Изцяло женското или „жин*” поделение в село Кананшор в близост до планината Синджар е дом на група жени бойци, които всяват страх у главорезите на „Ислямска държава”. Джихадистите вярват, че ако бъдат убити от жена, няма да отидат в Рая.
„Изнасилванията на язидски жени са част от плана на „Ислямска държава”. Ако унищожиш жените, унищожаваш културата”, казва Хавеен, 22-годишна кюрдска жена боец, докато прави оглед на пътя.
Облечени в зелени партизански униформи, идентични на тези на военните кюрдски формирования, Хавеен и нейната приятелка Денис дават наряд, като членовете на отрядите за съпротива в Синджар (YBS). Изцяло женското или „жин” военно поделение в село Кананшор в близост до планината Синджар е дом на група от жени бойци, които се сменят на ротационен принцип. Тя е формирана от местни язидски и кюрдски жени от съседните Турция и Сирия. „От доста дълго време вече се сражавам. Бях на фронтовата линия, но бях ранена от самоделно взривно устройство (IED)”, обяснява Хавеен, посочвайки белег близо до окото си.
Денис е енергична 30-годишна жена боец от Турция. Тя казва, че жените са се установили в Синджар, след като от „Ислямска държава” са щурмували региона през август 2014 г.. Хиляди жени са пленени, когато ИДИЛ установяват контрола над Синджар в Северозападен Ирак, дом на стотици хиляди представители на религиозното малцинство, на които „Ислямска държава” е лепнала етикета „неверници”. ИДИЛ е отвлякла младите жени и деца и е избила мъжете и възрастните жени. Тези, които са опитали да избягат, но не са успели, са били избити и погребани в масови гробове. „След това, което се случи с язидските жени, е много важно тук да има изцяло женски отряди”, казва Денис.
Отрядите за съпротива в Синджар (YBS) са част от Отрядите на народната самоотбрана (YPG) – паравоенно крило на сирийската кюрдска партия „Демократичен съюз ” (PYD). Отрядите на народната самоотбрана, които са едни от най-ефективните сили в борбата с ИДИЛ, казват, че обучават язидските жени да се борят срещу каквито и да било бъдещи нахлувания на територията на язидите. „Ние трябва да подкрепяме тези жени и да им помогнем да се защитават. ИДИЛ взеха тези жени и деца, защото искаха да поругаят честта им. Ние помагаме в обучението по самозащита на язидските жени, за да могат сами да контролират бъдещето си. Затова сме тук ” , казва Денис.
Жените бойци живеят в различни поделения от мъжете, а романтичните отношения между тях са строго забранени. „Ние живеем отделно, но това е единствената разлика между нас” , казва Хавеен . „На фронтовата линия всички сме равни. ”
Женската база е окичена със снимки на жени мъченици и килими, боядисани в ярки цветове. Базата е разположена на удобна позиция за отбрана, с чудесна видимост към всички коли, които влизат в язидското селце. Наведена през прозореца, Денис избухва в смях, когато й задаваме въпроса доколко успешни са женските отряди в борбата срещу ИДИЛ.
„Те толкова много се страхуват от нас! Ако ги убием, те няма да отидат в Рая. Това ни разсмива… Когато ги видим, подемаме радостни възгласи, за да са наясно, че идваме. И тогава те се плашат”, казва тя. Според строгите тълкувания на исляма от страна на ИДИЛ, ако боец бъде убит от жена, той не може да отиде в Рая – факт, който очевидно доставя удоволствие на жените.
„Харесва ми това, че когато ги убием, те губят своя Рай. Не знам колко от тях съм убила”, казва Хавеен, докато засмуква своята цигара. „Това не е достатъчно. Няма да съм щастлива, докато не умрат всички.”
На три часа път от там, в селце с преобладаващо арабско население в близост до сирийската граница, кюрдски бойци разказват как преди две седмици са си върнали селото обратно, след като то е било под обсадата на ИДИЛ. „Чакахме в планината седмици наред… Изгубихме 15 бойци, 14 мъже и една жена”, обяснява млад партизанин, който се представя като Дилсан. Отрядите за съпротива в Синджар са привлекли млади бойци от съседна Сирия. „Дойдох, за да изритам ИДИЛ от тези земи”, обяснява 18-годишната Розалин. „Дойдох заради язидските жени. Видях как отсичат главите на жени в Рожава (така кюрдите наричат трите автономни области на юг от турската граница със Сирия). Видях толкова много ужасяващи неща. Не искам повече да гледам убийства.” Розалин е бивша студентка по медицина. Отказала се е от следването, за да прекара три месеца в обучение с YPG в планините в Сирия. Новобранката е пристигнала преди четири дни, след като ИДИЛ са атакували селото, за да го превземат обратно. Казва, че е там, за да отмъсти за жените язиди. „Трябва да защитя язидските жени от тези животни… Мразя ги толкова много, но не се страхувам от тях. Кюрдските жени пеят, когато влизат в битка. Ние знаем, че те са страхливци”, казва тя, докато останалите „жин” бойци надават шумни радостни викове, които използват в битка.
Жените са в добро благоразположение на духа, но бойците на „Ислямска държава” са само на няколко километра отвъд хоризонта. Наскоро двама бомбаджии самоубийци са докарали кола с експлозиви на 500 метра от базата на групата. Виждаме отломки, разпръснати в цялото село, докато нашият шофьор от YBS ги заобикаля внимателно през пясъчния терен, който е бил осеян с наскоро отстранени самоделни взривни устройства, поставени от ИДИЛ. „Дойдоха, за да унищожат базата ни, но един от нашите бойци ги застреля”, казва Амара – сирийска жена боец.
По пътя обратно за Кананшор с колата подминаваме база, където кюрдските бойци правят оценка на последната си офанзира срещу ИДИЛ. Дребна женичка вика на микрофона и прави разбор на силните и слабите страни на групата. Десетки млади партизани седят и слушат речта – често срещано явление след офанзива срещу „Ислямска държава”.
Преминавайки през райони на планина Синджар, виждаме как оголените кости на язидистките жени в масовите гробове бавно биват ограждани от членове на базираната в САЩ група „Язда“ (Yazda) – неправителствена организация, чиято цел е да предостави подкрепа на язидите. В близкия град Духок, Международната комисия за изчезнали лица (ICMP) се подготвя да ексхумира останките на избитите от ИДИЛ, за да заведе дело за геноцид – страховита задача, за която са наели екип от международни експерти и криминалистични антрополози.
Денис, която вече е прекарала голяма част от живота си като боец, казва, че защитата на язидските жени е само една стъпка от плана за защита на правата на жените в световен мащаб. „Ти и аз, ние сме свободни. Аз съм боец, а ти си журналист, но нашите сестри по целия свят – те страдат под властта на мъжете в Африка, Азия, Европа. И американските жени страдат като язидските. Борбата за нашите жени е борба за всички жени”, казва тя.
* На кюрдски jin означава „жена”.
Източник: Independent
Превод: Десислава Пътева