Напоследък в Русия не е извършван нито един голям терористичен акт, но Кремъл трябва да бъде внимателен

На страничния наблюдател това може да му се стори странно. Рускоезичните eкстремисти образуват една от най-многочислените групи сред чужденците в „Ислямска държава” . Вече повече от 10 месеца Русия активно участва в сирийския конфликт. Руският Северен Кавказ продължава да бъде изключително нестабилен регион. Киевската група на кримските татари обеща да вземе непосредствени мерки срещу това, което те наричат руска окупация на полуострова. И в същото време в Русия няма такова разгаряне на екстремизма, каквото наблюдаваме във Франция, Белгия, Германия. Защо?

Да започнем с това, че подобен извод е грешен. В резултат от свалянето на пътническия самолет над Синайския полуостров на 31 октомври 2015 г. Русия даде повече жертви, отколкото Франция във всички скорошни терористични актове, взети заедно – загинаха 224 души. Счита се, че този терористичен акт е организиран от местна джихадистка групировка, която е дала клетва за вярност на „Ислямска държава” . Той се случи само един месец след началото на военната кампания на Русия в Сирия. Оттогава полетите между Русия и Египет – любимо място за отдих на много руснаци, така и не бяха възобновени, което показва, че заплахата остава.

Без съмнение „Ислямска държава” държи Русия на прицел. Бойци, положили клетва за вярност към групировката, извършиха няколко терористични актове в Дагестан. Руската Федерална служба за сигурност съобщава за увеличаване активността на екстремистите в цялата страна. Появата на потенциални терористи и смъртници се очаква в няколко руски региона. Една от причините, накарали президента Путин да започне военната кампания в Сирия, е да срази врага на негова територия, а не да чака той да дойде в Русия.

Засега в Русия няма нито един голям терористичен акт. Свалянето на руския пътнически самолет стана, когато той излетя от египетското летище. Десетките руски военнослужещи, убити в Сирия, загинаха в бойни действия. Често звучащите на Запад опасения преди началото на Олимпийските игри в Сочи, за щастие, не се материализираха. Несъмнено руските служби за сигурност имат огромен опит. Руските антитерористични закони непрекъснато се ожесточават. А Чечня, която в миналото създаваше най-много проблеми на Русия, сега се намира под твърдия контрол на своя лидер Рамзан Кадиров, който сам нарича себе си „войник на Путин” .

Имайки предвид всичко това, можем да кажем, че има значителни разлики между Русия и Западна Европа, която стана главна мишена на екстремистите, свързани или вдъхновени от ИДИЛ. В Русия мюсюлманите и православното мнозинство живеят рамо до рамо в продължение на векове. Интеграцията невинаги е протичала гладко, но в Русия отдавна се е формирал напълно приличен начин на съвместно съществуване на всички равнища. Ислямът е официална религия, призната от държавата, заедно с православното християнство, будизма и юдаизма. Огромната част мигранти-мюсюлмани, работещи в Русия, идват от бившите съветски републики в Средна Азия. Подобно на гастарбайтерите в Европа през 60-те и 70-те години на миналия век те или търсят временна работа в Русия, или се стараят да се установят за постоянно и да се асимилират. Като цяло имперското наследство на Русия и нейната многонационална и поликонфесионална природа смекчава въздействието на ислямския тероризъм.

Не бива да забравяме и горчивия опит, получен в края на миналия и в началото на настоящия век по време на чеченската война. Тогава терористичните актове бяха инструмент, използван често от екстремистите в Москва и в други градове. Взривове избухваха в пътнически самолети, на метростанциите, в многоетажни жилищни сгради, а пациенти в болници, посетители на театрални спектакли и ученици става заложници. И всичко това на фона на кървавите сражения в Северен Кавказ. Тази война отдавна приключи, но запазването на мира в този регион е една от основните задачи на Кремъл и това обяснява уникалното съгласие, което съществува между Путин и Кадиров.

Нищо от казаното дотук не дава на руските власти повод за излишна самонадеяност. Днес най-голяма тревога предизвикват възпитаните във вътрешността на Русия джихадисти, последователите на ИДИЛ, а така също и връщащите се от Сирия екстремисти, както и екстремистките групировки, които продължават своята подривна дейност в Северен Кавказ и след края на чеченската война. На хоризонта обаче се очертават и доста по-сериозни заплахи. Руската военна кампания в Сирия, макар и ограничена, всъщност няма ясно установени времеви рамки. Освен това, тя напълно може да стане само първа част от цяла серия вероятни руски военни кампании по южната граница.

15 години след началото на американската военна кампания в Афганистан тази държава продължава да бъде нестабилна. Две от най-големите държави в Средна Азия – Казахстан и Узбекистан – могат да се сблъскат в близко бъдеще с доста сложни преходни периоди, тъй като президентите им, които отдавна са минали 70-те, се готвят да слязат от сцената. По-малки държави, като Таджикистан и Киргизия, също се сблъскват с множество проблеми, отразяващи се на тяхната стабилност. Имайки предвид, че руската граница с Казахстан – най-дългата в света – се контролира съвсем не толкова строго, колкото останалите руски граници, и че като цяло границите в Средна Азия не могат да бъдат наречени сигурни, трябва внимателно да бъде разгледан сценарият за проникване на джихадисти. Макар че сега Русия отново е в конфронтация със Запада, тя е поставена пред съвсем реална опасност, която идва от юг.

Автор: Дмитрий Тренин  директор на Московския Център Карнеги
Източник: Newsweek