Централният комитет на Китайската комунистическа партия излезе с инициатива за поправка в Конституцията на страната, с която да отпадне нормата, ограничаваща броя на мандатите на председателя на Китайската народна република (КНР). По този начин, в случай, че идеята бъде приета, 64-годишният Си Дзинпин може да остане на власт и след 2023 г. Инициативата беше обявена в навечерието на пленума на партията (26-28 февруари) и седмица преди конгреса на Общокитайското събрание на народните представители (5 март) – висш законодателен орган на Китай, който изменя Конституцията. През 2012 г. Си беше избран за генерален секретар на Комунистическата партия, а след това зае и другите два висши ръководни поста в страната – председател на КНР и глава на Централния военен съвет.

Детайлите

По информация на „Синхуа” в допълнение към идеята за отпадане на ограничението върху срока на управление, ЦК е предложил включване в основния закон на страната на теоретичните разработки на Си Дзинпин за нова епоха в развитието на социализма с китайска специфика. Сред другите възможни нововъведения е задължението чиновниците да дават клетва за вярност към Конституцията при встъпване в длъжност, както и включването на дисциплинарната контролна комисия в структурата на държавните органи.

Струва си да се отбележи, че XIX партиен конгрес излезе с много важни решения и заявления – на първо място включването на името на Си Дзинпин в устава на партията. Китайският ръководител предложи още нов модел на съвместно съществуване на човечеството, а освен това идеите му за новия социализъм могат да влязат в Конституцията на Китай. Другият важен факт в политическия живот на страната е, че няма дори намек за нов приемник на държавното кормило. По този начин Си Дзинпин наистина ще продължи делото си и след 2023 г.

Защо остава Си?

Си Дзинпин започна мащабни проекти – не само инфраструктурни и икономически, но и политически. Предстоят му много задачи, следователно смяната на ръководството в период на големи изменения не стои на дневен ред (вече може да констатираме, че преходният период след Мао Дзъдун, с който по своето влияние често сравняват днешния лидер, е завършил). За да приключи успешно това, което е започнато, два мандата са недостатъчни и Си отлично разбира този факт. Конституционните изменения не са проблем, още повече че дори в т.нар. „демократични” страни лидерите остават на своя пост за 3-4 мандата (най-добрият пример е Ангела Меркел).
В допълнение към проекта „Един пояс, един път”, петролните и газовите планове, както и инфраструктурната активност по целия свят, Си има и военнополитически амбиции – например изграждане на бази в западната част на Тихия океан и Африка. В настоящия момент, отбелязват експертите, Китай се намира в сложна ситуация на бифуркация: пикът на икономическия ръст премина, след което рано или късно ще възникне потребност от преход към нов модел на развитие. Ако ситуацията излезе от контрол, то поне политическата основа трябва да бъде стабилна. Още повече, че все още няма алтернативен приемник, който да бъде сравним по влияние вътре в страната със Си Дзинпин.

Новият социализъм и обединеното човечество

На конгреса през октомври председателят на партията обяви курс към „изграждане на социализъм с китайска специфика за една нова ера”. Китайският лидер постави цел за Китай да постигне средно развито общество („сяокан” общество, бел. пр.), а също така и „нов подход” в изграждането на модернизирана социалистическа държава. Плановете са до 2020 г. брутният вътрешен продукт на страната да бъде четири пъти по-голям от този през 2000 г. Важно е да се разбере, че Си Дзинпин отправя мощни геополитически послания. От една страна, това е поддържането на концепцията за „единната съдба на човечеството”, оформена през 2013 г. Става дума за глобална общност от държави, имащи общи жизнени интереси, чрез поддръжката на крупните проекти – „Икономически пояс на Пътя на коприната” и „Морски Път на коприната на XXI век”.

Ако говорим за философските аспекти на китайския проект, става дума за интегриране на модела на „голямото семейство” в световния ред. Под това се подразбират йерархически отношения между силни и слаби, както и съответната взаимопомощ, характерна за традиционните китайски семейства. От друга страна, това може да се разглежда и като претенция за статуса на нов водещ глобалист. В ръцете на Си е задачата да удържи баланса и да не превърне страната си в нови Съединени щати, посягайки на суверенитета на други държави.
На форума „Диалог на високо ниво на Китайската комунистическа партия със световните политически партии” Си предложи разработване на нов модел на отношения „партия с партия” (party-to-party), при който политическите формации по целия свят да търсят общи интереси при запазване на своята уникалност.

Чистка на елита

Не трябва да се забравя, че централизацията на властта и укрепването на партийния апарат протичат на фона на сериозна и дълбока чистка в китайския елит (повече в брой 43 на списание „А-specto”). Експертите отбелязват, че все още на дневен ред е проблемът с лоялността на елитите – една част от тях са по-заинтересувани от сътрудничеството със Запада от това да поставят като приоритет своята собствена страна. До голяма степен именно и с това са свързани чистките. С цел да склони елитите да приемат национализация и връщане на капиталите обратно в Китай, или поне с цел по някакъв начин да се бори с корупцията, китайското ръководство предприема строги мерки. По този начин пред компартията предстои труден във всеки смисъл на думата период, но Си, по всяка вероятност, е способен да се справи с предизвикателствата.

Американският фактор

Затвърждаването на статуса на свръхсила изисква по-нататъшно укрепване на армията, силово присъствие в някои региони, а също така и позициониране на Китай като главен съперник на САЩ на международната арена. Вашингтон отговаря на китайците с „реципрочност”. Пекин нееднократно е определян на най-високо ниво като „стратегически съперник” и „главна заплаха”, правят се опити да бъдат ограничени китайските инвестиции в САЩ и започва надпревара във въоръжаването. Говорейки пред Конгреса, директорът на ФБР Кристофър Рей нарече Китай „заплаха не само за държавата, но и за цялото общество”, напомня New York Times.

„Започвайки от Клинтън и Буш и завършвайки с Обама, американските президенти считаха, че благодарение на сътрудничеството и взаимодействието на западните страни с Китай той ще започне да изглежда все повече като Запада. Въпреки това, отбелязва Ман (Джеймс Ман, автор на книгата „Китайската фантазия”), Китай тръгна точно в обратната посока”, смята изданието. Въпросът се корени в това дали КНР ще продължи и в бъдеще да върви в „обратната посока”, или ще се превърне в нов глобалист в лошия смисъл на думата. Времето ще покаже.


Източник: Геополитка.ру