Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) проведе извънреден конгрес на 22 май, на който премиерът Ахмет Давутоглу не се кандидатира за нов мандат като председател на партията. Събитието се осъществи на фона на хаос и вътрешни борби. Някои сценарии, прогнозирани от експерти и политици, изглеждат доста реалистични.

Реджеп Тайип Ердоган е основател на партията. Той и Давутоглу са стари братя по оръжие. Сега президентът може да състави служебно правителство докато се проведат следващите предсрочни избори. Целта е да се получи ясно изразено мнозинство от гласове, за да се прокара конституционна реформа, която да предостави огромни правомощия на президента. За да улесни постигането на желаните резултати, Ердоган може да предвиди няколко сценария за дестабилизиране на ситуацията в районите, за които Анкара смята, че са жизненоважни за геополитическите й цели.

Първи сценарий – дестабилизация на Нагорни Карабах, за да бъде принудена Русия да напусне преговорния процес или дори да се оттегли от Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE). Азербайджанската армия ще създаде провокации към Армения, за да я накара да признае Нагорни Карабах за независима държава, въвличайки Ереван като воюваща страна в конфликта. Този сценарий ще принуди Русия да помогне на Армения, следвайки ангажимента на Организацията за Договора за колективна сигурност, и да защити руската военна база, разположена в Гюмри. Това развитие на събитията ще усложни икономическите и политическите отношения между Москва и Баку, включително в енергийния сектор. Сценарият предполага влошаване на вътрешната ситуация в Армения, тъй като някои хора организират протести с антируски лозунги. В интервю за азербайджанското издание Haqqin.az, опозиционният лидер Паруйр Айрикян, заяви, че според него априлските сблъсъци в Нагорни Карабах са били инициирани и провокирани от това, че Русия преследва своите цели. Айрикян смята, че Азербайджан и Армения трябва да кажат „Сбогом, Русия!”, което да бъде предварително условие за установяване на примирие. Политикът е на мнение, че докато Русия е намесена в проблема, неговото решение е невъзможно. Това напълно би съвпаднало с политическите цели на Анкара.

Втори сценарий – провокиране на ескалация на напрежението в районите в близост до турско-сирийската граница, а това да е претекст в конфликта да се вплете ръководеният от Саудитска Арабия Съвет за сътрудничество на страните в Персийския залив. Този сценарий е съвсем реалистичен, но Турция ще трябва да поеме голямо бреме. Това може да доведе и до политическата й изолация. Днес образът на Турция е на страна, която всява нестабилност извън националните си граници. Според д-р Баръш Достер от Университета в Мармара (Турция) това, че Анкара разчита на стратегическо партньорство с Вашингтон, е грешка. Според него ситуацията се е променила и Съединените щати губят своята сила. Влиянието на Русия в Близкия Изток се разраства. Асад печели в Сирия. С постигането на ядрена сделка, Иран се очертава като регионален фактор с нарастващо влияние в Сирия и Ирак. Президентът на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани, египетските „Мюсюлмански братя”, Катар и Саудитска Арабия са единствените останали съюзници на Турция.

Изданието The Radical пише, че политиката, която Турция води през последните седем години, е създала сериозни проблеми в отношенията й с Израел, Ирак, Египет, Сирия, Иран, Русия и САЩ. Турски източници съобщават, че Ердоган се стреми да предотврати каквато и да било възможност за овладяване на кризата в Сирия. Турският президент разбира, че рано или късно конфликтът ще бъде разрешен, но въпреки това прави всичко по силите си, за да попречи на мирното му уреждане. Ердоган смята, че мирът в Сирия не е от полза за турските интереси. Някой ден ще има промени в Сирия, пише Radical. Могат ли отношенията между Турция и една нова Сирия отново да станат предвидими и стабилни, както бе през 2010 г.? Особено, когато световната общност изразява готовност да работи с правителството, избрано от сирийци. „ Докъде ще доведе Турция този непоклатим отказ да признае реалността?” , пита Radical.

Хайдар Чакмак от турския вестник Yeni Çağ смята, че Ердоган иска Турция да бъде сериозно ангажирана в сирийския конфликт. Анализаторът предупреждава, че една интервенция би означавала да бъде изгубено всичко постигнато в отношенията с Арабския свят през последните 50 години. „ Оставете саудитците да навлязат в Сирия, щом искат” , пише той. Според него „ Турция може да ограничи участието си с логистична и политическа подкрепа. Партията за справедливост и развитие вече направи груба грешка в Сирия със своето настойчиво искане Асад да бъде свален от власт. Ако Турция прекрачи границата със Сирия, ще направи още една голяма грешка”.

Трети сценарий – подбуждане на напрежение между Русия и НАТО, с цел засилване на ролята на Турция в Югоизточна Европа. Западът може да направи отстъпки по отношение на други въпроси, които са важни за Анкара: връзката между ЕС, Северен Кипър и кюрдите.

Турция може да се възползва от факта, че активираният щит за противоракетна отбрана на НАТО в Румъния покрива нейната територия, съобщава турският вестник Star . Според изданието, Русия е истинската мишена на НАТО, което не означава непременно, че Алиансът ще я атакува, а по-скоро, че отношенията на Москва с Европа ще се обтегнат. Според някои анализи, разширяването на НАТО е причината за влошаване на ситуацията в населените с кюрди райони на Турция, включително и за сблъсъците между кюрдските демонстранти и турската полиция в Шърнак, столица на провинция Шърнак, която се намира в близост до границата между Сирия и Ирак.

Тези три сценария могат да бъдат активирани, както поотделно, така и едновременно. Събитията в Турция трябва да бъдат следени отблизо. Особено тези, които са свързани с изборите за лидер на Партия на справедливостта и развитието и назначаването на министър-председател. Тези два фактора могат да променят отношението към Турция на нейните най-близки съюзници.

Източник: Strategic Culture
Превод: Десислава Пътева