактори тип CANDU. Особеното при тези реактори е, че те използват тежка вода и могат да бъдат презареждани без да се спира процесът на работа. Първи реактор с номинална мощност 706 MW е пуснат през 1996 г., а втори – през август 2007 г.
Собственик и оператор на АЕЦ „Черна Вода“ е националната компания Nuclearelectrica SA. Фирмата е публична, като акциите ѝ се търгуват на Букурещката фондова борса. Министерството на енергетиката на Румъния притежава 82,49 процентов дял, а останалите се разпределят между различни инвестиционни фондове.
Пред румънската електроенергетика стоят няколко важни цели. Стремежът на Румъния да продължи да развива атомния си капацитет е обусловен от няколко фактора – икономически, екологичен, политически. В икономически план нещата са ясни – трябва да се търси рентабилен начин за производство на електричество, който да отговаря и на съвременните екологични изисквания.
За последните няколко години Румъния регистрира безпрецедентен икономически растеж. Кулминацията беше през 2017 г., когато със своите 8,8% ръст в брутния вътрешен продукт, Румъния се превърна в „икономическия шампион“ на Европа. Индустриалното производство е ключов елемент в растящата румънска икономика. Неговото енергийно обезпечаване е сред приоритетите в икономическата политика на правителството.
В екологичния аспект влизат плановете за „декарбонизация“. В световен мащаб съществува консенсус, че намаляването на въглеродните емисии в атмосферата е стратегически приоритет за всички държави. Комбинацията между базова мощност /АЕЦ/ и допълващи мощности /ВЕИ/ има пълния потенциал да отговори на отправените предизвикателства за „нискокарбоновото“ бъдеще.
Регионалната политическа роля изобщо не е за подценяване. Чрез изграждането на 3 и 4 реактор в АЕЦ „Черна Вода“, Румъния дава силна заявка за лидерство в енергетиката на Балканите, с акцент не само върху обезпечаване на собствените електроенергийни нужди, но и към износа на ток за съседните държави.
Както всеки друг проект, изискващ мобилизацията на значителни финансови ресурси, така и този носи своите рискове. Най-големият риск за завършването строежа и привеждането в експлоатация на 3-ти и 4-ти блок в АЕЦ „Черна Вода“, идва от политическата нестабилност в Румъния. Всяко едно сътресение в управлението на страната има потенциал да забави икономическия растеж, оттам и изпълнението на стратегическите инвестиционни проекти. Честата смяна на политическата власт може да породи несигурност у външните инвеститори и да забави или провали определени проекти.
В секторен аспект, румънската държава трябва да обърне внимание на кадровото осигуряване. Успешната експлоатация на атомните централи изисква подготвени и висококвалифицирани кадри. Компромиси с безопасността са недопустими. Румъния ще трябва да създаде необходимите условия /бази, учебни центрове, тренировъчни курсове/ за обучението и подготовката на кадрите за нуждите на атомната енергетика – физици, химици, оператори, инженери, технолози, икономисти и т.н. Според Румънската ядрена асоциация „РОМАТОМ“ проектът за строителство на трети и четвърти блок в АЕЦ „Черна Вода“ ще създаде 16 000 нови работни места за румънската икономика.
Плановете на Румъния за развитие на атомната енергетика за пореден път доказват нейната важност за икономиката на страната. Привличайки силен геополитически инвестиционен партньор като Китай, Румъния не крие стремежите си за икономическо лидерство на Балканите.