Русия „най-вероятно” стои зад покушението с отровното вещество „Новичок” срещу английския шпионин в руските служби Сергей Скрипал и неговата дъщеря, без заобиколки обвини британският премиер Тереза Мей. Окачествявайки инцидента като атака на британска територия, Мей побърза да предприеме редица мерки срещу руската държава – изгони дипломати на Москва и ограничи двустранните отношения. Убедеността, с която министър-председателят заклейми Русия и поде рискована политика на разрив с руснаците, говори в подкрепа на тезата, че руската държава действително има съпричастност към престъпното деяние. В противен случай защо Тереза Мей би подкрепила една груба манипулация, с която ангажира вниманието на НАТО в момент на остро противоречие с Москва? За щастие или не, светът отдавна се е разделил с илюзиите. Безвъзвратно е отминало времето, в което Колин Пауъл може да размахва епруветка с бяло вещество в ООН и въз основа на това да бъде унищожена цяла една държава – Ирак. В последните години светът стана свидетел на лавина от твърдения за използване на химическо оръжие – Сирия се превърна в най-яркия пример за това как една страна може да бъде дамгосана с клеймото на военен престъпник, а впоследствие да се окаже, че обвинителният пръст за химическите атаки е размахан не срещу когото трябва. Такива бяха случаите с атаките в Хан Шейхун и Алепо, за които спокойно могат да бъдат заподозрени сили, враждебни на режима на Башар Асад. Поради това истината безусловно изисква всички факти и доказателства да бъдат внимателно проверени преди произнасянето на присъдите. А какви са те?

Какво представлява „Новичок”?

Презумпцията за руската вина зад покушението срещу Сергей Скрипал се основава на един прост факт – бойното отровно вещество „Новичок” е руски патент. Отровният газ е разработен в Съветския съюз в край на 70-те и началото на 80-те години. „Новичок” е инхибитор (нервнопаралитично вещество, което потиска или забавя хода на физиологическите или физико-химичните процеси в организма) на ензима в човешкия организъм ацетилхолинестераза. Чрез въздействието си върху този ензим отровният газ блокира предаването на нервните импулси в човешкото тяло. Цялата нервна система започва да отказва – нарушава се метаболизмът, сърдечният ритъм и дишането, а органите постепенно престават да функционират. На това място идва първият голям пропуск в основната версия – отровното вещество безспорно е създадено от Москва, но извън всякакво съмнение до неговата формула имат достъп западните правителства. „Новичок” не е тайно руско химическо оръжие, а вещество, с чиято формула разполагат страни като САЩ и Великобритания.

Отровният газ „изтича” до Вашингтон и Лондон по две направления – през Украйна и през Узбекистан. През 1997 г. в доклад на тайванските разузнавателни служби, достигнал до медиите, се говори, че Украйна е продала на Китай бойното отровно вещество зарин. В поделението в Полтава, от което е изнесен заринът, се съхранява голямо количество газ VX, влизащ в същата група отровни вещества като „Новичок”. През годините постъпват последователни сведения, че запасите в поделението са предмет на сделки с различни контрагенти.

Доказаната утечка на информация и образци на отровното вещество обаче е свързана с производствената база в град Нукус в Узбекистан. През 90-те години заводът е ликвидиран, а с утилизацията се занимават представители на Съединените щати, които контролират и финансират начинанието. Информацията за дейностите в Узбекистан не е публична, но едно е сигурно – Вашингтон се добира до химическата формула и технологичния процес за производство на „Новичок”.

Свидетелствата на експертите

Обвиненията срещу Русия в глобалните медии се основават на още един пункт – показанията на Вил Мирзаянов – един от хората, които работят по проекта за създаване на „Новичок”. По думите на Мирзаянов Русия държи под строг контрол своите запаси от веществото и е единствената държава, която може да го превърне в оръжие. Това е убедително показание, но само ако на това място бъде сложена точката в изречението. В действителност Мирзаявнов не е независим руски експерт или дисидент, а американски шпионин, който през 1992 г. (след краха на Съветския съюз) предоставя на САЩ химическата формула на „Новичок”. Предателството нанася крупен удар върху руските химически войски. След пробива Русия стига до извода, че не е целесъобразно да се въоръжава с подобно компрометирано вещество и то никога не постъпва в руската армия, твърди бившият член на комисията по химическо и биологическо оръжие в ООН Игор Никулин, цитиран от вестник „Взгляд”. По думите му на територията на Руската федерация то никога не е било дори произвеждано. Останалите запаси от съветско време са унищожени, което е протоколирано от Организацията за забрана на химическите оръжия. В края на миналата година под погледите на представители на международната организация са ликвидирани и последните образци от всякакво руско химическо оръжие. Експертното поприще на Вил Мирзаянов не му пречи да участва в множество провокации срещу суверенитета и териториалната цялост на Русия от своя уютен дом в Съединените щати. Татарският произход на Мирзаянов го превръща във важна находка за американските служби и през 90-те години той се обявява за „президент на независим Татарстан в изгнание”.

Според руския представител в ООН Василий Небензя Великобритания също разполага с образци от химическото оръжие. По думите му британското производство на „Новичок” се осъществява в центъра на Министерството на отбраната в Портън Даун. За да бъдат напълно уверени, че отровното вещество, с което е покосен Скрипал, е „Новичок”, британските специалисти трябва задължително да имат т.нар. контролен стандарт, обясняват експертите. За да се докаже, че това е същото химическо съединение, то трябва да се сравни с конкретен образец. При положение, че Лондон убедено говори за атака с „Новичок”, то той разполага със стандарт, а следователно – и с химическата формула. Това е особено важно и означава, че Великобритания също е способна да произвежда бойното отровно вещество.

Това може да се крие зад отказа на Тереза Мей да допусне международно разследване. Стандартната процедура при предполагаема химическа атака е разследване от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО), където са големите световни експерти. Отговаряйки на обвиненията на Лондон, Русия настоя за инспекция на ОЗХО и хитро поиска образци от използваното отровно вещество. Великобритания отказа и не предостави доказателства за твърденията си.

Тезата, че единствено Москва разполага с монопол върху „Новичок” не издържа проверка на фактите. Историята показва, че чуждите правителства имат достъп до отровният газ, но освен това той може да се намери и на черния пазар. Предполага се, че с „Новичок” през 1995 г. е убит руският банкер Иван Кивелиди. За деянието е осъден неговият бизнес партньор Владимир Хуцешвили.

Cui bono?

До предоставянето на сериозни доказателства всички твърдения са в сферата на догадките и хипотезите. Международната общност неведнъж осъжда прибързано Русия за различни инциденти, а впоследствие се оказва, че истината е далеч по-различна. Такава беше трагедията със сваления над Донбас малайзийски самолет MH 17, с убийството на Борис Немцов в Москва, на Александър Литвиненко и други. Притесненията около основната версия на британското правителство идват на фона на сложната политическа ситуация около кризата в отношенията между Русия и Запада. Когато става въпрос за голям политически контекст винаги следва да си задаваме въпроса Cui bono? Или кой има полза от това? Да извършиш химическа атака с газ, който е твой патент, означава недвусмислено да се подпишеш като извършител. Нима руските служби са дотолкова лишени от професионализъм, че вместо да накажат Скрипал безшумно, са склонили да извършат химическа атака в сърцето на Великобритания? Какво следва – неутрализиране на Вил Мирзаянов с ракета „Калибър”? В действителност анализаторите с право отбелязват, че политиката на Владимир Путин е насочена към разведряване на отношенията с „нашите западни партньори”, за което той си навлича немалко критики в родината. Какъв би бил интересът на Москва провокативно да ликвидира треторазряден шпионин, който е осъден от руски съд и помилван преди десетина години, в подобна сложна обстановка, е трудно да се каже. Още повече броени дни преди президентските избори и в навечерието на Световното първенство по футбол в Русия. Провокативното покушение обаче, без съмнение, се вписва в цялостната политика на определени кръгове на запад за дискредитиране на Москва и разпалване на нова Студена война... както и за конфискация на милиарди долари руски активи.