Завръщането на кризата.

Изведнъж се оказа, че банките имали много сериозни проблеми!

Крис Mартенсън е американски аналитик, считан за специалист в областта на енергетиката и съхраняването на природните ресурси. Роден е през 1962 г., завършва университета „Корнел” (МВА), защитава докторат в университета „Дюк”. Разглежда обществените процеси като съвкупност от икономиката, енергийната структура и природната среда; един от най­ранните критици на жилищния балон; книгата му „Пътят към краха” (The Crash Course) е публикуванa през 2011 г. Съосновател е на сайта PeakProsperity.com

Световните финансови пазари напоследък са нарастващо хаотични. Парите бягат или правят резки движения, което навежда на извод, че в най­-близко време предстои гигантска катастрофа. Аргументът, че се очаква пазарен срив е елементарен и се основава на здравия разум: балоните винаги се пукат!

Балони възникват, когато цените на активите се надуват над онова равнище, което основните доходи могат да понесат. Преди четири столетия холандците се събудиха с откритието, че лалетата са просто цветя. В началото на 21 век публиката още не се е събудила от математическата реалност, че над 200 трилиона щатски долара дълг и вероятно още 500 трилиона не(до)финансирани задължения, няма как да бъдат изплатени при днешните условия; макар че този факт започва да проблясва в съзнанието на все повече критични мислители.

За да могат тези задължения да се нулират , нещо трябва да се направи. Централните банки се опитват да лавират „ при днешните условия” като променят валутната база на задълженията чрез инфлация. Каквото и да правят, те не са в състояние да създадат такова ниво на инфлация, чрез което масивният дълг постепенно да се превърне в нещо управляемо.

Мащабна инфлация не може да се случи. Защо ли? Защото всички новонапечатани пари отиват в ръцете на много богатия елит, за да бъдат похарчени за частни самолети, пентхаус апартаменти, произведения на изкуството, скъпи бижута, и други подобни, което произвежда инфлация, само че от погрешен тип . Дори по-лошо: онова, което централните банки действително ни гарантират е, че когато чудовището на дефлацията връхлети, ефектът да бъде изключително поразяващ и неконтролируем . Признавам, че съм загрижен от тази предстояща катастрофа, защото предвиждам колосални загуби, невероятно човешко страдание, породено от загубата на работни места и попарени мечти, а вероятно войни и сериозно социално надигане.

Ще бъда прям: очаквам следващата катастрофа да бъде много по-драматична, отколкото всичко, което се е случвало досега. Светът не се е сблъсквал още със ситуация, в която буквално, всички сме вътре . Причините за Голямата депресия бяха чисто парични. Преди, по време на и след Голямата депресия, съществуваха изобилни ресурси, свободен капацитет и работна ръка в достатъчни количества, за да се задвижат отново нещата, след като финансовата система хитричко се занулира.

Този път има нещо различно: липсата на изобилен и с висока нетна енергия въглеводород . Много от вас веднага ще възразят: „Хей, цената на нефта е ниска!” Което е вярно, но само за момента. Не забравяйте, че цената не е същото нещо като нетната енергия, която е резултат от онова, което остава след като се изразходва енергията, за да се извадят от земята изкопаеми горива като петрол, например. Веднага след като световната икономика започне да нараства отново, ще бъдем свидетели на две или три удвоявания на цената, произтичащи от проблеми, свързани с доставянето . Тези петролни ценови шипове ще се сблъскат с кулата на непогасения дълг, което ще направи необходимият за инфлиране на дълга икономически растеж далеч по-скъп както разходно, така и енергийно.

С всяка изминала година в света намалява конвенционалният високоенергиен нефт. Заменя го ниско енергийният. Вадим все по-малко от Северно море, а увеличаваме производството от шисти, в което се влага много повече енергия. От което следва, че много по-малко нетна енергия ще остане за растежа на световната икономика.

От гледна точка на цената, нашият модел на Върхов просперитет (Peak Prosperity) се основава на схващането, че има цена на петрола, която е твърде висока, за да може икономиката да издържи (т.нар. таван), и цена твърде ниска, за да останат петролните компании финансово платежоспособни (т.нар. под); и че разстоянието между „тавана” и „пода” се стеснява . Когато се достигне точката, при която между „тавана” и „пода” няма достатъчно разстояние за устойчиво захранване на растежа, от който зависи икономиката, не ни остава друго, освен да коригираме икономическите си надежди и мечти към по-реалистични и то на много по-ниски равнища.

Когато това се случи повечето хора ще трябва „принудително да опростят” своя начин на живот (и своите портфейли); което ще ги натовари емоционално и разрушително. Не разпалвам страх, не – това е просто математика! И това е причината, поради която предупреждавам да се възприеме гъвкав начин на живот днес, за да се предпазим от разрухата и да бъдем в състояние да гледаме на бъдещето с оптимизъм.

Твърде голям дълг

Диагнозата за фаталната пропаст, пред която е изправена глобалната икономика и нейната финансова система, е същата, както преди 2008 г. Може да я обобщим с три думи: твърде голям дълг .

Графика 1

Графика (1) нагледно показва тези опасения: математически е невъзможно (да не говорим, че е несъстоятелно и интелектуално) един дълг да нараства двойно повече от нечии доходи за вечни времена. Всеки, освен най-големия глупак, може бързо да схване заложената в графиката заблуда. Рано или късно вземането на заеми с темпове по-бързи от растежа на доходите трябва да приключи. Отново, това е просто математика! Mатематика, за която нашите централни плановици са слепи. Те са прегърнали своето „Повече дълг” като решение, не като проблем! Въпреки че след кризата от 2008 г. имаха възможност да преосмислят стратегията си, централните банки по света направиха точно обратното – създадоха всички възможни условия за най-бързото нарастване на кредити в цялата си история.

Ненаучените уроци

Към първото тримесечие на 2016 г. глобалният дълг достигна 200 трилиона щатски долара като „само” 87 трилиона от този дълг светът успя да натрупа до 2000 г. (в тази сума не са включени неконсолидираните задължения) . Правителствата продължиха да увеличават глобалния дълг и от края на 2007 г. докъм средата на 2014 г. добавиха нови 57 трилиона . Дали това решение е добро? Или е монументална глупост? Нека се опитаме да установим. Аз гласувам за глупостта…

Банките имат проблем

През първите седмици на 2016 г. ценните книжа на банките се срутиха до дълбоко смущаващи нива. А застраховките срещу дефолт на тези ценни книжа се оказват безпомощни да компенсират загубите. Нека не се опитваме да гадаем какво точно е заболяването на банките, макар от пръв поглед да е видно, че то е много сериозно. В днешния хипер взаимосвързан свят на глобално банкиране, ако една плочка от доминото падне, това ще повлече останалите. Връзките са толкова многобройни и преплетени, че не може със сигурност да се предскаже какво ще се случи. Но това, което действително става в банковия сектор, започва да намирисва на онова от 2008 г.

В началото на февруари 2016 г. влиятелният финансов спекулант Джефри Гундлач алармира, че големи количества ценни книжа се търгуват под кризисните им нива. Той посочва „Дойче банк” и „Креди сюис” като примери за банки, достигнали най-ниски нива в европейската класация на търгуване от началото на 90-те години.

Ако съдим по това, което става в „Дойче банк” и „Креди сюис”, този път кризата изглежда ще започне в Европа. Италианските банки също не са добре. С 18% необслужени кредити и двуцифрен процент на маргинално обслужвани кредити, което представлява повече от 20% от БВП на страната, проблемът на Италия е изключително сериозен! В действителност, лошите или обезценени кредити в италианския банков сектор вероятно са от 25% до 30%. Което означава, че целият банков сектор е капут! В несъстоятелност е и е сервиран на тепсията на лешоядите за преструктуриране!

Обикновено, когато лошите кредити достигнат 10% в банкова система, работеща с 10-процентен резервен коефициент, ситуацията е обезпокоителна . При 15% – ситуацията със сигурност е тревожна. При 20% – обезателно трябва да потърсите съвет от квалифициран специалист. При 25% или 30% – най-добре е да си грабнете чантата и да избягате през нощта . Таблица (3) показва положението в Европа. В жълто са маркирани банките, които в момента са на върха на класацията на ужаса.

Изключителната слабост на европейските финансови ценни книжа (съчетано и с други фактори), драстично повлича надолу европейския фондов пазар. Спадът стопи всички печалби от 2015 г. и убедително е под критичната линия. От началото на годината цените на акциите на тези банки вървят надолу, като в края на миналата работна седмица (5 февруари 2016 г.) котировките им са минусови:

• Дойче банк -28.3%;
• Креди сюис -29.9%;
• MS (Maркс & Спенсър) -22,6%;
• С (Cити груп) -22.0%;
• Барклейз банк – 21.7%;
• Банк ъф Америка – 21.2%;
• UBS (Юнайтед банк ъф Суицерланд) – 20,3%;
• Ройъл банк ъф Скотланд – 19.6%.

Тези тежки загуби са реализирани за кратък период от време и това е най-тревожното! Докато заглавията на капиталовите индекси се опитват да сведат загубите до минимум, основните ценни книжа в този критичен финансов сектор се изнизват през задния двор .

Като казваме „критичен”, имаме предвид, че огромното количество приходи, сочени в S&P 500 ¹ и в други големи борсови индекси, представляват измамни печалби, начислявани от банките, които пък се подхранват от централната банка с пари „от нищото” и от официално декларираната й политика.

От какво да се притесняваме ли? Ами нека си изберем каквото си искаме. То може да бъде конспирация на насрещните ветрове, наговорили се да повлекат надолу печалбите на банките, или спад на търговските обороти, спад на приходите от M&A; ² по-ниските печалби от абсурдно плоските криви на доходност, или отрицателните лихвени проценти.

Трябва обаче да изключим възможността да няма повече спасителни операции. Защо ли? Защото в настоящия момент самият опит за спасяване на банките е равносилен на наливане на масло в политическия огън. По целия свят нараства обществено недоволство срещу банките. В САЩ текат първични избори, които привързват демократите към уюта на Уолстрийт. А може би пазарите са включили това в цената? Или че банките си играят с огъня (отново) и ще се изгорят (отново)?

Това, което знаем със сигурност е, че голямата част от лошите дългове (junk debt) в енергийния сектор, трябва да бъде отписана . И подозираме, че мнозина са на тръни от загубите, които трябва да понесат, следствие от твърде многото договори за деривати, които са подписали и които вече се обръщат срещу тях.

Източник: Information Clearing House
Превод (с незначителни съкращения): д-р Радко Ханджиев