Живеем в страшно време, когато истината не е нужна на никого

Интервю на Калина Андролова с Владимир Чуков, руски професионален пътешественик, полярник, радиолюбител, президент на експедиционния център „Арктика” към Руското географско дружество, генерален директор на Фестивала на великите пътешественици. Владимир Семьонович е организирал и ръководил над 30 експедиции в Арктика и Антарктика. Той е първият човек в света, достигнал четири пъти Северния полюс на ски автономно. Завършил е военна академия в Русия и е приключил военната си служба със званието полковник. Член е на Националното географско дружество на САЩ и на Клуба на изследователите на САЩ.

Владимир Семьонович, учени твърдят, че температурата в Арктика се увеличава с 1-2 градуса годишно и че морските ледове и вечно замръзналите области се съкращават с 1% годишно. А някои смели футуристи казват, че още около средата на този век ледът през лятото ще изчезне... а до края на века – дори и през зимата... Считате ли това за вярна прогноза?

Знаете ли, мисля, че... дори не мисля, а аз съм убеден и съм свидетел на това, че измененията в Арктика са обективен факт. Площта на ледовете в Арктика наистина се съкращава. Дебелината на ледниците намалява и в Гренландия, и в Арктика, и в Антарктида. Наистина се случват изменения. Учените, разбира се, са длъжни да следят всички тези процеси. Но преди да направят своите заключения, че всяка година ледовете се съкращават примерно с 2 см и т.н., трябва да кажат откъде са се сдобили с тези факти, каква е научната основа за техните заключения – математическа, физическа и пр. Такава основа няма. Те не знаят, а само предполагат. Да предполагат могат журналистите, но не и учените. Съобщавайки някакви факти, те само възбуждат общественото мнение и плашат хората с някакви истории за глобално затопляне. И това не се случва за първи път. Помните ли как ни плашеха с озоновата дупка? И в крайна сметка какво се оказа? Оказа се, че това е икономика. На някому е изгодно да се говори именно така и да се създават обществени настроения. Някой е трябвало да изгони друг от пазара. Да изгони този, който произвеждаше фреон. И така нищо не се промени след това, ние сме си живи и здрави. Имам усещането, че тези страшилки по повод на климатичните изменения имат подобни цели. Има естествен глобален процес на изменение на климата на нашата планета, никой не спори за това. Да, в момента е настъпил етап на затопляне. Но това са циклични процеси. Затова не може в кратък отрязък от време да се правят глобални заключения като това, че към края на века ледът изобщо ще изчезне там някъде, всичко ще се стопи и ще потъне цяла Европа... Няма да стане това, разбирате ли. А според мен учените трябва да търсят отговор защо това затопляне се случва, какви са причините.

Учените считат, че замърсяването на въздуха, емисиите от парниковите газове са причината за глобалното затопляне.

Да, съвършено вярно е това. Парниковите газове наистина могат да влияят на изменението на температурата на планетата. Но ролята на парниковите газове например е едва 0,1% в сравнение с другите фактори, които влияят на процеса на глобалното затопляне. Но нас, гражданите, ни карат да мислим именно в тази посока. Днес достатъчно убедително и научно се доказва, че това не е съвсем вярно. И че причините, които пораждат това затопляне, изобщо не са свързани с човешката дейност, с антропогенния фактор. Безусловно изхвърлянето на въглероден двуокис трябва да се съкращава, трябва да се борим със замърсяването. Но не за да удържаме повишаването на температурата в някакви разумни предели. Става дума за друг въпрос, това е екология. Ние сме длъжни да се борим с всички замърсявания, защото те влияят на екологията.

Ако не е замърсяването, то какви други причини може да има за покачването на температурата на Земята и топенето на ледовете?

Аз не съм голям специалист в тази сфера. Но мога да Ви кажа, че тези други причини са изключително свързани с астрономията. Нашата планета е в Космоса и се движи около Слънцето, за 365 дни прави една обиколка, така се появяват сезоните. Всяко денонощие Земята се завърта около собствената си ос, затова имаме ден и нощ. Всички изменения в температурата на повърхността на Земята зависят изключително от промените в интензивността на слънчевото излъчване. Учените са доказали, че наклонът на земната ос се променя и неговият ъгъл много бавно намалява. В момента това изменение на наклона (ъгълът е около 23,5 градуса) води до това, че се променя и интензивността на облъчването на нашата планета от Слънцето. Затова и температурата се повишава. Тази е причината и тя не зависи от това, което ние, жителите на планетата, правим. Разбирате ли? Така че няма никакъв смисъл да се борим с това, а този процес трябва да се изучава. И да търсим по какъв начин да се адаптираме към тези условия. Можем да се адаптираме само ако знаем каква точно е причината за това, което се случва. Ако нямаше слънчево излъчване, температурата на Земята щеше да е горе-долу колкото температурата на пространството, заобикалящо Земята, близка до абсолютната нула, минус 273 градуса по Целзий. В момента средногодишната температура на Земята е 15 градуса. Ако нямаше атмосфера, температурата на Земята щеше да бъде минус 24 градуса. Тоест температурата на Земята се определя от два фактора – от слънчевата радиация и от парниковия ефект на планетата ни. Слънчевото излъчване определя около 86% от топлината, а парниковият ефект ни дава около 14%.

Така че Парижкото споразумение за климата няма никакъв смисъл. Чезнещите ледове и развитието на технологиите откриват достъп до невъобразими природни ресурси. Затова днес остро стои въпросът за границите по континенталния шелф и за разделянето на морските пространства. Западът настоява към Арктика да се подходи, както към Антарктида, като към „общо наследство на човечеството”. Тоест всичко да е общо за всички.

Известно време аз самият като полярник съвсем естествено бях поддръжник именно на този подход за „общото наследство” и че в Арктика не бива да има граници. Точно както е сега в Антарктида. Но, разбирате ли, аз виждам, че сценарият е съвършено различен. Върви процес на определяне на зоните на отговорност, това не са държавни граници. Това са зони на икономическа отговорност. Става дума за икономическото присъствие на територията на Ледовития океан. Но този подход се оказва, че вече заплашва Антарктида. Това не се пропагандира и не се осветява, но дейностите в Антарктида не са свързани само с наблюдения на природата и климата. Там вървят дейности, свързани с изучаването на недрата на Антарктида за природни богатства. Идеята е, че рано или късно там ще се появи някакво присъствие на държавите. Аз не съм равнодушен към тази тема. Като полярник и човек, който е прекарал по тези територии години от живота си, бих искал и Арктика, и Антарктида да бъдат общи. Но това е невъзможно. Светът е такъв, че това е невъзможно. Трябва да търсим някакви форми на взаимодействие и на сътрудничество, за да няма поражения върху природата.

Проблемът на Северния маршрут е, че въпреки свиването на полярната шапка пътят днес без ледове е едва осем седмици годишно. Русия е единственият оператор на атомни ледоразбивачи в света... какви предимства й дава този факт?

Чисто логистични и икономически предимства. Защото наистина се съкращава много дължината на пътя, по който трябва да се движат товарите, стоките. А че само ние имаме ледоразбивачи, не е точно така. Колкото до това, че условията се променят, те стават наистина по-благоприятни. Вече имаме примери и факти, че до Северния полюс пътуват и кораби, които не са ледоразбивачи. Дори нашият кораб „Академик Фьодоров” не е никакъв ледоразбивач. Но просто пристигна. Което говори, че дебелината на ледовете става все по-малка. Но атомните ледоразбивачи не е необходимо да акостират в крайбрежните пристанища, защото те са автономни и могат няколко пъти да обиколят земното кълбо. Разбира се, че има сериозна перспектива тези маршрути да се експлоатират.

През последните десетилетия западната стратегия не отделя голямо внимание на Арктика по простата причина, че тя представлява природна преграда, която по естествен начин „сдържа” Русия в северно направление. Днес всичко се променя и това придава важна геополитическа проекция на арктическия въпрос.

Съгласен съм, че именно геополитическата ситуация, отнесена към Арктическия регион, се променя. И затова този проблем с Арктика трябва да се обсъжда. Затова отговорът на този въпрос, как да се използва Северният морски път, как да се добиват въглеводороди, трябва да се реши. Ако зависеше от мен, всички щях да ги събера и да им поставя задача: изработвайте стратегия! Защото, когато имаме само икономика, кое по-скъпо, кое е по-евтино, никога хората не обръщат внимание какво оставят след себе си. Има въпроси, които една страна не може никога сама да реши. Има въпроси, които не касаят само арктическите страни като Канада, Русия и др. Проблемите на Арктика ще касаят всички страни по света, така че опазването на екологията там има значение не за Русия, а за целия свят. Затова хората, които не са равнодушни към тези проблеми, трябва да задължават политиците да обсъждат тези теми открито, а не задкулисно.

Но ние наблюдаваме, че Западът и по-конкретно САЩ използват санкциите, за да пречат на дейността на Русия в Северния ледовит океан?

Всички разбират, че санкциите всъщност правят тъкмо обратното. Те ни заставят да действаме така, както считаме за правилно, без да им обръщаме никакво внимание. Тоест санкциите не работят. Ние мислим за това какво ще остане след нас, за нашите поколения. Санкциите нямат никакво значение. Какво могат да ни причинят? Ето, не ни дават там някакво ново оборудване да извършваме технологична дейност. И какво? В края на краищата ние живеем в нашия общ дом – това е планетата ни. Аз съм идеалист и оптимист.

В ежегодното си послание към Федералното събрание на Русия президентът Владимир Путин направи впечатляващо изказване. Той обяви, че Русия практически в момента разполага с оръжия от ново поколение, каквито никоя друга страна няма. Че системата ПРО на американците не служи вече за нищо, че Русия ще засили военното си присъствие на Северния полюс, за да защитава своите интереси.

Интересно, че когато ние извършим ответно действие, целият свят обсъжда това. Извинете, но когато Западът напусна Договора за съкращаване на ракетите с малък и среден обсег, никой нищо не каза. А Русия предупреждаваше, че този договор поддържа паритета, съхранява равновесието. Но тогава на хората от Държавния департамент не им пукаше: „Кои сте вие? Аaa, от Русия ли? Гледайте си работата”. Когато с нас се отнасят така, няма какво да говорим повече. Ние сме нормални хора и няма да плашим никого с такива страшилки. Но ние виждаме, че са ни обградили от всички страни, тези същите западни момчета. И какво, трябва да стоим и да чакаме да ни нападнат ли? Разбира се, че не. Трябва да се защитаваме. Никога не бихме използвали нашето оръжие, за да нападаме някого. Въпросът е да не ни нападат нас. Не искаме да ни пречат да живеем своя живот. Затова създаваме оръжия, които да ни гарантират защитата от тези, които са ни обградили отвсякъде.

Украйна изрази мнение, че всичко, което каза Путин, е просто блъф.

Украйна може да говори каквото й е удобно. Изобщо не се впечатлявам от това, което те говорят, нито пък реагирам на него.

Само външен фактор ли провокира украинците да развият такава русофобия?

На мен ми е много тъжно и скръбно, когато говоря за Украйна. Защото у нас практически във всяко семейство има някой с украински корени. Може и да не вярвате, но това наистина е така. Това е в цяла Русия. Същото е и в самата Украйна. Всяко семейство е свързано с Русия. Русофобията там е някакво особено промиване на ума.

А какво се случи в Украйна? Как се получи този Майдан, който преобърна всичко?

Аз не мога да намеря за себе си отговор на тези неща. Ние имаме разни токшоута по телевизията. И мисля, че аз съм много близо до мнението, което изказва един от честите участници в тези предавания, Яков Кедми. Той говори много правилно, въпреки че е наблюдател отстрани на процесите, които се развиват. Къде беше Русия през последните 30 години, когато ставаше дума за Украйна. Нали разбирате, че този Майдан не се е случил просто така, нищо не се е случило вчера изведнъж. Това просто се е натрупвало, натрупвало през годините. Това е едно изгубено поколение, просмукано с нацистки възгледи и дух. И когато ние говорим за това, когато алармираме, че става дума за нацизъм, Западът не обръща внимание, казва, че това били някакви борци за демокрация.

Израел винаги реагира на симптоми, свързани с нацизма. Но в случая с Украйна забележимо мълчи. Защо? Защото това в Украйна е проект на американците ли?

Дори и в Израел може да има структури, на които това да е изгодно по една или друга причина. Аз не съм нито политик, нито политолог. Аз съм просто един човек, който вижда какво се случва наоколо. Източник на информация за мен са медиите. Но аз лично познавам повечето от журналистите, които стоят в окопите в Донбас и предават от там информацията. Това са мои приятели. Може би и затова им вярвам, защото ги познавам. Не се доверявам на всички. Но още веднъж казвам, че тази чума, украинският нацизъм, трябва по някакъв начин да се преживее, само не бива да очакваме, че ще приключи от само себе си. За такива болести трябва да се предприемат мерки, които устройват всички. И нас на изток, и другите на запад. Аз не мисля, че САЩ искат тук да се разразява някаква война.

Може би точно това искат.

Дори не искам да мисля по този начин. Защото, ако те наистина искат това, то тогава всичко губи всякакъв смисъл.

Казват, че сме в нова Студена война. Защо Западът е толкова истеричен по отношение на Русия?

Нашият президент отговаря на тези въпроси много разбираемо. Защото САЩ искат Русия да стои на задни лапи. Когато ни разрешат нещо да направим, ние да го направим и да кажем: „Благодарим ви, че ни разрешихте!”. Но ние сме страна, която е по площ, три пъти по-голяма от тях. Разбирате ли, това не може да се случи. Ние, руснаците, не сме злобни, много сме гостоприемни. Погледнете тези войни, които през годините се водеха срещу Русия. Ние ли предизвикахме всички тези войни? Не. Ние винаги сме искали да стоим встрани. И който е тръгвал срещу нас, винаги е загивал. Нашият принцип е: никога да не започваме първи. И сега също си стоим и спокойно си говорим. Търпеливо гледаме на Украйна, какво се случва там. Разбираме, че още малко, още съвсем малко и назад вече няма да има път. Слушайки нашите политолози, разбирам, че дори те не знаят как може да се излезе от тази ситуация в Украйна. Но така или иначе трябва да се разберем, за да запазим живота на хората. Защото украинците, това сме ние, руснаците. Затова и като виждаме какво се случва там, умът ни не го побира, как е възможно.

Трябва ли да се федерализира Украйна?

Аз съм пътешественик, не политик. Не мисля, че трябва да се разделя тази страна. Считам, че трябва да се премахне това вредно правителство, тези момчета, които разрушиха всичко. В Украйна има нормални хора. Но те нямат възможност да изкажат своето мнение. Там няма никаква свобода на словото. Ако някой си изкаже мнението и то е „неуместно”, повече може никой да не го види. Там няма дискусии. Ако зададеш неудобен въпрос, веднага ставаш враг.

Защо Западът така яростно демонизира Владимир Путин?

Защото Путин ни позволи да придобием отново гордост от нашата родина, от нашата страна. Това не е агресия, а просто гордост. Ние сме в състояние да отвърнем и стоически да посрещнем тези нападки, които са безкрайни, виждате. Каквото и да се случи, обвиняват Русия. Обвиниха ни дори за изборите в Америка. Ние сме обявени за вредители върху всичко възможно, върху здравия смисъл на планетата. Понякога тези неща пораждат усмивка. Слушаме и гледаме телевизия и разбираме, че Западът говори ужасни неща за нашата страна. И се питаме защо е всичко това?

По времето на Елцин не беше така?

Да, тогава във властта имаше хора, които пишеха конституцията и останалите закони под диктовката на външен фактор. Дори учебниците за децата се пишеха под опеката на парите на другаря Сорос. Тогава не можеше да има демонизация на Русия, защото ни бяха поставили кръст, че сме самостоятелна единица. Но на нас тази ситуация не ни харесваше. Ние сме огромна страна. Искаме да ни оставят на спокойствие. Не ни пречете! Ако пък разберете, че без нас някъде не може, то тогава ще се договаряме.

Путин спечели своя нов мандат като президент.

Разбира се, никога не съм имал съмнения в това. Всички останали кандидати не бяха на неговото ниво. Русия вярва на Путин. Това е човек, който не само може да говори красиво и убедително. Но той умее и да действа. Да, нашата родина има недостатъци. Но това не е, защото ние, руснаците, сме такива или онакива. Русия е огромна страна. От край до край е около 14 хиляди километра. За да умееш да я управляваш, трябва да притежаваш свръхчовешки качества и много особен потенциал. Никой здравомислещ човек в Русия не се е съмнявал, че Владимир Путин ще спечели изборите. Друг въпрос е, че има някои спорни неща. Например нашата опозиция. Това не е никаква опозиция, тя непрекъснато се кара, обижда, плюе. Сериозната опозиция би трябвало да се съсредоточи върху дълбоките проблеми, които стоят пред страната, и да предлага дискусии и решения. Когато опозицията не предлага нищо, а просто се занимава с хейтърство, това е много лошо. Как е възможно опозицията да хейтърства необуздано срещу президента, при положение че той направи така, че Русия да се чувства силна, хората имаха нужда от това.

Твърди се, че икономическото положение вътре в страната се влошава и че Русия има икономически проблеми.

Разбира се, че има над какво да работим. Надяваме се икономическата ситуация да се подобри. Трябва да търсим път към това. Но пак Ви казвам, опозицията само ругае, хейтърства извън мярка и нищо смислено не предлага. Считам това за нечестно. Да, има една прослойка, за която може би икономическото положение е по-тежко, пенсионери, инвалиди и пр. Нека това да е нашата задача, която тепърва ще решаваме. Но ние не можем да слушаме западняците как да си оправяме държавата. Каквито и санкции да ни налагат. Ние просто изключваме каналите и ще се занимаваме с нашите си неща. На мен ми е мъчно за Путин, тъй като той трябва да се занимава с нападките на западняците вместо с вътрешните проблеми на страната. Западът го принуждава.

Смятате ли, че е правилно решението Русия да се намеси в конфликта в Сирия?

Ние не се намесихме. Ние бяхме поканени. Ние просто откликнахме на молбата за помощ на сирийското законно правителство. То се обърна за помощ към нас. Това отрича ли го някой? Не. Няма как да го отрича. А какво правят там другарите американци? Не знам. Как се оказаха те там? Някой да ги е поканил? Не. Американците считат, че всички международни закони и правила не се отнасят за тях. Те са над всичко това. Отидоха в Ирак да въвеждат ред, после в Либия размазаха Кадафи. Действат по своите правила. Но ние не сме съгласни с това положение на нещата. Ние в Сирия само помагаме. Вярваме в това, че помагаме.

Ако можете да отправите съвет към Путин за новия му мандат, какво бихте му казали?

Бих искал да му кажа, че по-възрастните хора често са по-мъдри, те имат огромен опит. Страшно много добри идеи има в главите на ветераните. Например аз бях на сбирка с авиаторите, заслужили пилоти, летци-изпитатели. Те виждат с такава точност какво се случва с авиацията, защо падат самолетите, къде се губи връзката, кое не е наред и пр. Но да пробият с тяхното мнение и то да бъде чуто е трудно. Според мен това е голям минус за управлението. Вижте, журналистите, които посещават брифингите, пресконференциите, не могат да зададат правилните въпроси. А хората, експертите, които знаят какво да попитат и на какво да обърнат съществено внимание, всъщност нямат достъп до властта. Именно на тези хора, на експертите с богат опит, трябва да се дава думата, когато се провеждат срещи с президента Путин или с министрите. За да се решат икономическите проблеми, за които Вие споменахте, трябва да се събере експертна група, на която народът и правителството да се доверяват. Има хора, които в своята област са в състояние да вземат правилни решения... а не да чакат отгоре да им кажат. Не са много тези хора. Повечето хора, докато не им кажат... не знаят какво да мислят, камо ли какво да правят. Ето това трябва да се промени. Тогава Владимир Владимирович ще има наистина работещ екип, а не просто хора, които го гледат и чакат да им каже нещо. Той трябва да има истински работещ екип, на който може да се опре. Когато веднъж се каже, да не се проверява двайсет пъти. Това принципно важи за всяко сериозно дело.

А Вие мислили ли сте какво би могло да се случи в Русия след Путин?

Мога да Ви успокоя. У нас, в Русия, всичко ще бъде прекрасно. За Бога! Ние, руснаците, вярваме в себе си, в своите сили, а това е най-важното. Ние наистина вярваме и в Путин и много добре виждаме къде не се получава така, както е заявено. Разбираме и причините. Една от тях е, че няма такъв екип, за който Ви казах. Давам Ви пример от моята сфера на работа. Когато организирам експедиция, аз казвам на лицето, което отговаря за техническата страна на нещата, какво ни е нужно. И аз няма да броя сухарите или консервите, и повече няма да питам каквото и да било. Но той е длъжен да обезпечи продоволствията примерно за четири месеца. И ако той не се справи със задачата, няма да дойде на експедицията. Същото е и за човека, който носи отговорност за комуникациите. Иначе всички ще загинем. Но винаги избирам хора, които разбират повече от мен темите, по които са експерти. Избирам хора, в които съм 100% уверен, че ще се справят по-най-добрия възможен начин. Така се събира екип от най-добрите. Моят случай е такъв, говоря като пътешественик. Ето такъв трябва да бъде и екипът на Путин, трябва да бъдат избирани най-добрите.

Според Вас ще има ли война между Запада и Русия?

Пак ще кажа, че аз съм оптимист. Вярвам, че хората не са изгубили здравия разум напълно.

Питам заради случая „Скрипал”. Изглежда като път към военен конфликт.

Аз имам дълбокото усещане, че англичаните правят грешка след грешка. Те имат огромно море от свои вътрешни проблеми. Цялата тази история служи за една цел: да отвлече вниманието на британските граждани от техните собствени тежки проблеми като Брекзит и маса други проблеми, които правителството не иска да озвучи. И затова те измислиха това покушение срещу другаря Скрипал. Нека да погледнем от друга страна: на кого е изгодно едно такова покушение? Може да бъде изгодно на всеки друг, но не и на Русия. Особено в период, когато се провеждат президентски избори у нас. Нашите спецслужби не са толкова глупави, за да се занимават с такива неща в този момент. Даже не ми се говори по тази тема, защото обвинението не се основава на нищо освен на някакви картинки, които са нарисувани. Няма нито едно обективно доказателство, което да сочи, че това е дело на Москва. Всеки, който разсъждава разумно, се натъква на цяла поредица от факти, на цял ред неграмотни действия от страна на правителството на Великобритания, които нанасят щети дори на английските специални служби, които трябва да се занимават с този случай. Вижте какво се случва там. Защо трябваше спешно, преди да е завършило разследването, да обвиняват Кремъл? При тази кампания, при тези купени медии, при тези действия дори няма основа за диалог. Бързо и необмислено се хвърлят обвинения. Русия има един проблем и това е голямото нещастие, което се случи в Кемерово, загинаха толкова дечица! А ние се занимаваме с тези „скрипали”, и десет да бяха, това е толкова встрани от нас в този момент. За нас най-големият проблем е Кемерово, това е общоруско нещастие. Аз не искам да се занимавам с тази суета и този шум, с тези жлъчни слюнки, които пръскат навсякъде политици и дипломати. Тези т.нар. чужди политици, те нямат човешко поведение. Не знам какви интереси защитават тези хора, но в моята представа дипломатите трябва да бъдат уравновесени, умерени, сдържани. Ние като граждани, когато слушаме техните изказвания, трябва да се учим от тях. Затова дипломатите трябва да бъдат на висота, не бива да стигат до оскърбления. Дори през 50-те и 60-те години на миналия век нямаше подобни неща на дипломатическата арена. Ние губим човешкия си облик, когато се държим така. Но, извинете, не ние започнахме! Не Русия започна това.

Защо Европа повярва и се съгласи да изгони руски дипломати?

Защото в Европа никой не проявява особена самостоятелност. Зависимостта от задокеанските господари е очевидна. Сигурен съм, че съществуват сериозни лостове за въздействие върху Европа. Като човек, който следи процесите отстрани, виждам, че това не са самостоятелно взети решения. Хората, облечени в държавна власт в Европа, са зависими. Това става ясно от поведението им, личи от физиономиите им, поглеждат засрамено, отклоняват погледите си встрани. Ето гледам в новините, че Тереза Мей разговаря с Меркел. И въпреки че няма никакви доказателства, изведнъж се променят позициите на държавите. Също така има и чисто икономически лостове, чрез които се постига едно или друго мнение. Има отношение, без да има доказателства. Всъщност живеем в страшно време, когато истината не е нужна на никого. Сега е по-модерно да основаваш своята позиция на т.нар. фейкове. Това е обмислена политика, обмислени сценарии. Не е необходима никаква справедливост, никакви факти. Това е втори план. Фантазията работи и може да се измисли всичко, което е изгодно.

Засега България обяви, че няма да гони руски дипломати.

Това за нас е много скъпо решение. Това е много радостно и аз като обикновен гражданин на Русия бих искал да изкажа благодарност!