Патрик Бюкенън, The American Conservative

Турското решение да свали руски боен самолет беше зловещ и провокативен акт. Руският СУ-24, който според твърденията на Турция е навлязъл в нейното въздушно пространство, се разби и изгоря на територията на Сирия. Единият от руските летци, приземявайки се с парашут, беше убит. Руският вeртолет, изпратен на спасителна операция по издирване на втория руски летец, беше унищожен от бойците на т.нар. опозиция с противотанков, ракетен комплекс TOW . Загина един руски морски пехотинец. Владимир Путин нарече гибелта на руския военен самолет, свален от държава член на НАТО, което не се е случвало от половин век насам, „удар в гърба, който ни нанесоха съучастниците на тероризма”. Путин е съвсем прав като казва това, отчитайки факта, че руската авиация бомбардира бойните групи в северозападна Сирия, някои от които са пряко свързани с Ал-Кайда . Невъзможно е да повярваме, че пилотът на турския изтребител F-16 е изстрелял ракета по руския самолет без разрешението на президента Реджеп Ердоган .

Затова трябва да си зададем въпроса: защо турският диктатор направи това? Защо рискува сблъсък с Русия? Отговорът на тези въпроси е: Ердоган видимо е възмутен, не толкова от факта на нарушаване въздушното пространство на Турция, колкото от успехите на Путин в защитата на режима на Башар Асад, който Ердоган ненавижда . А още повече от последователността и безпощадността на ударите, които руската авиация нанася по бойните групи на тюркоманите, воюващи срещу режима на Асад. Действията на Ердоган могат да бъдат обяснени със стратегическите цели, които си е поставил и с националната му принадлежност. Но, как си представя Ердоган, че ще завършат неговите стратегически планове? А, какво мисли Вашингтон? Дали ръководството на САЩ си е давало сметка, че е възможно Турция да нанесе удар по руски самолет? Или самите ние дадохме на Ердоган зелена светлина, разрешавайки му да свали изтребителя? Тези въпроси не са безсмислени. Защото Турция е член на НАТО. И ако Русия отговори на удара, Анкара може да се позове на член 5 от договора с НАТО и да поиска да се намесим в нейна защита, в случай на военен конфликт с Русия . Но Путин въобще не изглежда изплашен. Едно денонощие след като беше свален руският самолет, неговата авиация, кораби и артилерия вече нанасяха масирани удари по същите тези бойци-тюркомени и техните съюзници-джихадисти. От политическа гледна точка унищожаването на руския СУ-24 изглежда развали плановете за привличането на Русия като съюзник на Франция и САЩ в ударите срещу „Ислямска държава”, което беше първостепенна дипломатическа задача в променените условия. Нещо повече, сега стана ясно, че в сирийската гражданска война, Турция е от едната страна заедно с бойците ислямисти, а Русия, Иран и „Хизбула“ воюват на страната на Асад. А, на чия страна сме ние? Стратегията и решенията, които предлага президентът Обама, остават пълна загадка, а така също и начинът, по който смята да ги реализира . Но и това не е всичко. Има и други факти, които предизвикват тревога. По информация от Дамаск на база данните, които публикува израелския вестник The Times of Israel, в понеделник (23 ноември 2015) израелската армия е нанесла четири удара, в резултат, на които са загинали пет сирийски военнослужещи и осем бойци на „Хизбула”. Ако Асад и „Хизбула” предприемат ответни действия, Израел може да стане действащ участник в сирийската гражданска война. Ако по Израел бъде нанесен ответен удар, то това ще доведе до засилване на натиска върху Вашингтон да се присъедини към Тел Авив във войната срещу сирийския режим. Ако ние се поддадем на този натиск, ще се окажем в ситуация на пряк конфликт с Русия, която днес е съюзник на Асад . И тогава, това, което предишните президенти на САЩ се стремяха всячески да избегнат през всички тези години на Студената война, а именно военен конфликт с Русия, може да стане реалност. Дали Белият дом вижда как се развиват събитията днес? Впрочем не е изключено да възникне конфликт между Русия и НАТО и на още едно място. В Южна Украйна бяха разрушени електрическите стълбове (по данни на националистите) и електропроводите, по които Крим се снабдяваше с електроенергия. В резултат, голяма част от полуострова остана без електроподаване. Кримските татари, недоволни от това как в Крим се отнасят към тяхната националност, не позволяват на ремонтните бригади да възстановят падналите стълбове. В знак на солидарност с татарите, Киев заяви, че ще забрани на камионите превозващи стоки за Крим да пресичат границата. В Крим беше обявено извънредно положение. Русия прие реципрочни мерки, като отказа да купува украински стоки, а с настъпването на зимата може да прекрати доставките на газ и въглища за Украйна . Украйна зависи от руските въглеводороди не по-малко, отколкото Крим от украинското електричество . Крим получава от Украйна 80% от електричеството и 85% от питейната си вода . Освен това, след анексирането на Крим, Москва не храни надежда, че санкциите скоро ще бъдат отменени. Налага се да си зададем въпроса: координирани ли са тези действия? Може ли американските власти да са дали знак за свалянето на руския самолет? Може ли Обама да е разрешил въвеждането на икономическата блокада на Крим? Но да не забравяме, че и Путин има в запас различни възможности. Руската армия и проруските сепаратисти в югоизточна Украйна могат за две седмици да окупират черноморското пристанище Мариупол и да направят сухопътен мост към Крим. В Сирия, със своя четирихиляден контингент, руснаците могат да нажежат обстановката значително по-бързо, отколкото ние и нашите френски съюзници. Днес Путин поддържа въздушните удари на ВВС на САЩ и Франция по позициите  на ИДИЛ. Но, ако ние последваме примера на Турция и започнем да помагаме на джихадистите, воюващи против правителствените войски на Сирия, може да се окажем в пряка конфронтация с Русия и тогава нашите съюзници от НАТО и със свещ няма да можем да ги открием . Някой дали помисли за това?

The American Conservative (Why risk war with Russia)
27 ноември 2015 г.