Защо в Русия няма опозиция?

Над този въпрос си блъскат главите безброй западни политици, политолози, кремлинолози и всичколози. Това питане не дава покой на стотиците тинк-танкове, които въпреки тоновете хартия, които произвеждат по темата, все не могат да стигнат до задоволителен отговор. Иначе обяснения не липсват. И, разбира се, според проникновените западни тълкуватели основният виновник да няма сериозна опозиция в Русия била властта. Тази ужасна власт, която манипулирала народа, спряла достъпа на истинските опозиционери до телевизионния ефир, премахвала в зародиш всяка проява на несъгласие. И още много подобни обяснения се дават само и само, за да бъде разяснено как така този лош, лош, лош Путин се ползва с подкрепата на огромното мнозинство руски избиратели. В същото време всички западни мислители бягат презглава от единствения смислен отговор на поставения в началото въпрос. Основната причина за липсата на сериозна опозиция в Русия са действията на същия този Запад, който с такива горещи сълзи оплаква нейната липса. Тази толкова силна западна прегръдка, с която бива удостояван всеки опозиционно настроен руски политически деец, в крайна сметка го задушава, вместо да му помогне. За огромната част от руското население опозиционерите са обикновени марионетки в ръцете на американски и други антируски сили. И в интерес на истината много западни държави правят всичко възможно, за да оправдаят това схващане. Само един пример. Преди време американски посланик в Москва беше Майкъл Макфол, който освен дипломат, е и професор и минава за тотален специалист по Русия. Едно от първите неща, които този специалист направи след като пристигна в руската столица, бе да издири и покани в американското посолство всички възможни противници на Путин, да им обясни колко ги харесва и как всички те били символ на демокрацията. Когато срещата стана известна, май не остана обикновен руснак, който да не е убеден, че опозиционерите просто са били привикани на поредния инструктаж. Факт е, че американците похарчиха огромни средства, за да помагат „за развитието на гражданското общество“. Казано на по-простичък език, финансираха и продължават да финансират дейността на руската опозиция. Пари те имат достатъчно. Така че раздаването им не е проблем.

Проблемът идва, когато се вижда, че независимо от всички похарчени пари резултат няма. Подкрепата за опозиционните кандидати на изборите продължава да бъде в рамките на статистическата грешка. И ще продължава да бъде такава, докато въпросните опозиционери продължават да разчитат на субсидиите на Запада. Все си мисля, че за толкова години на Запада би трябвало да му светне колко погрешен е този подход. Стратегията, според която „Америка за Русия“ подпомага „развитието на демокрацията“, не води до никъде. Всъщност води до тотален провал. С грантове, обучителни семинари във Вашингтон и подготовка на „цветни революции“ няма да стане. Това и в България не работи. На последните избори партиите, финансирани от чуждестранни фондации, дори не успяха да влязат в парламента. А в Русия хората са още по-чувствителни, когато стане дума за политици, получаващи пари от чужбина. Да, благодарение на чужбинските грантове такива политици имат добър личен живот, но нямат политическо бъдеще. Никакво. А нужда от опозиция в Русия, както и във всяка друга държава, разбира се, че има. Дори и за самата власт е по-полезно да има срещу себе си реална сила, която да я държи в кондиция, да не ѝ позволява да се главозамае. Само че това трябва да бъде автентична опозиция, създадена по естествен път. Няма никаква полза от опозиционни хомункулуси, отгледани в западните лаборатории. Нефелна е тази работа. Тотално безперспективна. Истинската опозиция не се ражда от чуждестранните грантове. Те могат само да я затрият.