Защо „Ислямска държава” е по-слаба, отколкото изглежда

Организацията ще продължи да губи градове и важни територии в Сирия

В Сирия „Ислямска държава” е в криза. През последните три години групировката успя да се разрасне от регионална напаст до сила с глобално значение, която през юни 2014 г. обяви халифат, простиращ се от иракската провинция Дияла до сирийската провинция Алепо. По този начин тя свърза двете нации в обща зона на конфликт и привлече вниманието на много сили, включително Съединените щати, Турция и Русия. Днес организацията поддържа присъствието си от западен Ирак до сирийско-ливанската граница – впечатляващо териториално разпространение.

Но мащабът на владенията на „Ислямска държава” в Сирия е заблуждаващ. Реалният обсег на групировката е в голяма степен ограничен до малки, разпръснати анклави. Непрекъснатите територии под неин контрол включват преди всичко празна пустиня. А един поглед към трите ѝ основни сирийски района – северната част на провинция Алепо, Ракка и Дейр ез-Зор, показва, че „Ислямска държава” постоянно губи територии в самопровъзгласената си империя. Тези райони са основният източник на силата на групата в страната и са жизненоважни за поддържане на потока от приходи, бойци и въоръжение. Но и трите са под заплаха.

Дори и с разрушаването на основите й, „Ислямска държава” ще остане значителна и смъртоносна сила заради възприемането на нова тактика. Въпреки че ще продължи да печели битки и да завзема села и градове обаче, пикът на екстремистката група в Сирия очевидно премина. Силата й ще намалее, независимо от териториалните й придобивки. Все пак, „Ислямска държава” и групировки като нея никога няма напълно да изчезнат, докато недоволствата сред сунитите продължават.

Територии в криза

Северно Алепо

Основните владения на „Ислямска държава” в северната част на провинция Алепо се простират от град Суран на запад до Манбидж на изток. Това е един от най-гъсто населените райони под контрола на въоръжената групировка и тъй като граничи с Турция, служи за транзитна точка за контрабанда на материали, оръжия и чуждестранни бойци. В северно Алепо се намира и град Дабик, където според внушенията на лидерите на „Ислямска държава” би трябвало да се състои последната, апокалиптична битка на армията им.

Сега, за първи път след обявяването на халифата, северно Алепо е под обсада от три страни. Бунтовници от град Азаз напредват на изток в територията на „Ислямска държава”, въпреки че прогресът им е забавен от сраженията с кюрдските „Сили за защита на народа” в тила им. На юг правителствените сили превзеха с руска въздушна подкрепа района около военновъздушната база „Куейрис” през ноември и така разкъсаха продължилата две години обсада от страна на „Ислямска държава”. Сега те се готвят да напреднат още по на север, за да завладеят град Ал-Баб. Подкрепяните от САЩ „Сирийски демократични сили” стартираха офанзива на запад отвъд река Ефрат и са на път да си възвърнат Манбидж от екстремистката групировка. В опита си да спре офанзивата „Ислямска държава” отстъпва от различни села още преди бунтовниците от Азаз да са ги атакували, за да изпраща подкрепления на изток. Атакувани от изток, запад и юг, силите на организацията в Северно Алепо са постоянно притиснати и от руски и американски въздушни удари. Не е изненада, че групировката бързо губи територия в региона.

В момента се разгръща една друга офанзива на правителствените войски, чийто успех би представлявал екзистенциална заплаха за присъствието на „Ислямска държава” в Северно Алепо, защото би го откъснал напълно от останалата сирийска територия, контролирана от групата. Стартиралата на 2 юни операция е насочена към град Табка на езерото Асад в провинция Ракка и следва маршрута на по-ранна офанзива, която започна през февруари, но не успя да постигне особен напредък. Настоящото настъпление разполага с по-голяма подкрепа и по-сериозни ресурси и има голяма вероятност да блокира пътя, свързващ Северно Алепо със столицата на „Ислямска държава” Ракка. Загубата на Северно Алепо, пътя към Ракка или контрабандните маршрути от и за Турция би бил сериозен удар за екстремистката групировка.

Ракка

Фактическата столица на „Ислямска държава” също е в опасност. Най-голямата заплаха за Ракка идва от „Сирийските демократични сили”, които започнаха настъпление към покрайнините на града в края на май. Напредъкът им беше методичен, но и забавен от подготвянето на арабските бойци, които се очаква да поведат последното нападение над самия град.

Междувременно, ако правителственото настъпление към Табка е успешно, то може да прелее в атака към Ракка, която отстои само на 55 километра източно. Надпреварата за Ракка между подкрепяните от Русия правителствени войски и подкрепяните от САЩ „Сирийски демократични сили” ще направи изгонването на „Ислямска държава” от града много вероятно.

Една такава загуба ще бъде опустошителна за екстремистката групировка. Градът не само носи символично значение като столица на самопровъзгласения халифат на „Ислямска държава”, но е и важен разпределителен център за хора и доставки. Ракка се намира на река Ефрат и контролира няколко ключови магистрали в Сирия. Той е и един от най-многолюдните градове под контрола на „Ислямска държава”, а значението му на икономически център отстъпва само на това на Мосул в Ирак.

Дейр ез-Зор

В Дейр ез-Зор бойците на „Ислямска държава” са изправени пред различен тип предизвикателства в сравнение с тези в другите два основни района на групировката. Самият град е поделен между силите на „Ислямска държава” и правителствените войски, но екстремистката група напълно контролира останалата част от провинцията. „Ислямска държава” вече загуби властта си над нефтените залежи в Ал-Хасака и Хомс, затова Дейр ез-Зор е ключов за достъпа ѝ до петрол, както и като врата към иракските й територии. Въпреки че по-голямата част от провинцията е пустиня, в долината на Ефрат има редица населени места.

За разлика от Северно Алепо и Ракка, Дейр ез-Зор все още не е сериозно застрашен. Всъщност в последно време „Ислямска държава” дори постигна напредък в усилията си да премахне оставащите правителствени позиции в града. Затова групата вероятно ще удържи контрола си над Дейр ез-Зор най-дълго от всички свои територии в Сирия.

Въпреки това, на „Ислямска държава” не й е лесно дори и в най-сигурния й анклав. Многобройни нейни противници се опитват да проникнат в богатия на енергийни ресурси регион. На север „Сирийските демократични сили” до голяма степен изтласкаха „Ислямска държава” от Ал-Хасака и напреднаха на места в самата провинция Дейр ез-Зор. Те обаче едва ли ще предприемат значителни настъпления в този район и вместо това ще извършват ограничени атаки с цел да тормозят „Ислямска държава”. На запад правителствените войски продължават опитите си да напреднат от Палмира към Дейр ез-Зор, за да достигнат и помогнат на гарнизона в града преди да бъде превзет. Като се има предвид разстоянието и разтеглената линия на правителствените сили, усилията им вероятно няма да донесат успех скоро, но със сигурност ще отвличат вниманието на „Ислямска държава”.

В момента край сирийската граница в Йордания се създава и една нова бунтовническа военна сила, известна като Нова сирийска армия. Тя е въоръжена и екипирана от Йордания, САЩ и Великобритания и представлява голяма дългосрочна заплаха за „Ислямска държава” в Дейр ез-Зор, защото бойците й имат значителни връзки с провинцията, която напуснаха като бежанци. Новата сирийска армия за момента е малка, но плановете са да напредне през пустинята край Хомс към Дейр ез-Зор.

Адаптация с цел оцеляване

С нарастването на силата й, „Ислямска държава” премина от предимно терористично, бунтовническо движение към такова, което използва конвенционални бойни тактики, включващи организирани военни части, артилерия и бронирана техника. Адаптацията на групировката й позволи да завладее значителни територии в Сирия и Ирак. Сега обаче съдбата на „Ислямска държава” може да се промени. С поставянето на трите сирийски анклава на групата под по-голям натиск конвенционалната тактика ще стане по-безполезна, защото войната на изтощение намалява числения състав и унищожава въоръжението на екстремистките бойни единици. Още по-голям проблем ще бъде разрушаването на логистичните вериги, необходими за поддържането на едрокалибрена артилерия и бронирани машини на бойното поле. Тази логистика все пак има нужда от сигурна и богата на ресурси територия зад фронтовата линия.

Това обаче не означава, че заплахата от „Ислямска държава” ще бъде неутрализирана. Вместо това, със загубата на територии тя ще еволюира, за да оцелее в новите условия, и ще остане изключително опасна. Заради невъзможността да дислоцира и снабдява конвенционални бойни единици, „Ислямска държава” ще се обърне към бунтовническите тактики и терористичния подход, за да напада целите си. Вместо да се фокусира върху контролирането на територии, групата ще използва бунтовнически методи, за да постигне гъвкавостта и мобилността, необходими за организирането на светкавични атаки срещу враговете си в опит постепенно да ги отслаби. Тези атаки няма да представляват екзистенциална заплаха за враговете на „Ислямска държава”, но ще продължат да нанасят огромни поражения.

Мутацията на „Ислямска държава” вече започна. Смъртоносните бомбени атаки в Джебла и Тартус на 23 май отразяват завръщането на групата към терористичните методи. В същото време малки групи бойци на „Ислямска държава” водят бунтовнически действия в пустинните райони на Хомс и в планината Каламун край ливанската граница. Мобилни, разпръснати и гъвкави единици могат да продължат да извършват операции от името на „Ислямска държава”, дори тя да загуби контрола си върху много градове и провинции. Бунтовническите и терористични операции на „Ислямска държава” ще оказват влияние в Сирия дълго след като армиите на групата бъдат победени на бойното поле.

„Ислямска държава” и нейните наследници ще продължат да процъфтяват, докато сред сунитското население в Ирак и Сирия има недоволство. Прогонването на екстремистката група от градовете и провинциите е стъпка към унищожаването й, тъй като гражданите не могат да въстават без външна помощ. Пълното ликвидиране на „Ислямска държава” обаче ще изисква населението да бъде обърнато срещу организацията, нещо, което може да се случи, само ако гражданската война в Сирия намери разрешение. Както и в Ирак и Либия, екстремистите в Сирия разчитат на нестабилността в конфликтни зони и в места с по-слаба държавна власт. Войната между правителствените сили и бунтовниците не само служи за разсейване в борбата срещу „Ислямска държава”, но и възпроизвежда самите условия, в които групи като нея и „Джабхат ан-Нусра” процъфтяват.

Автор: Омар Ламрани/Stratfor
Превод: Свилен Георгиев