Бог обича смелите. Народът също.

Мъдреците казват, че и след лоша жътва трябва да се сее. Затова и след дълго мъчение с карикатурния образ на Плевнелиев България най-после има своя нов президент. Генерал Радев беше избран с такава преднина пред конкурентката му, че всички партии се уплашиха да не би да реши да им прибере избирателите.

Президентът е надпартийна фигура. Но въпреки това изплашените политикани побързаха да поразпитат дали ген. Радев няма намерение да конструира движение, като постави начело фиктивна фигура. Родните политици така и не разбират какво точно изведе ген. Радев на върха. Не е партийният вот, не са и предизборните обещания. В личността на генерала има нещо силно, мъжко и разумно, изглежда като човек на честта. Само времето ще покаже обаче дали президентът Радев наистина ще оправдае очакванията на изстрадалата ни родина. Пътуването към върховете е непосилно за всеки.

Бих припомнила тук два-три реда от Сенека: „Всички действия в целия ни живот се регулират според достойното или позорното. И по този критерий нашият разум определя дали нещо трябва да се извърши или не. Достойният мъж ще извърши онова, което смята, че е достойно да извърши, дори и да е трудно. Ще го извърши, дори и да е опасно. Ще го извърши, дори и да е гибелно. И обратно – нищо позорно няма да извърши, дори да му носи пари, удоволствие или власт. Нищо не може да го подмами към позорното. Джуджето не е голямо, дори да застане на планина. Исполинът остава голям и в кладенец да го пуснеш. Не бива да оценяваме някого, като му прибавяме това, с което е накичен. Поискаш ли вярно да прецениш човека, вгледай се в духа му. Който е умен, той е и умерен. Който е умерен, той е и твърд. Истински великият човек говори спокойно и без напрежение, каквото и да казва, то е изпълнено с увереност, а не с усилия. Какъвто е разумът, такива са и делата му”