В края на октомври в Москва се проведе VII-та конференция „Зиновиевски четения”, посветена на пророческото творчество на руския философ, социолог, логик, писател и художник Александър Зиновиев. Домакин и партньор на конференцията е международната информационна агенция „Россия Сегодня”, а основната тема „Реалността на планираната история” е по една от основните и най-интересни теории на Александър Зиновиев. В различните панели по време на двудневната среща темите бяха разделени на три: „Кой и как формира глобалния световен ред?”, „Нужен ли ни е многополярен свят?” и „Планиране на историята: общоевропейски контекст”. В различните панели участваха дипломати, философи, политици и  журналисти от Русия и света.

Руският интелектуалец Александър Зиновиев е причисляван към групата на съветските дисиденти като Солженицин и Сахаров, но самият той отказва да му бъде лепен този етикет като уточнява: „Никога не съм бил дисидент. Оказах се случайно в подобна среда. Дори мога да кажа, че дисидентското движение беше организирано от Запада. Това е първото политическо създание на „петата колона”.

През 1939 г. Зиновиев завършва Московския институт по философия, литература и история (МИФЛИ), който е основната хуманитарна институция по съветско време. Той е предан антисталинист и дори като ученик участва в малка терористична група, която е имала за цел убийството на Сталин. „Никога не съм бил антикомунист и не съм се представял за такъв, а като настоящ „романтичен” комунист, считам сталинизма за изменение на идеалите на комунизма.” Заради това е подложен на психическа експертиза и е заплашен с изключване от Комсомола и МИФЛИ.

Зиновиев се счита за един от основателите на Московския логически кръг през 1952 г., а по-късно оглавява Института по логика на Московския държавен университет. През годините пише множество статии и научни книги, придобили световна слава, а държавните му награди и титли също нарастват. През 1968 г. Зиновиев е отстранен от поста ръководител на катедрата по логика към Московския държавен университет, също така е лишен от професура. Постепенно научните му и публицистични статии стават все по-проблематични за тогавашната власт, а през 70-те пише тайно на части романа си „Зеещите висини”. Изпраща го на западни издателства, за да го публикуват. Това е ироничен и хумористичен роман, описващ социалния живот в Съветския съюз. Романът се превръща в бестселър и е преведен на 20 езика. Заради несъответствия с идеологическите норми, книгата е обявена за антисъветска, а Зиновиев е лишен от всичките си научни звания, награди и от членството си в партията. След публикуването на романа „Светло бъдеще”, в който Зиновиев подлага Брежнев на сатирична критика, му е предложено да избира между затвор и напускане на страната. На 6 август 1978 г. Зиновиев, заедно със съпругата си Олга Мироновна и 7-годишната им дъщеря, е изгонен от СССР и се установява в Мюнхен, Германия.

След дълги години живот в Западна Европа, Зиновиев е по-разочарован от западната система и задкулисните й планове за световна хегемония, отколкото от описаните по-рано от самия него абсурди в структурите и реалностите на Съветския съюз. През 1998 г. се връща отново в Русия. Тогава вече е започнал яростната си критика към дълговременната западна процедура да се разруши Съветският съюз, вместо да се реформира, което според Зиновиев е началото на плана за унищожение на руския народ. Вместо „перестройка” Зиновиев използва понятието „катастройка”. Според него кризата е можело да бъде преодоляна в рамките на съветското общество, а самият той, от годините живот в западен Мюнхен, е ужасен от множеството центрове и интелектуалци, които са въвлечени да работят за разпада и дестабилизирането на Русия. В политическите си есета Зиновиев пише, че Русия, с човешкия си материал и природните си условия никога не може да стане като Франция, Германия или САЩ. Той казва: „Няма условия за това: народът е друг, историята също е друга. Русия никога не може да стане западна страна. Тя може да стане само западна колония. Русия може да бъде Западна страна, когато тя бъде завзета от международни лакоми интереси. Да. В този смисъл тя ще е западна. Но какво ще се случи с нейното население? То е обречено на съдбата на индианците в Северна Америка”.

„Зиновиевите четения” в Москва

Днес идеите на Александър Зиновиев привличат още повече вниманието на онези, които рискуват да се задълбочат в постановките на глобалния политически свят. На конференцията тази година в централата на МИА „Россия Сегодня” участие взеха международни експерти, дипломати, политици, интелектуалци, както и едни от най-известните в момента руски журналисти и телевизионни водещи. На срещата се очакваше да присъства и генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която получи почетния Зиновиевски медал. Сред участниците в първия панел „Кой и как формира глобалния световен ред?” бяха бившият държавен секретар на ФРГ Вили Вимер, популярният руски журналист Дмитрий Кисельов, смятан за един от идеолозите на президента Путин, Димитър Костов, извънреден пълномощен посланик в ООН, известният телевизионен водещ Дмитрий Куликов и Димитриос Пателис – професор по философия от Гърция. Във втората част „Нужен ли ни е многополюсен свят?” основните участници бяха Валентин Фалин, едно от най-значимите имена на дипломацията и руската политическа мисъл, Джоузеф Мифсуд, директор на Лондонската дипломатическа академия, Тодор Тодоров, доцент по философия в Софийския университет и Чарлз Баусман, главен редактор в Russia Insider (Ню Йорк).

Колегата от РИА Новости Владимир Лепехин коментира конференцията в статията си в РИА Новости: „Мислещ свят – това не е просто словосъчетание. Това е един от приоритетите за нас, Зиновиевския клуб в МИА „Россия Сегодня”. Заради това вече години създаваме и поддържаме интелектуална комуникация с хора от над 30 държави, които имат поне три важни качества. Първо – признати са в собствените си страни и извън тях като експерти в хуманитарните науки, на второ място – те са общественици, журналисти, политици и учени, които търсят диалог с Русия и на трето място, хора, които имат очи да отличат всепроникващата западна демагогия.”

Тонът на конференцията беше зададен съвсем в началото от съпругата на Александър Зиновиев, общественичка и съпредседателка на Зиновиевския клуб Олга Зиновиева, която разкритикува действията на глобалния хегемон:

„Продължаващите опити населението на Земята да бъде приучено към тотално безразличие по отношение на сериите цветни революции, малките и големите конфликти, военните действия в далечни райони (а не локални войни), отдавна трябваше да притъпят чувството за безпокойство на хората и те да бъдат заставени робски да не отговарят на това, което реално се случва.”

Според Зиновиева това е вектор в планирането на историята, който има за цел да формира в съзнанието фалшифицирана картина за света и тези опити успяват заради нивото на медиите на Запад. Тези новини според нея гърмят постоянно, но желанието ни да им обръщаме внимание е тотално притъпено от „творците на историята и анти-демиургите на днешния ден”. Зиновиева вижда „новите антигерои като обамовци, клинтъновци, валенсовци и порошенковци.”  

Олга Мироновна Зиновиева продължи с впечатляващата си открита реч с думите, че не изключва възможността основната пружина за разпрата на Европа по отношение на руснаците да е от първите години на Перестройката и желанието да бъде отмъстено на Русия заради унижението, което са изпитали нацистите и много страни, техни съюзници през май 1945 г. „Реваншизмът – това е морално-психологическата основа и централния нерв на тържествуващата русофобия в проамериканските сегменти на съвременна Европа”, добави още Зиновиева.

Как да създадем един мислещ, алтернативен на доминантния в момента свят – около този въпрос се обединиха всички участници. Гръцкият професор по философия Димитриос Пателис подчерта, че необходимостта от създаването на такава алтернатива не само трябва да присъства постоянно в политическия дневен ред, но и да получи дълбока идеологическа, политическа и социално-икономическа обосновка. Според него тази идея трябва да се развива в много посоки, включително и чрез разработване на темата за субекта на историческото действие, който единствен би бил в състояние да реши тази задача. „Кой е алтернативният на САЩ субект?”, попита гръцкият философ, специализирал дълги години в Москва. И добави: „Европейският съюз е един кредитен и финансов затвор за нациите, а не някаква алтернатива. Алтернативата трябва да е едно фундаментално различно общество. Западът е възможен като алтернатива, само ако той все още остане привлекателен.”

Има и друга, не по-малко важна концепция за формирането на нова алтернатива на доминиращата: преосмисляне на основните понятия на съвременната международна политика и отхвърлянето на тези, които пречат на образуването на реалистичен поглед към съвременния свят. Едно от тези понятия, според участниците, е идеята за така наречения „паневропейски контекст”. Едно от светилата на руската политическа мисъл, Валентин Фалин, бивш посланик на СССР във Федерална република Германия и съветски депутат, обърна внимание на факта, че „сме запознати с голям брой факти, които свидетелстват за последователно враждебната политика на Германия, Великобритания и САЩ, която се осъществява с голямо постоянство още от втората половина на XIX в. А през ХХ в. вече плановете за разчленяването на Русия и превръщането й в колония на Запада следват един след друг.”

Фалин каза още, че сме били свидетели и все още сме на развитието на отношенията между ЕС и НАТО, от една страна, и Русия от друга, още от края на 80-те години. Той продължи: „Всички ние знаем, че събитията от последните години, с безпощаден реализъм, показаха ретуширането на ранния аспект на този проблем – и въпреки това – понятието „европейски контекст” все още е в процес.” Съвременните „европеисти”, според Фалин, продължават да заявяват, че Русия живее в „общоевропейски контекст” и че именно в това има смисъл да се правят планове за бъдещето. Според Фалин е необходимо да се мисли по-дълбоко за това понятие „общоевропейски контекст”, отколкото е прието днес: „Говорим за онова, което умишлено цели да изкриви действителността, като чужди интереси за Русия.” Валентин Фалин каза още, че американските политици признават, че „започват преговори с врага тогава, когато е нужна глътка въздух за този, който иска да пооправи делата си и да ги завърши тогава, когато е удобно за него.”

Александър Зиновиев, който през 1993 г. издава книгата „Западът. Феномен на западнизма”, казва че „когато страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз приемат идеята да имитират Запада (а това, както ние го разбираме, е същността на създаването на понятието „общоевропейски контекст”), те напълно са игнорирали факта, че „озападняването” на техните страни не може никога да ги превърне в част от Запада или в западни страни по две основни причини: първата е, че налагането на отделни свойства на Запада като демокрация, пазар и приватизация върху отделни народи и страни, не може да ги превърне в част от самия Запад, защото той не се свежда само до тези си свойства. Втората причина според Зиновиев е за мястото и ролята на Запада (да кажем „световният престол”, които вече е зает). В живота на своята западна колонизация, тези страни не могат да имат роля във властта, защото нея може да си я позволи само неповторимият Запад.”

Живот в плоския свят на края на политиката и радикализирането на модерността – това беше акцентът на другия специален участник от България – философът доцент Тодор Тодоров от Софийския университет. Той отбеляза, че ние сами формираме глобалния световен ред и доброволно подкрепяме силите, които ни доминират, организират и потискат нашия живот. Според Тодоров този процес на тотално подчинение е един вид „садомазохистично удоволствие” и днес ние изживяваме „радикализиращата се модерност”. Според философа е много лесно да се наблюдава как се радикализира исляма, но не е лесно да разберем, че преди всичко ние, западните хора, сме тези, които сме се радикализирали, затова всяка друга възможна форма на живот извън нашите граници и принципи ни изглежда нелегитимна, „само ние сме останали на плоската земя, всички други са уроди и чудовища”. В този смисъл, според Тодоров, „ние сме същинските радикали днес и всъщност Изтокът е Западът.”  

Дните на Зиновиевските четения преминаха на един дъх и създадоха нови, съвременни рамки за различни парадигми към света. Най-важният резултат от нея е, че ежегодно световната мрежа около посветената на мислителя Александър Зиновиев мрежа се увеличава с нови ярки участници, които споделят тезите за нуждата от интелектуална алтернатива на глобализацията по американски и усилията на Русия за създаването на многополярен свят.