Буксуването на Фонда за лечение на деца става все по-натрапчиво. Макар новият директор проф. Пилософ упорито да твърди, че държи здраво кормилото на структурата, както родители, така и медицински лица и представители на Обществения съвет към фонда открито заявяват, че терапията на стотици български деца виси на косъм. Дори и най-големият лаик, който няма никакъв досег с дейността на фонда, може да се убеди в това. Достатъчно е само да отвори неговия електронен регистър и да погледне с какви случаи се е сблъсквал той от април месец насам, както и какви са медицинските становища, които са били съставяни.

Още от пръв поглед човек остава с впечатлението, че от скоропостижното назначение на проф. Пилософ насам, което се случи часове след показния арест на бившия директор Павел Александров, такива становища почти не са изготвяни. Като че ли на случаен принцип срещу всеки отделен случай се редуват словосъчетанията „чака становище” или „непълно заявление”. В първия случай това означава, че родителите са подали пълния комплект документи, с които кандидатстват за подпомагане на лечението на своето дете. Във втория случай – липсват някои от документите, които биха могли да задвижат процедурата.

От месец април насам преобладават случаите на деца, които все още чакат да бъде изготвено становище. В този смисъл твърдения, че към фонда се насочват деца с „безобразна медицинска документация”, се отнасят само до частни случаи. И въпреки това се чака месеци наред, което изчерпва до краен предел не само търпението на родителите, но и на част от членовете на Обществения съвет, които са работили безпроблемно, докато Павел Александров е бил на поста. Независимо от сложността на тяхното заболяване, независимо дали терапията ще се осъществява в България, или в чужбина. Какво обаче спъва тази процедура към днешна дата остава неизяснено. Нещо повече – проф. Пилософ повтаря до откат мантата „няма забавяне, всичко е наред”.

Разбираемо е, че на новото ръководство на структурата ще му е необходимо технологично време, за да навлезе детайлно в работата на фонда. Но докато от благоволението на проф. Пилософ и неговия екип зависят животите на деца със злокачествени образувания в главния мозък, хлапета с тумори в хипофизата или деца с остра лимфобластна левкемия, меко казано арогантно звучат оплаквания, че заседанията се проточват по три часа. И то при положение, че според източници на a-specto.bg при предишното управление на фонда документите на деца, които са се нуждаели от спешно лечение, са били одобрявани дори чрез заседания по Skype.

На този фон изказването на известния педиатър, цитирано от БНР, звучи повече от неадекватно: „Гаф с дете може да стане, но не заради това, че фондът нещо е забавил, за голямо съжаление. Защото интересът на българските деца е не всичко да се прави джаста-праста и само по административен път, за да видим, че всичко е наред, а да може по същество да бъдат решавани техните медицински проблеми”. Само че проф. Пилософ не споменава, че четири от децата, чиито документи са били разгледани на последното заседание на фонда в сряда, са включени в дневния ред в последния момент, след като родителите им са подали жалби в здравното министерство.

Все по-очевидни стават и апетитите средствата, с които разполага фондът, да се разпределят към български болници. Самият той твърди пред bTV, че няма откази за лечение на деца в България: „Оставете чужбината настана, защото веднага трябва да ви кажа, че от 100 деца, които кандидатстват във фонда, някъде около 20-25 са за чужбина. Останалите са за подпомагане на лечението в България”. Дали това е така, няма как да бъдем сигурни. Да не говорим, че родители свидетелстват за това, че техните деца са били подлагани на ненужни операции у нас, а последствията от тях се е наложило да бъдат коригирани в чужбина. Не е ясно и какво налага изготвянето на изцяло нов правилник за работата на структурата, както и защо представителите на неправителствени организации не могат да участват в съставянето му.

Но нека не забравяме, че горчивият привкус от последните месеци идва и от скандалния арест на Павел Александров, който беше закопчан от маскирани антимафиоти. Показната акция свърши своята работа – подкопа репутацията на бившия шеф на фонда. Скандалът обаче засегна и самата организация и накара много хора да вярват, че в нея наистина са извършвани корупционни практики. Два месеца по-късно обаче все не е ясно кое наложи ГДБОП и прокуратурата да направят толкова показна акция. Отгоре на всичко срещу Павел Александров не са представени обвинения в съда. Ако вещите органи са били толкова убедени във вината му, защо нито той, нито адвокатът му не знаят в какво той е обвиняван?

Едно е сигурно. Александров е дамгосан доживот, макар че прокуратурата оттегли първоначалните си обвинения към него (за вземане на подкупи от родители). Любопитно е, че дори самият здравен министър Москов, който уволни Александров, преди въобще да е ясно дали е виновен за каквото и да било, изведнъж смекчи тона и започна да говори просто за „нарушения”, свързани с разпределянето на средства за командировки. Дори и да има такива нарушения, едва ли е имало нужда да бъдат изпращани спецчасти, които да арестуват Александров по време на заседание, на което е трябвало да бъдат разгледани и документи на деца, които спешно се нуждаят от лечение. Мистерия остава това, че след целия шум, който се вдигна, сега дружно институциите мълчат по този случай…

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto