В Белград бушува дипломатически скандал – гореща разпра между сръбското правителство и посланика на САЩ Кайл Скот в тази конфликтна балканска държава. Посланикът успя да засегне сериозно сръбската гордост като приписа на страната участие във война на идеологии, в която американските ценности се противопоставят на местния патриотизъм. Това е извънредно нагло дори за един американец. Особено такъв, какъвто е Скот.

Всичко започна с кратка публикация в The Washington Post под заглавие „Сръбският министър на отбраната възхвалява осъден военен престъпник“. Посланикът на САЩ в Белград Кайл Скот я публикува в своя миниблог в Twitter, придружена със следния коментар: „За съжаление многомесечна работа за подобряването на имиджа на Сърбия в САЩ може да бъде подкопана с едно единствено изявление.“ Имаше се предвид казаното от министъра на отбраната на Сърбия Александър Вулин на среща на ветерани от армията в град Ниш. В частност той подчерта, че „времето на срама е отминало“ и че „настъпва времето на тихата гордост, когато Сърбия ще пази в паметта си всички, които са я защитавали“. Също така министърът нарече защитниците на Сърбия „най-храбри сред храбрите“, имайки предвид и присъстващия на срещата генерал-полковник в оставка Владимир Лазаревич.

Лазаревич бе командващ Прищинския корпус на югославската армия по време на войната през 1999 година, осъден е за това от трибунала в Хага – получава 14,5 години в затвора и е освободен през декември 2015 година след изтърпяване на две трети от срока на наказанието. Освен предсрочното освобождаване от затвора, престарелият генерал не е получавал друга награда.

По законите на жанра „пропагандна журналистика“ дописката в американския вестник бе придружена със (очевидно търсен ефект) смешна снимка на министър Вулин. Да, Вулин не е Ален Делон, но всеки човек може да бъде хванат от обектива в момент, в който изражението на лицето му не е възможно най-красивото. И съвсем не е задължително на страниците на известен и влиятелен вестник да се тиражират несполучливи фотоси…

Острата реакция на Вулин не закъсня. „Владимир Лазаревич е свободен човек и е мое право да уважавам неговата борба и борбата на моя народ. Нима съм длъжен да възхвалявам бомбардировките и да търся  обосновки за отделянето на Косово и Метохия?“ – запита той. Вулин също така  подчерта, че „в международната политика е изключително важно да се говори истината“: „А истината е много проста – не Сърбия търсеше войната, не тя я започна и не тя предизвика бомбардировките.“

След Александър Вулин своята позиция изрази Министерството на външните работи на Сърбия. Министър Ивица Дачич заяви, че „американският посланик в Белград няма право да се намесва във вътрешните работи на Сърбия“, както не си позволяват това сръбските дипломати в САЩ. Що се отнася до Лазаревич, Дачич подчерта, че „нищо и никой не забранява на него, както на всеки сръбски гражданин, излежал определеното му наказание в затвора, да се включи в политическите процеси и да прави изявления“.

Дачич изрази учудване от това, че Вашингтон не се страхува, че ще подкопае имиджа си, нито пък се бои от влошаване на отношенията между САЩ и Сърбия. Външният министър не скри удивлението си и пред факта, че бившият командващ косовските бунтовници Рамуш Харадинай, който е обявен за издирване от Белград, заема поста министър-председател на Косово. Ивича Дачич също така подчерта, че не разбира как така хърватският генерал Анте Готовина е назначен за съветник в правителството, както и това, че съдът в Сараево оправда Насер Орич за военните му престъпления по отношение на сърбите.

Впрочем, не бива да се забравя, че точно сега вървят изключително сложни и многостепенни преговори за евентуалното освобождаване от затвора на Ратко Младич, за да се подложи на лечение. Възможно е, в Русия.

Посланик Кайл Скот е от неполитическите назначения на Вашингтон, в средите на които има немалко любители на високопарните изхвърляния, но е истински професионалист. В продължение на 35 години работи в Държавния департамент, счита се за интелектуалец и говори седем чужди езика – руски, сръбски (в хърватския му вариант), немски, италиански,  унгарски, френски и иврит. Дипломатът счита за свой дълг да се вживява в месианската си роля си в страните, където го е отвеждала работата – от Израел до Унгария.

По образование Кайл Скот е специалист по руска и германска литература. През 90-те години на миналия век работи в политическия отдел на посолството на САЩ в Москва, а в периода 2009–2011-та оглавява изцяло руския офис – структурно подразделение на Държавния департамент (подобно на руските управления и департаменти), отговарящ за отношенията с Руската федерация. Именно по негово време биват активизирани преговорите около Договора за съкращаване на стратегическото ядрено оръжие, а консултациите за иранския проблем се придвижват доста успешно.

Говори се, че още преди официалното му назначаване в Белград, Скот помолил свой познат сръбски журналист да му услужи с училищни учебници по сръбска история, за да може, по собствените му думи, да разбере как и въз основа на какво се формира представата на сърбите за света. Възможно е тази история да е попресилена в името на украсяване на имиджа му – като се има предвид факта, че преди Белград Скот вече е работил като посланик в Хърватия и благодарение на това би трябвало да знае как виждат света хората на Балканите. Стремежът му е похвален независимо от всичко – още повече, че да се занимаваш с Русия и Балканите, се изисква адски труд, ако правиш това с ума си, а не като се „грижиш“ за аборигените, „захранвайки“ ги с американските ценности.

Американското посолство в Сърбия не за първи път се държи скандално, а понякога – странно скандално. Много показателен в този смисъл е приемът в американското посолство по случай Хелоуин миналата година.

…Нищо не предвещава неприятности – има всякакви маскирани хора: cупермени, зомбита; един от присъстващите се е предрешил се като героинята от филма „Игра на тронове“ Дейнерис Таргариен, майката на драконите и прочие зли духове. Скандалът е предизвикан от морски пехотинци от охраната на посолството, подстрекавани от прекия си началник – заместника на военния аташе Матю Макрей – които са навлекли черни фланелки с надпис Savamala demolition team („Отряд за унищожаване на Савамала“) и започват в хор да скандират обиди по адрес на президента на страната Александър Вучич…

Савамала е район в центъра на Белград с исторически нееднозначна репутация. В „стара“ Югославия майките заплашвали дъщерите си, че ако не се държат пристойно, „ще ги омъжат в Савамала“. Обаче за последните 15 години в района се извърши така нареченото „облагородяване“ – в него активно биваха откривани всякакъв вид галерии и центрове на съвременното изкуство и постепенно Савамала се превърна в място на местните бохеми, интелектуалци и прочие подобна публика. Едновременно с това районът бе засипан от безконтролно строителство. През април 2016 година белградското кметство творчески заимства московския опит: за една нощ множеството незаконни постройки бяха разрушени. Разнесе се вик на недоволство, а американското посолство счете за нужно да навлезе в чужди води и активно да подкрепи протестите.

Посланик Скот лично оглави този кръстоносен поход. По неговите думи (отново в Twitter), събарянето на незаконните сгради в Савамала  увеличава „недоверието на гражданите на Сърбия към нейното правителство“, което видите ли, не ги защитава. Мимоходом той намекна, че архитектурните решения на кметството не са такива, каквито изглеждат; че всъщност за разчистването на строителната площадка на грандиозните здания в Савамала, са дадени някакви „арабски пари“.

В такива случаи се казва: „Дори да е така, какво те засяга тебе това?“ Президентът Вучич има чувство за хумор, но то не е безкрайно. Информационната агенция за сигурност – сръбското разузнаване и контраразузнаване (БИА) не проспа случилото се на Хелоуин и оперативно предостави на държавния глава подробен отчет за приема в американската дипломатическа мисия със снимки, видео и звук. „Запознат съм с черния хумор на американските морски пехотинци. Ако всичко действително е така, тук не виждам нищо друго, освен глупав хумор. Не съм и очаквал нещо по-умно, тези хора все пак не са доктори на науките“, заяви впоследствие Александър Вучич. Кайл Скот обаче е доктор. При това на изкуствата. И общо взето е разбираемо Вучич да има „кофти“ отношение към американското посолство, но сега да изчаква.

Министърът на вътрешните работи Небойша Стефанович също се опита да бъде остър: „Лично аз съм изключително обезпокоен във връзка с многобройните убийства в различни градове на САЩ, особено на хора, които са били виновни единствено в това, че имат различен цвят на кожата. Очевидно е, че протестите на тези американски граждани, които правителството не успява да защити, са оправдани... Създава се  впечатление, че протестите в Белград са мотивирани от нещо друго, а не от недоверието на гражданите. И мисля, че посланик Скот добре знае това, вероятно – по-добре от нас.“

Посланик Скот замълча – тоест Вучич не дочака никакви извинения от американското посолство. Това бе голяма грешка, неочаквана за човек с такава репутация и такъв опит в дипломацията като Кайл Скот.

Служителите от оперативното управление БИА съвместно със свои колеги от Министерството на вътрешните работи демонстративно арестуваха висш функционер на криминалната полиция на Сърбия, заподозрян в сътрудничество с ЦРУ, в частност, в предаване на секретна информация на американските разузнавачи, работещи в посолството на САЩ в Белград. А заместникът на военния аташе Матю Макрей – „авторът“ на идеята за предрешаването на морските пехотинци на приема по случай Хелоуин – неусетно изчезна от посолството на Съединените щати.

Нормално би било, след такива намеци, висшите американски представители в Сърбия да започнат да се държат по-кротко и да се заемат с цензурата на костюмите на Хелоуин. Защото БИА може да направи истински неприятен живота на всеки, ако началството поиска това. А Вучич иска. По правило в такива ситуации личният фактор е ключов.

За обвинение в оказване на негласен натиск обикновено се изисква някакъв трегер от страна на посолството – последната капка, която прелива препълнената чаша на търпението. Трегерът в този случай стана блогът в Twitter на Скот.

Наистина е удивително, че интелектуалецът и специалист по сложната славянска душа Кайл Скот от Аризона така и не разбра, че сърбите издигат в култ своята военна гордост. Няма значение колко сдържан е Белград по отношение на ЕС и НАТО, генерал Владимир Лазаревич, както и много други, ще бъде почитан като герой. А да тръгне открито срещу този елемент на националната култура може само персона, искрено вярваща в своята роля на месия.

Регулярното общуване с онази неголяма част от сръбското общество, която е ориентирана към американските ценности, също няма да види добро, защото в представите си изкривява истинската картина на света. В Москва вече имаше посланик със същите проблеми като Скот – Майкъл Макфол. Неговият Twitter също е предмет на постоянно наблюдение.

Странно е също така, че Кайл Скот не попадна под ударите на „ротацията на посланици“, предприета от президента Тръмп. Явно думата си казва имиджът му на професионалист и интелектуалец.

Обобщението. От гледна точка на Държавния департамент сърбите са длъжни да се откажат от значителен „пласт“ от своята национална история и култура, ако искат да влязат в ЕС и НАТО. Затова именно посланик Скот и вашингтонският вестник правят такива дълбоки заключения от изявлението на Вулин. Както отбеляза американското издание,  забележките, подобни на изразените от министър Вулин, добре илюстрират високата степен на упоритост и съпротива от страна на Белград по отношение на Запада: „Сърбия официално моли за встъпване в ЕС, но едновременно се сближава със своя многогодишен славянски съюзник Русия.“

В този контекст демонстративните изявления на посланик Скот вече не изглеждат като обикновена „престрелка“, с каквито е пълно в социалните мрежи. Дипломатът сериозно счита, че една от мисиите му е „облагородяването“ на съзнанието на сърбите, на приспособяването им към американския стил. Така да се каже: „Ти си казак, дай си душата. Ние ще ти дадем сабя в ръцете.“

Борбата с подобни банални дипломатически методи е безсмислена. Това вече не са дипломатически игри, а война на идеологии, в която има пленени, но няма окончателно победени. Възможно е Скот да бъде отзован (макар че това едва ли ще се случи), но ще дойде друг – вече без добро образование.

Независимо от всичко американското посолство в Сърбия успя сериозно да разгневи правителство на Сърбия. А на Балканите такива неща завършват зле.

Източник: ВЗГЛЯД

Текст: Евгений Крутиков

Превод: Елена Дюлгерова