Планът за създаване на зони за деескалация е бил централна тема на преговорите Тръмп-Лавров
Въпросът за установяване и разширяване на зони за сигурност в Сирия е доминирал разговорите между Сергей Лавров и Доналд Тръмп миналата седмица. Това разкри пред руския Първи телевизионен канал външният министър на Москва. "В центъра на нашия разговор беше инициативата, която президентът Тръмп огласи в началото на своя мандат, наречена създаване на зони за сигурност или зони за деескалация, в които да няма бойни действия, освен срещу терористите, които трябва да бъдат изгонени от там", коментира руският дипломат разговора си с Доналд Тръмп. По думите на Сергей Лавров руската и американската страна са обсъдили възможността за разширяване на зони до мащабите на цялата страна.
Идеята за създаването на подобни зони беше лансирана за пръв път от президента на САЩ Доналд Тръмп с желанието да се помогне на гражданското население в контролираните от терористите райони. С приемането на инициативата Москва доразви първоначалната концепция като предотврати потенциална възможност за сблъсък между Русия и САЩ в небето над Сирия. Планът беше предложен от руската страна в началото на месец май и бе подкрепен от Турция след среща между лидерите на двете страни в Сочи. Към инициативата се присъединиха още Техеран и Дамаск и в крайна сметка по време на мирните преговори в Астана представителите на Русия, Турция и Иран приеха официален меморандум за създаване на зони за сигурност. Зоните получиха одобрението на специалния пратеник на Държавния департамент на САЩ в Астана (по-време на предишните разговори в казахстанската столица Вашингтон беше представляван от своя посланик в Казахстан).
Планът предвижда войските на Турция, Иран и Русия да гарантират сигурността в четирите зони. Те обхващат територии в сирийските провинции Дамаск, Идлиб, Латакия, Алепо, Хомс, Хама, Дераа и Кунейтра. Според източници от руския генерален щаб, цитирани от местните медии, се очаква към тях да се присъединят войски от други държави в качеството на подкрепления. Зоните са предвидени като временна мярка по пътя към постигане на траен мир в Сирия и ще функционират през следващите шест месеца. Сблъсъците между сирийските правителствени войски и бунтовниците от т.нар. умерена опозиция се предвижда да бъдат преустановени чрез изграждане на буфери, контролни пунктове и наблюдателни постове, контролирани от трите страни, гаранти за споразумението. Русия, Турция и Иран се споразумяха до 4 юни да подготвят интерактивни карти, които да разграничат областите, контролирани от умерените опозиционери, от тези, държани във властта на джихадистите и да изградят необходимата военна инфраструктура. В изпълнение на споразумението руските военно-космически сили вече преустановиха бомбардировките над обекти в обособените зони за сигурност, информираха от руското военно министерство. Въздушното пространство над тях се очаква да бъде ограничено за всички въздухоплавателни средства, включително за тези на Съединените щати.
Зоните за сигурност ще закрепят влиянието на Турция и Иран в близкоизточната страна. Президентът Реджеп Ердоган разчита чрез изпълнението на споразумението да дислоцира свои войски в сирийската провинция Идлиб до турската граница. По този начин той се надява да изгради сериозен лост за влияние при отстраняването на заплахата, която турското ръководство вижда в лицето на кюрдските бойци в Сирия. За Русия и Иран пък споразумението ще позволи да се предислоцират войски към провинциите Рака и Дейр ез-Зор в борба срещу "Ислямска държава".
Това, което прави впечатление е пълното отсъствие от създадените зони за сигурност на териториите, контролирани от прокюрдските милиции. Като цяло това се обяснява с обстоятелството, че в тези региони воюващите сили са две – кюрдските сили и бойците на "Ислямска държава". От друга страна кюрдите са дипломатически и военно поддържани от Съединените щати още от правителството на Обама, а Доналд Тръмп демонстрира продължаване на линията на предходната администрация. В светлината на разговорите между Лавров и Тръмп относно зоните за сигурност наблюдателите са склонни да виждат поемане на ангажимент от САЩ към сигурността на Североизточна Сирия. Много от тях дори прозират зад тях първа стъпка към федерализация и разпадане на сирийската държава.
Пред прилагането на споразуменията обаче съществуват редица пречки. Значителна част от сирийската опозиция, подкрепяна от монархиите в Персийския залив, отказва да се присъедини към договорите. Заедно с тях срещу зоните за сигурност се обявява и Израел. Еврейската държава е обезпокоена от възможността на сирийско-израелската граница в област Гута, където е една от зоните, да се настанят сили на Иран. Според Тел Авив подобен сценарии би попречил на регулярните авиоудари, които Израел извършва срещу цели на "Хизбула" на територията на Сирия. Както съобщава източник от израелското издание "Гаарец", опасението на Израел е станало основна тема на разговора на министър-председателя Бенямин Нетаняху с руския президент Владимир Путин. Подобна на позицията на Нетаняху заяви и Държавният департамент на САЩ, според която включването на Иран като гарант за мира предизвиква безпокойството на Вашингтон.
За разлика от тях специалният представител на ООН за Сирия Стефан де Мистура подкрепи плана за зоните и дори се срещна със сирийския външен министър, за да ги обсъди. Особено важна е международноправната гледна точка на въпроса. Легитимният президент на Сирия Башар Асад вече подкрепи инициативата и международните усилия за решаване на кризата. Според сирийския лидер зоните за сигурност са реална възможност за постигане на мир и разоръжаване на воюващите опозиционери. "Това е шанс за всеки с оръжие в ръце да спре, за да помисли. С други думи, ако те свалят оръжие ще последва амнистия", заяви Башар Асад в интервю пред беларуския телевизионен канал ONT.