Защото фюрерът е взел ноухауто на Ататюрк

Tурският президент Реджеп Ердоган не е чужд на изящната словесност. Например на една среща с латиноамерикански имами през 2014 г. той съобщи, че мюсюлманските моряци са открили Америка 314 години преди Колумб. Когато Колумб пристигнал в Куба, видял на един хълм прекрасна джамия…

Тази година Ердоган включи лаф машината още на 1 януари. Журналята го попитаха дали президентският режим, който се стреми да наложи в Турция, е съвместим с унитарната държава. В отговор той изръси: „По света вече има примери. Вижте например Германия на Хитлер…”. Какво бе това, лаф или гаф? Или закачка с Нетаняху, с когото уж се опитва да се сдобри напоследък? Защо просто не му подари една сапунерка за Нова година? Никой не може да влезе в главата на Ердоган, но според мен там нещата не стават случайно… Като всеки сериозен националист Ердоган живее с историята. А тя показва, че Третият райх на Хитлер направо е откраднал патента на Турция от Кемал Ататюрк. Значи сега е време Райхът да върне своя дълг. Знаете ли какво щеше да стане, ако Мюнхенският пуч на Хитлер през 1923 г. бе успял? Планът е предвиждал в Мюнхен да се учреди „анкарско правителство”, което после да освободи цяла Германия от ваймарската паплач, както Мустафа Кемал измел константинополската гнилоч от леговището си в Анкара. Да, Хитлер се е учил от Мустафа Кемал. За него той е това, което е Федерер за нашия Гришо – любим ролеви модел. Вероятно Ердоган също си мери ръста с Ататюрк, но не може да си позволи да го каже публично. Защото днешният турски президент е ревностен ислямист, докато Ататюрк е враг на исляма – той забранява шариата и с огън и меч налага светската държава. Сега Ердоган прави обратното – изкоренява светския кемализъм от турското общество . И май взе да връща шариата. Онзи ден прочетох, че турското Министерство на вероизповеданията е забранило на сгодените млади хора да се целуват и да се държат за ръка. Да се срещат може, но само в присъствието на надзорник. И никакъв петинг. Очаква се тази „фетва” да бъде повторена и от българското мюфтийство, защото то е филиал на турското. Дали това не е причината за преврата в ДПС? За разлика от грешниците в нашето ДПС Ердоган завършва ислямско училище, където зубрят Корана на арабски и от молитви хващат мазоли на челото. После членува в две забранени заради ислямизъм партии и накрая създава третата, която днес е на власт. Попада в затвора след знаменитата си реч: „Джамиите са нашите казарми, куполите им са нашите каски, минаретата са нашите щикове и вярващите са нашите войници”. За него фюрерът е по-удобен за мюсюлманите ролеви модел от Ататюрк, защото е бил голям поклонник на исляма. „Нашето нещастие е, че имаме погрешната религия – споделя Хитлер с любимия си архитект Алберт Шпеер. – Защо трябваше да е християнството с неговата покорност и мекушавост?” Виж, ислямът е Männerreligion, религия за мъже. Воините на исляма получават войнишкия рай с хурии и вино. Това според Хитлер е много по-подходящо за „германския темперамент”, отколкото „еврейската мръсотия и попското дърдорене” на християнството. Факт е, че през 30-те години правоверните от Мюсюлманското братство са вярвали, че Хитлер е приел исляма. Направил бил поклонение в Мека и приел името Хадж Мохамед Хитлер. Но да се върнем на връзката между Третия райх, Турция на Ататюрк и плановете на Ердоган за президентска република. Имат ли нещо общо?

Доскоро историците смятаха, че Хитлер се е учил само от Мусолини. Но преди две години младият германски историк Стефан Ириг публикува книгата „Ататюрк в нацисткото въображение”, която доказва убедително, че истинската муза на Хитлер е именно Мустафа Кемал. След края  на Първата световна война Германия и Турция са другари в нещастието, но Отоманската империя е два пъти по-нещастна. Преди войната тя се простирала върху  1 589 540 квадратни километра площ, а  след Севърския договор (1920 г.) й остават едва 453 000 квадратни километра.  На останалите територии възникват  половин дузина нови държави, а Гърция,  която вече е взела цялата Източна Тракия, започва настъпление от Измир към  Анкара и в един момент за малко да я превземе. Слава Богу, в този труден момент болшевикът Троцки протяга ръка за помощ. Иначе днес можеше и да я няма Турция. Ето защо руснаците  са толкова обидени от свалянето на самолета СУ-24. Но Путин реши да не напомня за този голям дълг на Анкара, вероятно  защото Ердоган би му отговорил: а вие, кагебистите, защо пратихте Меркадер да убие така жестоко нашия национален спасител Троцки? Трудно се изплащат  вересиите на историята. Но докато Ваймарската република покорно плаща непосилните репарации, Мустафа Кемал събира бунтовна армия, отхвърля Севърския договор и започва война с Гърция, Армения и гарнизоните на цялата Антанта. Германските националисти са трогнати и очаровани – ето  на, виждате ли, че една победена нация може да отхвърли  парижките договори! Защо у нас нямаме такива патриоти? Вестниците на нацистите „Фьолкишер Беобахтер”  и „Хайматланд” почти във всеки брой превъзнасят Мустафа Кемал като „баща на турците”, „велик фюрер”, „истински мъж”. Хитлер постоянно използва примера на Кемал в речите си, като най-често подчертава абсолютното подчинение на турците пред волята на лидера. Кемал според него въплъщава героичния дух на Führerprinzip – фюрерския принцип, единственото, което може да извади Германия от пепелта. Примерът на Турция е 10 пъти по-силен  от примера на Италия по две причини.

Първо, защото Дучето прави само една  вътрешна и безкръвна италианска революция, докато Кемал воюва с цялата Антанта. И, второ, заради челния опит в  етническото прочистване – Дучето се оказва мекушав мултикултуралист,  докато хората на Ататюрк се разправят  с арменците, без да им мигне окото. Това  дава кураж на Хитлер да разчисти евреите.  Впрочем мекушавият Мусолини също има  Ататюрк за ролеви модел. По времето  на похода към Рим нарича себе си „Мустафа Кемал на миланската Анкара”. В онези години Турция е пътеводната звезда на целия европейски фашизъм. След  Мюнхенския бирен пуч Хитлер е изправен  пред съда. В заключителното си слово той  се спира на темата за държавната измяна:  „Кога, уважаеми господа, националната измяна се увенчава с успех?... Днес ние имаме два нови преврата пред себе си. Първият е на турския генерал Кемал паша срещу суверена в Константинопол, който стига до там, че дори отрича свещения авторитет на мюсюлманската религия. Какво накрая легализира действията на Кемал паша? Това, че завоюва независимостта на Турция. Той би могъл да е предател, но не е, защото от неговата постъпка произлиза голямо благо за отоманската нация – свободата...”. Вторият пример, разбира се, е Мусолини,  но Кемал все пак е пръв и най-важен. След  като бъдещият фюрер излиза от затвора  и започва своя път към властта чрез избори, Ататюрк направо е издигнат в култ  сред нацистите. Много от най-видните  кадри на партията са свързани с Турция  биографически. Лидерът на щурмоваците от СА Ернст Рьом посещава Анкара  и се среща лично с Ататюрк. Създателят на нацисткото окултно общество  „Туле” барон Фон Зеботендорф живее ту  в Германия, ту в Истанбул. По-късно приема исляма и в края на Втората световна война се самоубива, като скача в Босфора... Явно Турция е била  за нацистите това, което са Мека и Медина за арабите. Дори когато през февруари 1945 г. Анкара обръща лопатата и  се присъединява към съюзниците, берлинските вестници коментират това предателство със съчувствие и без упреци.  В същото време не спестяват нищо на  окупираната Италия. Ето защо държавата на Хитлер се върти в главата на  Ердоган, докато мечтае за своята  „изпълнителна президентска република”. Може би затова пренебрегва факта, че нито Хитлер някога е бил президент, нито Третият райх е бил република. Скоро след пожара в Райхстага фюрерът бързо въвежда еднопартиен  режим. Ердоган е далеч от подобна  реформа, но пък вече обяви война  на турските кюрди, които гласуват за Демократичната партия на  народите. Специално заради тях е  измислена 10-процентова бариера за  влизане в парламента. През юни миналата година ДПН успя да я прескочи с 13,1 на сто, но след цяло  лято репресии през ноември резултатът й падна на 10,5 на сто.  В момента нещата явно вървят към гражданска война. След смъртта на Хинденбург през 1934 г. Хитлер просто закрива  президентския пост и прехвърля неговите пълномощия към канцлера, т.е. към себе си. Така става Führer und Reichskanzler, лидер и  премиер. Все едно днес Ердоган да прехвърли своите пълномощия на  премиера Давутоглу. Но това са само формалности. Какво значение  има дали президентът ще стане премиер или премиерът президент?  По-любопитното е, че Хитлер легитимира своя нов пост с референдум и го печели с убедителните 90 на сто. Така че загадката на 2016 г. е дали Ердоган ще направи своя плебисцит и с колко ще го спечели. И дали кюрдите, които са между 18 и 25 на сто от турското население, изобщо ще бъдат допуснати до урните.