Brad Stapleton, гост-анализатор и експерт по отбрана и външна политика в CATO Institute

Обама отдавна трябваше да седи на масата за преговори и да води сериозен разговор със своя руски колега. След като Русия изпрати своите военни в Сирия, Кремъл даде да се разбере, че Владимир Путин би желал да се срещне с президента Обама по време на своята визита на заседанието на Генералната асамблея на ООН в САЩ. През последните години президентът Обама демонстрира явно неприязнено отношение към Путин. Когато Русия предостави убежище на Едуард Сноудън, Белият дом отказа срещата на върха, която трябваше да се състои през септември 2013 г. в Москва. По-късно, след анексирането на Крим през март 2014 г. Обама се срещна само два пъти с Путин и то съвсем за кратко: през юни 2014 г. след празненствата по повод 70-годишнината от десанта на съюзните войски в Нормандия и през ноември 2014 г. на срещата за Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество в Пекин. Периодично двамата лидери водеха разговори по телефона, но последният им задълбочен разговор на четири очи се проведе преди повече от две години. Много наблюдатели прогнозират, че ако Обама се срещне сега с Путин, то тази среща ще бъде изцяло в полза на Путин, легитимирайки анексирането на Крим . Но работата е там, че анексирането на Крим е свършен факт, независимо дали това се харесва или не на САЩ. Би било глупаво да се упорства и да не се признае тази реалност. Този инат възпрепятства провеждането на преговори по много други важни и спорни въпроси. Преди всичко по въпросите за продължаващото противопоставяне на Донецката и Луганска области, както и за гражданската война в Сирия. Безспорно, доста съблазнително е да се накаже Путин за лошото му поведение, издигайки около него стена от мълчание. Но такава политика едва ли ще се окаже ефективна. Основният недостатък на курса на изолация е, че той само ще затвърди страховете и подозренията на руския президент, но няма да доведе до никакъв резултат . Интервенцията на Русия в Украйна явно е предизвикана от нейната незащитеност. Путин и голямата част от руският военен елит изтълкуваха разширяването на НАТО и създаването на системата за противоракетна отбрана в Европа като опит за военно обкръжаване на Русия . Точно по същия начин потенциалното приемане на Украйна в Евросъюза представлява за Путин опит за икономическа изолация на Русия . Мнозина на Запад игнорират опасенията на Кремъл. Те обясняват, че разширението на Северноатлантическия алианс не е предназначено за противодействие на Русия. Също така те настояват, че суверенните страни имат право да членуват в международни организации, които им харесват. Безспорно, тези аргументи са сериозни. Но каквито и да са истинските намерения на НАТО и ЕС, както и правата на техните предполагаеми нови членове, фактите са си факти: разширяването на тези две организации засилва руското чувство за опасност и незащитеност . Затова главната задача на администрацията на Обама е да успокои Путин и да разсее това чувство за уязвимост, което е причина за последните руски действия, предизвикали рязко противопоставяне от страна на САЩ . Но изпълнението на тази задача едва ли ще бъде възможно без диалог. В интерес на истината трябва да подчертаем, че държавният секретар Джон Кери и неговият руски колега Сергей Лавров през последните години проведоха множество съдържателни разговори. За съжаление, поради силно централизираната власт в Русия, чувството за незащитеност може да бъде преодоляно, единствено ако Обама започне директен диалог с Путин. Разбира се президентът Обама много добре знае това. Като кандидат за президент през 2007 г. той казваше: „Ние имаме нужда от президент, който е готов да разговаря с всички страни, и с приятелите, и с враговете. Ако се придържаме към представата, че президентът трябва да се появява за фотосесията след като споразумението вече е подписано, то тогава ще подписваме споразумения само с приятели”. Днес, когато администрацията на Обама води важни преговори с Куба и Иран, време е президентът да покаже, че държи на тези свои думи по отношение на Русия. Разбира се с един разговор няма да се разсеят дълбоко вкоренените подозрения, натрупани през годините. Затова срещата между Обама и Путин в ООН не трябва да остане само еднократно събитие. Тази среща трябва да положи началото на постоянен диалог между двамата президенти. Този диалог едва ли ще даде конкретни резултати в близките дни (не е изключено даже той да предизвика сериозно недоволство и разочарование), но това е единствената възможност Путин да бъде убеден, че всъщност той повече ще спечели от сътрудничеството, а не от конфронтацията със Запада.

The National Interest
септември 2015 г.