Администрацията на Тръмп трябва публично да предупреди Русия и Иран, че Съединените щати ще отговорят със сила на бъдещи заплахи в Сирия

Военният сблъсък между Иран и Израел на 10 февруари извести нова фаза в сирийската война. За пръв път Иран предизвика пряко Израел, вместо както досега да атакува индиректно чрез свои приближени организации като „Хизбула”. Сирийската гражданска война – най-кървавият световен конфликт през последните десетилетия, еволюира в „прокси война”, която лесно може да ескалира до много по-широкомащабен регионален конфликт. Провокативното нарушаване на израелското въздушно пространство от ирански безпилотен летателен апарат предизвика верижна реакция, която ускорява тази трансформация. Мисията на иранския дрон – Шахед 171, който Техеран очевидно е разработил на основата на сваления на иранска територия през 2011 г. американски безпилотник RQ-170, остава неясна. Иранският безпилотен летателен апарат е излетял от въздушната база на Корпуса на стражите на ислямската революция в Тияс, Централна Сирия, за да влезе в Израел през йорданската граница на необичайно ниска височина – вероятно с цел да избегне засичане от радарите.

Въпреки че „Хизбула” и „Хамас” в миналото са изпращали дронове произведени в Иран над Израел, това е първият известен опит на Техеран да проникне в израелското въздушно пространство. Дронът е бил прехванат и унищожен от израелски хеликоптер Apache. Израел отговори с въздушен удар над иранския команден център в Сирия, който е контролирал дистанционно летателния апарат. Израелски изтребител F-16, участващ в тази операция, е бил свален от сирийска противовъздушна ракета и се разби в Израел, ранявайки пилота. Това е първият изгубен в бой израелски изтребител след войната в Ливан през 1982 г.

Израел отговори като стартира втора вълна от атаки срещу дванадесет сирийски и ирански цели в Сирия. Сред засегнатите обекти са сирийските противовъздушни батареи SA-17 и SA-5 и иранските сили, разположени в страната да подкрепят Башар Асад. Израелските военни правят оценка, че ответните удари са унищожили близо половината от противовъздушните батареи на Сирия. Ударите поразиха още сирийски и ирански цели в близост до руските военни позиции край военновъздушната база в Тияс и на други места в страната – фактор, който принуди руския президент Владимир Путин да се обади на израелския премиер Бенямин Нетаняху, за да предотврати по-нататъшна ескалация.

Руското външно министерство бързо излезе с позиция: „Призоваваме всички страни да проявяват сдържаност и да избягват всякакви действия, които могат да доведат до още по-голямо усложняване на ситуацията.” Обстоятелството, че Израел, Иран и Сирия впоследствие снижиха градуса на напрежението подчертава факта, че твърдата намеса на Путин в Сирия превърна Русия в главен арбитър на бъдещето на тази страна. Израелският журналист Амос Харел написа: „Затишието след телефонния разговор между Нетаняху и Путин още веднъж показа кой е истинският шеф в Близкия изток.”

Москва има свои собствени причини да укротява ирано-израелската взаимна враждебност. Тя иска да избегне съпътстващи щети за руските сили, да предотврати бъдещи загуби на своя сателитен сирийски режим и да постигне по-благоприятен военен изход от войната в Сирия. Дневният ред на Москва обаче е застрашен от конкурентните цели на Техеран, които сблъскват Иран с Израел и САЩ в Сирия.

Увеличаващата се иранска заплаха в Сирия

Затягайки захвата си върху стратегически райони в Сирия, Иран вече желае и е способен да използва тези локации за бази в операциите си срещу Израел. Въпреки че преките действия срещу Израел са рисковани, иранският Корпус на стражите на ислямската революция може да е преценил, че присъствието на руски военни във военновъздушната база в Тияс в близост до ирански персонал ще възпрепятства израелска контраатака. Иранските намерения бяха загатнати миналия месец, когато високопоставен ирански чиновник посети ливанската страна от общата граница на Ливан с Израел и направи провокативни изказвания за освобождаването на Йерусалим. Аятолах Ибрахим Раиси – духовникът хардлайнер, който загуби президентските избори в Иран миналата година, но все още има шансове да бъде следващият върховен лидер, беше придружен вътре в буферната зона на ООН от униформени и въоръжени представители на „Хизбула”. Този инцидент, който нарушава резолюция на Съвета за сигурност на ООН за установяване на демилитаризирана зона в Ливан, накара Израел да предупреди Съвета за сигурност, че Иран подкопава мироопазващата роля на ООН в Ливан и дестабилизира региона.

Иран повтори своята прокси стратегия за използване на „Хизбула” в Ливан като създаде широк спектър от шиитски милиции, ръководени от бригадите „Ал-Кудс” – елитните специални части на иранския Корпус на стражите на ислямската революция. Този чуждестранен легион от бойци, набрани от проиранските иракчани, афганистанци и пакистанци, напредна в близост до израелската граница. „Харакат ал-Нуджаба” („Движението на благородните”), подкрепяна от Иран иракска милиция, която се бие в Сирия и Ирак, обяви, че стои зад Сирия в битката срещу израелските „агресия и малодушни кланета”. Тази групировка, известна още като Харакат Хизбула ал-Нуджаба, е самостоятелна част от иракските Народни мобилизационни сили, които бяха създадени през 2014 г. за борба с ИДИЛ. Организацията действа едновременно в Сирия и Ирак под контрола на бригадите „Ал-Кудс”. През месец март миналата година тя обяви създаването на „Бригада за освобождаване на Голанските възвишения”. Нейната цел е да помогне на силите на сирийския режим да си върнат обратно Голанските възвишения, които Израел завладя по време на Шестдневната война през 1967 г.

Израелската „Война между войните”

Израел избягва намесата в сложната, многостранна гражданска война в Сирия, но страната беше въвлечена в задълбочаваща се конфронтация с Иран и неговите проксита като „Хизбула”, които използваха сирийската война, за да отворят нов потенциален фронт срещу Израел и да засилят потока от оръжие за „Хизбула”, създавайки по този начин военна заплаха за Израел. В това, което израелските лидери нарекоха „Война между войните”, Израел извърши над сто въздушни удара, за да унищожи снабдителните линии на Иран вътре в Сирия преди те да бъдат използвани за доставки към терористичните групировка в Ливан. Нито една от тези бомбардировки обаче не беше толкова голяма, колкото атаките от 10 февруари.

„Хизбула” разполага с близо 30 000 бойци – повече от една трета от тях сега са разположени в Сирия, за да подкрепят режима на Асад. Предполага се, че групировката е натрупала арсенал от над 150 000 ракети, разпръснати в граждански обекти и подземни бункери в Ливан. Иран е предоставил по-голямата част от тези оръжия, включително точни ракети с голям обхват, способни да поразяват по-голямата част от територията на Израел. Вероятно мотивиран от постоянните загуби на оръжие, дължащи се на израелските бомбардировки, Иран изгражда поне два оръжейни завода в Ливан, където да сглобява съвременни ракети, противотанкови оръжия и дронове. Израел вероятно ще вземе на прицел тези съоръжения в бъдещите епизоди на битката му с Иран и „Хизбула”.

Иранското предизвикателство към САЩ в Източна Сирия

Корпусът на стражите на ислямската революция застрашава и американските военни и техните съюзници от Сирийските демократични сили (SDF) в Източна Сирия. На 7 февруари бронирана колона с проирански милиции, включително афганистански шиитски бойци и местни арабски племенни части, напреднаха с подкрепата на войници от руската частна военна компания „Вагнер” към база на Сирийските демократични сили, в която са разположени американски части за специални операции. След като колоната започна артилерийски обстрел на базата, американските сили отговориха с въздушни удари, ракетни атаки на дронове и артилерийски огън, убивайки десетки бойци, включително много руски наемници. При пресичането на река Ефрат наземната офанзива е нарушила споразумението за избягване на конфликти между Москва и Вашингтон. Освен това тя включи Иран директно в засилващата се конкуренция между подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили и руско-сирийските части в битката за контрол над петролните полета в Източна Сирия, завладени преди това от „Ислямска държава”. Москва може да е преценила, че използването на наемници в тази офанзива, водена от Иран, ще й даде правдоподобно обяснение за избягване на по-сериозни последствия от нейните действия. Вашингтон не може да си позволи да остави Русия или Иран без отговор в подобно директно предизвикване на американските сили.

Администрацията на Тръмп трябва публично да предупреди Русия и Иран, че Съединените щати ще отговорят със сила на бъдещи заплахи в Сирия и твърдо ще подкрепят израелските военни усилия за справяне със заплахите, идващи от Сирия. Ако Москва не желае или не е способна да сдържа Иран и Сирия, тя трябва да сподели отговорността – и да носи последствията – за дестабилизиращите действия на Иран в Сирия.

Автор: Джеймс Филипс, старши сътрудник по близкоизточните въпроси в Центъра за изследване на външната политика на Фондация „Херитидж”.

Източник: National Interest