ДОЦ. Д-Р БОЯН КАСТЕЛОВ, ХУДОЖНИК ТОДОР ЦОНЕВ
Преди издигането на Михаил Горбачов в Кремъл (през март 1985 г.) Тодор Живков артистично гравитира към неговите предшественици, трима от които изпраща на погребални лафети. Успешно заиграва и отношенията му с тях остават докрай силно продуктивни. Разбира се, Тодор Живков постига това с цената на големи компромиси: послушание, принизено достойнство, ордени, срив на националния суверенитет. Жонглира изкусно най-вече с прегръдки и знакови квалификации: Хрушчов нарича „великия ленинец”, Брежнев – „най-добрия приятел на България”, за Андропов казва „умен, подготвен за високия пост кадър”. С подобни любезности Живков решава да впечатли и новия генерален секретар на КПСС Михаил Горбачов в онези години. Още повече, че го познава от времето, когато Михаил Сергеевич е в подножието на върха.
Самият Живков си припомня: „Горбачов ни е гостувал като секретар на ЦК. Тогава между нас нямаше проблеми”. Най-младият лидер в общността (тогава Миша Горбачов е на 54 години) също отбелязва за българския си колега: „Да си призная, той ми харесваше. За годините си беше жив и енергичен”. Хладината между Горбачов и Живков започва още през краткото лидерство на Юрий Андропов.
