Турската офанзива в Африн сега има нов противник: закалените в битки проправителствени сирийски сили. По този начин значително се затруднява военният триумф на президента Ердоган.

По-малко от 24 часа след като пренебрегнаха официалните съобщения за това, че Сирия изпраща сили в Африн, които да подпомогнат местните срещу „турската агресия”, турските лидери бяха бомбардирани от снимки, показани по телевизията, на навлизащ в Африн сирийски конвой, развяващ знаме. Това е още една ясна индикация, че сметките на Турция отново са погрешни. Неправилно беше например и това, че очакваха режима на Асад да падне бързо, а оттогава минаха 7 години. Сега очакваха лесна победа над добре въоръжените кюрди и техните съюзници. Що се отнася до последните, след продължилата цял месец акция турските военни признават, че са „освободили” само 9 села около Африн, а има още стотици за изгаране или окупиране.

Знак за арогантността на Анкара е предупреждението, отправено към Дамаск да не навлиза в анклава Африн, заобикаляйки факта, че това е територия на Сирия и те, турските нашественици, са нежелани и трябва да се оттеглят – колкото по-рано, толкова по-добре. В противен случай ще предизвикат взривоопасна ситуация в региона. С други думи, кризата се разраства с бързи обороти и е способна лесно да нанесе немалко вреди в отношенията на Турция със съседите ѝ.

Сега Ердоган колебливо обеща да превземе Африн – скъпоструващо усилие с несигурен резултат, което освен всичко останало ще предизвика хуманитарна катастрофа, която ще връхлети цивилните, много от които са вътрешни бежанци, приютени в Африн. Така грозната битка приема застрашителни размери. Рано или късно тя ще премине в открита конфронтация между турските и сирийските сили. В тази връзка руският външен министър Сергей Лавров призова Турция да започне диалог със сирийското правителство, каквито са и настроенията на някои турски опозиционни групи. Срещата на министрите на външните работи на Турция, Русия и Иран е планирана в Казахстан за 16 март, но събитията на терен могат да пометат дипломатическите усилия, следователно колкото по-скоро се съберат тези сили и намерят взаимноприемливо решение, толкова по-добре. 

За Русия, която обвини САЩ в това, че иска да раздроби Сирия, това е деликатна ситуация, тъй като нейните сили са в Сирия по покана на легитимното правителство, което осъди турското нашествие и призова Съвета за сигурност на ООН да предприеме мерки в защита на териториалния суверенитет на страната. След като първоначално прие неохотно нахлуването на Турция, сега Москва става още по-неспокойна заради изглаждането на противоречията между Анкара и Вашингтон, като се има предвид съвместното изявление след посещението на държавния секретар Рекс Тилърсън, в което се споменава тяхното „стратегическо партньорство” и „общи цели” в Сирия.

Наистина, забележителната лекота, с която се изпари предполагаемата криза в отношенията между САЩ и Турция и бе отстъпено място на споразумение за Манбидж, подчертава статута на Турция в НАТО и желанието ѝ да бъде част от тристранната ос Вашингтон-Анкара-Тел Авив, която може дори да се разпростре до Ирак в близко бъдеще.

Според САЩ, които умело местят шахматните фигури в синхрон със случващото се, турското нашествие кара Анкара все повече да разчита на подкрепата на Вашингтон, без който дългият престой в Сирия е почти невъзможен. Но тъй като нямат достатъчно бойци на терен в Сирия, САЩ не могат да постигнат целите си със символичния военен персонал от 2000 души, нито пък могат да разчитат, че самоуверените сирийски кюрди ще обърнат оръжията си към Дамаск – това просто не е част от техния план. На свой ред това означава „да бъде наета регионална сила” за имперските намерения на САЩ.

От друга страна, сирийските кюрди, които се чувстват предадени от САЩ, имат логичната възможност да сключат ново споразумение с Дамаск и да повторят сценария с иракските кюрди – автономно регионално правителство, вместо пълна автономия. Това би означавало, че сирийските кюрди ще прекратят бойкота на мирните преговори и ще се включат в пряк политически диалог с правителството на Башар ал-Асад, като в същото време предоставят нови гаранции за турското правителство, че няма да помагат на бойците от Кюрдската работническа партия (ПКК).

Очевидно е, че ако Ердоган влезе в преговори и не покаже дипломатическа гъвкавост, като вземе под внимание призива на Москва за диалог между Анкара и Дамаск, за който споменахме по-горе, той ще падне в още по-голяма дупка, която ще е изкопал сам. Това вероятно дори би могло да го събори от поста, независимо от сегашна силна подкрепа за неговия опасен гамбит в Сирия.

Автор: Кове Л. Афразиаби

Източник: Eurasia Review

Превод: Десислава Пътева