Западният политически естаблишмънт много харесваше Илхам Алиев, президент на Азербайджан. Никой не се обади критично, когато той спечели изборите през 2003 г. и наследи своя баща Гейдар Алиев. Никой не каза, че това не е демократично. После Илхам Алиев продължи да печели изборите през 2008 г. и 2013 г. Отново никой не го обвини, че властта в Азербайджан става наследствена. Че така не е демократично. Западният политически естаблишмънт преглътна през 2017 г. назначаването на съпругата на азербайджанския президент Мехрибан Алиева за първи вицепрезидент на страната. Илхам Алиев представи своята съпруга в качеството й на негов заместник на съвета за сигурност на Азербайджан. Той заяви, че Мехрибан Алиева вече дълги години играе „важна роля в обществено-политическата, културната, международната дейност“. Защо „световната демократична общност“ толкова години си затваря очите за предаването на властта по наследство в Азербайджан? Въпреки, че ако бъдем откровени, това си е въпрос на азербайджанския народ!

Преди време Гейдар Алиев бе предоставил на Пентагона територията на своята страна за осъществяване на задачи на въоръжените сили на САЩ в Афганистан. От азербайджанска територия се следи и територията на Иран. През нея минават транзитни товари за нуждите на американските военни в Ирак и Сирия. Години наред се работи с координационен център в Баку за реализирането на „Южния газов коридор“, който има за цел да елиминира присъствието на „Газпром“ в Европа. Тази стратегическа цел на Вашингтон накара години наред янките да си затварят очите. Даже бе направен филм с Джеймс Бонд, който бе командирован в Баку, за да изгони от там лошите руснаци.

И изведнъж любовта на янките към Илхам Алиев започна бързо да гасне. Надигна се „естествено“ лавина от разобличения по отношение на президента на Азербайджан. Първо се разшумя за транзита на българско оръжие за джихадистите в Сирия. Това не бе ли ясно още от самото начало на въпросния транзит? Естествено, не! Беше „тайна“ само за „свободните и независими медии“, за които Доналд Тръмп казва, че са „мерзки и лъжливи“. Изведнъж бе повдигната темата за лобиране за интересите на Азербайджан сред европейската и международна бюрокрация. Чрез раздаване на разни видове грантове и други плащания, които силно напомнят на подкупи.

Лондонският вестник „Гардиън“ и редица други европейски издания и „независими и честни“ журналисти публикуваха резултатите от мащабно журналистическо разследване. Те разкриха пред световното обществено мнение глобална система за подкупи и корупция, измислена от властите на Азербайджан. Оказа се, че пари са получавали видни фигури от ЕС, ПАСЕ, ЮНЕСКО, а също така журналисти и по-дребни риби. Финансирането е ставало чрез датски, британски и азербайджански финансови учреждения.  Вестник Gardian твърди, че само през британски полупрозрачни компании управляващият елит в Баку е закупил луксозни стоки и е изпрал около 2,9 милиарда долара. Западната финансова система е извършвала трафика на азербайджански пари безпрепятствено. Една от най-големите европейски банки Danske е изплащала суми през свое отделение в Естония. Тази схема бе наречена „азербайджанска пералня“. А назначаването на Мануел Барозо на ръководна длъжност в банка „Голдман Сакс“ след мандата му като шеф на ЕС...какво е? Корупция, лобиране или професионално израстване? Или „Голдман Сакс“ са незабележими и перфектни в корумпирането на световни и европейски политици и личности, заемащи по света високи админстративни постове? А огромните хонорари, изплащани за лекции на бивши „услужливи“ политици като Михаил Горбачов и някои наши бивши президенти...какво е? На Запад огромно число бивши политици си изкарват парите с лобиране. Това е публична тайна. „Азербайджанската пералня“ не е патент на Баку. А добре разработена години наред от западния естаблишмънт смазана система за „лобиране“ с мощна проекция, която облагодетелства в персонален план всякакъв вид удобни и сговорчиви политици.

Колко получи Хавиер Солана, за да лобира за Косово в ЕС? Отговор на всички тези въпроси може да се намери в глобалната мрежа. През 2009 г. висш американски военен заяви за „възможността да се създаде база на НАТО в Азербайджан“. Идеята бе да се превърне азербайджанската територия в плацдарм за нахлуване в Иран. Не се получи. На 4 август т.г. американската рейтингова агенция Fitch излезе с тъжна прогноза за азербайджанската икономика. На Азербайджан му бе даден най-ниския кредитен рейтинг. С всичките негативни последствия от това за Баку.

Но да се върнем на Илхам Алиев. Къде той „сгази лука“? Първо, Илхам Алиев не разпали отново конфликта в Нагорни Карабах. И пречи на геополитическата „стратегията на анакондата“ на атлантическия геополитически полюс. Не запали отново един етно-конфесионален конфликт по границата на Руската федерация. Лошо! Второ, отказа военна база на НАТО в Азербайджан. Пак лошо! Трето, отказа да пропусне през азербайджанска територия организираните отряди на джихадистите, напускащи Сирия, към Панкиското дефиле в Грузия. Лошо! Главорезите на Ислямска държава се съсредоточават в Панкиското дефиле, за да атакуват по-късно Русия. Не, че Илхам Алиев е тръгнал да спасява руснаците. Той спасява себе си и своето семейство. Джихадистите, когато станат достатъчно, ще нападнат и Азербайджан. Те са като сярна киселина. И тогава ще се повтори картината от Либия, Ирак, Сирия и Афганистан. Някъде в тази геополитическа стратегия на янките е разположен и случая „Калин Митрев и Ирина Бокова“, който има за цел да нанасе удар върху Илхам Алиев. Геополитиката е безмилостна. За бивши, настоящи и бъдещи приятели и съюзници на янките. Поне историята доказва това многократно.